РЕШЕНИЕ
№ 326
гр. Велико Търново, 28.12.2023 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Велико Търново – трети състав, в съдебно заседание
на двадесет и осми ноември две хиляди двадесет и трета година в състав:
Административен
съдия: Евтим Банев
при участието на секретаря М.Н. изслуша
докладвано от съдия Банев Адм. д. № 511 по
описа за 2023 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/, вр. с чл. 405 от Кодекса на труда
/КТ/.
Делото е
образувано по жалба, подадена от „Аркус“ АД с ЕИК *********, седалище и адрес
на управление гр. Лясковец, ул. „Васил Левски“ № 219, чрез изпълнителния
директор Т.Т., срещу принудителна административна мярка „задължителни
предписания“, обективирани в Протокол за извършена проверка №ПР2322143/
04.07.2023 г. на инспектори в Дирекция „Инспекция по труда“ - гр. Монтана, в
частта по т. 21 от посочения протокол, потвърдена след обжалването по
административен ред с Решение изх. № 23071734/ 31.07.2023 г. на изпълнителния
директор на Изпълнителна дирекция „Главна инспекция по труда“. Жалбоподателят
твърди незаконосъобразност на административния акт в оспорената част. Навежда
твърдения за противоречие с материалноправните разпоредби на закона. Сочи, че
съгласно Заповед № 2853/ 24.10.2014 г. на бившия изпълнителен директор на
„Аркус“ АД всички действия по поддръжката и подмяната на личните предпазни
средства /ЛПС/ на работниците са за сметка на работодателя, който осигурява и
необходимите за това почистващи средства. Не отрича обстоятелството, че тези
средства/препарати се раздават на работниците, всеки от които сам извършва
почистването на предоставените му ЛПС, но намира, че то не обосновава изводите
на контролните органи, издали ПАМ. Изтъква, че ЛПС се раздават на работниците
по списък, вписват се в лични картони, а неподлежащите на почистване такива се
бракуват и се осигуряват други за подмяна, също за сметка на работодателя.
Намира ПАМ в оспорената част за незаконосъобразна поради неверни фактически
установявания и/или поради неправилно тълкуване на закона относно дължимото от
работодателя поведение. Иска се оспореното задължително предписание на Дирекция
„Инспекция по труда“ - гр. Монтана да бъде отменено. В съдебно заседание и с
молба вх. № 4685/ 11.10.2023 г. оспорващото дружество, чрез пълномощника си ***
Д.Ц. от ВТАК, поддържа жалбата с направените искания по съображенията, изложени
в нея и доразвити в молбата, и в хода на устните състезания. Претендира за
присъждане на направените от жалбоподателя разноски, за които представя списък.
Ответникът – Дирекция „Инспекция по труда” – гр. Монтана, чрез пълномощника
си по делото **С.К., в Писмо вх. № 4174/ 13.09.2023 г. и в представена писмена
защита оспорва жалбата като неоснователна по мотивите, изложени в потвърдителното решение на
изпълнителния директор на ИА „ГИТ“. Твърди валидност, процесуална и материална
законосъобразност на оспорената ПАМ, като развива доводи в тази насока. Моли
жалбата да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско
възнаграждение, алтернативно прави възражение за прекомерност на заплатеното от
жалбоподателя адвокатско възнаграждение.
Съдът, като взе
предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства,
включително тези, съдържащи се в административната преписка, намира за
установено следното:
В периода
12.06.2023 г. – 28.06.2023 г. от гл. инспектор Л.Р., гл. инспектор С. Ш.и
инспектор К.И.– служители в Дирекция
„Инспекция по труда” /ДИТ/ - гр. Монтана, е извършена проверка по
спазване на трудовото законодателство и Закона за здравословни и безопасни
условия на труд /ЗЗБУТ/ на обект „Поделение 1 400 обособено производство
Лом“ - гр. Лом, стопанисван от „Аркус“ АД. Проверката е извършена на място в
обекта за производство на въоръжение и боеприпаси – на 12.06.2023 г. и на
21.06.2023 г., и по документи /без уточнение къде и въз основа на какви
документи/ – на 28.06.2023 година. Като представители на „Аркус“ АД при
проверката са присъствали Д.П.Т.-Д.– специалист по качество, и В.В.П.–
специалист технически контрол. Сочи се, че участие са взели и представители на
синдикалните организации в дружеството, но такива не са поименно упоменати. За
резултатите от проверките е съставен Протокол за извършена проверка № ПР2322143
от 04.07.2023 г., подписан от В.П.– за работодателя „Аркус“ АД, и от гл.
инспектор Л.Р. и гл. инспектор С. Ш.. Протоколът е връчен на В.П.на 05.07.2023
година. В него са констатирани нарушения, описани по пунктове /общо 23 броя/, с
посочване на нормите от съответните закони/подзаконови нормативни актове, които
според контролния орган са нарушени. Въз основа на така констатираното
ответникът по жалбата, на основание чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ, е издал
съответните задължителни предписания, формулирани в 23 точки, инкорпорирани в
съдържанието на протокола за извършена проверка. Дружеството е оспорило
предписанието, дадено по т. 21 от протокола, с жалба пред изпълнителния
директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, която е
отхвърлена като неоснователна с Решение изх. № 23071734/ 31.07.2023 година.
Потвърдителното решение на горестоящия орган е връчено „Аркус“ АД по пощата, на
04.08.2023 г. видно от известие за доставяне на л. 24 от делото. При това
положение чрез ДИТ – Монтана, от дружеството е подадена жалба пред АСВТ от
18.08.2023 г., съобразно дадения й входящ номер от деловодството на ответната
администрация. Въз основа на нея е образувано настоящото дело.
В хода на
съдебното производство като доказателства по делото са приети документите,
приложени към жалбата - Протокол за извършена проверка № ПР2322143 от 04.07.2023
г. и Решение изх. № 23071734/ 31.07.2023 година. След указания на съда, дадени
с Определение от 05.09.2022 г., за представяне в цялост на административната
преписка, от ответника е представено известие за доставяне на пощенска пратка.
От администрацията не са ангажирани други писмени доказателства, касаещи
съществото на спора. От страна на оспорващото дружество са представени като
писмени доказателства: фактури за закупуване на почистващи материали, списък на
лични предпазни средства, ползвани от работниците и служителите на територията
на „Аркус“ АД, лични картони за отчитане на инструменти и Заповед № 2853/
24.10.2014 г. на изпълнителния директор на „Аркус“ АД за ползването на лични
предпазни средства и работно облекло. По искане на жалбоподателя са изслушани
свидетелските показания на К.С.Т. – служител в „Аркус“ АД на длъжност „Експерт
– здраве и здравословни и безопасни условия на труд“. При преценката им в съответствие с чл. 172 от ГПК настоящият състав
намира, че показанията
на свидетелката следва да бъдат кредитирани с доверие, като кореспондиращи в
пълнота с останалите налични по делото доказателства.
При така
установеното, съдът направи следните изводи:
Жалбата е
подадена от лице, чийто интерес е засегнат от административния акт в оспорената
му част, пред компетентния да я разгледа съд, в установения от чл. 149, ал. 1
от АПК, вр. с чл. 405 от КТ преклузивен срок и от външна страна отговаря на
изискванията на чл. 150 и чл. 151 от АПК, поради което е процесуално допустима
за разглеждане по същество.
Предмет на
делото е ПАМ „задължителни предписания“, обективирани в Протокол за извършена
проверка №ПР2322143/ 04.07.2023 г. от инспектори в Дирекция „Инспекция по
труда“ – гр. Монтана, в частта по т. 21 от посочения протокол, потвърдена след
обжалването по административен ред с Решение изх. № 23071734/ 31.07.2023 г. на
изпълнителния директор на Изпълнителна дирекция „Главна инспекция по труда“. С
оспорената принудителна административна мярка, във връзка с констатирано
нарушение – изпирането, почистването и др. действия по поддържането на лични
предпазни средства не са организирани и не са за сметка на работодателя, в
нарушение на изискванията на чл. 19 от Наредба № 3 за минималните изисквания за
безопасност и опазване здравето на работещите при използването на ЛПС на
работното място /обн. ДВ, бр. 46 от 2001 г./, „Аркус“ АД е задължено в посочен
от контролните органи срок – 30.07.2023 г., да организира изпирането,
почистването и други действия по поддържането на личните предпазни средства да
са за сметка на работодателя на основание чл. 19 от цитираната Наредба № 3.
Въпреки че
протоколът е подписан от двама от тримата инспектори, извършили проверката,
съдът приема, че оспорените задължителни предписания са издадени от
оправомощени за това длъжностни лица и в пределите на материалната и
териториалната им компетентност. С нормата на чл. 21, ал. 1 от Устройствения
правилник на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ /ИАГИТ/ е
утвърдена правосубектност и компетентност за всеки от инспекторите да издава
констативен протокол с предписания от името на контролния орган и да подписва
вместо директора на изпълнителната агенция. В чл. 404, ал. 1, т. 1 КТ са
визирани субектите, които по своя инициатива или по предложение на синдикалните
организации могат да прилагат принудителни административни мерки в резултат на
извършена проверка, обективирана в протокол, като в закона не е въведено
изрично изискване протокола за извършена проверка да е подписан от всички
инспектори, участвали в проверката. В продължение на тази разпоредба нормата на
чл. 54, ал. 2 от ЗЗБУТ регламентира, че специализираната контролна дейност по
изпълнението на този закон, както и на други нормативни актове се извършва от
Изпълнителната агенция „Главна инспекция по труда“ чрез нейните структури.
Контролният орган в лицето на ИАГИТ не е колективен орган по смисъла на АПК и
за същия няма задължение да сформира комисия. Липсата на подпис е в разрез с
нормата на чл. 59, ал. 2, т. 8 от АПК, но след като е посочено правно основание
и са описани фактически основания на констатираното нарушение, както и
предписание за предотвратяване и отстраняване на същото, липсата на подпис на
един от участвалите в проверката инспектори, не опорочава издадения акт и не
води до промяна на правния резултат от волеизявлението в него, както и
материалната компетентност на издателите. Въпреки липсата на доказателства
/каквито изрично са искани/ съдът приема, че предвид местоположението на
предприятието – в гр. Лом, и посочената териториална структура на контролния
орган – гр. Монтана, издалите предписанията служители са действали в рамките на
териториалната си компетентност – аргумент от чл. 21, ал. 4 от Устройствения
правилник, според която служителите в териториалните дирекции „Инспекция по
труда“ имат компетентност на контролен орган в териториалния обхват на
съответната дирекция. В преписката не се съдържа и акт на директора на Д „ИТ“ -
Монтана, с който е дадено началото на извършената проверка, но съдът приема, че
издаването на такъв акт не е задължително предвид
обстоятелството, че съгласно чл. 22, ал. 2 от Устройствения правилник
контролният орган удостоверява правомощията си със служебна карта, а според чл.
23, ал. 1, т. 1 от същия правилник при установяване на нарушение на
законодателството контролният орган прилага принудителни административни мерки,
определени в нормативните актове, по които агенцията осъществява контролна
дейност.
Оспорените
задължителни предписания са издадени в писмена форма и съдържат приложимите
съобразно спецификата на административния акт реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК. В същите е посочено правното основание за издаването им, но без да се
съдържа някакво конкретно описание на нарушенията законодателството по
осигуряването на здравословни и безопасни условия на труда, които според
контролните органи са допуснати от работодателя. Липсата на надлежни мотиви в
административния акт ще бъде обсъдена по-долу в настоящото изложение.
Проверката е извършена в присъствието на служител на дружеството. Екземпляр от
протокола, с който е приключила проверката, съдържащ и задължителните
предписания, е надлежно връчен на „Аркус“
АД
– гр. Лясковец, чрез присъствалия на проверката служител, на дата 05.07.2023
година.
При преценката
на оспореното задължително предписание по т. 21 от протокола за процесуална
законосъобразност и съответствие с материалния закон, съдът намира следното:
За
законосъобразността на ПАМ по смисъла на чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ е
необходимо да бъде доказано наличието на нарушение на трудовото
законодателство, както и възможността от това нарушение да настъпят или да са
настъпили вредни последици. Същевременно нормата на чл. 35 от АПК установява,
че индивидуалният административен акт /каквито белези има оспорената по делото
ПАМ/ се издава, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за
случая и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и
организации, ако такива са дадени, съответно направени. В случая липсват
каквито и да било данни, в хода на проверката от „Аркус“ АД да са изисквани
документи. Такива не са приложени и в административната преписка, протоколът не
се позовава на конкретни доказателства, въз основа на които контролният орган е
стигнал до извода за нарушение на чл. 19 от Наредба № 3/ 2001 година.
Твърдяното нарушение не е обосновано и констатациите за него не са подкрепени с
годни и относими доказателства, приобщени към преписката по съответния ред.
Както се отбеляза, няма даннни такива доказателства изобщо да са били изисквани
от задължения субект или от трети лица Допуснатото нарушение е от категорията
на съществените и представлява несъобразяване с разпоредбите на чл. 35 и чл. 36
от АПК, които задължават административния орган да събере доказателства и да
издаде акта след като изясни всички факти и обстоятелства, които са от значение
за случая. В конкретната хипотеза това не е сторено, поради което актът е
издаден при неизяснена фактическа обстановка, което е довело и до издаването на
задължителното предписание в нарушение на материалноправните разпоредби на
закона.
С Определение от
14.09.2023 г. на ответника е указано, че съгласно разпоредбата на чл. 170, ал.
1 от АПК, в негова тежест е да докаже в настоящото производство съществуването
на фактическите основания, посочени в оспореното задължително предписание, и
изпълнението на законовите изисквания при прилагането на принудителната
административна мярка. Въпросът за доказателствената тежест е въпрос за
последиците от недоказването, а доказателствената тежест се състои в правото и
задължението на съда да приеме за ненастъпила тази правна последица, чийто
юридически факт не е доказан. След като фактът не се е осъществил, не могат да
възникнат и неговите правни последици. В това въздействие върху правната сфера
на страните по делото се състои субективната страна на доказателствената
тежест. Налице ще бъдат неблагоприятни последици от недоказването за страната,
претендираща правната последица, черпена от недоказания факт. От гледна точка
на този неблагоприятен за страната резултат, тя носи тежестта да докаже факта,
от който извлича претендираната изгодна за себе си правна последица.
В протокола
най-общо е посочено, че съгласно извършени проверки на място и по документи
/неясно какви/ е констатирано нарушение на чл. 19 от Нареда № 3/ 2001 година.
Също толкова е дадено предписание да се изпълнява посочената като нарушена
разпоредба, което е дотолкова общо, че е трудно да се изведе действителната
воля на административния орган относно приетите за установени от него факти и
въз основа на тях аргументите му за прилагане на процесната ПАМ.
По същество
липсва изложение на фактически обстоятелства. Не става ясно нито какво е
несъответствието, нито как е установено и по какъв начин е удостоверено. Не е
обследван въпросът какви ЛПС се ползват в предприятието, как е организирано
поддържането им и за чия сметка. Съдържанието на акта не може да установи какво
точно се претендира и защо органът счита, че е приложима хипотезата на чл. 19
от Наредба № 3/ 2001 г., според която почистването, изпирането,
дезинфекцирането, дегазирането, дезактивирането, ремонтирането и други действия
по поддържането, както и подмяната на личните предпазни средства се организират
от и са за сметка на работодателя. Механично се твърди несъответствие по някои
от хипотезите: изпирането, почистването, но същевременно административният
орган е включил и обща препратка към „и други действия по поддържането“ на
личните предпазни средства, да са за сметка на работодателя. При липсата на
констатации как и за чия сметка се извършват понастоящем изпирането,
почистването и другите действия по поддържането, не може да се възприеме за
доказано наличието на соченото в протокола от проверката нарушение.
В случая
работодателят е узнал за необходимостта от представяне на доказателства за
организираната при него поддръжка на ЛПС едва от съдържанието на протокола за
извършена проверка и е представил такива веднага в хода на съдебното дирене. От
страна на жалбоподателя са ангажирани редица писмени доказателства и
свидетелски показания, че „Аркус“ АД закупува почистващи препарати, че снабдява
работниците и служителите с лични предпазни средства, както и че следи за срока
на износването им, че извършва периодични проверки за качествата на ЛПС и
бракуване на негодните такива. Съгласно т. VІІ от Заповед № 2853/ 24.10.2014 г.
на изпълнителния директор на „Аркус“ АД почистването, изпирането,
дезинфекцирането, дегазирането, дезактивирането, ремонтирането и други действия
по поддържането, както и подмяната на личните предпазни средства /всички
хипотези по чл. 19 от Наредба № 3/, са за сметка на работодателя, т.е. според
изискванията на закона. Писмените доказателства не са оспорени от ответника,
което представлява най-малкото индикация, че същите са били налични преди
издаването на оспореното задължително предписание. Те намират потвърждение в
свидетелските показания на К.Т.– експерт „Здраве и здравословни и безопасни
условия на труд“ в „Аркус“ АД. Свидетелката заявява, че от 2014 г. от Комитета
по условия по труд и от Службата по трудова медицина е направен списък на
длъжностите, които могат да ползват ЛПС и те се раздават при постъпване на
работа. Тя разяснява механизма, по който е организирано поддържането на личните
ЛПС в рамките на предприятието. Работодателят осигурява всички почистващи
материали – дезинфектант, течен сапун, топла вода, филтри, са своя сметка и те
свободно са достъпни на определените места за миене и почистване – умивални и
бани. Миенето на очила, маски, престилки и ботуши се извършва от работниците
след приключване на работното време, като ЛПС се съхраняват в персонални
шкафчета. Филтрите на специалните маски се подменят за сметка на работодателя,
който следи за тяхното износване и осигурява нови. При нужда ЛПС се бракуват и
работодателят незабавно предоставя нови. Използваните диелектрични ръкавици,
щанги и боти се проверяват от сертифицирана фирма, по чиято преценка се
подменят от работодателя. При никакви обстоятелства работниците не закупуват
лични предпазни средства и почистващи материали. Така събраните в хода на
съдебното производство доказателства, са годни и относими и достатъчно
убедително удостоверяват, че изпирането, почистването и другите действия по
поддържането на личните предпазни средства, са организирани от и са за сметка
на работодателя „Аркус“ АД. Съдът намира за установено, че от дружеството работодател
са спазени изискванията на чл. 19 от Наредба № 3/ 2001 година. Опровергани са
общо изложените и неконкретизирани твърдения на извършилите проверката органи,
за нарушение на посочената норма.
Тези
обстоятелства щяха да бъдат изяснени в хода на административното поризводство,
ако ответникът беше изпълнил задълженията си по чл. 34, чл. 35 и чл. 36 от АПК
за събиране на доказателства, за изясняване на фактите и обстоятелствата от
значение за случая и за осигуряване на възможност на страната да изрази становище
по събраните доказателства, както и да направи писмени искания и възражения.
Административният орган не е изложил надлежни мотиви по отношение на твърдяното
нарушение, като липсват фактическите констатации за издаване на акта и
обосновка въз основа на какви доказателства са направени същите и каква това се
обвързва с дадената правна квалификация. Мотивирането на административните
актове се дължи във всички случаи и неизлагането на мотиви води до отмяна само
на това основание. Ето защо, съдът намира, че в протокола не са изложени
достатъчно ясно и разбираемо фактическите основания, които да дадат на
жалбоподателя възможност да разбере какви са фактите, мотивирали налагането на
оспорената ПАМ. Принципно е допустимо административният акт да бъде мотивиран с
относими към издаването му документи и актове, след като същите са част от
административната преписка и органът се е позовал на тях (ТР № 16 от 1975 г. на
ОС на ГК на ВС), но в случая процесният протокол не съдържа такава препратка
към изготвени или събрани в административното производство документи, такива не
се съдържат и в представената преписка. Същевременно ПАМ не се позовава на друг
финализиращ документ, обективиращ резултатите от извършените проверки.
Допуснатите
административнопроизводствени нарушения са от категорията на същестените, тъй
като водят до недоказаност на твърдяното нарушение. При липса на соченото от
ответната администрация нарушение, което съставлява материалноправната
предпоставка за издаване на ПАМ, задължителните предписания по т. 21 от
протокола, предвид характера им на принудителни административни мерки, се
явяват материално незаконосъобразни. Самоцелното и безразборно налагане на ПАМ
от своя страна по никакъв начин не коресподира с целта на ЗЗБУТ и не допринася
за превенцията или отстраняването на реално съществуващи в конкретното
предприятие рискове за здравето и безопасността на работниците. Всъщност самото
конкретно предписание, в разпоредителната му част, също е неясно до степен
осуетяване както на защитата на адресата срещу административния акт, така и на
възможността за изпълнението му, а и тази за съдебна проверка относно неговата
законосъобразност.
В обобщение на
всичко изложено, задължителните предписания, дадени от контролните органи в ДИТ
– Монтана, следва да бъдат отменени в оспорената им част по т. 21 от Протокол
за извършена проверка № ПР2322143/ 04.07.2023 г., като процесуално и материално
незаконосъобразни.
При този изход
на делото на жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените по делото
разноски за държавна такса в размер на 50,00 лева и за адвокатски хонорар в
размер на 400,00 лева. Предвид разпоредбата на чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
неоснователно се поддържа от ответника прекомерност на заплатения от
оспорващото дружество адвокатски хонорар.
Водим
от горното и на основание чл. 172, ал. 2, съдът
Р Е Ш И:
Отменя по
жалба на „Аркус“ АД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.
Лясковец, ул. „Васил Левски“ № 219, ПАМ „задължителни предписания“,
обективирани в т. 21 от Протокол за извършена проверка № ПР2322143/ 04.07.2023
г. на инспектори в Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Монтана, потвърдена след
обжалването по административен ред с Решение изх. № 23071734/ 31.07.2023 г. на
изпълнителния директор на Изпълнителна дирекция „Главна инспекция по труда“.
Осъжда
Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, гр. София да заплати на
„Аркус“ АД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. Лясковец, ул.
„Васил Левски“ № 219, разноски по делото, в размер на 450,00 /четиристотин и
петдесет/ лева.
Решението
подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Република България в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Решението да се
съобщи на страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.
Административен
съдия: