№ 13325
гр. София, 22.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 31 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ Гражданско дело
№ 20211110144143 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от С. П. Д. срещу Столична община, с
която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД за заплащане
на сумата от 12 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от
претърпени болки и страдания, причинени от ексцес от увреждане на здравето,
настъпило на 25.08.2016 г., изразяващо се в счупване на раменна кост, причинено
вследствие на бездействие на Столична община, изразяващо се в непредприемане на
действия по ремонт на разрушена тротоарна настилка.
Ищцата твърди, че на 25.08.2016г. на три метра преди входа на блока, в който
живее, паднала, поради разрушена тротоарна настилка и по-конкретно поради
пропаднали плочки и разместени други такива. В резултат на падането получила
сериозни физически увреждания и много силни болки, които наложили спешното
приемане в „Пирогов“, където е бил обездвижен горния край на раменната кост с
мнение за хоспитализация на 26.08.2016г. На същата дата била приета в **** в
отделение по ортопедия и травматология с диагноза счупване на горен край на
раменната кост (химерус), като на ищцата били направени оперативни процедури в
областта на раменния пояс и горния крайник, а на следващия ден и операция,
изразяваща се в открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация, химерус,
скапула, клавикула средни. Твърди се, че след операцията ищцата е претърпяла
негативни емоции, както и болки и дискомфорт с голям интензитет и обем. Сочи, че
отговорността на ответника Столична община е била установена с влязло в сила
Решение № 531702 от 12.11.2018г., постановено по гр.д. № 25272/2017г. по описа на
СРС, ГО, 124 състав. Излага твърдения, че след постановяване на посоченото решение,
ищцата е продължила да търпи неимуществени вреди, за които следва да бъде
ангажирана гаранционно-обезпечителната отговорност на ответника за ексцес,
съставляващи нови негативни последици за здравето на ищеца, а именно: омартроза
вляво, артрозни промени I V ст. на лява раменна става с кистоподобно костно
1
преустройство и деформация на главата на раменната костостеонекротични промени
на главата на ляв химерус, лимфостаза на лява ръка III ст. Поддържа, че посочените
негативни последици за здравето са нови и съставляват новодиагностицирани
заболявания, които са влошили значително качеството живот, причинили
изключително интензивни болки и страдания, които ищцата продължавала да търпи и
към настоящия момент, като същите довели до нейната нетрудоспособност, наложили
непрекъсната рехабилитация, непрекъсната хоспитализация в различни лечебни
заведения и невъзможността ищцата сама да се обслужва, което от своя страна довело
до негативни отражения върху психиката, а именно: тревожно-депресивно
разстройство, за което възраст, причинената травма и последвалите здравословни
проблеми, в резултат на падането на разрушената тротоарна настилка, се отразили
пагубно за психиката и здравето. Искането към съда е да осъди ответника да заплати
сумата от 12 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
представляващи претърпени от ищеца болки и страдания от ексцес, вследствие на
счупване на горен край на раменната кост (химерус). Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника, който оспорва иска като неоснователен и недоказан, евентуално като
прекомерен по размер. Поддържа, че твърденията на ищцата, че продължава да търпи
неимуществени вреди, вследствие на претърпения инцидент през 2016г., са
несъстоятелни и недоказани. Оспорва изложените в исковата молба заболявания да са в
причинно-следствена връзка със увреждането на раменната става и претърпения от
ищцата инцидент, като излага подробни съображения в тази насока. Твърди, че по
ищцата не е доказала, че страда от посоченото заболяване. Поддържа, че твърденията
на ищцата, че последната е била непрекъснато хоспитализирана в различни лечебни
заведения, както и че претърпеният инцидент е довел до тревожно-депресивно
разстройство, са несъстоятелни и недоказани. Оспорва твърдението, че ищцата била в
невъзможност за физическа активност. Твърди, че всички заболявания и състояния при
ищцата, описани в отговора на исковата молба, не са в причинно-следствена връзка със
счупването на раменната кост през 2016г. Твърди, че в предходно производство по гр.
д. № 25272/2017 по описа на СРС, ГО, 124 състав е било изяснено, че поради възрастта
си ищцата няма да се възстанови напълно от травмата, което обстоятелство е било
взето предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Искането към съда
е да отхвърли изцяло предявения иск, евентуално да не го уважава в пълен размер
поради прекомерност на иска. Претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните доказателства и доводите на страните,
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявен е иск с правно основание чл. 49 вр.чл. 45 ЗЗД.
Основен принцип в правото е, че всеки носи отговорност само за себе си и за
своите деяния. Този принцип е без отклонения относно наказателната отговорност. Що
се отнася до гражданската отговорност, по общо правило всеки е длъжен да поправи
вредите, които виновно е причинил другиму (чл. 45 ЗЗД). Но законът допуска
отклонение от това правило: този, който е възложил на друго лице някаква работа,
отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа
(чл. 49 ЗЗД). Съгласно разясненията, дадени в Постановление № 7 от 29.XII.1958 г. на
ПВС, отговорността по чл. 49 ЗЗД е такава за чуждо противоправно и виновно деяние,
с което е причинена вреда на пострадалия и има обезпечително-гаранционна функция.
За основателността на иска в тежест на ищцата е да установи осъществяване на
описаното в исковата молба събитие, в резултат на което са настъпили твърдените от
2
нея неимуществени вреди, настъпване на вредите в причинна връзка с процесното
събитие, неизпълнение на нормативно установени изисквания относно поддържане на
пътна настилка, в т. ч. и тротоар в населеното място, чието изпълнение ответникът
следва да организира и контролира, и обуславящо отговорността на ответника по чл. 49
ЗЗД правоотношение по възлагане на работа на лица, при или по повод извършването
на която последните са станали причина за вредоносното деяние.
Съгласно установената съдебна практика /Решение № 553 от 27.06.2013 г. по
гр.д. № 196/2012 г. на ВКС, IV ГО/, ако здравословното състояние на пострадалия бъде
влошено в сравнение със състоянието, при което е присъдено обезщетение (ексцес),
нему се дължи ново обезщетение за самото влошаване, но само ако се намира в
причинна връзка с увреждането, а не се дължи на други фактори и причини. Отделно
от това, както е изяснено в т. 10 от Постановление № 4 от 30.10.1975 г. на ПВС, нужно
е още при присъждане на първоначалното обезщетение, влошаването на
здравословното състояние да не е било съобразено от съда.
В Решение № 196/2011 г. по гр. д. № 1724/2009 г. на ВКС, IV ГО, която практика
настоящият състав споделя, е изяснено, че при ексцес за пострадалия възниква ново
вземане за обезщетение, различно от първоначално предявеното, което произтича от
ново състояние на пострадалия, свързано с появата на ново страдание и/или
съществено утежняване на старите страдания, което (ново състояние) се отклонява
съществено от прогнозата при определяне на първоначалното обезщетение.
Обезщетението е за новите вреди, които се добавят към вече обезщетените.
Видно от влязло в сила на 25.11.2019 г. Решение № 531702 от 12.11.2018 г. по гр.
д. № 25272/2017 г. по описа на СРС, 124-ти състав, поправено с Решение по чл. 247
ГПК № 104394 от 23.04.2019 г. по гр. д. № 25272/2017 г. по описа на СРС, 124-ти
състав, ответникът Столична община е бил осъден да заплати на ищцата сумата в
размер на 10 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди от инцидент, настъпил на 25.08.2016 г. в гр. София – падане на неремонтиран
тротоар, ведно със законната лихва от 25.08.2016 г., като при определяне на размер на
обезщетението съдът съобразил заключението на вещото лице по изготвената по
делото съдебно-медицинска експертиза, съгласно което в резултат на претърпяното
произшествие ищцата е претърпяла дълъг възстановителен период, като пълно
възстановяване не може да се постигне. Постановеното решение обвързва страните,
като настоящият съдебен състав намира, че съдът при присъждане на първоначалното
обезщетение е отчел обстоятелството, че няма перспектива за пълното възстановяване
на ищцата, но не и евентуалното последващо влошаване на здравословното състояние
на ищцата. Ето защо следва да бъдат разгледани и анализирани въпросите дали ищцата
е претърпяла изложените в исковата молба вреди и дали същите са в причинна връзка с
увреждане на раменната става – настъпила в резултат на падането поради
неремонтиран тротоар (последното обстоятелство е установено с влязло в сила
решение).
От заключението на приетата по делото съдебно-медицинска експертиза, което
съдът кредитира в цялост като обективно и компетентно изготвено, се установява, че
ищцата страда от остеолиза на главата на лявата раменна кост, което се установява и от
резултат от рентгенологично изследване от 30.09.2019 г. и от 11.08.2020 г., ведно с
приложена рентгенова снимка от същото изследване. Според вещото лице при ищцата
е налице т.н. остеолиза на главата на лявата раменна кост, а именно - тежко
усложнение след оперативно лечение на фрактури в областта на горната част на
раменната кост, което усложнение е наложило поставянето на импланти (в случая
3
плака с 8 винта), като един или повече винта, крепящи плаката в горния край (в случая
3 броя винтове), и поставени във вътрешността на самата глава се разхлабват и с
микродвиженията си нарушават кръвоснабдяването на самата глава на раменната кост.
Според вещото лице след поставянето на импланти в тялото на ищцата е започнал
бавен, но прогресиращ процес, при който се наблюдава първоначално деформиране на
главата на раменната кост, намаляване на нейния обем, и впоследствие пълно
сплескване и лизиране, тоест резорбиране в околните меки тъкани на главата на
раменната кост до пълното ѝ изчезване. В настоящия случай при ищцата изцяло липсва
главата на лявата раменна кост, което се установява и от рентгеновата снимка,
приложена по делото, както е посочено в горното заключение. Съгласно заключението
единственият изход от това състояние за ищцата е поставянето на ендопротеза, което
вещото лице е констатирало, че не може да се осъществи с оглед останалите
придружаващи заболявания на ищцата, както се сочи и в показанията на свид. Д..
Именно това състояние на ищцата я е поставило в невъзможност да се самообслужва в
своя бит, като същата не може да извършва без чужда помощ елементарни ежедневни
дейности като обличане, събличане, хранене и къпане, което се установява от
показанията на нейния син, който живее с нея, и които показания съдът цени като
правдоподобни и житейски логични, като съобрази и че съответстват на останалите
събрани по делото доказателства. Неоснователен е доводът на ответника, че
показанията на сина на ищцата не следвало да бъдат кредитирани, тъй като именно
нейният син е единственият човек, който живее с нея и й помага в гореизброените
елементарни ежедневни дейности.
От епикриза от 04.03.2020 г. се установява, че ищцата страда от артериална
хипертония III степен, с чести хипертонични кризи, със замайване и световъртеж, с
перманентно предсърдно мъждене, като ищцата е претърпяла операция на щитовидна
жлеза. От консултативен преглед от 11.03.2021 г. също се установява, че ищцата страда
от предсърдно мъждене, както и от захарен диабет II тип, неинсулинозависим. От
експертно решение от 25.01.2016 г. се установява, че ищцата е със 77 % трайно
намалена работоспособност с водеща диагноза сърдечна недостатъчност и други
придружаващи заболявания, описани в същото експертно решение. От амбулаторен
лист от 21.02.2022 г. също се установява, че ищцата страда от хипертонично сърце със
застойна сърдечна недостатъчност, както и от редица придружаващи заболявания, като
от снетата анамнеза се констатира, че ищцата страда от силно главоболие, гадене и
световъртеж, и не може да пази равновесие.
Действително, гореописаните заболявания на ищцата, възникнали преди
процесния инцидент, не се дължат на травматични увреждания и не са в причинна
връзка с получената фрактура на лявата раменна кост, както е посочено и в
заключението на СМЕ, според което при влошаване на психическото състояние на
травмираното лице, по централен мозъчен механизъм наличните гореописани
придружаващи заболявания могат да се обострят. Този процес на обостряне на същите
заболявания е реален и се потвърждава от свидетелските показания на сина на ищцата,
според които наличните заболявания на ищцата са се влошили редом с изпитваните от
нея силни болки в раменната става. В горепосочената епикриза от 04.03.2020 г. е
посочено, че според самата ищца измерените високи стойности на антитела („АН“) при
нея се дължат на тревожно-депресивно разстройство през последните 2 месеца, което
състояние у ищцата не се извежда от други доказателства по делото. Въпреки това
съдът счита, че психо-емоционалното състояние на ищцата е дестабилизирано и в
резултат на усложненията с раменната й става, настъпили поради процесния инцидент,
4
тоест, че същата се чувства допълнително потисната от това, че не може да организира
самостоятелен бит, изпълнен с болки именно в раменната става, като по този начин
ищцата е допълнително възпрепятствана в преживяването на страданията, свързани с
другите горепосочени придружаващи заболявания, което се потвърждава от
показанията на свид. Д., както и от приетото по делото медицинско направление от
10.10.2022 г., в което е отразено, че на ищцата й се налага употреба на антидепресанти,
което продължавало и към момента на издаване на същия документ.
Поради това съдът счита, че от всички обсъдени и събрани по делото
доказателства се извежда единственият възможен и категоричен извод, че ищцата е
търпяла неимуществени вреди в резултат на влошаване на здравословното й състояние
след счупване на лявата й раменна кост през 2016 г. Нейната злочеста съдба да остане с
трайно намалена работоспособност до края на живота си, без да може да подобри
здравословното си състояние с допълнителна медицинска интервенция с поставянето
на ендопротеза на мястото на липсващата глава на лявата й раменна кост, като търпи
постоянни несгоди в ежедневния си бит, силно ограничена във възможността си да се
самообслужва като повечето жени на нейната възраст, и да се придвижва свободно в
ежедневието си, не може да бъде напълно репарирана дори и с присъждане на
обезщетение в искания размер, защото ищцата става част от онези членове на
обществото, които не могат да заемат пълноценно място в него поради обективни
причини, касаещи тяхното здравословно състояние.
С оглед изложеното и предвид разпоредбата на чл. 51, ал. 1 ЗЗД, съгласно която
обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането, съдът намира, че са налице предпоставките за ангажиране на
отговорността на ответника по чл. 49 ЗЗД.
С оглед критериите за справедливост, заложени в чл. 52 ЗЗД, характерът и
степента на допълнително настъпилото увреждане, продължителността и интензитета
на страданията на ищцата, възрастта на ищцата, общественото и социалното
положение, имайки предвид, че е вече пенсионирана и е силно ограничена и по
принцип в това да продължава да се труди, дори и при желание от нейна страна,
липсата на самостоятелен бит, изпълнен с постоянно търпените от нея неудобства да
не може да се самообслужва, предявеният иск се явява основателен и следва да бъде
уважен в пълен размер.
По разноските
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищцата има право на
разноски в размер на 1000 лв. за адвокатско възнаграждение.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в
полза на Софийски районен съд държавна такса за разглеждане на делово в размер на
480 лв., имайки предвид, че изходът на делото е благоприятен за ищцата, която е
освободена от заплащане на държавни такси и разноски с Определение от 04.09.2021 г.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
5
ОСЪЖДА Столична община, с адрес: **** да заплати на С. П. Д., ЕГН:
**********, с адрес: *** на основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД сумата в размер на 12 000
лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от претърпени болки и
страдания, причинени от ексцес от увреждане на здравето, настъпило на 25.08.2016 г. в
гр. София, изразяващо се в счупване на раменна кост, причинено вследствие на
бездействие на Столична община, изразяващо се в непредприемане на действия по
ремонт на разрушена тротоарна настилка, ведно със законната лихва от 27.07.2021 г. до
окончателното плащане на вземането.
ОСЪЖДА Столична община, с адрес: **** да заплати на С. П. Д., ЕГН:
**********, с адрес: *** на основание чл.78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 1 000 лв. –
разноски за производството.
ОСЪЖДА Столична община, с адрес: **** да заплати по сметка на Софийски
районен съд на основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата от 480 лв. - дължима по делото
държавна такса.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6