Р
Е Ш Е Н И Е
№ 19
гр. Разград, 28.02.2022 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
РАЗГРАДСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД в
открито съдебно заседание на петнадесети февруари две хиляди двадесет и втора
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА РОБЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВА КОВАЛАКОВА – СТОЕВА
МАРИН МАРИНОВ
с участието на секретаря Пламена
Михайлова и прокурора ТИХОМИР ТОДОРОВ като разгледа докладваното от съдия
Робева КАНД № 214 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 63в ЗАНН
във вр. с чл. 208 и сл. АПК.
Постъпила е касационна жалба от „Уейст Солюшънс
България“ ЕООД – София против Решение № 263 от 30.09.2021 г., постановено по
АНД № 20213330200096 по описа на Районен съд – Разград, с което е потвърдено наказателно
постановление № 75 от 11.12.2020 г., издадено от директора на Регионална
инспекция по околната среда и водите – Русе. С потвърденото наказателно
постановление на основание чл. 138, ал. 2 във вр. с чл. 138, ал. 1, т. 2 от Закона
за управление на отпадъците /ЗУО/ на дружеството е наложена имуществена санкция
в размер на 14000 лв. за повторно нарушение на чл. 29, ал. 2 от същия закон. В
жалбата се твърди, че решението е неправилно, като постановено в нарушение на
материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените
правила. Излагат се доводи, че дружеството не е осъществило състава на
нарушението, за което е наказано; че при съставянето на АУАН и НП са допуснати
съществени процесуални нарушения, както и че не е налице повторност по смисъла
на чл. 138, ал. 2 ЗУО. Иска се решението да бъде отменено, като бъде отменено и
наказателното постановление.
Ответникът директор на РИОСВ – Русе
в писмено становище чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и моли решението
да бъде оставено в сила с присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Окръжна прокуратура
- Разград дава заключение, че жалбата е неоснователна и предлага въззивното
решение да бъде оставено в сила.
Разградският административен съд, като прецени
събраните по делото доказателства, констатира следното:
Касационната жалба е допустима. Подадена е
от надлежна страна съгласно чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал.
1 АПК и срещу съдебно решение, подлежащо на касационен контрол.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна.
От
фактическа страна е установено, че с Договор за изпълнение на обществена
поръчка № 238/20.07.2015 г. Община – Разград е възложила да „Еф Си Си България“
ЕООД да експлоатира Регионално депо за неопасни отпадъци за общините Разград,
Лозница, Исперих, Завет, Кубрат, Самуил, Цар Калоян (РД-Разград), находящо се в
поземлен имот № 61710.19.277, в местността „Олян Бурлук” в землището на град
Разград. По сигнал вх. № С-239/07.07.2020 г. за възникнал пожар на територията
на депото на 08.07.2020 г. служители на РИОСВ – Русе извършили проверка, при
която било установено, че на 03.07.2020 г. около 18 ч. са били запалени
отпадъци в Клетка 1 на депото. Експлоатацията на Клетка 1 е била преустановена
през 2015 г. При проверката било установено, че Клетка 1 не е била запръстена,
на повърхността й са били налични отпадъци, не са били изградени и не са подвързани
газоотвеждащи кладенци. Пожарът е бил разпространен на площ от 550 кв. м. В
момента на проверката аварийната ситуация не е била овладяна и отпадъците все
още тлеели, при което се отделяли неорганизирани емисии от плътен сивкав дим в
атмосферата и се усещала неприятна, силно задушлива миризма. На мястото били и
служители на депото, които извършвали запръстяване на терена със собствена
техника, състояща се от булдозер, камион и товарач. Проверката приключила със
съставянето на Констативен протокол № ГС-40/08.07.2020 г., в който са описани
подробно горните обстоятелства.
На дружеството
е съставен Акт № 0001934 от 11.08.2020 г. за установяване на административно нарушение
по чл. 29, ал. 2 ЗУО – за това, че като оператор на депо за отпадъци е
допуснал запалването на отпадъци в Клетка 1. Въз основа на АУАН е издадено
обжалваното пред районния съд наказателно постановление, с което на основание
чл. 138, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 2 ЗУО на дружеството е наложена имуществена
санкция в размер на 14000 лв. Административнонаказващият орган е приел, че
деянието е извършено в условията на повторност, тъй като с влязло в сила на 12.02.2020
г. наказателно постановление № 1/08.01.2020 г., издадено от директора на РИОСВ –
Русе, дружеството е било наказвано за нарушение от същия вид.
С
оспореното по касационен ред решение въззивният съд е потвърдил наказателното
постановление по съображения, че е издадено от компетентен орган, в
предвидените за това срокове и при спазване на изискванията за форма и
съдържание. С оглед на събраните по делото доказателства съдът е преценил, че
констатираното нарушение е доказано и правилно е била приложена съответната
санкционна разпоредба.
Решението е
валидно, допустимо и правилно.
В хода на
въззивното производство не са допуснати процесуални нарушения нито при
събирането на доказателствата, нито при тяхната оценка. Фактическата обстановка
е правилно установена въз основа на последователни и достоверни доказателствени
източници, включително показанията на св. А., за които необосновано се твърди, че
противоречат на фактическите констатации по АУАН и НП.
Неоснователни са доводите по
касационната жалба за допуснати съществени
процесуални нарушения при съставянето на АУАН. Актът
е бил съставен в присъствието на представител на дружеството и е връчен на същото
лице, което е упълномощено от управителя на дружеството и от прокуриста да
извършва всякакви правни и фактически действия от името и за сметка на
дружеството, включително да получава актове за установяване на административни
нарушения и наказателни постановления. Актът има необходимите реквизити,
съдържа точно и ясно описание на фактическите признаци на нарушението,
включително датата на извършване.
Въззивният съд правилно е приложил и материалния закон. Съгласно чл. 29, ал. 2 ЗУО се забранява изоставянето, нерегламентираното изхвърляне и изгаряне или друга форма на неконтролирано управление на отпадъците. Разпоредбата на чл. 138, ал. 1, т. 2 ЗУО предвижда наказание имуществена санкция в размер от 7000 до 20 000 лв. за едноличен търговец или юридическо лице, което допуска неправилна експлоатация на депо или запалване на отпадъците в него, като съгласно ал. 2 за повторно нарушение по ал. 1 имуществената санкция е в размер от 14 000 до 40 000 лв.
По силата на договор за изпълнение на обществена поръчка № 238/20.07.2015 г. дружеството - жалбоподател експлоатира регионалното депо за неопасни отпадъци и е отговорно за неговото стопанисване, което го определя като оператор на депо по смисъла на § 1, т. 21 от ДР на Наредба № 6 от 27.08.2013 г. за условията и изискванията за изграждане и експлоатация на депа и на други съоръжения и инсталации за оползотворяване и обезвреждане на отпадъци, издадена от министъра на околната среда и водите. Доказано е по делото, че поради непредприемане на съответни действия дружеството е допуснало запалване на отпадъци в депото, поради което законосъобразно и административнонаказващият орган, и въззивният съд са приели, че е реализиран фактическия състав по чл. 138, ал. 1, т. 2 ЗУО и то следва да понесе съответната административнонаказателна отговорност. Тази отговорност е обективна, поради което не може да се обсъжда доводът за липса на вина, респ. за субективна несъставомерност.
Неоснователно е възражението, че дружеството няма качеството на оператор на депото, тъй като КР № 248-НО/2008 г. на МОСВ е издадено на Община – Разград. В комплексното разрешително се сочи, че притежателят му може да възлага с писмен договор дейностите по стопанисване на депото на българско или чуждестранно ЮЛ или ФЛ, регистрирано като търговец, което да изпълнява условията от разрешителното по експлоатацията, закриването, поддръжката и следексплоатационните грижи за площадката на депото. Наред с това, в техническата спецификация, в съответствие с която жалбоподателя следва да изпълнява задълженията си по договора, е отразено, че по подразбиране в отговорностите на изпълнителя се включват всички дейности, свързани с експлоатацията на депото, описани в Наредба № 6/27.08.2013 г., както и задълженията на оператора, посочени в условията на КР № 248-НО/2008 г. на МОСВ. В договора ясно е посочено, че касае експлоатацията и следексплоатационните грижи на депото в неговата цялост. В този смисъл неоснователно е и възражението, че с договора за обществена поръчка на дружеството са били възложени дейности по експлоатация единствено на Клетка 2 на депото, като отговорността за следексплоатационните грижи на Клетка 1 не му е била прехвърлена.
Правилно административното нарушение е
квалифицирано като повторно. Съгласно § 1, т. 24 от ДР на ЗУО „повторно“ е
нарушение, което е извършено в едногодишен срок от влизането в сила на
наказателното постановление, с което нарушителят е наказан за нарушение от
същия вид. С наказателно постановление № 1 от 08.01.2020 г. на жалбоподателя е
наложена имуществена санкция в размер на 7000 лв. на основание чл. 138, ал. 1,
т. 2 ЗУО. То е влязло в сила на 12.02.2020 г. и към датата на процесното деяние
– 03.07.2020 г. не е изтекъл срок от 1 година. Следователно, приложима е
санкционната разпоредба на чл. 138, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 2 ЗУО.
Наложеното
от административнонаказващия орган наказание съответства на характера и
тежестта на нарушението, и в този смисъл е справедливо. То е определено в
минималния предвиден в закона размер, поради което не подлежи на редуциране съгласно
чл. 27 ЗАНН.
Предвид изложеното касационната инстанция приема, че не са налице
отменителни основания по чл. 348, ал. 1 НПК, поради което оспореното решение
следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 63д, ал. 4 и ал. 5 ЗАНН във вр.
с чл. 37 от Закона за правната помощ във вр. с чл. 27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ в полза на РИОСВ – Русе следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в
минималния размер на 80 лв.
По изложените съображения и на основание
чл. 63в ЗАНН във вр. с чл. 221, ал. 2 АПК Разградският
административен съд
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 263 от 30.09.2021 г.,
постановено по АНД № 20213330200096 по описа на Районен съд – Разград.
ОСЪЖДА „Уейст Солюшънс
България“ ЕООД – София да заплати на РИОСВ – Русе юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80 лв.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
ЧЛЕНОВЕ:1./п/
2./п/