№ 30508
гр. София, 31.08.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесет и първи август през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ
като разгледа докладваното от ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско дело
№ 20231110139051 по описа за 2023 година
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
гр. София, 31.08.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II Г. О., 156-ти състав в закрито заседание на
тридесет и първи август през две хиляди двадесет и трета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВАСИЛ АЛЕКСАНДРОВ
като разгледа докладваното от съдия Васил Александров гр. д. № 39051/2023 г. по
описа на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Подадена е искова молба от „ДЗИ-Общо Застраховане“ ЕАД срещу Столична
община, като се твърди, че на 09.08.2022 г., около 13:00 ч., Светослав Николаев Козанов
управлявал собственият си лек автомобил „Порше“, модел „Taycan S”, рег. № ............. в гр.
София, с посока на движение от „Околовръствен път“ към центъра на гр. София, като се
движел по бул. „Климент Охридски“, но бил преминал през необезопасена и
несигнализирана дупка, като остър камък се бил забил в гумата на автомобила в следствие
на което били настъпили вреди. Поддържа, че за увредения лек автомобил е била сключена
застраховка „Каско“, обективирана в застрахователна полица № ............, с период на
застрахователно покритие от 09.12.2021 г. до 08.12.2022 г. Навежда доводи, че във връзка с
ПТП-то е била образувана застрахователна преписка (именувана „щета“) № ........., като на
19.09.2022 г. било изплатено застрахователно обезщетение в размер на 540,00 лева, а освен
това били сторени обичайни ликвидационни разходи в размер на 15,00 лева. Излага
съображения, че ПТП-то е било настъпило на територията на Столична община, поради
което именно същата имала правното задължение да поддържа пътя, което обосновава.
Твърди, че с плащането на застрахователно обезщетение е встъпил в правата на увредения
срещу делинквента. Прави доказателствени искания за приемането на писмени
доказателствени средства, както и за допускане събирането на гласни доказателствени
средства чрез свидетел при режим на призоваване, както и за допускане изслушването на
заключенията на САТЕ и ССчЕ по формулирани в исковата молба задачи. Иска ответника
1
да бъде осъден да заплати претендираните суми, както и сторените деловодни разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответника, с
който претенцията се оспорва. Прави отвод за нередовност на исковата молба, тъй като не
било ясно точно къде е настъпило ПТП-то. Твърди, че претенцията е недоказана, за което
изразява становище по представените по делото доказателства и тяхната доказателствена
стойност. Поддържа, че ищецът бил заплатил застрахователното обезщетение в
противоречие с общите условия към застрахователната полица, което аргументира. Навежда
доводи, че участъкът за процесния период е бил поддържан от трето лице, чието привличане
се иска като подпомагаща страна. Прави доказателствени искания за приемането на писмени
доказателствени средства. Иска отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски.
С оглед твърденията в исковата молба и отговора на искова молба, съдът намира
следното:
СРС, 156-ти състав е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 410 КЗ, във вр.
чл. 45 ЗЗД, във вр. чл. 49 ЗЗД.
Неоснователен е отводът за нередовност на исковата молба, който е направен от
ответника с отговора на исковата молба. Правно неудържима е тезата на ответника, че
следва да се посочи точно, ясно, конкретно къде точно е настъпило ПТП-то. Ищецът в
достатъчна степен е индивидуализирал мястото където е настъпило ПТП-то, поради което
исковата молба отговаря на изисквания по чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК. Нещо повече, подобни
възражения от ответника са форма на злоупотреба с процесуални права (арг. чл. 3 ГПК),
доколкото установяването наличието на препятствие на пътя и дали то е причина за ПТП-то
е въпрос по същество, а не въпрос на редовност на исковата молба. Отделен е въпроса, че от
процесуална гледна точка отводът е правно неиздържан. Не може да се приеме, че
непосочването на точен адрес, място или заснемането на препятствието е основание за
нередовност на исковата молба. Напротив, ответникът знае къде е мястото на настъпването
на ПТП-то, а дали действието на мястото е имало подобно препятствие, както твърди ищеца
е въпрос по същество на правния спор.
В чл. 410 КЗ е уредено едно специално суброгационно право в отклонение от
правилата по чл. 74 ЗЗД, тъй като застрахователят при настъпване на застрахователното
събитие не изпълнява чуждо правно задължение, а изплащайки застрахователно
обезщетение, изпълнява свое договорно задължение, вследствие на което по силата на чл.
410 КЗ встъпва в правата на увредения срещу причинителя на вредата или срещу
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност”, обезпечил деликтната
отговорност на виновния за настъпването на процесното ПТП водач на МПС.
Предпоставките за възникване на регресното право на застрахователя по
имуществено застраховане срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“
на причинителя на имуществени вреди (делинквента) изисква кумулативното осъществяване
на следните предпоставки: 1) наличие на действително застрахователно правоотношение
между увредения и ищеца по имуществена застраховка; 2) за увредения да е възникнало
право на вземане на извъндоговорно основание срещу причинителя на вредата – арг. чл. 45,
ал. 1 ЗЗД, т.е. вредите да са причинени от делинквента чрез неговото виновно и
противоправно поведение; 3) застрахователят по имущественото застраховане да е изплатил
застрахователно обезщетение за настъпилото увреждане на застрахованата вещ и 4) към
момента на настъпване на застрахователното събитие (ПТП), делинквента да е имал
задължение да поддържа пътя на който е настъпило ПТП-то.
Съдът намира, че с оглед твърденията на страните между същите не се спори, поради
което и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК следва да бъде отделено за безспорно, че: 1) е
налице валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Каско“, обективирана в
застрахователна полица № ............, с период на застрахователно покритие от 09.12.2021 г. до
08.12.2022 г.; 2) е била образувана застрахователна преписка (именувана „щета“) № .........,
2
като на 19.09.2022 г. било изплатено застрахователно обезщетение в размер на 540,00 лева, а
освен това били сторени обичайни ликвидационни разходи в размер на 15,00 лева.
С оглед твърденията на страните, ищецът носи доказателствената тежест да установи
пълно и главно посочените материални предпоставки за възникване на регресното му право,
а ответникът носи тежестта да докаже, че е заплатил претендираното от ищеца регресно
обезщетение.
Настоящият съдебен състав счита, че следва да допусне представените към исковата
молба и отговора на исковата молба писмени доказателства, тъй като са допустими,
относими и необходими за разрешаването на правния спор предмет на делото.
Следва да бъде допуснато изслушването на заключението на САТЕ по въпросите
поставени от ищеца в исковата молба. Доказателственото искане е допустимо, необходимо и
относимо, като с оглед разпределената доказателствена тежест същото ще допринесе за
изясняване на предмета на правния спор и главния факт по делото.
Съдът счита, че с оглед правилото на чл. 219, ал. 1 ГПК ответникът е направил
своевременно искане за конституиране на трето лице-помагач, като е налице и основната
предпоставка за това – обоснован е правния интерес, доколкото се твърди наличието на
договорни отношения въз основа на които третото лице отговарят спрямо ответника.
По отношение доказателственото искане на ищеца за допускане събирането на гласни
доказателствени средства – същото не отговаря на изискванията на чл. 156, ал. 1 ГПК,
поради което на ищеца следва да се предостави възможност в едноседмичен срок от
съобщението с писмена молба с препис за ответника, да посочи обстоятелствата за които
иска допускането на свидетелски показания.
Така мотивиран, Софийският районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание по делото на 09.10.2023 г. от 10,30 ч., за
която дата и час страните да бъдат призовани, а на ищеца да се връчи препис от отговора на
исковата молба с приложенията на ответника, като съдът им указва най-късно до първото
по делото заседание да вземат становище във връзка с дадените указания и доклада по
делото, като предприемат съответните процесуални действия в тази връзка.
ПРИКАНВА СТРАНИТЕ към спогодба за уреждане окончателно на правния спор,
предмет на делото!
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ отводът на ответника за нередовност на исковата
молба.
ОБЯВЯВЯ ЗА БЕЗСПОРНО на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК между страните,
че: 1) е налице валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Каско“,
обективирана в застрахователна полица № ............, с период на застрахователно покритие от
09.12.2021 г. до 08.12.2022 г.; 2) е била образувана застрахователна преписка (именувана
„щета“) № ........., като на 19.09.2022 г. било изплатено застрахователно обезщетение в
размер на 540,00 лева, а освен това били сторени обичайни ликвидационни разходи в размер
на 15,00 лева.
ДОПУСКА на основание чл. 146, ал. 4 ГПК всички приложени към исковата молба и
отговора на исковата молба писмени доказателствени средства.
ДОПУСКА изслушването на заключението САТЕ по въпросите поставени от ищеца
в исковата молба, при депозит в размер от 300,00 лева, вносим от ищеца по сметка на
3
Софийски районен съд – в едноседмичен срок от съобщението.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Й.Й., който да бъде уведомен да работи по поставените
задачи.
КОНСТИТУИРА на основание чл. 220 ГПК, във вр. чл. 219, ал. 1 ГПК, като трето
лице-помагач „ГБС-ИНФРАСТРУКТУРНО СТРОИТЕЛСТВО“АД на страна на ответника
СТОЛИЧНА ОБЩИНА, като на третото лице-помагач се изпрати препис от ИМ и ОИМ с
приложения с възможност за становище до о. с. з.
УКАЗВА и ДАВА възможност на ищеца в едноседмичен срок от съобщението, с
оглед правилото на чл. 156, ал. 1 ГПК, да уточни обстоятелствата за които иска допускане
събирането на гласни доказателствени средства, като му УКАЗВА, че при неизпълнение,
съдът ще се произнесе по доказателственото искане, съобразно данните по делото.
ОБЯВЯВА на страните проекто-доклад по делото, съобразно мотивната част на
настоящото определение.
ИЗЯСНЯВА на ищеца, че ответникът може да поиска прекратяване на делото и
присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако
той не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата
молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕПИС от настоящото определение да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4