№ 128
гр. Пловдив, 21.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Станислав П. Георгиев
Членове:Стоян Ат. Германов
Христо В. Симитчиев
при участието на секретаря Анна Д. Стоянова
като разгледа докладваното от Стоян Ат. Германов Въззивно гражданско
дело № 20225000500245 по описа за 2022 година
Производството е въззивно и се развива по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 61/23.02.2022 г. по гр.д. 20215600100301 по описа за 2021
г. на Окръжен съд – Х. е обявил за окончателен на основание чл. 19, ал.3 от
ЗЗД, сключеният на 30.07.2013 год. предварителен договор за покупко-
продажба на недвижим имот между К. Н. Ч. с ЕГН – **********, адрес: град
Х., ул. “О.“ №** - продавач и К. Т. М. с ЕГН – **********, адрес: град В., ул.
“К.“ №** - купувач, по силата на който К. Н. Ч. продава на К. Т. М. следния
свой недвижим имот – 1/2 /една втора/ ид.ч. от поземлен имот с
идентификатор №*********** по КККР на Х., Община Х., Х. област,
одобрени със заповед № РД-18-9 от 23.03.2006 год. на изпълнителния
директор на АК, с последно изменение със Заповед № КД-14-26-400 от
27.09.2012 год. на началника на СГКК, с административен адрес на имота -
Х., п.к.****, ул. „О.“ №**, с площ целия от 411 кв.м, с трайно предназначение
на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване на имота: за ниско
застрояване /до 10 м/, с номер по предходен план: парцел *, отреден за имот с
планоснимачен номер ****, в квартал ***, при граници и съседи на описания
поземлен имот по кадастрална скица - поземлени имоти с идентификатори,
1
както следва: от север - №**********, представляващ улица „О.“, от изток -
№***********, от юг - №***********, №*********** и №************ и от
запад - №***********, ведно с целия находящ се в имота Самостоятелен
обект в сграда - апартамент №*, с идентификатор №***************,
представляващ целия втори етаж от масивна жилищна сграда с
идентификатор №***********.1, в режим на търпимост съгласно Параграф
16 от ПЗР на ЗУТ, сградата с площ от 86 кв.м, на два етажа, с предназначение:
жилищна сграда - еднофамилна, построена в описания по-горе поземлен имот,
с административен адрес на обекта - Х., п.к. ****, ул. “О.“ №**, етаж *
/втори/, апартамент */***/, с предназначение - за жилище, апартамент, на 1
/едно/ ниво, със застроена площ на обекта от 85.79 кв.м, при граници и съседи
на описания самостоятелен обект по кадастралната схема: самостоятелни
обекти в сградата с идентификатори, както следва: на същия етаж - няма, под
обекта - №***************, над обекта - няма, ведно с прилежащите към
апартамента ид.ч. от приземен етаж в същата сграда, както и ведно с
прилежащите към апартамента 1/2 ид.ч. от общите части на сградата и
съответните идеални части от правото на строеж върху мястото, за сумата от
30000 /тридесет хиляди/ лева, изплатена изцяло и в брой от купувача на
продавача, като данъчната оценка на имота е 22749.70 лева. Със същото
решение е осъден К. Н. Ч. да заплати на К. Т. М. сумата в размер на 3000/три
хиляди/ лева - деловодни разноски - възнаграждение за адвокат. К. Н. Ч. е
осъден да заплати сума в размер на 227.50 /двеста двадесет и седем лева и
петдесет стотинки/ лева - държавна такса по сметка на Окръжен съд - Х.. К. Т.
М. е осъдена да заплати сумата в размер на 568.74 /петстотин шестдесет и
осем лева и седемдесет и четири стотинки/ лева, представляваща местен
данък по сметка на Община Х.; да заплати сумата в размер на 262.50 /двеста
шестдесет и два лева и петдесет стотинки/ лева - нотариална такса по сметка
на Окръжен съд – Х.; да заплати сумата в размер на 22.75 /двадесет и два лева
и седемдесет и пет стотинки/ лева - такса за вписване по сметка на Агенция
по вписванията. Със същото решение е наложена възбрана върху описания
недвижим имот до изплащане на следващите се разноски по прехвърлянето.
Недоволен от така постановеното решение е останал жалбоподателят К. Н. Ч.,
който чрез адв. П.В. К.-Д., вписана в Адвокатска колегия – Х. го обжалва като
неправилно, незаконосъобразно, немотивирано и противоречащо на закона и
на постоянната съдебна практика. Твърди, че исковата претенция е
2
недопустима и неоснователна, исковата молба не отговаряла на изискванията
по чл. 127 от ГПК, не била вписана, не било представено удостоверение за
данъчна оценка. Липсвали доказателства за плащане на сумата. Оспорват се
показанията на свидетеля на ищцата. В подкрепа на твърденията си за
недопустимост на иска, жалбоподателят излага довод за изтекла погасителна
давност по отношение на предявения иск. Съдът не бил се произнесъл по
оспорването на съдържанието на предварителния договор. Новият ГПК
засилил служебното начало и в тази връзка е следвало да бъде констатирано
недопустимо плащане в брой, както и нищожността на предварителния
договор. Моли за отмяна на обжалваното решение и присъждане на
разноските.
Въззиваемата страна К. Т. М. е внесла отговор на въззивната жалба, в
който са изложени аргументи в подкрепа на правилността на
първоинстанционното съдебно решение. Иска се оставяне на въззивната
жалба без уважение като неоснователна и потвърждаване на решението на Х.
окръжен съд като правилно, обосновано и законосъобразно.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК; изхожда
от легитимирано лице – ответник; засяга изцяло неблагоприятното за него
първоинстанционно решение, и откъм съдържание и приложения е редовна,
поради което се явява допустима.
Съдът, след преценка на събраните в хода на производството
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено
следното: пред Х. окръжен съд (ХОС) са предявени два иска с правно
основание чл. 19, ал. 3 от ЗЗД - като главен и с правно основание чл. 55, ал. 1,
предл. 2-ро от ЗЗД - като евентуален. Ищцата К. Т. М. е твърдяла, че на
30.07.2013 год. с ответника сключили предварителен договор за покупко-
продажба на недвижим имот, представляващ ид.ч. от Поземлен имот с
идентификатор №*********** по КККР на Х., целият с площ от 411 кв.м,
ведно с целия находящ се в имота Самостоятелен обект в сграда - апартамент
№*, с идентификатор №***************, представляващ целия втори етаж
от масивна жилищна сграда с идентификатор №***********.1, ведно с
прилежащите към апартамента ид.ч. от приземен етаж в същата сграда и 1/2
ид.ч. от общите части на сградата и съответните идеални части от правото на
строеж, с административен адрес – град Х., ул. “О.“ №**, при договорена
3
цена от 30000 лева, която сума изплатила изцяло и в брой на продавача, в
изпълнение на предвидената в чл. 2 от предварителния договор клауза,
служеща като разписка за предаване на сумата. Страните по договора поели
задължението да сключат окончателен договор в срок до три години от
подписването на предварителния договор. Въпреки многократните покани,
отправени до ответника, същият не изпълнил задължението си да прехвърли
собствеността върху имотите в изискуемата нотариална форма, поради което
и на основание чл. 19, ал. 3 от ЗЗД моли за решение, с което съдът да обяви за
окончателен предварителния договор, сключен с ответника на 30.07.2013 год.
При условията на евентуалност, в случай, че главният иск бъде отхвърлен,
моли за решение, с което съдът осъди ответника да й заплати сумата в размер
на 30000 лева, представляваща продажната цена на имота, предмет на
предварителния договор, ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба. Ответникът К. Н. Ч. е оспорил исковете. Счита,
че искът, предявен на основание чл. 19, ал. 3 от ЗЗД е бил погасен по давност,
изтекла на 30.07.2018 год., считано от сключването на договора и от
предаване на владението върху имота - 30.07.2013 год., позовавайки се на чл.
9 от предварителния договор. Заявява и възражение за нищожност на
предварителния договор, обосновано с липсата на платежен документ,
удостоверяващ заплащането на продажната цена от 30000 лева, поддържайки,
че не е получил сумата нито в брой, нито по друг начин. Оспорил е верността
на предварителния договор.
Окръжният съд след преценка на събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, приел за установено от фактическа страна
следното: на 30.07.2013 год. страните по делото са сключили предварителен
договор за покупко-продажба на недвижим имот, по силата на който
ответникът се е задължил да продаде на ищцата следния недвижим имот, а
именно - ид.ч. от Поземлен имот с идентификатор №*********** по КККР на
Х., целият с площ от 411 кв.м, ведно с целия находящ се в имота
Самостоятелен обект в сграда - апартамент №*, с идентификатор
№***************, представляващ целия втори етаж от масивна жилищна
сграда с идентификатор №***********.1, ведно с прилежащите към
апартамента ид.ч. от приземен етаж в същата сграда и 1/2 ид.ч. от общите
части на сградата и съответните идеални части от правото на строеж, с
административен адрес на имота - Х., ул. “О.“ №**. Съгласно член 2 от
4
договора купувачът заплаща на продавача договорената между тях продажна
цена от 30000 лева изцяло и в брой към датата на подписване на договора,
който да служи като разписка за предаване на сумата непосредствено преди
подписването на договора. Страните са поели задължението за сключване на
окончателен договор в срок до три години от подписване на предварителния
договор. Съгласно чл. 6 от предварителния договор продавачът е поел
задължението да прехвърли имота необременен с каквито и да е вещни
тежести и ипотеки, освен с учредената върху него ипотека в полза на О. с
нотариален акт за учредяване на договорна ипотека с вх.рег.№ 2880 от
25.07.2013 год. на АВ при РС - Х., том*, акт № *. Владението върху имота е
предадено от продавача на купувача към момента на подписване на договора,
който е предвидено да служи като протокол, удостоверяващ предаването на
имота, съгласно чл. 9 от предварителния договор, в чл. 8 от който е
договорено, че при неизпълнение на задължението за прехвърляне
собствеността върху имота, продавачът дължи на купувача връщане на
платената цена. Като писмено доказателство е бил приет нотариален акт
№***, том **, рег. № ****, дело № ***, обективиращ договор за покупко-
продажба от 25.07.2013 год., сключен между страните по делото, по силата на
който ищцата, действаща чрез пълномощника си А.С.М. е продала на
ответника описания по-горе имот - предмет на предварителния договор за
сумата в размер на 20000 лева, за която е договорено да бъде изплатена
изцяло чрез ипотечен кредит от „О.“ АД, отпуснат на ответника, по сметка на
ищцата. В подкрепа на твърдението си, че е заплатил на ищцата договорената
покупна цена, от страна на ответника е представено дебитно авизо от
01.08.2013 год. С покана от 19.04.2021 год., изпратена от ищцата до
ответника, последният е бил уведомен да се яви на 29.04.2021 год. в кантората
на нотариус за сключване на окончателен договор. Видно от известие за
доставяне е, че пратката като непотърсена, не е получена от адресата. С
нотариална покана, връчена на 19.05.2021 год., при условията на чл. 46, ал.1
от ГПК, ищцата отново е уведомила ответника да се яви на 24.06.2021 год.
при нотариус, за сключване на окончателен договор. Пред ХОС на основание
чл. 176 от ГПК ищцата е дала обяснения, от които се установило, че е сестра
на бащата на ответника, с който живеели в една жилищна сграда, първият
етаж от която се ползвал от брат й, а вторият - от нея. Преди да сключат
предварителния договор, с ответника сключили договор за покупко-продажба
5
на същия имот, защото имала спешна нужда от пари, свързана с покупка на
друго жилище в град В., което закупила за 36000 евро. В обясненията си
посочилава, че парите й трябвали за спешен ремонт на жилището във В.,
което закупила през 2008 год. Затова продала жилището си в Х., като не
отрича, че племенникът й - ответник по иска е привел посочената в
нотариалния акт, обективиращ договора за покупко - продажба, сума от 20000
лева, пет дни след което сключили предварителния договор, посочената в
който сума от 30000 лева я предала на ръка на ответника два дни преди
сключването му. При предаването на парите, което станало в дома им нямало
свидетели, защото по това време отношенията им били много добри. В този
момент й трябвали спешно пари. Неин познат - М.Н. й казал, че очаква
превод и ако го получи, ще й услужи. Същият й е се обадил по телефона след
25.07.2013 год. и я уведомил, че е получил превода и може да й даде парите.
Н. й дал 30000 лева на ръка, която сума ищцата предала на ответника в
изпълнение на сключения помежду им предварителен договор, изготвен в
адвокатска кантора и подписан от нея и от племенника й в дома им. От 1998
год. живеела на остров К., като си идвала на всеки 3-4 месеца. Твърди, че
както към момента на сключване на договора за покупко-продажба -
25.07.2013 год., оформен с нотариален акт, така и към момента на сключване
на предварителния договор - 30.07.2013 год. е била в Б.. От около една година
и половина - две, ответникът се установил да живее на втория етаж, като
забранил достъпа й до него, за което през 2019 год. подала жалба до
полицията. До този момент отношенията им били добри, като ответникът
изразявал съгласие за сключване на окончателен договор, след което в
резултат на влошаване на отношенията им, ответникът отказвал да сключат
окончателен договор. От показанията на свидетеля Н. Ч. - баща на ответника
и брат на ищцата се установило, че през 2012 год. непознати за него лица
търсели племенника му А. - син на ищцата, който им дължал 18000 лева.
Племенникът му, който по това време живеел в имота, находящ се в град Х.,
ул. “О.“ №**, го помолил да го скрие, защото не разполагал с нужната сума
пари и нямал от къде да ги вземе. Племенникът му и синът му израснали
заедно и затова А. го помолил да му даде исканата сума пари, за да може да
си оправи нещата. Затова ответникът изтеглил от банката 20000 лева и дал
парите на братовчед си. Ищцата и синът й имали уговорка за продадат етажа
на Коста, който и в момента продължавал да изплаща заема, отпуснат му от
6
банката. Не му било известно дали синът му е получавал пари от ищцата при
сключването на предварителния договор. Твърди, че ищцата никога не е
живяла в имота в Х.. За обезпечение на отпуснатия на сина му кредит, банката
поискала обезпечение и ищцата се съгласила да даде етажа си от къщата като
обезпечение. Неколкократно молил сестра си да дойде и върне парите на
банката, поради финансови затруднения на сина му да обслужва редовно
кредита, като й предлагал да си вземе етажа, но ищцата му отговаряла, че ако
иска банката да си го вземе. И към момента синът му плащал вноски по
кредита. Свидетелят твърди, че знаел за желанието на сестра си да продаде
етажа си от къщата, за което упълномощила сина си А., който говорил с
майка си, че трябва да продаде имота, за да може да си върне парите. В
момента синът му живеел в къщата, защото се наложило да продаде
апартамента си, за да плати разходите за ток, данъци, вода, за плащането на
които търсили сина му, а не сестра му. Преди това жилището се ползвало от
сина на ищцата - А.. От показанията на свидетелката Г.Й. се установило, че от
тридесет години живее на съпружески начала с ответника. От съвместното си
съжителстване имали родени две деца. Твърди, че причината за продажбата
на апартамента от страна на ищцата в полза на ответника е било желанието на
последния да помогне на сина й, който дължал голяма сума пари. За целта
ответникът изтеглил кредит и превел парите по сметка на ищцата, която до
момента не ги била върнала. Твърди, че ответникът не й е споделял за това, че
е подписвал договор да продаде отново имота на леля си, нито, че е получил
от нея пари. В момента живеели на втория етаж от къщата, на който
направили основен ремонт, след като продали апартамента си. Ищцата от
двадесет години била извън Б.. Свидетелката твърди, че ищцата е молила
ответника да помогне на сина й А., който търсел пари от други лица,
включително и от брат си, но всички му отказвали. Една седмица след като
синът на ищцата взел парите, заедно със семейството си заминали за Г.. От
показанията на свидетеля М. Н. се установило, че ищцата и бившия й съпруг -
С.М. - първи братовчед на баща му, се развели през 2009 год. - 2010 год., но и
след развода продължили да поддържат добри отношения. От брака си имали
двама сина - Т. и А.. По време на брака им, ищцата живеела в град Х., но
често пътувала до Г., където работела като готвач в заведение. С чичо му,
който работел като международен шофьор почти не били живели в къщата в
град Х.. Преимуществено живеели в град В.. През лятото на 2013 год. ищцата
7
поискала от него пари - 30000 лева, които й трябвали спешно за ремонт на
апартамента й във В.. Първоначално не е разполагал с исканата сума, но след
като чичо му казал, че ищцата е продала имота си в град Х., му станало жал и
решил да й услужи с исканата сума. Когато й дал парите, ищцата вече си била
продала жилището в Х.. Част от парите - 17000 - 18000 лева, с които услужил
на ищцата и на бившия й съпруг, били негови спестявани от работата му като
сервитьор на круизен кораб, които съхранявал в каса в жилището си, в което
живеел с родителите си. Парите били предадени на бившия съпруг на ищцата
от родителите на свидетеля, който по това време не бил в Б.. За останалите
13000 лева помолил чичо си от А., който дал парите на М.. Свидетелят
уточнява, че за периода от месец февруари 2013 год. до месец ноември 2013
год. е бил извън страната, както и това, че между първия разговор, проведен
по телефона с ищцата, когато го уведомила, че й трябват пари до
предоставянето им е бил изминал около един месец. В последствие на части,
парите му били върнати от ищцата и от бившия й съпруг. Свидетелят от своя
страна върнал парите, дадени от чичо му в А. на бившия съпруг на ищцата.
Изразява предположение, че синът на ищцата А. е живял в жилището в Х., а
другият й син - Т. - в апартамента в гр.В..
С оглед така установената по делото фактическа обстановка, ХОС е
намерил предявения на основание чл. 19, ал. 3 от ЗЗД, иск за основателен,
защото безспорно по делото се установило наличието на валиден
предварителен договор, сключен между страните, съдържащ клаузи относно
съществените условия на окончателния договор - предмет и цена.
Предварителният договор е бил сключен в изискуемата от закона писмена
форма, съгласно изискването, предвидено в нормата на чл. 19, ал. 1 от ЗЗД.
Правото на собственост върху имота в полза на продавача се установявало от
представения по делото НА от 25.07.2013 год., с №***, том **, рег. № ****,
дело № ***/2013 год. по описа на нотариус, вписан в регистъра на
Нотариалната камара под №***. Като неоснователно ХОС е намерил
заявеното от ответника възражение за погасяване по давност на иска,
предявен на основание чл. 19, ал. 3 от ЗЗД, тъй като предварителният договор
е сключен между страните на 30.07.2013 год., а искът за обявяването му за
окончателен е предявен на 29.04.2021 год., към която дата е изтекъл
предвидения в нормата на чл. 110 от ЗЗД, петгодишен давностен срок.
Съгласно установената константна практика обективирана в Решение № 286
8
от 28.09.2011 год. на ВКС по гр.д. №**55/год., III г.о., Решение № 72 от
06.03.2012 год. на ВКС по гр.д. № 443/год., IV г.о. и Решение № 180 от
09.02.2010 год. на ВКС по гр.д. № 1607/2009 год., IV г.о., давностният срок,
съгласно чл.114 от ЗЗД започва да тече от момента, в който се поражда
правото на иск на всяка от страните да иска сключване на окончателен
договор. Когато в предварителния договор е уговорен срок, правото на иск за
сключване на окончателен договор по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД се поражда с
настъпването /изтичането/ на срока, в който е следвало да се сключи
окончателния договор. В разглеждания случай, при сключване на
предварителния договор, страните са постигнали съгласие за сключване на
окончателен договор в срок до три години от подписването на
предварителния договор, съгласно чл. 3 и чл. 4 от същия, който срок е
изтекъл на 30.07.2016 год., считано от който момент, когато вземането, в
случая правото да се иска сключване на окончателен договор до подаване на
исковата молба - 29.04.2019 год., петгодишния давностен срок не е бил
изтекъл. В случаите, когато изискуемостта е определена, давността започва да
тече от уговорената между съконтрахентите дата на изпълнението. Като
недоказано съдът е намерил заявеното от ответника оспорване на приетия
като писмено доказателство предварителен договор, сключен с ищцата на
30.07.2013 год., защото допуснатата и назначена по негово искане
графологическа експертиза не е представила заключение, поради оттегляне на
искането за събиране на това доказателство, при което съдът е приел за
недоказано твърдението на ответника, че предварителният договор не е
сключен от него. Поради непредставяне на доказателства във връзка с
направеното оспорване, поради което и на основание чл. 180 от ГПК
окръжният съд е приел, че предварителният договор, подписан от лицата,
които са го издали, съставлява доказателство, че изявленията, които се
съдържат в него, са направени от тези лица, включително и отразеното в чл. 2
от предварителния договор, че договорената между страните цена от 30000
лева е изплатена изцяло и в брой от купувача на продавача, като е предвидено
още, че договорът служи като разписка за предаване на сумата. В тази си част
договорът представлява частен свидетелстващ документ, като оспорването на
верността му се възлага на ответника по изложените по-горе съображения.
Събраните в тази насока доказателства, чрез разпита на посочените от
ответника свидетели Ч. и Й., отнасящи се за установяване на договори на
9
стойност по-голяма от 5000 лева, съдът не е ценил, предвид тяхната
недопустимост, съгласно чл. 164, ал. 1, т. 3 от ГПК. Обстоятелството, че на
посочените двама свидетели не им е било известно ответникът да е сключвал
предварителен договор с ищцата, се явявало правно ирелевантно, с оглед
недоказаността на заявеното от последния оспорване на автентичността на
документа. От друга страна, показанията на посочените двама свидетели
следвало да се преценят през призмата на чл. 172 от ГПК, предвид това, че
свидетелят Ч. е баща на ответника, а свидетелката Й. е лице, което
съжителства на съпружески начала с ответника. Като неоснователно съдът е
приел заявеното от ответника с отговора на исковата молба възражение за
нищожност на предварителния договор, като такъв сключен в противоречие
или заобикаляне на закона, обосновано с твърдения за допуснато нарушение
на чл. 3 от Закона за ограничаване на плащанията в брой /ЗОПБ/, според
която плащанията на територията на страната се извършва само чрез превод
или внасяне по платежна сметка, когато са на стойност над 10000 лева, а към
момента на сключване на предварителния договор - над 15000 лева. В
договора, сключен между страните е била направена изрична уговорка, че
сумата от 30000 лева е предадена в брой, като тази част от сделката е
уговорено да се счита като разписка за получаване на сумата. Предоставянето
на сумата по договора в брой, а не по реда, предвиден в ЗОПБ не води до
нищожност на договора в частта, имащ характер на разписка, удостоверяваща
изпълнение на задължението от страна на купувача. Нарушаването на ЗОПБ
има за последица административно-наказателна отговорност, но няма
значение нито за надлежността и доказването на извършеното плащане, нито
за валидността на договора. Обстоятелството, че сключването на
предварителния договор на 30.07.2013 год., е било предшествано от
сключването на договор за покупко-продажба от 25.07.2013 год., извършен в
нотариална форма, не може да обоснове извод за нищожност на
предварителния договор, възражения в каквато насока не са въведени и в
отговора на исковата молба. От събраните по делото доказателства не се
установява с продажбата предварително да е постигнато съглашение между
страните за удовлетворяване на кредитора по начин, различен от този,
предвиден в закона. Не се е установило да е налице продажба с уговорка за
обратно изкупуване, в който случай за да е налице нищожност на сделката.
Последваща уговорка за обратно прехвърляне на продадения недвижим имот,
10
направена след сключване на договора, не попада в посочената хипотеза.
Затова ХОС е намерил, че са налице предпоставките за уважаване на иска по
чл.19, ал.3 от ЗЗД, вр. чл. 362-363 от ГПК.
Настоящият състав намира, че окръжният съд правилно е изяснил
фактите по делото относими към обжалваната част на решението му и в
произнасянето си по същество е постановил правилен съдебен акт.
Ответникът К.Ч. е оспорил с отговора на исковата молба съдържанието
и подписите на представения по делото предварителен договор от 30.07.2013
г. за покупко-продажба между страните на 1/2 /една втора/ ид.ч. от поземлен
имот с идентификатор №*********** и апартамент с идентификатор
№***************, ведно с прилежащите към апартамента ид.ч. от приземен
етаж, ведно с прилежащите към апартамента 1/2 ид.ч. от общите части на
сградата и съответните идеални части от правото на строеж върху мястото На
11.06.2021 г. е била допусната и назначена в открито съдебно заседание пред
ХОС съдебно-графологична експертиза. В съдебно заседание на 22.11.2021 г.
ответникът се е отказал от експертизата. Ето защо е правилен изводът на
ХОС за авторството на договора, а именно: сключването му между двете
страни по делото, както и че направените в него изявления са направени от
тези лица (чл. 180 от ГПК). А извод от така установената стабилност на
договора е, че ответникът Ч. е получил сумата от 30000 лева при сключването
му на 30.07.2013 г., като самият договор служи за разписка за получаването
от купувачката М. на посочената сума от него – чл. 2, изр. II, т.е. цената е
платена и няма предпоставки за прилагане на нормата на чл. 362 от ГПК.
Съгласно чл. 3 от предварителния договор от 30.07.2013 г. страните се
задължават да сключат окончателен договор в срок до три години от
подписването му. Потестативното право да се иска сключване на окончателен
договор е с начало - момента на неизпълнение на това задължение, а този
момент е 30.07.2016 г. Давностният срок относно конститутивния иск с
основание чл. 19, ал. 3 от ЗЗД е петгодишен и съгласно чл. 114 от ЗЗД негово
начало е момента, в който се поражда правото на страните да предявят иск за
сключване на окончателен договор. При наличието на изрична уговорка
между страните, датата 30.07.2016 г. е моментът в който се поражда правото
на иск по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД, а погасяването по давност на тази възможност е
на 30.07.2021 г. Исковата молба по делото е внесена в съда на 29.04.2021 г. –
11
преди изтичане на твърдяната във въззивната жалба погасителна давност. В
този смисъл и Р-40/23.04.2020 г. по т.д. 2110/2019 г., ТК, II т.о. на ВКС. Така -
и цитираното във въззивната жалба Р-72/06.03.2012 г. гр.д. 443/2011 г., ГК IV
г.о. на ВКС – давностният срок започва да тече от момент, в който се поражда
правото на иск на всяка от страните да иска сключване на окончателен
договор и когато в предварителния договор е уговорен срок, правото на иск
по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД се поражда с настъпване на този срок и само когато
такъв срок не е уговорен, правото на иск се поражда от момента на сключване
на договора, какъвто настоящият случай не е.
Неоснователен е доводът във въззивната жалба, свързан с липса на
вписване на исковата молба. На лист 57 от делото пред ХОС е представен
вписан екземпляр на ИМ в Служба по вписвания – Х. с вх.рег.№**** от
21.05.2021 г., акт***, том*. Независимо, че липсва довод от страна на
ответника, както в отговора на ИМ, така и във въззивната му жалба за
нищожност на предварителния договор, който е предшестван само пет дни
преди това от нотариално оформена покупко-продажба на същите имоти
между двете страни с продавач – ищцата и купувач – ответника, то от
доказателствата по делото не се е установило предварително уговаряне между
страните за обратно изкупуване, а последващата уговорка не води до
нищожност.
В жалбата са изложени аргументи за нищожност на договора свързани с
плащането в брой на сумата от 30000 лева и тъй като с новия ГПК се засилило
служебното начало, ХОС не бил следял служебно за валидността на договора.
Този довод на въззивника е неоснователен. Съгласно Закона за ограничаване
на плащанията в брой към 30.07.2013 г., когато е извършено разплащането, в
актуалния вариант към този момент, според разпоредба на чл. 3, ал. 1, т. 1
плащанията на територията на страната се извършват само чрез превод или
внасяне по платежна сметка, когато са на стойност равна или надвишаваща
15000 лева. При неспазване на това правило е налице
административнонаказателна отговорност уредена в чл. 5 на ЗОПБ. Именно
това е последицата срещу нарушаването на разпоредбите на този закон и тя
няма отношение нито към редовността на плащането, нито към доказването
на плащането, в какъвто смисъл е утвърдена съдебната практика – Опр-
120/06.03.2017 г. по ч.т.д. 1709/2016 г., II т.о. на ВКС; Опр-731/05.11.2019 г.
по гр.д. 1657/2019 г., ГК, III г.о. на ВКС. Ето защо не може да бъде приета
12
нищожност на предварителния договор на това основание.
Предвид изложеното жалбата е неоснователна, а първоинстанционното
решение е правилно и следва да се потвърди.
Направена е изричната претенция от въззиваемата за присъждане на
направените по делото разноски в размер на 1500 лева за адвокатско
възнаграждение, като са представени договор за правна защита и съдействие,
който е и разписка за изплащането на посочената сума в брой, както и списък
по чл. 80 от ГПК. Въззивникът е възразил с мотив за прекомерност на така
заплатеното възнаграждение. Цената на иска е 22479.70 лева. Съгласно чл. 7,
ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, минималният размер се изчислява на 1323.46
лева. Посочената разпоредба не е актуализирана. Разликата от 176.54 лева с
оглед икономическата ситуация в страната не се явява прекомерна, сравнена с
базовия минимум, поради което следва да бъде присъдена съобразно изхода
на спора в полза на въззиваемата в цялост.
Предвид изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 61/23.02.2022 г. по гр.д. 20215600100301
по описа за 2021 г. на Окръжен съд – Х..
ОСЪЖДА К. Н. Ч. с ЕГН – **********, адрес: град Х., ул. “О.“ №** да
заплати на К. Т. М. с ЕГН – **********, адрес: град В., ул. “К.“ №** сумата
от 1500-хиляда и петстотин лева разноски за настоящата инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен
касационен съд на Република Б. в едномесечен срок от връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13
14