Решение по дело №480/2019 на Административен съд - Стара Загора

Р Е Ш Е Н И Е

 

№57                                       06.03.2020 год.                    гр. Стара Загора

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Старозагорски административен съд, публично съдебно заседание на тринадесети февруари две хиляди и двадесета год., в състав         

                                                                 

Председател: ГАЛИНА Д.А

 

                                                          Членове: ДАРИНА ДРАГНЕВА

                                                                            МИХАИЛ Р.

                       

при секретаря Минка Петкова и в присъствието на прокурора Константин Тачев, като разгледа докладваното от Михаил Р. КАН дело №480  по описа  за 2019 год., за да се произнесе, съобрази следното

 

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ  от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.  

Образувано е по касационна жалба на Д.П.Д. ***, чрез адв. С.Р. против Решение №91 от 21.10.2019 год., постановено по АНД №216/2019 год. по описа на Районен съд Раднево, с което е потвърдено като правилно и законосъобразно Наказателно постановление №24-002423 от 26.07.2019 год., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” – Стара Загора.

В жалбата се съдържат оплаквания за незаконосъобразност на решението като постановено в нарушение на материалния закон – отменително основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Твърди се, че неправилно е прието от районният съд, че най ранната дата на която е станал известен извършителя е датата на отправяне на писмената покана. Проверката е била извършена на 15.03.2019 год. и 20.03.2019 год., когато е станал известен нарушителя. Оттогава следва да се брои и дали е спазен тримесечния срок по чл.34 от ЗАНН. Акта за установяване на административно нарушение е съставен на 05.07.2019 год., извън този тримесечен срок. Изразява несъгласие и с размера на наложената санкция, тъй като съдът е приел, че работната заплата на касатора е над 1 500.00 лв., без по делото да са събрани каквито и да е било доказателства за това. Въз основа на изложените в касационната жалба доводи е направено искане за отмяна на решението и за постановяване на друго, с което да бъде отменено наказателно постановление №24-002423/26.07.2019 год., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр. Стара Загора, като незаконосъобразно, алтернативно е направено искане за намаляване на наложената санкция до предвиденият в закона минимум от 100.00 лв..

         Ответникът – Дирекция „Инспекция по труда“ Стара Загора, в представената по делото молба, изразява становище за неоснователност на подадената касационна жалба.   

Представителя на Окръжна прокуратура Стара Загора дава заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага на съда да потвърди обжалваното решение.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

    Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, се явява  основателна.

Предмет на съдебен контрол пред Районен съд Раднево е наказателно постановление №24-002423/26.07.2019 год., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда”  гр. Стара Загора  въз основа на АУАН №24-002423/05.07.2019 год., с което на Д.П. Д. с постоянен адрес *** Загора,  е наложено административно наказание “глоба” в размер на 500.00 лв. на основание чл.416, ал.5 във връзка с чл.413, ал.1 и чл.415б от Кодекса на труда за нарушение по чл.126, т.10 от Кодекса на труда.

Административно-наказателното обвинение от фактическа страна се основава на това, че при извършена проверка на 15.03.2019 год. и на 20.03.2019 год. на територията на предприятието „Мини Марица изток“ЕАД, гр. Раднево, ул.“Георги Димитров“№13, ЕИК *********, клон Рудник „Трояново север“, с. Ковачево, ЕИК 8330175520038, в качеството на работодател от Дирекция „Инспекция по труда“ със седалище Стара Загора, във връзка с разследване на трудова злополука в горепосоченото предприятие, настъпила на 15.03.2019 год. на ЗС 2511 при която е пострадал П.Д.М.на длъжност, „машинен оператор транспортно-технологична машина – ГТЛ1800/машинист на задвижваща станция и във връзка с инцидент от 13.03.2019 год., при която е пострадал И.Д.И.на длъжност „машинен опратор вулканизиране на каучукови изделия – ГТЛ“се установи, че Д.П. Д., ЕГН ********** на длъжност “механик минни машини - ГТЛ“, в качеството си на работник не е установил състоянието ЗС 2511 /в случая състоянието на гидеросите по пътния маршрут до втора двигателно редукторна група/, с което не е изпълнил изискванията на чл.41, ал.2 от Инструкция по безопасността на труда при експлоатацията, текущото поддържане и ремонта на гуменолентовите транспортьори в „Мини Марица изток“ЕАД. Прието, че при така изложените факти, Д.П. Д., в качеството си на работник не е изпълнили задълженията си по длъжностна характеристика за заеманата от него длъжност, в частта си „Основни функции и задължения“ в т.2.17, а именно: „да спазва трудовата и технологичната дисциплина в участъка /комплекса/“, като нарушението е допуснато на 15.03.2019 год. С това е нарушил чл.126, т.10 от КТ.

За да потвърди наказателното постановление, Районен съд Раднево приема, че обжалваното наказателно постановление е издадено в съответствие с приложимия материален закон и при липса на допуснати съществени процесуални нарушения. Не е приел за основателно възражението, че акта за установяване на административното нарушение е издаден извън предвиденият в чл.34 от ЗАНН тримесечен срок. Като дата на установяване на нарушителя е приел, датата на изпращане на покана за съставянето на АУАН – 06.06.2019 год. В приложените обяснения от страна на наказаното лице, е видно, че същото признава извършването на административното нарушение. Акта за установяване на административно нарушение е съставен от компетентно лице, сроковете за неговото съставяне са спазени, същото отговоря на законовите изисквания. Деянието е квалифицирано правилно като нарушение на чл.126, т.10 от КТ, а посочената като санкционна норма на чл.413, ал.1 от КТ предвижда санкция от 100.00 до 500.00 лв. Наложената санкция в максимален размер е обусловена от станалата трудова злополука, както и тежестта на нарушението, настъпълият резултат, подбудите за неговото извършване, както и имотното състояние на нарушителя /служебно било известно на съда, че трудовите възнаграждения на работниците от дружеството надвишават сумата от 1 500.00 лв. чисто/.

   Така постановеното решение е неправилно.

Основателно е оплакването, че актът за установяване на административно нарушение е съставен извън предвидените в чл.34 от ЗАНН срокове. Съгласно същата разпоредба, приложима на основание чл.416, ал.6 от КТ, не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението. Видно от приетите по делото писмени доказателства, както и от показанията на актосъставителят, извършил лично проверката, същата е продължила два дена – 15.03.2019 год. и 20.03.2019 год. След тази дата, до датата на изпращане на поканата за съставяне на АУАН, от страна на органите на инспекцията по труда Стара Загора, не са извършвани никакви други процесуални действия – нито са изисквани допълнително доказателства, нито допълнителни проверки, нито каквото и да е било друго. Всъщност от разпита на св. М., се установява, че още към 20.03.2019 год. за него е било ясно кое е виновното лице и не е съществувало никакво съмнение в това. В продължение на повече от два месеца не е извършвано никакво процесуално действие по реализирането на административнонаказателнато отговорност на касатора. Едва на 06.06.2019 год. е изпратена поканата за съставяне на акта за установяване на административно нарушение. В същата е посочен срок за явяване, като при неявяване на нарушителя е следвало да се състави акта в негово отсъствие. Вместо това при явяването на касатора на 05.07.2019 год. е би съставен АУАН. Актосъставителят е бил длъжен да следи за сроковете за съставянето на АУАН и след като установи изтичането да не образува административнонаказателно производство чрез съставянето му – чл.34, ал.1 от ЗАНН. Въз основа на гореизложеното съдът намира, че АУАН е съставен извън предвидените в закона срокове, което представлява самостоятелно основание за отмяната на наказателното постановление.

При извършената служебна проверка, съдът установи, че обжалваното наказателно постановление не отговаря на законовите изисквания за съдържание, тъй като в него са посочени две санкциони разпоредби. В конкретния случай това са чл. 413, ал.1 от КТ и чл.415б от КТ. Докато първата действително предвижда налагане на административно наказание за лице което, наруши правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труда, ако не подлежи на по-тежко наказание, докато втората предвижда при не плащане на наложеното административно наказание /глоба или имуществена санкция/ от страна на наказаното лице в едномесечен срок от влизането му в сила, да се дължи лихва в размерна основният лихвен процент на БНБ за периода плюс 20 пункта. Именно втората е посочена в диспозитива на наказателното постановление за налагането на санкцията в размер на 500.00 лв. При така установеното не е ясно коя е санкционната разпоредба, възприета от наказващият орган – тази на чл.413, ал.1 от КТ или тази на чл.415б от КТ. В този смисъл не може да се осъществи и съдебен контрол в тази му част и съответно да се прецени дали установените и отразени в наказателното постановление факти са подведени под правилната санкционна разпоредба. Тази неяснота при всички случаи накърнява правото на защита на наказаното лице и е самостоятелно основание за отмяната на наказателното постановление. Недопустимо и санкционната разпоредба да се извежда по тълкувателен път от съда или да се уточнява в хода на съдебния контрол.

Водим от горното съдът намира, че са налице наведените касационни основания за отмяната на обжалваното съдебно решение, касационната жалба е основателна и като такава следва да бъде уважена, а решението на районният съд да бъде отменено, като незаконосъобразно. Делото е изяснено от фактическа страна и следва да се постанови решение по съществото на спора, като са отмени наказателното постановление.

По делото е направено искане и за присъждане от страна на Д.П. Д. на направените в съдебното производство разноски, като са представени и доказателства за реалното заплащане на същите. Предвид изхода на делото искането на ответника по касационната жалба за присъждане на направените разноски следва да бъде уважено, като на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН /ДВ бр.94/ 29.11.2019 год./ Дирекция „Инспекция по труда“ Стара Загора следва да бъде осъдена да заплати на Д.П. Д. сумата от 400.00 лева, представляваща договорено и заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат за осъществено процесуално представителство в касационното производство по Договор за правна защита и съдействие №0207568 от 01.11.2019 год.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 221, ал.2 от АПК, Административен съд Стара Загора

 

Р Е Ш И

 

                 ОТМЕНЯ Решение №91 от 21.10.2019 год., постановено по АНД №216/2019 год. по описа на Районен съд  Раднево, като вместо него постановява:

         ОТМЕНЯ наказателно постановление №24-002423 от 26.07.2019 год., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” – Стара Загора, като незаконосъобразно.

          ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Главна Инспекция по труда“ гр. София, представлявана от Изпълнителния директора Румяна Михайлова да заплати на Д.П. Д., ЕГН ********** ***, сумата от 400.00 лв. представляваща направени разноски по делото в касационната инстанция.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                          ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

                                                                                     2.