№ 723
гр. Пловдив, 05.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Милена Ат. Георгиева
при участието на секретаря Десислава Ст. Терзова
като разгледа докладваното от Милена Ат. Георгиева Административно
наказателно дело № 20215330207541 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление №16-003163 от 23.07.2021г. на
Директор на Дирекция „Инспекция по труда” гр. Пловдив /ДИТ - Пловдив/, с
което на „Хелти фуудс енд дринкс“ ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.Пловдив, ***, е наложено административно
наказание - ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 1 500 /хиляда и
петстотин/ лева на основание чл.416, ал.5, вр. чл.414, ал.1 от Кодекса на труда
/КТ/ за нарушение на чл.160, ал.1 от КТ.
Жалбоподателят в жалбата и в съдебно заседание, чрез процесуалния си
представител - адв. Г.М. и управителя Г.Л.С., атакува наказателното
постановление като неправилно и незаконосъобразно. Прави се искане за
неговата отмяна. Претендират се разноски за адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител – началник
Отдел „Административно информационно и правно осигуряване“ Н.К., моли
съда да потвърди обжалваното наказателно постановление като правилно и
законосъобразно. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като взе предвид изложеното в жалбата и след като
анализира събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
1
съвкупност, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена в преклузивния 7 - дневен срок за обжалване,
изхожда от надлежна страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт,
поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество,
същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна съдът установи следното:
Във връзка с подадена жалба от И.П.П. и В.Д.П., адресирана до Дирекция
„Инспекция по труда“ гр. Пловдив /ДИТ – гр. Пловдив/ на 06.04.2021г. от
служители на ДИТ – гр. Пловдив била извършена проверка по работни места
в цех за производство на храни със специално предназначение, стопанисван
от „Хелти фуудс енд дринкс“ ООД, находящ се в с.Бенковски, обл. Пловдив,
стопански двор. На управителя на дружеството била връчена призовка на осн.
чл.45, ал.1 от АПК с изх. №ПР2111166 от 06.04.2021г., с която били изискани
документи, сред които трудовите досиета на работещите, присъствени форми
и ведомости за заплати за периода от 01.09.2020г. до момента на проверката.
На 12.04.2021г. в ДИТ – гр. Пловдив било представено трудовото досие на
И.П.П., присъствена форма и ведомост за месец декември 2020г., от които се
установявало, че за периода от 23.12.2020г. до 31.12.2020г. включително от
страна на работодателя било отразено в присъствената форма и във
ведомостта за месец декември 2020г. ползването на четири дни неплатен
отпуск за И.П.П.. В трудовото досие на работничката не било установено да
се съхраняват молби и заповеди за отпуск. С призовка от 12.04.2021г. от
работодателя изрично били изискани молби и заповеди за отпуск за И.П., но
на указаната дата – 14.04.2021г., такива не били представени на контролните
органи. На 20.04.2021г. в ДИТ – гр. Пловдив И.П. писмено декларирала, че не
е искала неплатен отпуск за периода 23.12.2020г. – 31.12.2020г. включително
и че работодателят едностранно е разпоредил ползването му.
От представените документи в ДИТ – гр. Пловдив на 12.04.2021г. и на
14.04.2021г., както и от писмената декларация на И.П. от 20.04.2021г.
проверяващите, между които свид. И.Б. – ***, че в периода от 23.12.2020г. –
31.12.2020г. включително, от страна на работодателя „Хелти фуудс енд
дринкс“ ООД било отразено в присъствената форма и във ведомостта за
месец декември 2020г. ползването на четири работни дни неплатен отпуск за
работничката И.П.П., без да има искане от нея за такъв отпуск. Свид. И.Б.,
преценила, че това съставлява административно нарушение на чл.160, ал.1 от
2
КТ и съставила срещу „Хелти фуудс енд дринкс“ ООД АУАН №16 – 003163
от 23.06.2021г., в който били вписани обстоятелствата по констатираното
нарушение. АУАН бил съставен в присъствието на единия от управителите на
дружеството – Ц.Л.С., който се запознал със съдържанието му и го подписал с
възражението, че ще представи документите на посоченото лице в законовия
срок.
На 28.06.2021г. в ДИТ – гр. Пловдив постъпило възражение срещу
съставения АУАН от другия управител на дружеството Г.С.. С него не били
представени никакви документи, а в същото се сочило, че има подписани
ведомости от И.П. и В.П. с тяхно съгласие за получените отпуски.
Всъщност при проверката било установено административно нарушение
на чл.160, ал.1 от КТ както за И.П.П., така и за В.Д.П., но бил съставен АУАН
единствено относно действията на работодателя спрямо работничката П..
Въз основа на така съставения АУАН било издадено и атакуваното
наказателно постановление, в което наказващият орган на основание чл.416,
ал.5, вр. чл.414, ал.1 от КТ наложил на жалбоподателя административно
наказание – имуществена санкция в размер на 1 500 лева за нарушение на
чл.160, ал.1 от КТ.
След съставяне на цитирания АУАН, на 13.07.2021г. свид. И.П. посетила
работодателя си, във връзка с прекратяване на трудовото й правоотношение.
Именно тогава подписала молба за неплатен отпуск за периода 23.12.2020г.
до 31.12.2020г. включително. Направила това на 13.07.2012г. /каквато дата и
посочила в молбата/, тъй като била уведомена от служители на работодателя,
че ако не го стори няма да получи дължимото й обезщетение и че може да
бъде уволнена дисциплинарно.
Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и
категоричен начин както от приложените по делото писмени доказателства,
така и от гласните доказателства – изцяло от показанията на свидетелите И.Б.
/актосъставител/ и И.П. и частично от показанията на свидетелката Г.Г..
Показанията на първите двама свидетели съдът кредитира изцяло, като
последователни, логични, непротиворечиви и съответни на събраните по
делото писмени доказателства. Казаното от свид. Г.Г. не се цени в частта, в
която последната изнася твърдения, че И.П. е пожелала ползването на
неплатен отпуск в периода 23.12.2020г. до 31.12.2020г. включително, като е
заявила, че ще използва времето, за да поднови здравната си книжка, че
3
ползването на отпуск в този период е било по желание и след съгласуване с
всички работещи и че И.П. е попълнила молбата за неплатен отпуск
единствено по причина, че свид. Г. й е обяснила, че тъй като е била реално в
отпуск трябва да има документ за това, защото именно на база на този
документ и се водят здравни осигуровки, трудов стаж и т.н. Твърденията на
посочената свидетелка са в директно противоречие не само с казаното от
свид. И.П., че тя не е искала да ползва отпуск и че е попълнила впоследствие
молбата, тъй като била уведомена от служители на работодателя, че ако не го
стори няма да получи дължимото й обезщетение и че може да бъде уволнена
дисциплинарно, но и с приложените по административнонаказателната
преписка писмени декларации на И.П. и В.П.. В тези декларации и двамата
заявяват, че през месец декември 2020г. не са искали ползването на неплатен
отпуск, като работодателят е разпоредил ползването му, тъй като цялата
фирма е спряла работа в този период. Ирелевантно е обстоятелството, че
именно в този период е възникнала необходимост от подновяване на
здравната книжка на свид. И.П..
При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от
правна страна:
Обжалваното НП е издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по
труда“ – Пловдив в кръга на правомощията му по закон, с оглед нормата на
чл.416, ал.5 от КТ и Заповед №З-0058/11.02.2014г. на Изпълнителен директор
на ИА „Главна инспекция по труда“. АУАН и обжалваното НП са съставени
законосъобразно и съдържат необходимите реквизити по чл.42 и чл.57 от
ЗАНН. Нарушението е пълно и ясно описано, посочени са времето, мястото и
обстоятелствата, при които е било извършено, както и доказателствата, които
го подкрепят, индивидуализиран е и нарушителят.
Съдът намира, че въз основа на събраните по делото доказателства по
категоричен и безспорен начин се установява, че дружеството-жалбоподател
„Хелти фуудс енд дринкс“ ООД, в качеството му на работодател е нарушил
чл.160, ал.1 от КТ, по силата на която разпоредба работодателят може да
разреши неплатен отпуск на работника или служителя, независимо от това
дали е ползвал или не платения си годишен отпуск и независимо от
продължителността на трудовия му стаж, единствено по искане на работника
или служителя.
Правото на отпуск представлява субективно право на работника, за
4
реализирането на което е необходимо постигането на съгласие между
страните по трудовото правоотношение. Чл.160 от КТ не предвижда за
ползването на неплатен отпуск да е необходимо писмено искане от страна на
работника, каквото писмено искане е изрично предвидено в чл.22, ал.2 от
Наредбата за работното време, почивките и отпуските /НРВПО/ досежно
платения годишен отпуск. Макар и да не е законово или подзаконово
регламентирано дружеството-жалбоподател „Хелти фуудс енд дринкс“ ООД е
използвало в дейността си молби, подписвани от работниците и служителите,
когато последните искат ползване на отпуск, независимо дали е платен или
неплатен. От доказателствата по делото се установява, че в периода от
23.12.2020г. – 31.12.2020г. включително, от страна на работодателя „Хелти
фуудс енд дринкс“ ООД било отразено в присъствената форма и във
ведомостта за месец декември 2020г. ползването на четири работни дни
неплатен отпуск за работничката И.П.П., без да има искане от нея /писмено
или устно/ за такъв отпуск. Същата е ползвала неплатен отпуск, който не е
искала и не по нейно желание, а заради производствена необходимост, във
връзка с дейността на дружеството, което през посочения времеви период не е
извършвало производствената си дейност. Ето защо правилно е ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за така
установеното нарушение, а наведените възражения се явяват неоснователни.
Настоящият случай не представлява маловажен случай по смисъла на
чл.415в, ал.1 от КТ, тъй като не са налице двата основни признака:
нарушението да е отстранено веднага след установяването му по реда на КТ и
от него да не са настъпили вредни последици за работниците и служителите.
Не може да се приложи и общата нормата на чл.28 от ЗАНН, доколкото
установеното нарушение не се отличава с по-ниска обществена опасност от
типичната такава за този вид нарушения. Напротив, по делото се установи, че
жалбоподателят е извършил идентично нарушение и спрямо още един
работник, за което административно нарушение не е бил санкциониран.
С оглед извършеното нарушение законосъобразно наказващият орган е
определил санкция на основание чл.416, ал.5, вр. чл.414, ал.1 от КТ. С
обжалваното наказателно постановление на жалбоподателя е наложена
имуществена санкция в минимален размер, който е съобразен с
доказателствата в административното производство и който не подлежи на
ревизиране от страна на съда.
5
При извършената служебна проверка съдът не констатира допуснати
в хода на административнонаказателното производство съществени
нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяна на
наказателното постановление, поради което последното следва да се
потвърди като правилно и законосъобразно.
Предвид изхода на спора, на основание чл.63д, ал.4, вр. ал.1 от ЗАНН,
право на разноски има въззиваемата страна, каквато претенция беше заявена
от процесуалния й представител в съдебно заседание. Съдът като съобрази
предмета на делото и обстоятелството, че същото не се отличава с фактическа
и правна сложност, намира, че справедливият размер на юрисконсултско
възнаграждение, който следва да се присъди възлиза на минималния размер
от 80 лв., като бъде осъден жалбоподателят да ги заплати.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.2, т.5, вр. ал.1 и ал.9 и чл.63д,
ал.4, вр. ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №16-003163 от
23.07.2021г. на Директор на Дирекция „Инспекция по труда” гр. Пловдив
/ДИТ - Пловдив/, с което на „Хелти фуудс енд дринкс“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, ***, е наложено
административно наказание - ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 1
500 /хиляда и петстотин/ лева на основание чл.416, ал.5, вр. чл.414, ал.1 от
Кодекса на труда /КТ/ за нарушение на чл.160, ал.1 от КТ.
ОСЪЖДА „Хелти фуудс енд дринкс“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, *** ДА ЗАПЛАТИ на
Изпълнителна агенция ,,Главна инспекция по труда‘‘, със седалище в
гр.София сумата в размер от 80 /осемдесет/ лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните пред Административен съд - Пловдив.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6