РЕШЕНИЕ
№ 35
гр. Перник, 30.01.2020год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Пернишкият окръжен съд, гражданска колегия в публичното заседание на 23.01.2020год. /двадесет и
трети януари през две хиляди и двадесета година/ в състав:
Председател: Рени Ковачка
Членове: Димитър Ковачев
Антон Игнатов
при секретаря Златка Стоянова като разгледа докладваното от съдия Ковачка
възз. гр. дело № 550 по описа за 2019
г., за да се произнесе взе предвид следното:
С Решение № 869/27.05.2019год.,
постановено по гр.дело № 5078/ 2018 год., Пернишкият районен съд е признал за
установено по иск, предявен от „Профи Кредит България“ ЕООД гр. София против
Р.А.Р. ***, че ответникът дължи на ищеца сумата от 576.63 лева, представляваща
неизплатена главница по Договор за потребителски кредит № ***, за която сума е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по
ч.гр.дело № 2280/2018год. като е отхвърлил иска в частта му, с която се иска да
бъде установено, че ответникът дължи на ищеца и разликата до пълния
предявен размер от 1237.18лева.
Със същото
решение Р.Р. е осъден да заплати на „Профи Кредит България“ ЕООД сумата от
149.15лева разноски по делото.
Срещу
отхвърлителната част на така постановеното решение е постъпила въззивна жалба
от „Профи Кредит България“ ЕООД., в която се излагат съображения за неговата
неправилност и незаконосъобразност. Твърди се, че клаузите на сключения между
страните договор, определящи задължението за заплащане на закупения пакет
допълнителни услуги, не са нищожни и претендираната сума е дължима. По тези
съображения се иска отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната му част
и уважаване на предявения иск в пълния
му предявен размер, ведно с произтичащите от това последици.
Въззиваемият Р.Р.
не е подал писмен отговор.
При извършената
служебна проверка по реда на чл.269 от ГПК съдът установи, че атакуваното първоинстанционно решение е валидно и
допустимо. Не са налице основания за обезсилването му, поради което следва да
бъде извършена проверка относно правилността му въз основа на наведените в
жалбата доводи:
Пред районния съд
е предявен иск по чл.422 от ГПК във вр. с чл. 79, ал.1 от ЗЗД от „Профи Кредит
България» ЕООД, с който се иска да бъде признато за установено по
отношение на Р.Р., че същият му дължи сумата от 1237.18лева, представляващо
неизпълнено задължение по Договор за потребителски кредит № ***, сключен на *** За вземането, предмет на
установителния иск, е издадена заповед № 1777/11.04.2018год. по ч.гр.дело № 02280/2018год.
по описа на ПРС.
Ищецът твърди, че между страните е
сключен договор за потребителски кредит при общи условия- за сумата от 600 лева,
със срок на издължаване-11месеца и размер на месечната вноска 66.40 лева при
годишен процент на разходите / ГПР/-49.88%, годишен лихвен процент-41.17% и
лихвен процент на ден- 0.11%. Посочено е, че сумата от 600 лева е предоставена на ответника на 04.05.2017год., че датата на погасяване на всяка вноска е 17 число на
месеца, както и че общото
задължение по кредита възлиза на 730.40лева.
Ищецът твърди също така, че ответникът е закупил от него и пакет от допълнителни услуги на стойност 660.55лева
като общото задължение по кредита и по пакета от допълнителни услуги възлиза на
сумата от 1 390.35лева при размер на месечната вноска от 126.45лева.
Посочва се, ответникът е направил само една погасителна вноска в размер на
178.80лева, с която е погасил част
от номинала на заема в размер на 153.77лева, а с остатъка от 5.03 лева е
погасена част от лихвата по кредита.
Останала е неиздължена сумата от 1237.18лева, поради което и за тази сума му е издадена заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК.
Ответникът не е подал писмен отговор в срока по чл.131, ал.1 от ГПК.
Районният съд е уважил иска за
сумата от 576.63лева, като е приел, че това е невърнатата
от ответника и дължима от него част от предоставената му с
договор за кредит № *** заемна сума.
Отхвърлил е иска за сумата от 660.55лева, съставляваща възнаграждение за предоставяне на пакет за допълнителни
услуги, приемайки че клаузите в
договора за кредит № ***, определящи
неговата дължимост, са нищожни.
От фактическа страна по делото се установва следното:
Между Р.Р. и «Профи кредит Бълтария« ЕООД гр.София е
сключен Договор за потребителски паричен кредит «Прифи кредит стандарт» № ***, по
силата на който дружеството е отпуснало на кредотополучателя сума в размер на 600 лева, при 49.88% ГПР и
41.17% ГЛП, която сума същият се е задължил да върне на 11 месечни вноски от по
66.40лева. При тези уговорки, общият размер на дължимата сума по кредита е
посочена като 730.40лева.
Във връзка с договора за кредит страните са сключили и Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни
услуги, по силата на което
ответникът се е задължил да заплати на
кредитора сумата от 660.55лева. Посоченото възнаграждение за евентуално
поискани от него и предоставени му услуги, а именно: преоритетно разглеждане и изплащане на
потребителски кредит, възможност за отлагане на определен брой погасителни
вноски, възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски,
възможност за смяна на дата на падежа и улеснена процедура за получаване на
допълнителни парични следства. От договора за кредит е видно, че общото задължение на ответникът по кредита и
споразумението възлиза на сумата от 1390.95 лева, платими на 17 месечни вноски по 126.45лева видно от
приложения погасителен план, падежът на всяка вноска е 17-то число на месеца, като последната вноска е
следвало да се заплати на 17.04.2018год.
Не се спори по делото и този факт е изрично признат от ищеца, че ответникът е заплатил единствено сумата от
178.80лева, като след това е преустановил плащанията.
Въз основа на установената по делото фактическа обстановка и при извършване
на служебната проверка по отношение договорения допълнителен
пакет услуги настоящият състав намира, че клаузата в сключения между
страните договор за кредит за заплащане на възнаграждение за закупен
допълнителен пакет услуги противоречи на чл.10а, ал.2 и ал.4 вр. с чл.19, ал.4 от ЗПК, което обосновава извод за
нейната нищожност. Възнаграждението се претендира за различни услуги, без да е формирана цена за всяка една от тях. Съгласно чл. 10а, ал.4 от ЗПК видът, размерът и действието, за което се събират такси и / или комисионни
трябва да бъдат ясно и точно определени, което в случая не е направено. В
противоречие на императивното изискване
на чл.10а,ал.4 от ЗПК се претендира общо възнаграждение за множество
услуги, което освен това е уговорено да се заплаща предварително. Подобна
уговорка за заплащане на възнаграждение
за услуга, от която кредитополучателят би могъл и да не се възползва по
време на действието на договора за кредит противоречи на принципа на
добросъвестност и справедливост при договарянето, който изисква потребителят да
заплаща такса за реално ползване на дадена услуга, а не за хипотетично ползване
на такава. „Допълнителните услуги“
представляват именно услуги във връзка с усвояването и управлението на кредита,поради което и не
може да се приеме, че попадат в приложеното поле на чл.10а, ал.1 от ЗПК. Поради това претендирането им от потребителя противоречи и на забраната на
чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, според която кредиторът не може да изисква заплащане на
такси и комисиони за действия за управление на кредита.
Разпоредбата на чл.9 от ЗЗД урежда принципа на
свобода на договарянето, но той не може да оправдае
уговарянето на клаузи, противоречащи на повелителните норми на закона и
добрите нрави. Накърняване на добрите нрави е налице, когато с оглед установените обществени норми на поведение и общоприетия
морал, сделката или договорът или тяхна отделна клауза
се явяват несъвместими с тях. В тази връзка уговорката в процесния договор за
потребителски кредит и подписаното между страните споразумение, по силата на което ответницата дължи на кредитора възнаграждение за
предоставянето, респ.възможността за предоставянето на
допълнителни услуги от избрания пакет, тоест дължи възнаграждение дори
и в хипотезата на непредоставена насрещна еквивалентна на възнаграждението
престация от кредитора по договора, се явява несъвместима с оглед
на този размер на цената на допълнителната услуга с установените в обществото
норми на поведение и общоприетия морал и с принципа на справедливост и
равнопоставеност на участниците в облигационната връзка. Като такива те са нищожни и не могат да породят правно действие между
страните по договора.
Тук следва да се отбележи и че възнаграждението, което се е задължил да заплати потребителят за предоставения му пакет от
допълнителни услуги, е в размер на 660.55лева, което е надвишава, макар и незначително опуснатата му в заем сума от 600 лева. Това
съотношение налага извод за нарушаване принципа на справедливост и
равнопоставеност на участниците в облигационната връзка. Така определената сума реално оскъпява кредита, въвеждайки допълнителни
такси и комисионни, чиято цена не е включена в определения в договора
ГПР и същевременно води до значително и драстично увеличение на тежестта на
изплащане на задължението по договора за кредит.
С оглед така установената неравноправност и
нищожност на клаузите в сключения договор за потребителски кредит относно
закупуването на допълнителен пакет услуги, уговореното възнаграждение в размер
на 660.55 лева е недължимо от ответника, поради което предявеният
установителен иск за установяване на неговата дължимост се явява неоснователен
и следва да се отхвърли.
Достигайки до идентичен извод за неоснователност
на исковата претенция, районният съд е постановил правилно и
законосъобразно решение в отхвърлителната му част, поради което следва да бъде потвърдено.
Водим от горното и в същия смисъл, Пернишкият окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 869/27.05.2019год., постановено по гр.дело №
5078/2018год. по описа на Районен съд-Перник.
РЕШЕНИЕТО не
подлежи на обжалване.
Председател: Членове: