Решение по дело №28/2024 на Административен съд - Силистра

 

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 32 от Постановление № 114 на МС от 8.06.2022 г. за определяне на детайлни правила за предоставяне на средства на крайни получатели от Механизма за възстановяване и устойчивост (ПМС 114/2022 г.) - в ред. ДВ, бр. 47 от 30.05.2023 г.

Предмет на производството е подадената жалба от Община Кайнарджа, ЕИК *********, с административен адрес: с. Кайнарджа, обл. Силистра, ул. „Димитър Дончев“ № 2, представлявана от кмета–Л. Ж. С., против Решение № 1002-383/09.11.2023 г. на Ръководителя на Структурата за наблюдение и докладване, определен от Министъра на МОН, съгласно Постановление на МС № 157/22 г., който е и изпълнителен директор на Изпълнителна агенция “Програма за образование“, с което е постановен отказ за предоставяне на средства от Механизма за възстановяване и устойчивост по подадено предложение с рег. № BG-RRP-1.011-0008 и наименование „Основен ремонт и рехабилитация на сграда с идентификатор 68357.90.273.9 – общежитие по КККР на с. Средище“ по процедура за предоставяне на средства с рег. № BG-RRP-1.011 „Ремонт и рехабилитация на общежития в системата на училищното образование“. Моли се за обявяване на нищожността на посоченото решение и връщане на преписката на органа за ново произнасяне. Като основание за нищожност се сочи материална незаконосъобразност на акта с твърдението, че е същият е изцяло лишен от материалноправни предпоставки за издаването му.

Ответникът - Изпълнителния директор на ИА “Програма за образование“, чрез упълномощения представител В. А. – служител с юридическо образованиев дирекция „Управление на риска и контрол“ в ИАПО, оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Акцентира, че актът е издаден от материално компетентен орган, в предвидената форма и при спазване на административнопроизводствените правила и при наличие на изрично разписана в подзаконов акт правна възможност за издаването му. Посочва, че направените от жалбоподателя квалификации за нищожност на акта са голословни. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като обсъди доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:

Не се спори, че от страна на Община Кайнарджа е подадено проектно предложение за изпълнение на инвестиция с рег. № BG-RRP-1.011-0008 и наименование „Основен ремонт и рехабилитация на сграда с идентификатор 68357.90.273.9 – общежитие по КККР на с. Средище“ по процедура за предоставяне на средства с рег. № BG-RRP-1.011 „Ремонт и рехабилитация на общежития в системата на училищното образование“, финансирана по стълб 1 "Иновативна България", Компонент 1 "Образование и умения", Инвестиция 2 (C1. I2) "Модернизация на образователна инфраструктура" от Националния план за възстановяване и устойчивост на Република България. Предложението е подадено по електронен път чрез ИСУН 2020 (л. 107-114).

Видно от приложения Оценителен доклад (л. 84-105) след извършена проверка на проектното предложение и проектната документация от страна на оценителна комисия за административно съответствие и допустимост, последвано от извършване на техническа и финансова оценка, същото е включено в списъка на предложените за финансиране предложения за изпълнение на инвестиция в Северен централен район с предвидена за предоставяне помощ в размер на 3 505 767. 68 лева.

След одобряването на изготвения оценителен доклад от изпълнителния директор на ИАПО, до Община Кайнарджа е изпратена Покана за подаване на документи за сключване на договор за финансиране на предложението за изпълнение на инвестиция с рег. № BG-RRP-1.011-0008 (л. 53-56). С поканата е указано представянето на списък от документи, доказващи, че кандидатът отговаря на изискванията за краен получател, както и на условията за кандидатстване по процедурата. Самите условия за кандидатстване по процедурата са утвърдени при нейното открИ.е със Заповед № РД09-52/16.03.2023 г. (л. 117-134 от делото).

В указания в поканата срок Община Кайнарджа е представила документи; не е била представена Декларация за нередност, чийто образец е одобрен като приложение към Условията за кандидатстване. При извършена служебна проверка е установено, че по отношение на Община Кайнарджа има влязло в сила Наказателно постановление № 19-001198/02.03.2021 г., издадено от ИА „Главна инспекция по труда“ за извършено нарушение на чл. 62, ал. 3 от КТ. Въз основа на това е прието, че по отношение на кандидата е налице основание по чл. 54, ал. 1, т. 6 от Закона за обществените поръчки (ЗОП) за отстраняване от участие в процедурата за възлагане, респ. не отговаря на изискванията за краен получател на средства по Механизма за възстановяване и устойчивост съгласно чл. 6, ал. 1, т. 1 от ПМС № 114/2022 г. Във връзка с тази констатация и на основание чл. 21, т. 3 от ПМС № 114/2022 г. е постановено Решение № 1002-383/09.11.2023 г. на изп. директор на ИАПО, с което е отказано предоставянето на средства по Механизма за възстановяване и устойчивост на Община Кайнарджа по подаденото от нея проектно предложение с рег. № BG-RRP-1.011-0008.

Оспорването на посоченото Решение № 1002-383/09.11.2023 г. е станало повод за инициирането на настоящото производство, в което съдът следва да прецени налице ли е основание за нищожност на акта.

В АПК няма заложени основания, които да определят кога един административен акт е нищожен, поради което съдебната практика е заложила като критерий за нищожност тежестта на порока, т. е. в зависимост от степента на нарушението по някое от основанията по чл. 146 АПК се определя дали актът следва да се отмени като незаконосъобразен или да се обяви за нищожен (в този смисъл и мотивите към Тълкувателно решение № 5 от 20.07.2010 г. на ВАС по т. д. № 2/2010 г.). Единствено липсата на компетентност винаги води до нищожност – чл. 173, ал. 2 АПК. В тази връзка на първо място следва да бъде извършена преценка на компетентността на органа, издал процесния акт.

По силата на чл. 3, ал. 1, т. 3 във вр. с Приложение № 1 от Постановление № 157 на МС от 07.07.2022 г. за определяне на органите и структурите, отговорни за изпълнението на Плана за възстановяване и устойчивост на РБългария, и на техните основни функции, Министерството на образованието и науката е определено за отговорно за изпълнението на инвестицията "Модернизация на образователна инфраструктура" (код C1. I2) в качеството на Структура за наблюдение и докладване (СНД). Съгласно § 1, т. 6 от ДР на ПМС № 114/2022 г. "Ръководител на структура за наблюдение и докладване" в настоящата хипотеза е министърът на образованието, като разпоредбата дава възможност ръководителят да овласти друго лице с правомощията по постановлението. Такова овластяване е извършено по силата на т. III от Заповед № РД09-73/18.01.2023 г., допълнена със заповед № РД09-849/13.04.2023 г., като на ИА „Програма за образование“ е възложено да изпълнява дейности и функции на СНД за цялостното изпълнение на инвестициите по стълб 1 „Иновативна България“ по НПВУ, част от който е инвестицията "Модернизация на образователна инфраструктура“, респ. изпълнителният директор на ИАПО се явява ръководител на СНД. Видно от приложения трудов договор (л. 46) е обстоятелството, че проф. Г. Н. В. е назначен на длъжността изпълнителен директор на ИАПО. В качеството му на ръководител на СНД и съгласно чл. 21 от ПМС № 114/2022 г. в неговата компетентност е постановяването на решение, с което се отказва предоставянето на средства от Механизма за възстановяване и устойчивост. Изложеното налага извода, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган.

Порокът във формата на акта е основание за нищожност, само когато е толкова сериозен, че практически се приравнява на липса на форма и оттам - на липса на волеизявление. В случая волеизявлението на административния орган е обективирано в изискуемата от чл. 59, ал. 2 от АПК писмена форма, поради което не е налице нищожност на акта на посоченото основание. В акта се съдържа изложение на фактическите и правни основания за издаването му, но дори такива да липсваха, това би довело до унищожаемост на административния акт, а не до неговата нищожност. Така е защото мотивите не са същинското волеизявление на административния орган, а обосновката по издаването на административния акт. По същество е налице волеизявление на органа, съдържащо се в разпоредителната част на акта. При наличието на такова волеизявление, липсата на мотиви, не е основание за нищожност на административния акт. Ако актът е без мотиви, той е само унищожаем, не и нищожен (в този смисъл Решение №4708 от 08.04.2009 по адм. д. №9240/2008 на ВАС).

Не се установяват съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до нищожност на акта. Съществените нарушения на административнопроизводствените правила са основания за нищожност само ако са толкова сериозни, че нарушението е довело до липса на волеизявление. Всички останали процесуални нарушения, дори и да са съществени, доколкото не водят до липса на формирано волеизявление, са основание за унищожаемост, а не за нищожност на акта. В случая оплаквания за допуснати такива нарушения няма и такива не се констатират от съда.

На следващо място е необходимо да се обсъди съответствието на оспорвания акт с материалноправните разпоредби. Принципно нарушенията на материалния закон касаят правилността на административния акт, а не неговата валидност, поради което нищожен би бил на посоченото основание само този акт, който изцяло е лишен от законова опора, т. е. не е издаден на основание на нито една правна норма, при пълна липса на законовите предпоставки, когато акт със същото съдържание не може да бъде издаден въз основа на никакъв закон, от нито един орган. Само в тези случаи материалната незаконосъобразност ще води до нищожност на административния акт, а във всички останали е основание само за неговата унищожаемост. В конкретния случай основанието за постановения отказ за предоставяне на средства по Механизма е разпоредбата на чл. 21, т. 3 от ПМС № 114/2022 г., а предпоставките за прилагането ѝ, на които се е позовал органа, са тези по чл. 6, ал. 1, т. 1 от постановлението във вр. чл. 54, ал. 1, т. 6 от ЗОП- за участника е установено, че има влязло в сила наказателно постановление за извършено нарушение на чл. 62, ал. 3 от КТ. Именно посочените нормативни актове, които от една страна определят възможността за постановяване на отказ, а от друга страна основанието за отказа, създават нормативната рамка, в чиито предели са упражнени правомощията по издаването на акта. Посочените разпоредби сочат на извода, че оспореният акт се основава на материалния закон и не са налице основания за нищожността му на това основание. Правилността на акта би могла да се разисква в производство по обжалването му в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК. В случая обаче този срок е пропуснат и образуваното производство за оспорване на акта по адм. д. № 219 / 2023 г. на АдмС – Силистра е било прекратено, респ. преклудирана е възможността да бъде инициирана проверка на правилността на изводите на ответния орган.

В случая от доказателствата по делото не може да се направи извод, че издавайки оспорения акт ответникът по жалбата е преследвал цел, различна от законоустановената – средствата от Механизма да се предоставят и разходват съобразно приложимото европейско и национално законодателство и в съответствие с принципите на добро финансово управление и прозрачност. В този смисъл не е налице несъответствие на оспорения акт с целта на закона, респ. особено тежко нарушение по чл. 146, т. 5 АПК.

В заключение на гореизложеното съдът счита, че оспорването на валидността на акта неоснователно и като такова то следва да бъде отхвърлено.

Предвид изхода на делото, както и на основание чл.143, ал. 4 АПК, във вр. с чл. 78 ал. 8 ГПК и чл.144 АПК, на ответния орган следва да се присъдят разноски в размера на дължимото юрисконсултско възнаграждение. Размерът на юрисконсултското възнаграждение следва да се определи по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, респ. по чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, съгласно който възнаграждението по административни дела за една инстанция е от 100 до 240 лева, като в случая такова следва да бъде присъдено в размер на 100 лева, предвид не особено високата фактическа и правна сложност на делото. Разноските следва да се присъдят на ИАПО, доколкото същата е юридическото лице, в структурата на което ответният орган изпълнява правомощията си (§1, т. 6 от ДР на АПК във вр. с чл. 2, ал. 2 от Устройствения правилник на ИАПО.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд гр. Силистра

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ оспорването на Община Кайнарджа, ЕИК *********, с административен адрес: с. Кайнарджа, обл. Силистра, ул. „Димитър Дончев“ № 2, представлявана от кмета Л. Ж. С., против Решение № 1002-383/09.11.2023 г. на Ръководителя на Структурата за наблюдение и докладване, определен от Министъра на МОН, съгласно Постановление на МС № 157/22 г., който е и изпълнителен директор на ИА “Програма за образование“, с което е постановен отказ за предоставяне на средства от Механизма за възстановяване и устойчивост по подадено предложение с рег. № BG-RRP-1.011-0008 и наименование „Основен ремонт и рехабилитация на сграда с идентификатор 68357.90.273.9 – общежитие по КККР на с. Средище“ по процедура за предоставяне на средства с рег. № BG-RRP-1.011 „Ремонт и рехабилитация на общежития в системата на училищното образование“.

ОСЪЖДА на Община Кайнарджа, ЕИК *********, с административен адрес: с. Кайнарджа, обл. Силистра, ул. „Димитър Дончев“ № 2, представлявана от кмета Л. Ж. С. да заплати на Изпълнителна агенция „Програма за образование“ гр. София сумата 100. 00 лв. (сто) лв., представляваща направени по делото разноски – юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от връчването му на страните.

Съдия: