№ 3672
гр. София, 10.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 177 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ
при участието на секретаря БИЛЯНА ЛЮБ. КИРИЛОВА
като разгледа докладваното от НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ Гражданско дело №
20211110146613 по описа за 2021 година
намери следното:
Подадена е искова молба от А.АД против Л.И АД с искане ответникът да
бъде осъден да му заплати сумата от 228,60 лева – заплатено застрахователно
обезщетение и ликвидационни разходи, ведно със законната лихва, считано
от 09.08.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от
69,65 лева – мораторна лихва върху главницата, считано от 03.06.2018 г. до
03.06.2021 г. Ищецът твърди, че на 28.07.2016 г. в гр. Луковит, на ул. „Златна
панега“, настъпило пътнотранспортно произшествие (ПТП), между лек
автомобил „Ауди А3“ ДР № ЕН ,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,, който при завиване наляво
ударил паркирания л. а. „Ауди А3“ ДР № ,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,, ХК. За ПТП бил
съставен двустранен констативен протокол, в който водачът на л. а. „Ауди
А3“ ДР № ЕН ,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,, М.Д. декларирал вина за настъпването на
произшествието. Съгласно протокола били декларирани повреди по а. л.
„Ауди А3“ ДР№ ,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,, ХК, а именно: предна броня. За увредения
а. л. „Ауди А3“ ДР № ,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,, ХК бил сключен застрахователен
договор за имуществена застраховка „Каско” с ищеца, с полица №
********** и период на застрахователното покритие 09.12.2015 г. –
08.12.2016 г. Повредите били отстранени в доверен сервиз, за което ищецът
заплатил сумата от 213,60 лева, като извършил и ликвидационни разходи в
размер на 15 лева. След заплащането на тази сума ищецът предявил към
ответника регресно вземане с писмо получено от ответника на 31.10.2016 г.,
като до настоящия момент, ответникът не заплатил сумата. Ищецът счита, че
ответникът му дължи сумата от 228,60 лева – главница, ведно със законната
лихва, считано от 03.06.2021 г. и сумата от 69,65 лева – мораторна лихва
върху главницата, считано от 03.06.2018 г. до 03.06.2021 г. и моли съда
установи тяхната дължимост. В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответника подава
отговор на исковата молба. Взима становище за неоснователност на иска. Не
1
оспорва наличието на застраховка Каско по отношение на л.а. „Ауди А3“ ДР
№ ,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,, ХК, наличието на застраховка Гражданска отговорност
по отношение на л.а. „Ауди А3“ ДР № ЕН ,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,, заплащането от
ищеца на сумата от 213,60 лева и получаването от ответника на писмо за
регресно плащане на 31.10.2016 г. Оспорва твърдения от ищеца механизъм на
ПТП, вината на водача на л.а. „Ауди А3“ ДР № ЕН ,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,, причинно-
следствената връзка между произшествието и вредите, размера на
претърпените вреди. Моли за отхвърляне на исковете, претендира разноски.
В открито съдебно заседание страните са редовно призовани, явяват се и
поддържат исканията си.
На база представените по делото доказателства и становищата на страните,
съдът намира за установено следното: между страните са безспорни фактите
на настъпилото ПТП, на наличието на застраховка Каско по отношение на л.а.
„Ауди А3“ ДР № ,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,, ХК, на наличието на застраховка
Гражданска отговорност по отношение на л.а. „Ауди А3“ ДР № ЕН
,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,, на заплащането от ищеца на сумата от 213,60 лева и на
получаването от ответника на писмо за регресно плащане на 31.10.2016 г. От
представения по делото двустранен констативен протокол от 28.07.2016 г. се
установява, че на същата дата в гр. Луковит, движейки се по ул. Златна
Панега, при завой наляво водачът на л.а. „Ауди А3“ ДР № ЕН ,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,
е ударил паркиралия л.а. „Ауди А3“ ДР № ,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,, ХК. Повредите
върху л.а. „Ауди А3“ ДР № ,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,, ХК са подробно описани в
приложения опис на претенция – л. 18 от делото. Вредите са отстранени в
сервиз, за което на ищеца е издадена фактура на стойност 213,60 лева,
заплатена от него с платежно нареждане от 13.10.2016 г. – л. 25 от делото.
По делото е изслушана и приета като неоспорена от страните съдебно-
автотехническа експертиза. Установява, че механизма на настъпване на ПТП
съответства на посочения в двустранно подписания протокол. Щетите по л.а.
„Ауди А3“ ДР № ,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,, ХК са в причинно-следствена връзка с
това ПТП. Стойността на възстановяване на този автомобил, изчислена на
база средни пазарни цени към момента на ПТП е била 252 лева.
Като свидетел по делото е разпитан М. Д. Д. – водач на л.а. „Ауди А3“ ДР №
ЕН ,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,. Заявява, че си спомня процесното ПТП. В гр. Луковит на
едно площадче завивал и колата леко поднесла, поради което закачила леко
предната броня на друг автомобил. Бил джип, не помни марка и модел. Не
може да си спомни с точност датата, но мисли, че беше лятото на 2019
година. Другият автомобил бил паркиран и с изключен двигател. Жената –
водач на другия автомобил стояла на около 5 м. от него. Повикали полиция,
като на място дошъл полицай. Взели алкохолна проба на водача която била
отрицателна. Мястото, на което бил спрял другия автомобил било площад и
спирали много коли. По другия автомобил нямало никакви поражения, освен
това, че свидетелят го закачил с предната си дясна гума при завиване. На
бронята на другия автомобил нямало нищо, само била ожулена. Разпознава и
потвърждава положения от него подпис в приетия по делото двустранен
констативен протокол от 28.07.2016 г.
След анализ съдът намира, че показанията на свидетеля могат да бъдат
ценени с достоверност. Липсата на спомен за точна дата на ПТП, както и
предполагаемата от свидетеля 2020 г., вместо действителната 2016 г. не
променят този извод. Подобни несъответствия са лесно обясними с оглед
изминалия период от време и особеностите на човешката памет. В останалата
2
си част показанията на свидетеля съответстват с установеното в двустранния
протокол и няма причина да не бъдат ценени като доказателство.
На база така установените факти съдът достига до следните правни изводи:
съгласно чл. 411, КЗ с изплащането на застрахователното обезщетение
застрахователят по застраховка Каско встъпва в правата на увреденото лице
спрямо застрахователя по застраховка Гражданска отговорност. За да се
възникне това право следва да се осъществи следния фактически състав:
противоправно поведение, вреди, причинно-следствена връзка между това
поведение и вредите, вина, наличие на застрахователно правоотношение по
застраховка Гражданска отговорност спрямо причинителя на вредата,
наличие на застраховка Каско по отношение на увредения и направено от
застрахователя по застраховка Каско плащане. Последните три факта се
установяват безспорно от доказателствата по делото и не се оспорват от
страните. От показанията на свидетеля, както и от двустранно подписания
протокол за ПТП съдът намира, че то се е осъществило, като при извършване
на маневра завой наляво, водачът на л.а. „Ауди А3“ ДР № ЕН ,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,
не успял да направи завоя правилно и е последвал удар с л.а. „Ауди А3“ ДР №
,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,, ХК, който по това време не е бил управляван. Вредите,
настъпили по л.а. „Ауди А3“ ДР № ,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,, ХК, съдът приема за
доказани от приетите описи за вреди и съдебно-техническата експертиза, от
която се установява и причинно-следствената връзка. Деянието и
противоправността се установяват от свидетелските показания, съдебно-
техническата експертиза и двустранно подписания протокол, на база на които
съдът достига до извода, че причина за сблъсъка е водачът на л.а. „Ауди А3“
ДР № ЕН ,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,, който е нарушил разпоредбите на чл. 20, ал. 2 ЗДвП.
Експертизата е установила, че стойността на възстановяване на вредите по
средни пазарни цени е 252 лева, докато от ищеца са заплатени 213,60 лева. С
оглед на това главният иск е доказан по основание и размер и следва да бъде
уважен.
Искът на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД също е доказан по основание. Безспорно
по делото ищцовата регресна претенция е приета от ответника на 31.10.2016
г. Съгласно чл. 412, ал. 3, т. 1 КЗ ответникът е следвало да изплати размера на
претенцията в 30-дневен срок от получаване. Тъй като това не е сторено, към
30.11.2016 г. същият е бил в забава и следва да заплати мораторна лихва за
претендирания период от 03.06.2018 г. до 03.06.2021 г. Съдът изчисли
служебно размера на мораторната лихва върху основателната част от
главницата и установи, че той е 77,01 лева. Искът за лихва също е
основателен и следва да бъде уважен в цялост.
С оглед изхода на делото, разноски се дължат единствено на ищеца. От него
бяха направени разноски в размер на 75 лева – държавна такса в настоящото
производство, 25 лева – държавна такса в заповедното производство, 300 лева
– депозит за експертиза и 300 лева – юрисконсултско възнаграждение в
настоящото производство и 75 лева – юрисконсултско възнаграждение в
заповедното производство. Разноските са доказани и следва да се присъдят в
тежест на ответника частично. Съгласно чл. 12, ал. 1 от Тарифа за таксите,
които се събират от съдилищата по реда на ГПК, държавната такса за
издаване на заповед за изпълнение е в размер на два процента от цената на
иска, но не по-малко от 25 лева. В случая тази държавна такса е 25 лева.
Толкова са и внесени по заповедното частно гражданско дело № 31596/2021 г.
по описа на СРС. При предявяване на иск за установяване на вземането
3
следва на основание чл. 415, ал. 4 ГПК да се довнесе държавна такса, за да се
достигне размера, предвиден в чл. 1 от Тарифата – четири процента от цената
на иска в общия случай, но не по-малко от 50 лева. В случая сумата за
довнасяне е още 25 лева. В този смисъл се тълкува разпоредбата на чл. 415,
ал. 4 ГПК, в частта за „довнасяне“ на таксата. Идеята е да се довнесат още два
процента от интереса, но не по-малко от 25 лева, за да се достигне до четири
процента, но не по-малко от петдесет лева – чл. 1 от Тарифата. Като е внесъл
сумата от 75 лева, вместо 25 лева – държавна такса, при това по свой почин, а
не поради указание на съда, ищецът е надвнесъл дължимата от него такса.
Единствено сумата от 25 лева е законосъобразно платена и единствено нея
може ищецът да иска на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Останалата сума от 50
лева не следва да се присъжда в тежест на ответника и следва да бъде върната
на ищеца.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че ЗК Л.И АД, ЕИК ********* със седалище
гр. София, бул. Симеоновско шосе № 67 А дължи на ЗАД А.АД, ЕИК
********* с адрес гр. София, ул. Стефан Караджа № 2 по иск с правно
основание чл. 422, вр. чл. 411, ал. 1 КЗ, сумата от 228,60 лева – изплатено
застрахователно обезщетение за имуществени вреди в резултат на ПТП,
осъществено на 28.07.2016 г. в гр. Луковит, на ул. „Златна панега“, между лек
автомобил „Ауди А3“ ДР № ЕН ,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,, и лек автомобил „Ауди А3“
ДР № ,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,, ХК, включващо обичайни разноски в размер на 25
лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 03.06.2021 г. до
окончателното изплащане на вземането.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че ЗК Л.И АД, ЕИК ********* дължи на
ЗАД А.АД, ЕИК ********* по иск с правно основание чл. 422, вр. чл. 86, ал. 2
ЗЗД, сумата от 69,65 лева – мораторна лихва за забава върху главницата за
периода от 03.06.2018 г. до 03.06.2021 г.
ОСЪЖДА ЗК Л.И АД, ЕИК ********* да заплати на ЗАД А.АД, ЕИК
********* на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 25 лева – държавна такса
в настоящото производство, 25 лева – държавна такса в заповедното
производство, 300 лева – депозит за експертиза, 300 лева – юрисконсултско
възнаграждение в настоящото производство и 75 лева – юрисконсултско
възнаграждение в заповедното производство.
НАДВНЕСЕНАТА сума от 50 лева – държавна такса да се възстанови на
ищеца ЗАД А.АД, ЕИК ********* по посочена банкова сметка след влизане
на настоящото решение в сила.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните по реда на Глава ХХ ГПК пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4