О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 356
гр. Пловдив, 21.07. 2020 г.,
Пловдивският апелативен съд, първи наказателен състав,
на двадесет и първи юли две хиляди и двадесета година, в закрито заседание в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО КРАЧОЛОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ИВАН
РАНЧЕВ
ВЕСЕЛИН ГАНЕВ
като
разгледа докладваното от съдията ХРИСТО КРАЧОЛОВ ВЧНД
№
317 по описа за 2020 г., за да
се произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 249 ал. 3 НПК.
С протоколно определение от 17.06.2020
г. /приложеният съдебен протокол - л. 21 е допусната досадна техническа грешка,
като годината е цифрово отбелязана като 2018 г., но словесно е посочена правилно/
по НОХД № 155/2020 г., Окръжен съд - * е прекратил съдебното производство по
делото и го е върнал на прокурора за отстраняване на съществени процесуални
нарушения.
Срещу определението е депозиран частен
протест, с искане то да бъде отменено и делото да се върне на същия състав на
съда.
Подсъдимият и неговият защитник не са взели становище
по протеста.
Пловдивският апелативен съд, след като
се запозна със събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в
тяхната съвкупност и във връзка с оплакванията в протеста, намира и приема за
установено следното:
ПРОТЕСТЪТ Е НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Срещу подсъдимия М.Г.е внесен
обвинителен акт за извършено престъпление по чл. 304а пр. 1 вр. чл. 304 ал. 1 НК, понеже на 24.03.2018 г. в с.*, обл. * е предложил подкуп – парична сума от
20 лева, на полицейски органи М.Т.– младши инспектор РУ - * и А.С. – полицай в
група ООР при РУ полиция - *, за да не извършват действия по служба, а именно
да не му бъде съставен акт за установяване на административно нарушение във
връзка с несключена задължителна застраховка Гражданска отговорност на автомобила,
който управлява.
За да постанови атакуваното
определение, първоинстанционният съд законосъобразно е преценил, обсъждайки
въпросите в разпоредително заседание по чл. 248 ал. 1 НПК, че в случая са
допуснати съществени процесуални нарушения, свързани с изготвянето на
обвинителния акт, по който е образувано настоящото първоинстанционно дело.
И въззивната инстанция счита, че първоначално е
описана фактическата обстановка по отношение времето, мястото и начина на
извършване на деянието според обвинителната теза. По-нататък обаче,
действително в обвинителния акт не става ясно какви обстоятелства точно се
приема за установени.
Действително, както правилно е отбелязал
първостепенният съд, в обстоятелствената част на обвинителния акт прокурорът е
приел, че след като подсъдимият заявил на полицейските служители да не му
съставят акт, им казал: „Момчета, дайте да ви дам 20 лева, да се почерпите“.
Въпреки предупреждението им, той се приближил до полицейската кола, вдигнал
полицейската палка, която се намирала долу до седалката, и оставил нещо под
нея. По-нататък, продължавайки описването на фактическата обстановка по случая,
прокурорът е приел, че сестрата на подсъдимия се доближила до полицейската
кола, отворила вратата, протегнала ръка навътре и бързо затворила вратата,
където отново не е внесена яснота какви точно действия е извършило това лице.
Не може да бъде споделен основният довод, който се
поддържа и развива пространно в протеста, че подобно изискване към изготвянето
на обвинителния акт не следва да бъде направено, защото прокурорът не знае
какво подсъдимият оставил под „полицейската палка“, а така също и не знае защо
сестрата на подсъдимия отворила вратата на полицейската кола и протягала ръка.
Обвинителният акт определя рамките, в които ще се движи
наказателният процес в съдебната фаза. След като описаната фактическа
обстановка не отговаря на тези стандарти, то е очевидно и че обвинителният акт
не удовлетворява изискванията на чл. 246 НПК.
По отношение твърденията в частния протест, че
прокурорът не знаел какви точно действия са извършили подсъдимият и свид. Г.,
следва да се има предвид, че съгласно чл. 246 ал.1 НПК, прокурорът съставя
обвинителен акт, когато е убеден, че са събрани необходимите доказателства за
разкриване на обективната истина и за повдигане на обвинение пред съда.
Отделно от това,
съгласно чл. 246 ал. 2 НПК, в обстоятелствената част, освен
престъплението, което според прокуратурата е извършено от обвиняемия, времето,
мястото и начинът на извършването му, следва да се посочат доказателствените
материали, от които се установяват тези обстоятелства.
В обвинителния акт, който е внесен за разглеждане в
първостепенния съд, не само че не са
посочени доказателствата, въз основа на които прокурорът счита, че следва да
бъде ангажирана наказателната отговорност на подсъдимия, но е отделен цял абзац,
в който е прието, че при проведените процесуално-следствени действия,
включително и очни ставки, не се доказва с категоричност дали действително
подсъдимият е оставил в служебния автомобил под полицейската палка и банкнота
от 20 лева, както твърди свидетелят Т..
Няма пречка да се обсъди дали показанията на този
свидетел /л. 6 ДП/, кореспондират и с думите на свидетеля А.С. /л.9 ДП/, а така
също и с показанията на свидетеля Н.П./л. 71 ДП/ и с останалите писмени
доказателства по делото. След това да бъдат съпоставени с останалите гласни
доказателства, за да може прокурорът да изгради и съответните изводи, досежно
фактическата обстановка, въз основа на които да направи и съответните правни
изводи.
Предвид на изложеното, Апелативен съд Пловдив счита,
че атакуваното определение следва да бъде потвърдено, като обосновано и
законосъобразно, поради което и
О
П Р Е
Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА
протоколно определение от 17.06.2020
г., по НОХД № 155/2020 г., с което е прекратено съдебното производство по
делото и то е върнато на прокурора за отстраняване на допуснати съществени процесуални
нарушения.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.