Р Е Ш Е Н И Е №
гр.
Варна, 2019г.
В
И М
Е Т О Н А Н А
Р О Д
А
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в
публично заседание на осемнадесети юни през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА МАКАРИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА
ЦАНКОВА
МЛ.С-Я ТАНЯ КУНЕВА
при секретар
Елка Иванова
като разгледа докладваното от съдията
Макариева
в.гр. дело № 904 по описа за 2019г.,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по
въззивна жалба на образувано по въззивна жалба на В.П. К. чрез адв.К.Ц.
срещу Решение № 1013/ 12.03.2019 г.
постановено по гр.д.№ 5757/2018 г. по описа на ВРС , с което ОПРЕДЕЛЯ режим на личен контакт на П.Й.К. с ЕГН **********, с децата му Й.П. К. ЕГН ********** и П. П. К.ЕГН ********** всяка първа и трета седмица от месеца от
08.00 ч. в сряда до 19.00 ч. в петък и вяка втора и четвърта седмица от 08.00
ч. в четвъртък до 19.00 ч. в неделя, с преспиване при него.
ОСЪЖДА на
основание чл. 143, ал. 2 от СК П.Й.К.
с ЕГН **********, да заплаща месечна
издръжка в полза на родените по
време на брака между страните деца Й.П. К. ЕГН ********** и П. П. К.ЕГН **********
в размер
на по 170
лв. за всяко дете, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска, считано от завеждането на
иска пред съда – 23.04.2018г., с падеж 10-то число на всеки
месец, за който издръжката се отнася, до настъпване на основание за изменение
или прекратяването й, като
ОТХВЪРЛЯ иска за горницата до претендирания размер от по 500 лева на дете.
РАЗПРЕДЕЛЯ ПОЛЗВАНЕТО НА СЕМЕЙНОТО ЖИЛИЩЕ
представляващо функционално и фактически обединени в един апартамент
самостоятелни обекти с идентификатори 10135.3511.181.20.4
и 10135.3511.181.20.5 по КККР на гр. Варна, с адм. адрес в гр. Варна, ул. „Ана Феликсова“ № 16, вх. 16,
ет. 2, ап. № 4 и № 5, като част от самостоятелен обект с идентификатор по КККР
10135.3511.181.20.4 /ап. 4/, повдигната в червен цвят на приложената по делото
извадка от технически проект - л. 79, която съдът обявява за неразделна част от
настоящото решение, с изключение на предвидената по проект дневна с кухненски
бокс, ДА СЕ ПОЛЗВА ОТ СЪПРУГА П.Й.К., а самостоятелен обект с идентификатор по
КККР 10135.3511.181.20.5 /ап. № 5/ включваща и предвидената по проект дневна с
кухненски бокс от съседния ап. 4 /защрихована в жълто на приложената по делото
извадка от технически проект - л. 79/ ДА СЕ ПОЛЗВА ОТ СЪПРУГАТА В.П. К. и
децата.
Според изложеното в жалбата решението на Районен съд -Варна е
неправилно и необосновано в противоречия със събрания доказателствен материал .
По изложените подробно съображения, като не сочи нови факти , въззивницата моли първоинстанционното решение да бъде отменено в тези
части като се определи следния режим на лични контакти с децата като бащата взема и връща децата от
и в дома на майката , а именно: всяка втора и четвърта събота и неделя от 9 ч.
в събота до 17 ч. в неделя, с преспиване при бащата, 20 дни през лятото във
време, което не съвпада с ползвания годишен отпуск на майката, на първия ден от
Коледните и Великденските празници от 9 ч. до 19 ч. на същия ден през четна
година, а през нечетна на втория ден от Коледните и Великденските празници от 9
ч. до 19 ч. на същия ден. На рожденните дни на децата по 3 часа през деня в
зависимост от плануваните мероприятия.По отношение на присъдената издръжка
счита, че следва да бъде по 250 лева за всяко едно от децата. Относно
съвместното ползване на семейното жилище счита, че е недопустимо съжителството
й с ответника поради крайно влошените им отношения . Моли съда да постанови
ползването на жилището на нея и децата.
Въззиваемата страна, оспорва жалбата като неоснователна.
Настоящият
състав на Варненски окръжен съд, гражданско отделение – трети състав, като съобрази предметните предели на
въззивното производство, очертани в жалбата, и след съвкупна преценка на
събраните по делото доказателства, както и становищата на страните и по
вътрешно убеждение, съобразно член 235
от Гражданския процесуален кодекс, счита за установено от фактическа и правна
страна следното:
В.П. К. ЕГН ********** и П.Й.К. с ЕГН ********** са съпрузи
съобразно сключен на 22.06.2013г. в гр.
Варна граждански брак, за който е съставен акт №528/22.06.2013г. на Община
Варна. По време на брака са родени две деца - Й.П. К. ЕГН ********** и П. П. К.ЕГН
**********. П.Й.К. с ЕГН ********** има и друго дете - Сара
Павлинова К., р. 11.02.2011г.
На основание член 325 от ГПК постановеното по делото решение № 1013 от
12.03.2019 г., с което бракът между страните е прекратен, е влязло в сила.
Предмет на въззивното обжалване са
единствено частите на съдебния акт, съдържащи произнасяне по отношение на
определения режим на лични отношения на децата Йоан и Петра с техния баща,
размера на присъдената издръжка в полза на децата и ползването на семейното
жилище.
По отношение режима на лични отношения
Семейният кодекс не разписва правила
по отношение на това на кого от двамата родители да бъдат предоставени за
упражняване родителските права или какъв да бъде интензитета на личния контакт
с детето на родителя, комуто не са предоставени родителските права, като дава
свобода на съда да преценява конкретните обстоятелства с оглед интереса на
детето като възпитателските качества на родителите, полаганите до момента грижи
и отношение към детето, желанието на родителите, привързаността на детето към родителите,
пола и възрастта му, възможността за помощ от трети лица - близки на
родителите, социалното обкръжение и материалните възможности – член 59, алинея
4 от СК. Тези обстоятелства, взети в съвкупност, формират комплексният
критерий, въз основа на който се извършва преценката. Под "интереси на
децата", както е разяснено в ППВС № 1/1974 г., чиито указания са запазили
силата си и при действащия СК, следва да се разбират всестранните интереси на
децата по тяхното отглеждане, възпитание и развитие, създаване на навици и
дисциплина, подготовка за адаптирането му в обществото и изобщо изграждането на
всяко дете като съзнателен гражданин. Изброяването на обстоятелствата в член 59, алинея 4 от СК е примерно, а не
изчерпателно. Това е минимумът, който трябва да бъде взет предвид при
изследване на най-добрия интерес на детето по смисъла на § 1, точка 5 от ДР на
ЗЗДт.
Поддържането на лични
отношения между бащата и детето е жизнено необходимо за тях с оглед създаване
на възможност чрез общуване детето да развива чувства на обич, привързаност и
доверие, което ще съдейства за правилното им развитие, спокойствие и
самочувствие. Безспорна е нуждата на всяко дете от системен контакт с двамата
му родители и в частност с този, на когото не е предоставено упражняването на родителските
права. В съгласие с член 8 от Европейската конвенция за защита правата на
човека и основните свободи и на неговото тълкуване в практиката, уважението към
семейния живот изисква, когато семейният живот, дори и във формата на
съжителство без брак е приключил, контактът между детето и отсъстващия родител
да продължи. Известно е становището на Съда по правата на човека в Страсбург,
че взаимната полза, която родителят и детето черпят от отношенията помежду си,
е основен елемент от семейния живот. Следователно Европейската конвенция по
правата на човека и органите, призвани да я прилагат и следят за нейното
правилно приложение, признават “право на контакт” като фундаментално човешко
право по смисъла на член 8. То принадлежи еднакво, както на всеки от
родителите, така и на детето. Стремежът е да се постигне подходящ баланс между
правата, като основен критерий за това са интересите на детето от контакта. За
тази цел семейният живот следва да бъде разглеждан като двустранен и съдът да
се намесва чрез принудителни мерки само, ако ненамесата би причинила вреда на
детето. В тази връзка следва да се отбележи, че за родителя, комуто са
предоставени родителските права възникват допълнителни задължения – да спазва
коректно поведение спрямо другия, да не настройва детето срещу него и да не
накърнява авторитета му.
Режимът на лични
отношения се определя въз основа на обстоятелствата, установени във всеки
конкретен случай, като основен критерий, както бе отбелязано по-горе, е
най-добрият интерес на детето. Тъй като мерките във всички случаи се отнасят за
бъдещ /след влизането в сила на решението/ период, ограничен по силата на
закона само до навършването на пълнолетие, те може да бъдат определени и по
конкретни периоди, съобразени с опитните правила, с възрастта и със свързаните
с нея обективни изменения в психо-емоционалните способности и потребности на
детето. При неефективност на така определените мерки законът дава възможност на
всеки родител да иска изменението им или определянето на нови.
От представения при
първоинстанционното разглеждане на делото социален доклад безспорно се
установява силната връзка между бащата и децата , както и че определения с
привременните мерки разширен режим на лични отношения е бил подходящ .Съдът
правилно е прецизирал режима който
бащата искренно желае да се запази. Бащата заявява ,че би дал живота си за
децата и нищо по –силно не желае от това да е близо до тях и да ги гледа. Ето
защо именно изхождайки от „най-добрия интерес на детето“ и вземайки предвид
спецификите на настоящия случай, съдът
счита, че режимът на лични отношения между бащата и децата следва да бъде
потвърден.
Следва да бъде постигнат баланс между
определения режим на лични отношения на децата с бащата и упражняваните от
майката родителски права, който да способства запазването на близките отношения
и с двамата родители, което е осъзната от тях необходимост за гарантиране на
интересите на децата, включващи създаване и поддържане на чувства на обич,
привързаност и доверие и към двамата родители, което ще съдейства за правилното
им възпитание,развитие, спокойствие и самочувствие.
По
отношение на дължимата издръжка
Според
постановките в ППВС № 5 от 16.11.1970 г., доразвити с ППВС № 5 от 30.11.1981
г., нуждите на лицата, които имат право на издръжка се определят от
обикновените условия на техния живот. Вземат се предвид възрастта,
образованието и всички обстоятелства, които са от значение за случая, като
нуждите са винаги конкретни. Възможностите на лицето, което дължи издръжката са
основание за даването й и показател за нейния размер. Те също винаги са
обективни и конкретни. Определят се от доходите, имуществото, квалификацията на
задълженото лице. Неговото обществено положение и размерът на доходите му не
следва да водят до присъждане на издръжка в размери, които стимулират към
неполезен начин на живот, към лукс или за получаване на средства за цели извън
издръжката. Но за да бъдат приложени правилно тези разяснения следва да се имат
пред вид условията, при които са живели децата в семейство и издръжката не
следва да е в размер, който да пречи за
правилното и хармонично изграждане на издържания и за подготовката му за
пълноценна изява в обществото. За
размера е от значение и при кого от родителите детето е предоставено за
отглеждане, като усилията, които се полагат и ангажираносттта на родителя във
връзка с отглеждане на детето следва да се вземат под внимание при определяне
на издръжката, която той дължи.
В случая
съобразно с доходите на родителите и възрастта на децата, липсата на някакви техни специфични потребности изискващи скъпоструващо лечение или
друго материално осигуряване, възприетия разширен режим на
лични отношения, както и доказателствата за дохода на бащата и наличието на
негово алиментно задължение към друго непълнолетно негово дете, намира,
че месечната издръжка заплащана от него в полза
на децата му от брака предмет на делото, следва
да е в размер на по 170 лв., считано от
подаване на исковата молба в съда – 23.04.2018 г., с падеж до 10-то число на месеца, за който се
дължи, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, като се заплаща чрез
майката.
В обжалваната част,
касаеща определения размер на задължението за издръжка, първоинстанционното
решение е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
В обжалваната част, касаеща ползването
на семейното жилище първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно и
следва да бъде потвърдено.. В случая е безспорно, че жилището, което е обитавано от
страните в процеса и децата им се състои от функционално обединени два
самостоятелни обекта по КК и КР, и това е фактическото състояние към момента на
приключване на съдебното дирене. Предвид
горните доводи за близостта на децата и с двамата родители, и възможността в
настоящия случай от семейното жилище да бъдат обособени отново два
самостоятелни обекта, правилно съдъте определил съвместното му ползване от
съпрузите след развода. Това разрешение
се обуславя от интереса на децата, които са свикнали с този дом и
предвид възприетия разширен режим на лични отношения на бащата с тях,
ежеседмичното придвижване до друго непознато за тях жилище би им причинило
неопрадван и необоснован стрес.
С оглед изхода на спора
въззивницата следва да заплати на въззиваемия сторените разноски в размер на
800 лева представляващи адвокатско възнаграждение.
По
изложените съображения и на основание член 271, алинея 1 от ГПК, настоящият
състав на въззивния съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 1013/
12.03.2019 г. постановено по гр.д.№ 5757/2018 г. по описа на ВРС
ОСЪЖДА В.П. К. ЕГН **********
*** да заплати на П.Й. К. ЕГН ********** с.а. сумата от 800 лева представляваща
адвокатско възнаграждение.
Решението в частта му досежно
издръжката и ползването на семейното жилище не подлежи на обжалване на
основание член 280, алинея 3, точка 2 от Гражданския процесуален кодекс, а в
останалата част може да бъде обжалвано в едномесечен срок от връчването му на
страните с касационна жалба чрез Окръжен съд – Варна пред Върховен касационен
съд по реда на член 280 и следващи от Гражданския процесуален кодекс.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ :