О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 29.12.2020 г. Гр. Стара Загора
РАЙОНЕН
СЪД – СТАРА ЗАГОРА ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ състав
На 29 декември
2020
г.
В
закрито заседание в следния състав:
Председател: ЕМИЛИЯ ЕНЧЕВА
Секретар:
Прокурор:
като
разгледа докладваното от СЪДИЯ ЕМИЛИЯ
ЕНЧЕВА
гр. дело № 4778 по описа за 2020 година.
СЪДЪТ ДОКЛАДВА ДЕЛОТО:
Постъпила е искова молба от П.И.Г., в
която твърди, че на 29.01.2020 г. е била проведена съвместна операция от
служители на ТП „Държавно горско стопанство“ - Стара Загора и 02 РУ на МВР -
Стара Загора на територията на селата Арнаутито и Калояновец, общ. Стара Загора
с цел установяване и санкциониране на нарушители по Закона на горите,
извършващи незаконна сеч в горската територия и съхраняващи в домовете си
незаконно добити дърва. Около 14:00 на същата дата в домът му, находящ се в
с.Арнаутито, общ.Стара Загора се извършила проверка, като били открити 6 м3
дървесен вид цер, 3 м3 дървесен вид бряст и 1 м3 дървесен
вид акация. По дърветата нямало поставена контролна горска марка и той не е
предоставял документи, доказващи законния произход на дървата. Било образувано
и бързо производство № 8245 зм 105/2020 год. по описа на 02 РУ на МВР — Стара
Загора, като по същото, бил привлечен като обвиняем на 05.02.2020г. год. по
обвинение за извършване на престъпление по чл.235, ал.2, вр. ал.1 от НК, като му
е била взета мярка за неотклонение „Подписка“. На 29.01.2020г. са му били
съставени и два АУАН за откритите дърва за горене. Това обвинение не било
подкрепено от никакви доказателства.
Въпреки
това бил внесен обвинителен акт от РП - Стара Загора по прокурорска преписка
671/2020г., като е било образувано НОХД № 353/2020 год. по описа на PC — Стара Загора. Проведени били четири
заседания, на които е трябвало да се явява лично. Първото съдебно заседание е
било на 17.02.2020г., а последното на 16.07.2020г. Били са разпитани множество
свидетели, била е изслушана съдебно-оценителна експертиза и съдебно-техническа
експертиза. През целия период до тогава никога не е бил съден или обвиняван за
извършване на престъпление и е изживял силни негативни емоции. Почти година се
е намирал под непрекъснат стрес. Не е можел да се храни, не е можел да спи.
Заради повдигнатото обвинение му е било отнето ловното оръжие, което е трябвало
да предаде за съхранение в полицията.
Бил е
лишен от възможността на ходи на лов, което допълнително го е натоварило. Не е
можел да се занимавам с хобито си. Това е станало достояние на всички в ловната
дружинка.
Престъплението, в извършването на което е
бил обвинен, поради своя характер, е довело до силни негативни реакции от
страна на близките му и всички хора в селото, където живее, както и до промяна
в отношението на познатите му и приятелите. Спрял да излиза от дома си и да се
среща с други хора, познати и приятели. Било го е срам, а и не е искал да
обяснява за случката.
С Присъда № 279 от 16.07.2020 год. по НОХД №
353/2020 г. по описа на PC - Стара Загора е бил признат за невиновен за
престъплението, в което е бил обвинен и наложената му мярка за неотклонение е
била отменена. Постановената оправдателната присъда била протестирана от РП -
Стара Загора с протест от 17.07.2020г. Било е образувано ВНОХД №20205500602147.
Това отново засилило неговите негативни емоции и дори не е можел да се зарадва
на оправдателната присъда. Било е насрочено открито съдебно заседание на
30.09.2020г. пред Окръжен съд Стара Загора. С решение №85/29.10.2020г. била потвърдена
оправдателната присъда на PC Стара Загора.
Вследствие
всичко гореописано, претърпял голям брой неимуществени вреди, изразяващи се в
негативни емоционални преживявания, страх, страдания и унижения, чувствал се е
безпомощен и не е виждал начин, по който да се защити, въпреки че не е бил
извършил престъплението, в което са го обвинили.
Наказателното производство, срещу него
продължило близо година, като през един дълъг период от време е бил под
постоянен стрес. Обвинен бил в извършването на едно престъпление, което не е
извършил, а и неговия характер е станал достояние на широк кръг от хора, негови
близки, работодателя му и колегите му. Това от своя страна рефлектирало, върху
авторитета му и чувството му на лично достойнство.
Тези неимуществени вреди, претърпени от него
оценява в размер на 10 000.00 /десет хиляди/ лева. За процесуалното
представителство по делото е упълномощил адвокат. Заплатил възнаграждение в
размер на 800 лв. за първа инстанция и 600 лв. за въззивна инстанция или общо 1400
лв.
Претендира заплащане на обезщетение за
причинените му вследствие на действията и актовете на органите на РП - Стара
Загора, неимуществени вреди — в размер на 10 000.00 лева и имуществени вреди в
размер на 1400лв.
Моли съда да постанови съдебно Решение, с
което да бъде осъден ответника да му заплати сумата от 10 000.00 лева -
обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди и сумата от 1400лв -
имуществени вреди /възнаграждение за адвокат/, ведно със законната лихва от
датата на завеждане на исковата молба в съда до окончателното изплащане на
сумата, както и направените в настоящото производство разноски, а именно
възнаграждение за един адвокат и държавна такса.
В
едномесечния срок по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от Районна
прокуратура гр. Стара Загора.
Твърдят, че исковата молба е депозирана в PC - Стара Загора от молителя на основание чл. 2 ал. I т. 1
и т.З от ЗОДОВ, като предявената претенция е за 10 000 лв. неимуществени, и
1400 лв. за имуществени вреди, всичко на обща стойност 11 400 лв.
Подадената от П.Г. молба за неимуществени
вреди срещу Прокуратурата на Република България била във връзка с водено срещу
него досъдебно производство под формата на бързо производство № 8245 - зм - 105/2020 г. по описа на 02
РУ - Стара Загора, преписка № 671/2020 г. на Районна прокуратура - Стара Загора
за обвинение в престъпление по чл. 235 ал. II, във вр. с ал. I от НК.
С присъда № 279/16.07.2020 г. по нохд №
353/2020 г. на PC - Стара Загора, П.И.Г. е бил признат за
невинен по повдигнатото обвинение и макар съдебният акт да бил протестиран от
РП — Стара Загора, Окръжен съд - Стара Загора с решение № 85/29.10.2020 г. по
внохд № 2147/2020 г. потвърдил постановената оправдателна присъда на първата
инстанция.
Г.
твърдял в исковата си молба, че вследствие воденото срещу него наказателно
производство и взетата мярка за неотклонение подписка се намирал в състояние на
стрес в продължителен период от време, който обхванал почти една календарна година. В този срок той не можел да
се храни и спи, преживял негативни емоции - страх, страдания, унижения,
чувствал се безпомощен, а повдигнатото срещу него обвинение станало достояние
на широк кръг лица — близки, познати, приятели, колеги, работодатели, и други,
което допълнително повлияло зле на психиката му.
Молят, след като се запознае в подробности с
изнесеното от ищеца, съдът да вземе под внимание, че в конкретния случай воденото
наказателно производство срещу Г. е приключило в разумен срок, съобразно
установената съдебна практика и международните стандарти, водило се е два дни,
като на 05.02.2020 г. ищецът бил привлечен като обвиняем, а на 07.02.2020 г.
бил изготвен обвинителния акт и делото било внесено за разглеждане в съда. В
този смисъл твърдението, че Г. се бил намирал почти една година в стресово и
тежко емоционално състояние вследствие повдигнатото срещу него обвинение и
взетата мярка за неотклонение се явявали несъстоятелни и следва да бъдат
отхвърлени по същество, като недоказани и голословни.
През по — голямата част от времето
наказателното производство се е намирало в съдебна фаза, а ноторно известен
факт било, че в този стадий на процеса органите на Прокуратурата на РБ нямат
ръководни функции, и не следва да носят отговорност, въпреки ищцовите
претенции.
Срещу Г. била взета възможно най — леката
мярка за неотклонение "подписка", въпреки тежестта на обвинението за
престъпление по чл. 235 ал. II във вр. с ал. I от НК, за което законодателят
предвижда "лишаване от свобода" до шест години и кумулативно
наказание "глоба" до 20 000 лв.
С молбата си Г. предявил претенция за
причинени неимуществени вреди от Прокуратурата на РБ, като ги оценил на 10 000
лв. Молят съда да обърне внимание, че тази претенция не била само силно
завишена и несъобразена с разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, но така също
противоречала на трайно установената съдебна практика. Съгласно посочената
разпоредба, обезщетението за неимуществени вреди се определяло от Съда по
справедливост, а по неизвестни причини ищецът неоснователно и многократно бил
надценил своя иск по размер, спрямо обичайно предявените искове в подобни
случаи.
На Г. било известно, че досъдебната фаза реално
е траела само броени дни и тогава производството било под надзора на
Прокуратурата на РБ и това било от датата на повдигането на обвинението до
внасянето на материалите в съда, а обезщетението за този период не следвало да
бъде оценено на 10 000 лв.
Решението за отнемане на разрешителното за
издадените разрешения за носене и съхранение на дългоцевно огнестрелно оръжие -
1бр. ловна пушка "Ескорт" кал. 12 и 1 бр. ловна пушка
"Меркел" кал. 12 на ищеца принадлежало изцяло на Началника на 02 РУ -
Стара Загора, който бил действал като административно - наказващ орган в
условията на собствената си оперативна самостоятелност и се явявал лице и
представител на институция, които са извън настоящия спор. Затова, Прокуратурата
на РБ не следвало да носи отговорност за претърпени от ищеца вреди в тази
насока, (че заради отнемането на оръжието не могъл да се занимава с любимото си
хоби - лова), и претенцията на Г. следвало да бъде изцяло и напълно отхвърлена
като неоснователна.
В отговора си твърдят още, че разходите за
адвокатско възнаграждение в хода на наказателното производство били в общ
размер на 1400 лв. съгласно двата договори за правна защита и съдействие от
13.02.2020 г. и 30.09.2020 г. но липсвали каквито и да било доказателства за
обема на извършените процесуални действия с участието на упълномощения адвокат
пред въззивната съдебна инстанция. (Окръжен съд - Стара Загора), поради което
претенцията в този вид също следвало да бъде отхвърлена.
Неоснователно ищецът оценил своите
неимуществени вреди - болки и страдания в размер на 10 000 лева, тъй като тази
сума била в противоречие с разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД. Не била съобразена
нито с размера на минималната работна заплата към момента на деянието, нито с
минималните доходи на населението на страната, изнесени от Националния
статистически институт.
Сочат, че при определяне размера на дължимото
обезщетение, Съдът следвало да съобрази такива обективни обстоятелства, каквито
представлявали продължителността на воденото наказателно производство, взетата
мярка за неотклонение, тежестта на повдигнатото обвинение и отражението, което
е породила наказателната репресия върху семейния и приятелския кръг на ищеца,
сред колегите и в обществото, върху психиката и физическото му здраве, и др.
В исковата молба не се съдържало нито едно
обстоятелство, което по същество да разкривало същността и начина на
причиняването на моралните увреждания на Г. и от какво същите са били повлияни.
Твърдят, че Г. не бил ангажирал нито едно
доказателство, че евентуално претърпените от него неимуществени вреди били в
резултат и в причинна връзка от процесното обвинение.
Затова, като представители на Прокуратурата
на Република България оспорват изцяло исковата
претенция по размер.
Претенцията на молителя била изключително
завишена и несъответна на претендираните вреди, на икономическия стандарт в Р
България и на съдебната практика по аналогични случаи, (включително тази на
ЕСПЧ).
Паричното обезщетение за морални вреди следвало
да съответства на необходимото за преодоляването им.
Като база за определяне паричния еквивалент
на неимуществените вреди следвало да служи икономическия растеж, стандарта на
живот, всички средностатистически показателни на доходите, покупателните
възможности в страната към датата на увреждането, както и обстоятелството, че
осъждането само по себе си също има ефект на репарация. Размерът на
обезщетението не следвало да бъде източник на обогатяване на пострадалия, в
случая - на ищеца.
Претенцията срещу Прокуратурата на Р България
не била съобразена с продължителността и тежестта на наказателното обвинение.
Твърдят, че не се сочат данни, че лицата
водили досъдебното производство или наблюдавали същото са били разгласявали
факти и обстоятелства от делото, които да са станали достояние на много хора,
но въпреки това се претендирало, че много познати и близки на ищеца научили за
воденото срещу него дело, което твърдение само по себе си било абсурдно.
Твърдят, че ищецът не сочи нито едно
доказателство за настъпила редукция в обичайния му начин на живот, с какво той
се е променил, липсвало каквото и да било доказателство или даже съмнение, че
представител на ПРБ е уронил престижа или доброто му име.
Твърдят, е искът бил
недоказан.
Разследването по наказателното производство било
проведено в разумни срокове. Ищецът не бил ангажирал каквито и да е
доказателства за твърдяното злепоставяне пред обществото, близките, приятелите,
колегите и роднините му.
В исковата молба се претендирало, за
претърпени негативи от повдигнатото обвинение, като никъде не се посочвали
конкретни негативни въздействия върху Г., които да са в пряка причинно -
следствена връзка с повдигнатото му обвинение. Ищецът не бил ангажирал
доказателства за твърдените неимуществени вреди - засегнат авторитет и
достойнство, (униженията и страданията), състояние на тревожност, нервност,
депресия, страх, угнетеност, загуба на вяра в справедливостта, или други, които
да са пряк резултат на процесното обвинение.
Молят, тези твърдения да не бъдат приемани от
съда за "чиста монета", освен ако ищецът не представел солидни
доказателства в тази насока, които до момента изцяло и напълно липсвали.
Претенцията срещу Прокуратурата на Р България
не била съобразена с продължителността и тежестта на наказателното обвинение.
Срещу ищеца са били налице основанията за повдигане и предявяване на обвинение
по смисъла на чл. 207 от НПК, за извършено престъпление по чл. 234 ал. II във
вр. с ал. I от НК, тъй като в двора на къщата му били намерени немаркирани с
контролна горска марка нарязани и нацепени дърва, а самият той към датата на
проверката не разполагал с документ за произхода им, нито можел да посочи
свидетели за начина, по който ги е придобил.
Ищецът е направил искане за разпит на трима
свидетели, но не си е направил труда да укаже имената им, също така не е
посочил какви конкретни обстоятелства биха установили те със своите показания,
предвид разпоредбите на чл. 156 и чл. 159 ал. II от ГПК, затова молят, тези
свидетели да не бъдат допускани, освен ако ищецът не направи допълнителни
пояснения в тази насока.
Сочат, че в съдебно заседание ще ползват от
поисканото от ищеца за приобщаване към доказателствения материал на
приключилото срещу него наказателно производство № 353/2020 г. на PC - Стара Загора, към което било приложено досъдебното производство от описа
на 02 РУ - Стара Загора. След запознаване с материалите при наличие на
основание ще направят допълнителни възражения в полза на Прокуратурата на РБ,
включително по чл. 5 от ЗОДВ.
От
обстоятелствата изложени в исковата молба се налага извода, че предявеният иск
е с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 1, пр. 3 от ЗОДОВ. Ищецът следва да докаже всички твърдени в исковата молба
обстоятелства, в какво се изразява отрицателното отношение, каква е промяната в
обичайния му начин на живот, в какво се изразяват чувствата на огорчение,
унижения и страдания, както и да посочи доказателства за това, тъй като на тях
е основал предявения иск, а ответника носи тежестта да докаже по делото всички
твърдени в отговора им обстоятелства за същия период, тъй като на тях основава
възраженията си за неоснователност на този иск. В тежест на ищеца е да посочи
доказателства как участието му в НОХД № 353/2020 по описа на РС-Стара Загора се
отразило на емоционалното му състояние и личния живот, и да докаже всички
причинени му вреди. Да посочи каква е причинно-следствената връзка между
поведението на ответника и настъпилата вреда, като в тази връзка сочи
доказателства.
СЪДЪТ:
ПРИКАНИ
страните към спогодба, като им РАЗЯСНЯВА нейните предимства, както следва: със
спогодбата страните доброволно уреждат спора си и десезират съда, поради което
делото се прекратява; одобрената от съда спогодба не подлежи на обжалване и има
значението на влязло в сила решение, като се ползва със сила на присъдено нещо
и изпълнителна сила; при спогодба се дължи заплащане на държавна такса в
половин размер.
НАПЪТВА страните към медиация –
доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно решаване на спорове, при
която трето лице – медиатор подпомага спорещите страни да постигнат
споразумение. Спорът може да бъде решен
и чрез друг способ за доброволното му уреждане – извънсъдебна спогодба.
Съдът счита, че следва да
приеме като писмени доказателства приложените към исковата молба и отговорите
документи, тъй като същите са допустими, относими и необходими по смисъла на
ГПК.
Предвид
изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА като писмени
доказателства по делото: Постановление за привличане на обвиняем от
05.02.2020г.; Протокол за разпит от 05.02.2020г.;АУАН № 086582/29.01.2020г.;
АУАН № 089583/29.01.2020г.; Обвинителен акт;Протоколи от съдебни заседание - 4
броя;Присъда № 279/16.07.2020 г. и мотиви; Протест от 17.07.2020т. и допълнение
към протеста; протокол от съдебно заседание; Решение №85/29.10.2020г.; Решение
за отнемане на издадени разрешения за носене и съхранение на дългоцевно
огнестрелно оръжие; Приемо-предавателен протокол.
ПРИЛАГА НОХД № 353/2020 г. по описа на РС Ст.Загора.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ищеца да сочи гласни доказателства, като посочи
трите имена и адреси за призоваване на свидетелите и обстоятелствата, за които
следва да бъдат разпитвани /с препис за ответника/.
ВНАСЯ делото в
открито съдебно заседание и НАСРОЧВА
същото за 17.02.2021 г. от 10.50 ч., за която дата да се призоват страните.
ПРЕПИС от разпореждането да се връчи на
страните, а на ищеца и копие от отговорите.
Разпореждането
не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: