Мотиви към нова присъда,
постановена по в.н.ч.х.д. № 321/2019 г. по описа на Окръжен съд-София.
Производството е по чл. 318 и сл. НПК, образувано по жалба от защитника на
подсъдимите Д.В.М., В.А.М. и Х.В.Н., срещу невлязлата в сила присъда № 21 от
28.09.2018 г., постановена по н.ч.х.д. № 256/2017 г. по описа Районен съд – С..
С атакуваната присъда
подсъдимите Д.В.М., В.А.М. и Х.В.Н. поотделно са признати за виновни по
обвинението, повдигнато с тъжба на пострадалия, за извършено престъпление по чл. 130, ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2,
вр. с ал. 1 НК, а именно, за това, че на 15.04.2017 г., в с. П.,
общ. С., в съучастие като извършители са причинили на В.Г.Д. разстройство на
здравето, извън случаите по чл. 128 и чл. 129 НК, изразяващо се в контузия в
областта на дясното слепоочие с оток, разкъсно-контузна рана в областта на
дясното ухо, охлузване и контузия в областта на дясната лакътна става, които
увреждания са довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
Подсъдимите
Д.В.М., В.А.М. и Х.В.Н. поотделно са признати за невиновни по обвинението, повдигнато с тъжба на
пострадалия, за извършено престъпление по чл.
144, ал. 1, пр. 1 НК.
Подсъдимите
Д.В.М. и В.А.М. поотделно са признати за невиновни по обвинението, повдигнато с тъжба на
пострадалия, за извършено престъпление по чл.
146, ал. 1 от НК.
На
основание чл. 45 ЗЗД подсъдимите са осъдени солидарно да заплатят на
гражданския ищец В.Г.Д. сумата от 1500 (хиляда и петстотин) лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от престъплението
по чл. 130, ал. 1 от НК, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата
на деликта - 15.04.2017 г. до окончателното ѝ изплащане. В останалата
част, за
разликата над 1500 лв. до пълния предявен размер от 2000 лв.,
гражданският иск е отхвърлен, като неоснователен.
Отхвърлени
са предявените от В.Г.Д., поотделно срещу всеки един от подсъдимите, граждански
искове с правно основание чл. 45 ЗЗД, за заплащане на сумата 666.67 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от престъплението по чл. 144, ал. 1 от НК.
Отхвърлени
са предявените от В.Г.Д., поотделно
срещу подсъдимите В.А.М. и Д.В.М., граждански искове с правно основание чл. 45 ЗЗД, за заплащане на сумата 1000 лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от престъплението по чл. 146, ал. 1 от НК.
В
тежест на подсъдимите са възложени разноските по делото. Осъдени са поотделно
да заплатят по сметка на РС-С. сумата в размер на по 20,00 лв.
(двадесет лева и 00 стотинки), всеки от тях, представляваща държавна такса
върху съответно уважения размер на
гражданския иск на основание чл. 2 от Тарифа за държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК. Осъдени са поотделно да заплатят на
тъжителя сумата в размер на по 144,00 лева (сто четиридесет и четири лева и 00
стотинки), за направени по делото съдебни разноски - за внесена държавна такса
за разглеждане на тъжбата, заплатено адвокатско възнаграждение и внесен депозит
за възнаграждение на вещо лице по съдебно-медицинска експертиза.
Срещу присъдата е
постъпила въззивна жалба от защитника на подсъдимите, адв. К.Г.-САК.
Поискана е отмяната на
обжалвания съдебен акт, като вместо него се постанови нова присъда, с която
подсъдимите да бъдат оправдани по обвинението, повдигнато с тъжбата, за извършено
престъпление по чл. 130, ал. 1, във вр. с чл. 20, ал.
2, вр. с ал. 1 НК и да бъде отхвърлен изцяло предявения граждански иск. Това искане се
поддържа с довода, че постановената присъда не се подкрепя от събраните по делото
доказателства.
Срещу жалбата е постъпило
писмено възражение от повереника на частния тъжител, с което моли да се остави
жалбата без уважение и да се потвърди изцяло първоинстанционната присъда.
В съдебно заседание
повереникът на частния тъжител - адв. Ц.Т.-САК, моли да се постанови решение, с
което да бъде потвърдена първоинстанционната присъда като правилна,
законосъобразна и обоснована, както в осъдителната ѝ, така и в гражданската ѝ
част. Акцентира върху обстоятелствата, че престъплението е извършено от
подсъдимите пред съпругата на частния тъжител и че голяма част от ударите са
нанесени след като тъжителя е бил вече повален на земята.
Тъжителят В.Г.Д. се присъединява към изложеното от своя
повереник.
Защитникът на подсъдимите
намира постановената от Районен съд-С. присъда за необоснована. Подлага на
подробен и критичен анализ показанията на св. Д.Д., като счита, че същите са нелогични
и недостоверни. Акцентира, че тримата подсъдими са се намирали пред дома си. Намира, че повдигнатото с тъжбата
обвинение не е доказано и моли да се отмени присъдата
като неправилна, включително в частта относно гражданския иск.
Подсъдимият Д.М. не се
явява в съдебното заседание по дело.
Подсъдимите В.М. и Х.Н.
се присъединява към изложеното от своя защитник. В последната си дума молят да
бъдат оправдани.
Софийският окръжен съд, втори въззивен състав,
след като провери изцяло правилността на обжалваната присъда в пределите по чл. 314 НПК и във връзка с доводите на страните, констатира, че са налице основания за
нейната отмяна и постановяване на нова присъда поради следните съображения:
Първоинстанционната
присъда е постановена при превратно тълкуване на доказателствата по делото, без
те да са обсъдени съвкупно и в съответствие със закона и с правилата на
логиката, като изцяло съдът се е доверил на показанията на свидетелката Д.Д. и
е отказал да кредитира показанията на свидетеля М.К. и обясненията на
подсъдимия Х.Н., без да изложи убедителни мотиви за това.
Въззивният съд, след като се запозна
и обсъди доказателствените средства и доказателствата, събрани и проверени в
хода на проведеното в производството пред първоинстанционния и пред въззивния
съд съдебно следствие, установи фактическа обстановка, която частично съвпада с
изложената в мотивите на обжалваната присъда.
Подсъдимия Д.В.М. е
роден на *** ***, българин, български гражданин, с постоянен адрес:***,
неженен, с основно образование, осъждан с ЕГН: **********.
Подсъдимия В.А.М. е
роден на *** ***, българин, български гражданин, с постоянен адрес:***,
женен, със средно образование, неосъждан с ЕГН: **********.
Подсъдимия Х.В.Н. е
роден на *** ***, българин, български гражданин, с постоянен адрес:***, женен,
с основно образование, неосъждан с ЕГН: **********.
Подсъдимият Д.М. е син
на подсъдимия В.М. и внук на подсъдимия Х.Н..
Подсъдимите В.М. и Х.В.Н.
и частния тъжител В.Г.Д.
се познавали, тъй като са от едно и също село, като подсъдимия М. и частния
тъжител били колеги в Държавно горско стопанство-С..
На 15.04.2017 г.,
събота, частният тъжител В.Д. и съпругата му-свидетелката Д.Д. били в къщата им,
находяща се в с. П., община С. и около 19,00 часа си тръгнали от там с лек автомобил към
гр. С.. Автомобилът бил управляван от частния тъжител, а свидетелката Д. пътувала
на предната дясна седалка до него. В центъра на селото автомобилът, управляван
от частния тъжител, се разминал с лек автомобил марка „Сеат“, модел „Ибиза“, с
рег. № ., управляван от подсъдимия Д.М.. Подсъдимият пътувал със свидетеля М.К.
и друго лице. При разминаване на двата автомобила подсъдимият Д.М. намалил
скоростта на движение, приближил се до управлявания от частния тъжител автомобил и му показал среден пръст
и жестикулирайки че ще му пререже гърлото.
Частният тъжител обърнал
посоката на движение на автомобила си и последвал подсъдимия Д.М..
След около 150 м.
подсъдимият Д.М. спрял управлявания от него лек автомобил пред дома на дядо си
– подсъдимият Х.Н.,***, а частният тъжител спрял зад него на около 50 м.
Подсъдимият Д.М. слязъл от автомобила, като в него останали свидетеля М.К. и
друго неустановено лице. От автомобила си слезли също частният тъжител и
свидетелката Д.Д., които тръгнали към подсъдимия Д.М..
Подсъдимият Д.М. и
частният тъжител Д. започнали да се карат и да си разменят обидни думи. Подсъдимият
Д.М. влязал в дворното пространство към къщата на дядо си. Частният тъжител се
насочил към дворната врата на имота на подсъдимите.
Непосредствено след
това, подсъдимите Д.М. и В.М. излезли от дворното място на улицата и се
насочили към частния тъжител, като продължили да се карат с него. Частният
тъжител В.Д. държал в ръката си „тояга“, от обработено дърво, с дължина около 1
м.-1,10 м., дебелина около 5-8 см., приличаща на бейзболна бухалка. От дворното
място на улицата излязъл и подсъдимият Х.Н..
По делото не се събраха
категорични доказателства за фактите и обстоятелствата относно развитието на конфликта
между частния тъжител В.Д. и
подсъдимите и конкретно не се доказва фактическата обстановка изнесена в
частната тъжба относно нанесен от подсъдимите върху частния тъжител побой.
След приключване на
конфликта частният тъжител В.Д. и свидетелката Д. се качили в автомобила
си и отишли в Център за спешна медицинска помощ при МБАЛ-С.. В МБАЛ-С. пристигнали
около 19 часа, 44 мин., на 15.04.2017 г., където частният тъжител бил прегледан
от медицински специалист и били констатирани следните травматични увреждания:
лек оток и зачервяване в областта на дясното слепоочие, разкусно-контузна рана
в областта на дясното ухо и леко охлузване в областта на десния лакът с размери
2,5/4 см., с оток, болезненост и ограничен обем на движенията в лакътната става.
Била назначена рентгенография на дясната лакътна става. На 18.04.2017 г. била
направена ренгенографията, като не е установена фрактура. На същата дата,
частният тъжител е прегледан от д-р Борис Попов, който издал медицинско
свидетелство за пред съда.
Изложената фактическа
обстановка, която се припокрива частично с фактическите констатации на първия
съд, се установява от събраните в съдебното следствие пред първоинстанционния
съд доказателства, както и от гласни доказателствени средства, събрани в хода
на проведеното въззивно съдебно следствие: частично от показанията на
свидетелите Д.Д. и М.Н. К., частично от обясненията на подсъдимия Х.В.Н., от
приетата съдебно-медицинска експертиза, от писмените доказателства –
амбулаторен лист № 003083/15.04.2017г., амбулаторен лист № 000802/18.04.2017г.,
медицинско свидетелство амб № 802/18.04.2017г., справки за съдимост на
подсъдимите.
Недоказан остава твърденият в
тъжбата механизъм на причиняване на уврежданията получени от тъжителя. Първата
инстанция изцяло е възприела като истинни показанията на свидетелката Д.Д., които е
поставила в основата на своите фактически констатации. Настоящият съдебен състав не
споделя анализа на доказателствата, предложен от първоинстанционния съд,
обосновал и решаващата му констатация за доказаност на авторството на
подсъдимите инкриминираното телесно увреждане, причинено на тъжителя. Част от
изложените фактически констатации от първинстанционния съд не съответстват на
приобщения доказателствен материал, като са изложени лаконични и неубедителни доводи,
с които първоинстанционният съд е кредитирал изцяло показанията на свидетелката
Д.Д., съпруга на частния тъжител и е отхвърлил като недостоверни показанията на
свидетеля М.Н. К. и обясненията на подсъдимия
Х.В.Н..
Обстоятелството, че свидетелката Д.Д. е съпруга на частния тъжител, не превръща
автоматично показанията ѝ в недостоверни, негодни доказателствени
източници, но налага внимателното и задълбоченото им анализиране, именно през
призмата на евентуална заинтересованост. Внимателният прочит на показанията, дадени
пред двете съдебни инстанции, на тази свидетелка сочи, че те са противоречиви, неубедителни
и нелогични. Противоречиви и неубедителни са по отношение на местоположението
на тъжителя и подсъдимите към момента на причиняване на телесното увреждане и
механизма на получаването му. Нелогични са по отношение на твърдяното, че
тъжителят е променил посоката си на движение, като е последвал подсъдимия Д.М.
до дома му с цел единствено да го попита, защо му показва описаните жестове; по
отношение на твърдяното хвърляне на камъни по тях от страна на същия подсъдим, както
и по отношение на описания момент, в който тъжителят е извадил дървената тояга.
Свидетелката Д.Д. твърди
в разпита си пред първоинстанционния съд, че: подсъдимият Д.М. излязъл с баща
си – подсъдимия В.М. от двора на улицата, като тъжителят искал да проведе „нормален“
разговор с подсъдимия В.М. за поведението на сина му (подсъдимия Д.М.); че приближавайки
се към частния тъжител и свидетелката Д., подсъдимият В.М. започнал да ги
заплашва: „Са ше те утрепам, ше ви ебем майката, какво искате“, тогава мъжът ѝ
се уплашил и взел от багажника на колата си една „тояга“ и в този момент подсъдимият
Д.М. го ударил. В открито съдебно заседание, проведено на 14.10.2019 г. пред
въззивния съд, свидетелката посочва, че след като подсъдимият Д.М. спрял да ги
замерва с камъни, тя и тъжителят са се приближили към дворното място на
подсъдимите, след което подсъдимия Д.М. го ударил, а т.нар. „тояга“, с характеристики
на бейзболна бухалка, тъжителят е извадил, след като подсъдимият В.М. започнал
да го заплашва. Противоречието в свидетелските показания се изразява в мястото,
където са нанасяни удари от страна на подсъдимите. В свидетелските си показания
пред първоинстанционния съд свидетелката посочва, че непосредствено след като
тъжителят е извадил „тоягата“, „в този момент“ Д. го е ударил, а при втория
разпит, пред въззивния съд, че са се били приближили към имота на подсъдимите,
когато те са му нанесли ударите, като и при двата разпита твърди, че „тоягата“
е извадена от багажника на колата. По отношение на местоположението на
автомобилите на тъжителя и подсъдимия Д.М. се твърди, че са били на около 50 м.
един от друг, като автомобилът на подсъдимия Д.М. е бил спрян пред дома на дядо
му-подсъдимия Н., а този на частния-тъжител пред него. Предвид местоположението
на двата автомобила, ако се даде вяра на показанията на свидетелката Д., че тя
и съпругът и са се насочили към имота на подсъдимите без Д. да носи „тоягата“,
то той е трябвало или да се върне назад до багажника на автомобила си и да я
вземе, след което отново да тръгне към подсъдимите, каквото движение не е описано,
или да са стояли до автомобила, и то зад него, и подсъдимите да са отишли до тях,
и там да са нанесени ударите, или тъжителят да е носил „тоягата“ със себе си,
докато са приближавали към имота. Свидетелят М.К. твърди, че тъжителят е слязал
от автомобила си с бухалка в ръка и се насочил към подсъдимия Д.М.. Предвид
изложените несъответствия в тази част от показанията на свидетелката Д., правдоподобни
изглеждат показанията на свидетеля М.К., дадени в насока, че тъжителят е
тръгнал към подсъдимия Д.М., носейки обработена дървена „тояга“, с дължина
около 1 м.-1,10 м., дебелина около 5-8 см.
На следващо място се
установяват съществени противоречия между дадените свидетелски показания от Д.Д.
пред двете съдебни инстанции по отношение на механизма на нанасяне на телесното
увреждане.
Пред първоинстанционния
съд свидетелката твърди, че подсъдимият Д.М. е ударил първи тъжителя, след
което В.М. го ударил два пъти в дясното слепоочие, след които удари тъжителят
паднал на земята, а подсъдимият Х.Н. замахнал към главата му с тояга и за да се
предпази, тъжителят вдигнал дясната си ръка, поради което ударът с „тоягата“
попаднал в областта на десния му лакът. Пред въззивната инстанция свидетелката Д.
посочва за първи път, че когато подсъдимият Д.М. ударил тъжителя, се криел зад
баща си. За първи път се твърди, че след като тъжителят паднал на земята
(седнал) и докато се опитвал да се изправи, подсъдимият Д.М. му нанесъл още
един удар, отново с юмрук. При първия си разпит тази свидетелка е посочила, че
когато съпруга ѝ се е опитал да се изправи, подсъдимият Н. го е ударил с
„тояга“. В показанията липсва конкретика с коя ръка са нанасяни ударите от
подсъдимите, като свидетелката изказва предположение, че последния нанесен удар
от подсъдимия Д.М., за който свидетелства пред въззивния съд, е с дясна ръка. От
същият разпит се уточнява, че към момента на нанасяне на ударите тъжителят и
всеки един от подсъдимите Д. и В.М. са били лице в лице, като двамата подсъдими
са били един зад друг. Всички установени наранявания на тъжителя са в областта
на дясното слепоочие (оток), разкъсно-контузна рана в областта на дясното ухо,
което означава, че и двамата подсъдими са нанасяли удари с лявата ръка, което е
житейски неправдоподобно и неубедително.
Поради изложените
противоречия в показанията на свидетелката Д.Д. и като цяло
неубедителността им, настоящият съдебен състав не им дава вяра досежно механизма на получената
от тъжителя телесна повреда и обстановката, при която е получена.
Настоящият съдебен
състав не дава вяра на показанията на свидетелката и в частта, в която твърди,
че подсъдимият Д.М. ги е замервал с камъни. В тази част показанията на
свидетелката са лишени от конкретика, от къде са взимани камъни, колко са били
големи. Тези показания противоречат на показанията на свидетеля М.К., който не
посочва подсъдимия Д.М. да е хвърлял камъни.
Поради гореизложеното, настоящият
съдебен състав намира, че не могат да бъдат кредитирани в цялост показанията на
свидетелката Д.Д. при формиране на крайните изводи, но не защото същата би
могла да е заинтересована от изхода на делото в полза на тъжителя, предвид
факта, че е негова съпруга. Посоченото обстоятелство би наложило единствено
по-внимателния им прочит. Показанията на свидетелка Д.Д. не могат да бъдат
кредитирани в цялост, защото са противоречиви, нелогични в някои части и поради
това неубедителни.
Първият съд
неоснователно е отхвърлил като недостоверни показанията на свидетеля М.К. единствено
с мотива, че е „напълно нелогично“, ако е възприел, описаната от него
обстановка, а именно, че тъжителят се е насочил заплашително към подсъдимия Д.М.
с бухалка в ръка и е посягал да го удари с нея, заплашвайки го, свидетелят да
се е дезинтересирал и да е започнал да говори по телефона си. Следва да се
отбележи, че твърдението на свидетеля К., че е стоял и наблюдавал случващото се
без да се намеси се подкрепя и от показанията на свидетелката Д.. Свидетелските
показание на свидетеля К. изцяло се подкрепят от обясненията на подсъдимия Н. и
изложеното от вещото лице по време на разпита му пред първоинстанционния съд,
който не изключва възможността травматичните увреждания на тъжителя да са
получени от въздействието на удар на тялото върху твърд, тъп предмет.
Изложени са от
първоинстанционния съд лаконични и неубедителни доводи защо не се кредитират
обясненията на подсъдимия Н..
Обясненията на
подсъдимия Х.В.Н. настоящият съдебен
състав намира, че следва да бъдат преценени внимателно, като се вземе предвид
ролята, която законът им е отредил на средство за защита, от една страна, и на
доказателствено средство в процеса, от друга. Преценявайки обясненията наред с
останалите гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, съдът
приема, че изложеното от подсъдимия не може да бъде игнорирано. Подсъдимият
твърди, че докато е хранил животните в двора си, е чул тъжителя да псува и
заплашва внука му, поради което е излязъл да види както става. Когато е излязъл
на улицата пред дома си, словесният конфликт е продължавал, видял, че тъжителят
В.Д. носи бухалка и „ръкомаха“. Подсъдимият Н. издърпал бухалката от ръцете на
частния тъжител, като при самото дърпане тъжителят паднал във „вадичка“ извън
имота. Така дадените обяснения са конкретни, логични и се подкрепят от свидетелските
показания на К., а в същата насока са налице данни от разпита на вещото лице,
изготвило съдебно-медицинската експертиза, което не изключва вероятността
констатираните травматични увреждания на частния тъжител да са причинени при
това падане. Освен това могат да обяснят локализацията на травматичните
наранявания по тялото на тъжителя изцяло от дясната страна.
В конкретния случай има
две групи свидетелски показания, от една страна показанията на съпругата на
тъжителя, а от друга показанията на един свидетел и един от подсъдимите, като
от проведения разпит на вещото лице д-р Н. П. се установява, че констатираните
телесни наранявания на тъжителя могат да са резултат от въздействие на удар с
твърд предмет или от въздействието на удар на тялото върху твърд, тъп предмет.
Действително от заключението на
съдебно–медицинската експертиза и приобщените писмени доказателства (амбулаторен
лист № 003083/15.04.2017г., амбулаторен лист № 000802/18.04.2017г., медицинско
свидетелство амб № 802/18.04.2017г.) се установява по несъмнен начин, че на
15.04.2017 г. тъжителят В.Д. е имал следните травматични увреждания: лек оток и
зачервяване в областта на дясното слепоочие, разкусно-контузна рана в областта
на дясното ухо и леко охлузване в областта на десния лакът с размери 2,5/4 см.,
с оток, болезненост и ограничен обем на движенията в лакътната става, които по
своя медико–биологичен характер са причинили на тъжителя болки и страдания, с
период на възстановяване в рамките на 2-3 седмици. В съдебно заседание вещото
лице уточнява, че от доказателствата по делото не може да се направи извод дали
изброените наранявания са резултат от въздействие на удар с твърд предмет или
от въздействието на удар на тялото върху твърд, тъп предмет, т.е. възможно е да
са причинени в резултат на описания в тъжбата механизъм или на описания от
свидетеля К. и подсъдимия Н. механизъм. Експертното заключение е изготвено
изцяло на база медицинската документация и по-конкретно въз основа на данните,
изложени в амбулаторен лист № 003083/15.04.2017г., амбулаторен лист №
000802/18.04.2017г., медицинско свидетелство амб № 802/18.04.2017г., т.е. липсват
медицински данни, които категорично да подкрепят един от двата възможни
механизми.
Събраните и частично
кредитирани свидетелски показания, обсъдени съвкупно с данните от събраната и
приложена медицинска документация и съдебно-медицинска експертиза, не установяват
по несъмнен начин, че при описаните в тъжбата време, място и начин на тъжителя
са били причинени, инкриминираните в нея телесни увреждания.
Приетата от
първоинстанционния съд фактическа обстановка в частта, че тъжителят, докато се
предпазвал от камъните с движения встрани, е извадил от багажника на своя
автомобил прът от отработено дърво, не съответстват на приобщения
доказателствен материал (л. 76). В показанията на свидетелката Д. се твърди, че
т.нар. „тояга“ е извадена от тъжителя, след като подсъдимите Д. и В.М. са
излезли на улицата пред дома си, а не докато подсъдимия Д.М. ги е замервал с
камъни.
Настоящият съдебен
състав не споделя доводите на пъровинстанционния съд, че е напълно логично
тъжителя да потърси средство за защита, като вземе дървен прът (тояга) от
багажника на автомобила, след като нападението, изразяващо се в хвърляне на
камъни, е било преустановено, съгласно (ако приемем за достоверни) показанията
на св. Д.. Ако тъжителят действително е целял единствено да проведе разговор с
неговия приятел (подсъдимия В.М.), да поиска обяснение за поведението на сина
му, няма никаква житейска логика да се насочва към имота им с бухалка, което
може да бъде възприето от неговия приятел като нападение и да задълбочи
конфликта.
При така извършения
доказателствен анализ и приетата за установена фактическа обстановка,
въззивният съд достигна до правни изводи, различни от тези на първата
инстанция.
Настоящият съдебен
състав счете, че от доказателствената съвкупност по делото не се доказа
подсъдимите Д.В.М., В.А.М. и Х.В.Н. да са причинили на тъжителя В.Г.Д. лека
телесна повреда, изразяваща се в контузия в областта на дясното слепоочие с
оток, разкъсно-контузна рана в областта на дясното ухо, охлузване и контузия в
областта на дясната лакътна става, които по своя медико-биологичен характер са
причинили на тъжителя болки и страдания, с период на възстановяване в рамките
на 2-3 седмици, съставляващи временно разстройство на здравето, неопасно за
живота.
От обективна страна се
установява, че на тъжителя В.Г.Д. е получил описаните увреждания. Установеното временно
разстройство на здравето, неопасно за живота, следва да бъде квалифицирано като
разстройство на здравето, извън случаите по чл. 128 и 129 НК и покрива обективните признаци на лека телесна
повреда по смисъла на чл. 130, ал. 1 НК. Липсват обаче доказателства,
от които да може несъмнено да бъде установен механизма на причиняване на леката
телесна повреда и авторството на подсъдимите.
Обвинението се крепи единствено на
показанията на свидетелката Д., които са противоречиви и неубедителни.
Предвид изложеното,
изводът на първоинстанционния съд за доказаност на авторството на подсъдимите
на деянието, описано в тъжбата, е неправилен, поради което и на основание чл. 336, ал. 1, т. 3 НПК обжалваната присъда следва да бъде
отменена в осъдителната част и да бъде постановена нова присъда, с която
подсъдимите да бъдат признати за невиновни по обвинението за извършено
престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК, повдигнато с тъжбата.
Обсъждането на
субективната страна на престъплението се явява безпредметно, имайки предвид
несъставомерността на престъплението от обективна страна, по-конкретно
недоказаността на механизма и авторството.
Тъй като подсъдимият Д.М.
е признат за невиновен по обвинението, повдигнато с тъжбата, не са налице
предпоставките по чл.
25, ал. 1, вр. с чл. 23, ал. 1 от НК за определяне на общо наказание на
подсъдимия.
По гражданския иск:
Ангажирането на
гражданската отговорност на подсъдимите, в рамките на наказателното
производство, е обусловена от въпроса за тяхната виновност по отношение на
престъплението, за което са предадени на съд. В настоящия случай виновността на
подсъдимите Д.В.М., В.А.М. и Х.В.Н. не се доказа, поради което същите са
оправдани от въззивния съд и първоинстанционната присъда е отменена в осъдителната
ѝ част, включително досежно предявения за съвместно разглеждане
граждански иск. Последният бе отхвърлен от настоящата инстанция, предвид
функционалната му зависимост от разрешаването на въпроса за виновността на
подсъдимия.
По разноските:
Въпросът за възлагане на
разноските, направени в първоинстанционното производство, пряко зависи от
резултата от въззивната проверка на обжалваната присъда. С оглед отмяната на
първоинстанционния съдебен акт в осъдителната част, настоящият съдебен състав
намира, че следва да се произнесе по въпроса за разноските в съдебното
производство. Имайки предвид, че подсъдимите са признати за невиновни,
направените по делото съдебни разноски за внесена държавна такса за разглеждане
на тъжбата, за заплатено адвокатско възнаграждение и внесен депозит за
възнаграждение на вещо лице по съдебно-медицинска експертиза, следва да останат
в тежест на частния тъжител В.Г.Д..
Доколкото
първоинстанционната присъда беше отменена в частта относно предявения от тъжителя
граждански иск, не следва да бъде внасяна от подсъдимите и сумата, определена
като държавна такса върху
уважения размер на гражданския иск на основание чл. 2 от Тарифа за държавните
такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
На основание чл. 190,
ал. 1 НПК, съдът осъди тъжителя В.Г.Д., да заплати на всеки един от подсъдимите
сумата в размер на по 500,00 лв. (петстотин лева и 00 стотинки) за направените
от тях разноски за платено адвокатски възнаграждение.
Въз основа на
гореизложените мотиви, Софийски окръжен съд, Наказателно отделение, втори
въззивен състав постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.