Р Е Ш Е Н И Е

 

 

                                 гр. София, 01.10.2019 г.

 

                        В    И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,  ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание на първи октомври през две хиляди и  деветнадесета година, в състав:

                                      

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Росен Димитров

ЧЛЕНОВЕ: Маргарита Апостолова   

Галя Вълкова     

 

като разгледа докладваното  от  съдия Димитров  ч.гр.д. №. 9704 по описа  за 2019 год.,  за да се произнесе, взе пред вид:

 

Производството е по реда на чл.437 от ГПК.

Образувано е по жалба на „ЗАД ОЗК - З.“ АД срещу определените с постановление от 17.06.2019 год. от ЧСИ С.П., per. № 921, Район на действие СГС по изп.дело № 20199210400712 разноски на взискателя ЗАД „А.Б.“  за адвокатското възнаграждение в допълнителен размер на 185.34 лева.

Жалбоподателят твърди,че при липса на фактическа и правна сложност на изпълнителното дело и факта,че практически по него взисканетят не е извършил действия с цел събиране на вземането, възнаграждението следва да бъде намалено до посоченият в чл.10,ал.1,т.1 от Наредба №1/2004 г.  минимум от 200 лв. и да не се присъжда допълнително такова. Оспорва и размера на определената от ЧСИ пропорционална такса по чл.26 от ТТРЗЧСИ с аргумента,че неправилно в базата за изчисляването й е включен размера на разноските на взискателя за адвокатско възнаграждение.

Моли съда да уважи жалбата и претендира разноски.

Ответникът по жалбата и взискател по изпълнителното дело ЗАД „А.Б.“   я оспорва изцяло и моли съдът да я остави без уважение. Претендира разноски.

  На основание чл.436, ал.3 от ГПК частният съдебен изпълнител мотивира обжалваното действие. Според същия жалбата следва да се остави без уважение, тъй като  не са нарушени  законовите разпоредби при определяне и присъждане разноските на взискателя за адвокатско възнаграждение и при начисляване на пропорционална такса по чл.26 от ТТРЗЧСИ.

  Софийски градски съд, след  като обсъди доводите на жалбоподателя и материалите по изпълнителното дело, намира  за установено следното:

  Молбата е процесуално допустима - подадена е от участник в изпълнителния процес в качеството му на  длъжник, по реда и в срока по чл.436, ал.1 от ГПК  срещу подлежащо на атакуване по силата на чл.435, ал.2 от ГПК действие на ЧСИ.

  Преценявайки основателността на жалбата , Софийски градски съд взе предвид следното:

  Изпълнителното дело № 20199210400712 е образувано въз основа на изп. лист от взискателя ЗАД „А.Б.“  за принудително събиране на парично вземане- разноски в размер на 1127.19 лв.

  С ПДИ  от 27.05.2019 год.  длъжника е поканен освен горната сума да плати на взискателя разноски за адвокатско възнаграждение по изпълнителното дело в размер на 240 лв. И таски по сметка на ЧСИ от 221.24 лв. или общо 1588.43 лв.

Тъй като в срока за доброволно изпълнение длъжникът не е платил сумите по ПДИ взискателят е поискал извършване на справка за банковите сметки на длъжника,а след получаването й с допълнителна молби и налагане на запор върху такива в Общинска банка АД. С втората молба от 17.06.2019 год. взискателят е поискал допълнително да му се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение за извършените по делото действия в размер на 185.34 лв. с ДДС, което искане е било уважено изцяло от ЧСИ с постановление от 17.06.2019 год. /л.14 от делото/.

Съдът констатира,че в представеното копие от и.д. не няма никакви доказателства за заплащане от взискателя на адвокат Б., както на сумата от 240 лв. с ДДС, така и на 185.34 лв. с ДДС . От допълнително приставените от ЧСИ с писмо от 09.08.2019 год. фактура 653/12.06.2019 год. и платежно нареждане също не не се установява плащане по настоящето изпълнително дело в полза на адвоката. Във въпросната фактура плащанията са индивидуализирани по размер с номерата на образуваните при застрахователя щети,а не по номерата на съответното изпълнително дело. 

С оглед на гореизложеното настоящия съдебен състав намира ,че подадената жалба е основателна,но поради това,че липсват доказателства за заплащането на допълнително адвокатско възнаграждение от 185.34 лв. с ДДС. Ето защо следва да се отмени постановлението на ЧСИ с което е приета като разноски на взискателя,които длъжника следва да плати,а също следва да се извади от базата при изчисляването на таксата по чл.26 от ТТРЗЧСИ,ако въобще е била вземана предвид,с оглед на факта,че по делото няма доказателства таксата от 224.62 лв. да е била увеличавана.

Молбата на жалбоподателя за разноски в настоящето производство е неоснователна.

Процесуалният способ за защита на страната, сторила разноски и имаща право на такива в производството по чл.435 ГПК не е по реда на чл. 78 и чл. 81 ГПК,а по общият исков ред, чрез предявяване на иск по чл. 441 ГПК и чл. 74 ЗЧСИ за обезщетяване за вреди, причинени от незаконосъобразни действия и актове на съдебния изпълнител.

 

 

 

 

Така мотивиран, съдът

 

                                          

 

 

 

Р Е Ш И:

 

 

 

 

 

 

 

 

 

отменя ОТМЕНЯ постановление от 17.06.2019 год. от ЧСИ С.П., peг. № 921, Район на действие СГС по изп.дело № 20199210400712 разноски на взискателя ЗАД „А.Б.“  за адвокатското възнаграждение в допълнителен размер на 185.34 лева.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на жалбоподателя „ЗАД ОЗК - З.“ АД за присъждане на направените в настоящото производство разноски.

 

 

 

 

 

 

 

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:           

 

 

  ЧЛЕНОВЕ:1/                     

 

 

 

2/