РЕШЕНИЕ

Номер 542                                 25.03.2020г.                   Град  ПЛОВДИВ

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пловдивски районен съд                                   ХІV наказателен състав

На двадесет и осми януари                               двехиляди и двадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЯН КЮРТОВ

Секретар: Славка Иванова

като разгледа докладваното от съдията

АН дело номер     7613  по описа за    2019   година

намира и приема за установено следното:

         Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

         Обжалвано е Наказателно постановление № 19-1030-9176/14.10.2019г. издадено от **в Сектор ПП - гр.Пловдив, с което на Д.Д.Д., с ЕГН ********** *** е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 3000 лв. и Лишаване от право на управление на МПС за срок от 12 месеца за нарушение по чл.104б, т.2 от ЗДвП. Следва да се посочи, че с процесното НП са наложени още две наказания за две други нарушения на ЗДвП – по чл.137а, ал.1 ЗДвП и по чл.100, ал.1, т.1 ЗДвП, но същите не са обект на жалбата, в която изрично е посочено, че се иска отмяна именно на наказанията за първото посочено нарушение, а и не се излагат никакви обструкции по отношения на останалите вменени нарушения. Доколкото обаче въззивната инстанция  проверява изцяло оспорения акт, то настоящия състав приема, че следва да се разгледа изцяло законността на издаденото НП.

         Жалбоподателят Д. моли Съда да отмени атакуваното наказателно постановление като незаконосъобразно, по съображения подробно изложени в жалбата и съдебно заседание лично и от повереник.

         Въззиваемата страна - ПП - Пловдив, не изпраща представител и не взема становище по делото, въпреки предоставената й възможност.

         Съдът след преценка на събраните и приложени по делото доказателства и във връзка с направеното оплакване, намира следното от фактическа и правна страна:

         ЖАЛБАТА Е ОСНОВАТЕЛНА.

         На 19.09.2019г. около 18.30 ч.  жалб.Д. управлявал в гр.Пловдив чуждо МПС – лек автомобил марка „Пежо 307” с рег. № **. На кръстовището на ул.“Кукленско шосе“ и ул.“Скопие“ направил десен завой, като в този момент колбата поднесла задницата еднократно. Тъй като в този момент на ул.Скопие имало полицейски автопатрул, в състава на който влизал и свид.П.Л.К., а последния възприел поднасянето на автомобила управляван от жалбоподателя, първия го спрял за проверка. В хода на същата се установило наличието на още три лица като пътници в автомобила. Освен това жалбоподателя бил без поставен предпазен колан, както и не носел контролен талон към СУМПС. За горното на жалб.Д. му бил съставен АУАН с № 324634/19.09.19г. Въз основа на посочения акт било издадено и атакуваното наказателно постановление.

         Тази фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от показанията на актосъставителя П.Л.К. разпитан като свидетел в настоящото производство и поддържащ изцяло констатациите по акта, от тези на свидетелите И.Ж.И. и Е.Г.С., както и от писмените доказателства представени по делото - АУАН, справка АНД, Заповед 1 бр., които Съдът възприема и кредитира като първия изцяло отговарящ на изискванията на закона, а съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП първия се ползва с доказателствена сила и в тежест на жалбоподателя е възложено да бъде оборен. По делото не се спори, че автомобила на жалбоподателя поднесъл еднократно със задната си част в завоя на посоченото време и място. Различни са обаче интерпретациите относно причината за това. Според актосъставителя К. причината била употреба от страна на жалбоподателя на ръчна спирачка и той съзнателно управлявал автомобила по този начин. На друго мнение са свидетелите И. и С., които твърдят , че всъщност жалбоподателя влязъл с по-висока скорост в завоя, но се наложило да намали, тъй като пред него друг автомобил спрял да пропусне пешеходец и тогава се получило поднасянето. Самия актосъставител не можа да посочи имало ли е друг автомобил пред този на жалбоподателя, както и преминаващ пешеходец. При това положение според настоящата инстанция не може да се приеме, че жалбоподателя е извършил вмененото му нарушение. На първо място няма как да се приеме, че лице стоящо извън автомобила – в случая контролния орган, може да възприеме дали водача е употребил ръчна спирачка или не в завоя. Нормата на чл.104б т.2 ЗДвП сама по себе си е доста обща и неособено удачна като изисква пътищата за обществено ползване да се ползват само за превоз на хора и товари. По тази логика всяко ПТП би могло да се квалифицира като нарушение на това правило или дори ако водача е сам в автомобила. В случая няма спор, че са били превозвани хора. Налице е еднократно поднасяне, поради което и настоящата инстанция намира, че по-скоро е налице неумение или неправилна преценка от страна на водача, а не съзнателно поведение по извеждане на автомобила от нормалната му траектория. Свидетелите доведени от жалбоподателя посочиха, че същия не е рисков водач по принцип, няма склонност към агресивно шофиране. Това се потвърждава и справката за водач приложена по делото , където са видно само две влезли в сила наказания за нормите на ЗДвП, а е водач на МПС от м. август 2016г.

         При тези установени факти Съдът намира, че не се установи да е извършено вмененото на жалбоподателя нарушение на нормата на чл.104б, т.2 ЗДвП и процесното НП следва да се отмени в тази му част.

         От друга страна безспорно се установи , че на посоченото време и място в АУАН и НП, жалбоподателя е управлявал МПС, което е било оборудвано с предпазни колани, но той не е ползвал такъв. Това бе потвърдено не само от показанията на актосъставителя, но и от тези на свид.С.. По този начин действително чрез бездействието си Д. е нарушил нормата на чл.137а, ал.1 ЗДвП, според която  водачите и пътниците в моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани. Не е налице и някое от изключенията на ал.2 от същата норма. Наказващия орган от своя страна правилно е приложил санкционната норма на чл.183, ал.4, т.7, пр.1 ЗДвП, която предвижда наказание глоба в абсолютно определен размер от 50лв. По този начин няма възможност за преценка на този размер и определяне на по ниска глоба, поради забраната на чл.27, ал.5 ЗАНН.

         Като не е представил на контролния орган и контролен талон при проверката, то това е индиция, че не го е носил жалбоподателя. Така отново с бездействието си е извършил нарушение на нормата на чл.100, ал.1, т.1 ЗДвП, която правилно е била посочена от актосъставителя в констативния акт. От своя страна административнонаказващия орган е приложил законосъобразно санкционната норма на чл.183, ал.1, т.1 ЗДвП. Съгласно нея се налага наказание глоба в размер отново абсолютно определен на 10 лева. И досежно това наказание важи посоченото по-горе, като наказание под този размер не може да се определи.

          При извършената служебна проверка не се констатираха нарушения на процесуалните правила в хода на административнонаказателното производство, които да са опорочили изцяло НП и да налагат неговата отмяна. Факта, че не се установи първото вменено нарушение, не е основание за цялостната му отмяна, тъй като този порок не засяга останалите две нарушения.

Ето защо и поради горните мотиви, Пловдивският районен съд, ХІV н. с.

 

Р  Е  Ш  И  :

 

         ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 19-1030-9176/14.10.2019г. издадено от **в Сектор ПП - гр.Пловдив, В ЧАСТТА с което на Д.Д.Д., с ЕГН ********** *** е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 3000 лв. и Лишаване от право на управление на МПС за срок от 12 месеца за нарушение по чл.104б, т.2 от ЗДвП.

         ПОТВЪРЖДАВА  същото в останалата част.

        

         Решението подлежи на обжалване пред ПАС по реда на гл.12 от АПК и на основанията в НПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!

С.И.