Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. Ловеч, 29.09.2021 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, трети наказателен състав в открито заседание на шести
август две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛЯ МАРИНОВА
при секретаря: ТАТЯНКА ГАВАЗОВА,
като разгледа докладваното от съдията НАХД № 399 по
описа за 2020 година и за да се произнесе, съобрази:
С наказателно постановление
№295р-6274/29.04.2020г. на старши комисар Милен Семков Маринов – Директор на
ОДМВР - Ловеч, на С.Г.С. с ЕГН ********** *** на основание чл.209а, ал.1 от Закона
за здравето е наложено наказание глоба в размер на 300 /триста/ лева за
извършено нарушение на чл.209а, ал.1 от Закона за здравето.
Недоволен от наказателното
постановление останал жалбоподателят С.С., който го
обжалва в срок като незаконосъобразно, издадено в нарушаване на материалния
закон и постановено при неспазване на съдопроизводствените
правила. Твърди, че описаното нарушение не отговаря на обективната
действителност. Обръща внимание, че посочените в акта адреси на свидетелите са
нечетливи и липсва ЕГН, което било съществено процесуално нарушение. Заявява,
че срещу АУАН имало подадено възражение с дата 16.04.2020 година, което не било
отразено по административно-наказателната преписка и не било обсъдено. Счита
цитираната заповед на Министъра на здравеопазването за незаконосъобразна, като
се позовава на разпоредби от Закона за ограничаване носенето на облекло,
прикриващо или скриващо лицето. Моли НП да бъде отменено.
В съдебно заседание жалбоподателят
редовно призован, се явява лично, като изтъква, че в края на месец юни 2020
година ВАС е отменил всички заповеди на бившия здравен министър, включително и
тази, по която е атакуваното НП, поради което го счита за незаконосъобразно.
Позовава се на чл.29 ал.2 от Конституцията на РБългария,
че не може да бъде насилван против волята си.
Ответникът – ОДМВР-Ловеч, редовно
призован, се представлява от Р.Р. – главен
юрисконсулт при ОДМВР – Ловеч, който
моли съда да остави жалбата без уважение. Изтъква, че във връзка с акта е било
подадено възражение, което е било разгледано от административнонаказващият
орган, като е счел същото за неоснователно и е издал атакуваното НП. Обръща
внимание, че органите на МВР не са медицински лица , за да могат да правят преценка кое въведено задължително
противоепидемично ограничение е здравословно или правилно или неправилно.
Счита, че от събраните доказателства се е установило, че жалбоподателят
наистина е отказал да сложи маска по свои предубеждения, но това не го
оправдавало. Моли съда да остави жалбата без уважение и да потвърди атакуваното
НП.
От събраните по делото писмени
доказателства, от показанията на свидетелите Х.В.И., Р.Н.Н.
и Х.П.К., както и от становищата на страните, съдът приема за установена
следната фактическа обстановка:
На 14.04.2020 год. свидетелят Х.В.И.,
в присъствието на свидетелите Р.Н.Н. и Х.П.К.,
съставил акт за установяване на административно нарушение с бланков №829315 и
регистрационен №40/15.04.2020 година против С.Г.С. с ЕГН ********** *** затова,
че на 14.04.2020 година в 13:00 часа в град Ловеч, на ул. „Съйко
Съев“ до №14 на обществено открито място не е
поставил средство – защитна маска за лице за еднократна или многократна
употреба или друго средство, покриващо носа и устата, с който не е спазил т.9
от Заповед №РД-01-197/11.04.2020г. на Министъра на здравеопазването, с което е
нарушил чл.209а, ал.1 във вр. с чл.63 ал.1 от Закона
за здравето. Нарушителят е написала, че има възражения, които е изложил в законоустановения тридневен срок в писмена форма. Въз основа на акта за нарушение е
постановено обжалваното наказателно постановление.
С оглед императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността,
обосноваността и справедливостта на наложеното административно наказание, съдът
прави следните правни изводи:
Въззивната жалба е депозирана в законния срок и от легитимен
субект, поради което е процесуално допустима.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган –Директор на
ОДМВР-Ловеч, въз
основа на съставен АУАН от оправомощено лице, видно
от приложената Заповед №295з-579/24.03.2020г. на Директор на
ОДМВР-Ловеч.
Наказателното постановление е издадено в шестмесечния
давностен срок по чл.34 ал.3 от ЗАНН.
При извършената проверка относно формалните изисквания на ЗАНН, съдът констатира
допуснато процесуално нарушение при налагане на административното
наказание.
Налице е разминаване между описанието на
нарушението в АУАН и НП. В акта съвсем лаконично е посочено, че нарушителят на обществено открито място не е
поставил средство – защитна маска за лице за еднократна или многократна
употреба или друго средство, покриващо носа и устата, с който не е спазил т.9
от Заповед №РД-01-197/11.04.2020г. на Министъра на здравеопазването. Едва в НП е допълнено каква мярка е въведена с посочената
разпоредба на заповедта, както и че последната се явява допълнение на заповед
№РД-01-124/13.03.2020г. на Министъра на здравеопазването. Недопустимо е
въвеждането на нови фактически данни за нарушението едва с НП, тъй като АУАН е основен
процесуален акт във фазата по установяване на административното нарушение.
Законосъобразното му оформяне е равнозначно на законосъобразно образуване на
самото производство. Ето защо, с неговото оформяне се свързват точно определени
изисквания на закона, а именно да е съставен в писмена форма и да съдържа
предвидените в чл.42 от ЗАНН реквизити. Тези
формални изисквания са възведени от закона, не само защото чрез съставянето на
акт се установява административно нарушение, но и защото освен това актът има и
тази функция - официално обвинение в извършване на правонарушение. Нарушителят
е в правото си да се защити още в момента на съставяне на акта. Тази норма
безусловно е императивна, тъй като осигурява правото на защита на привлечения
към административно-наказателна отговорност, в чието съдържание се включва и
правото му да знае точно какво административно нарушение се твърди, че е
извършено, за да може да организира защитата си в пълен обем, поради което
незаконосъобразно съставения АУАН води до незаконосъобразност на издаденото въз
основа на него НП.
На следващо място
с оглед характеристиките на посочените заповеди на МЗ, с които се уреждат
приложимите противоепидемични мерки по време на извънредното положение, обявено
с решение на Народното събрание от 13.03.2020г. следва да се отбележи, че
съгласно чл.75 ал.1 от АПК „Нормативните административни актове са подзаконови административни
актове, които съдържат административноправни норми,
отнасят се за неопределен и неограничен брой адресати и имат многократно правно
действие“. Процесните заповеди по своята правна
природа и характеристики, с оглед на законовата делегация за издаването им са
именно нормативни административни актове, тъй като създават задължения за
неопределен и неограничен кръг лица, които следва да бъдат изпълнявани
многократно и непрекъснато във времето от тях до отмяната или изменението им по
реда на чл.79 от АПК.
С оглед на това съдът след изрична служебна проверка на броевете на ДВ от м.
април 2020г. не установи да е извършено обнародване в ДВ на цитираната заповед
№РД-01-197/11.04.2020г. на Министъра на здравеопазването, с която за първи път
е въведена посочената противоепидемична мярка по т.9. С оглед на това при липса
на обнародване на цитираната заповед същата не е възпроизвела действието си,
съобразно предвидените в нея правни задължения и забрани, представляващи противоепидемична
мярка. Следователно е налице проблем с пораждането на правни последици и
въвеждането на правни задължения за адресатите, в частност и за жалбоподателя С.,
тъй като не са достигнали до тях. Публикуването на интернет страницата на
Министерство на здравеопазването, както и информацията за нея, разпространена
по медиите, не може и не замества функцията и целите на обнародването в ДВ.
С оглед на така
изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че издаденото срещу С.С. наказателно постановление на Директора на ОДМВР-Ловеч е незаконосъобразно и като такова
следва да бъде отменено, а жалбата се уважи, макар и не по изложените в нея
доводи и възражения.
Водим от гореизложеното и на
основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО
ПОСТАНОВЛЕНИЕ №295р-6274/29.04.2020г. на старши комисар Милен Семков
Маринов – Директор на ОДМВР - Ловеч, с което на С.Г.С. с ЕГН ********** *** на
основание чл.209а, ал.1 от Закона за здравето е наложено наказание глоба в
размер на 300 /триста/ лева за извършено нарушение на чл.209а, ал.1 от Закона
за здравето като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Ловешки административен съд по реда на глава дванадесета от АПК
в 14 дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: