МОТИВИ
към
присъда № 260019/27.04.2021 г. по н.о.х.д. № 244 по описа на Добричкия районен съд за 2021 г.
На 23.02.2021 г.
Районна прокуратура – Добрич е внесла за разглеждане в Добричкия районен съд
обвинителен акт по досъдебно производство № 770/2020 г. по описа на Първо РУ на
МВР – Добрич, по който на същата дата е било образувано производство пред първа
инстанция против Д.Х.К. ***, ЕГН **********, за извършено престъпление от общ
характер, наказуемо по чл. 196, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 194, ал. 1, във вр. с
чл. 29, ал. 1, буква „б” от НК.
В диспозитивната част на обвинителния акт е посочено, че Д.Х.К.,***, от къща на ***,
при условията на опасен рецидив, отнел чужди движими вещи – 1 бр. мобилен
телефон „Huawei Mate 10 Lite Dual Black“ на стойност
270 лв., 1 бр. калъф за телефон на стойност 14 лв. и 1 бр. силиконов протектор
на стойност 8 лв., всичко на стойност 292 лв. от владението и собственост на Г.Н.Г.
*** и 1 бр. дамска чанта на стойност 35 лв., 1 бр. метален калъф за документи
на стойност 4 лв., 1 бр. портмоне на стойност 18 лв., 1 бр. кехлибарена
огърлица на стойност 200 лв. и парична сума в размер на 100 лв., всичко на
стойност 357 лв. от владението и собственост на Ю. П.Г. ***, без тяхно съгласие
и с намерение противозаконно да ги присвои, като общата стойност на отнетите
вещи възлиза на сумата от 649 /шестстотин четиридесет и девет/ лева.
Редовно призовани за разпоредителното заседание, пострадалите от деянието,
предмет на обвинителния акт лица – Г.Н.Г. и Ю. П.Г. не се явяват, не депозират
искане за конституиране в качеството на граждански ищци и частни обвинители в
процеса.
В разпоредително
заседание, съдът след като изслуша участниците в разпоредителното заседание се
произнесе с определение по чл. 248 от НПК, съобразно което: Делото е подсъдно
на Районен съд – Добрич; Няма основание
за прекратяване или спиране на наказателното производство; На досъдебното
производство не е допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуалните
правила, довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия и на
пострадалите; Налице са основания за разглеждане на делото по реда на глава 29
от НПК, при положение, че подсъдимият възстанови причинените имуществени вреди; Няма основания делото да се разглежда при закрити
врати, да се привлича резервен съдия или съдебен заседател, да се назначава
защитник, вещо лице, преводач или тълковник и да се извършват
съдебно-следствени действия по делегация; Не са налице основания за вземане на
мярка за неотклонение или на други мерки за процесуална принуда по отношение на
подсъдимия Д.Х.К. и не се налага
събирането на нови доказателства.
С оглед
изявлението на подсъдимия, че желае да му бъде дадена възможност да възстанови
причинените имуществени вреди, след което делото да бъде решено със
споразумение, съдът, на основание чл. 252, ал. 2 от НПК е насрочил съдебното
заседание в едномесечен срок, давайки исканата от подсъдимия възможност за
разглеждане на делото по реда на глава двадесет и девета от НПК.
В съдебно заседание подсъдимият заявява, че няма възможност да възстанови
причинените с престъплението имуществени вреди, като защитникът му на основание
чл. 370 от НПК изразява желание за предварително изслушване на страните по реда
на чл. 371, т. 2 от НПК, а подсъдимият заявява, че признава изцяло фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и е съгласен да не се
събират доказателства за тези факти.
Представителят на държавното обвинение заявява, че процедурата е допустима,
като не възразява производството да протече по реда на Глава двадесет и седма
от НПК. Съдът, като намери, че са
налице условията за това и с оглед разпоредбата на чл. 370, ал. 2 от НПК, както
и съобразявайки се с Тълкувателно решение № 1 от 6.04.2009 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2008 г., НК, докладчик съдията Цветинка Пашкунова, допусна
провеждането на съкратено съдебно следствие, като след изслушване на подсъдимия
констатира, че самопризнанието му се подкрепя от събраните на досъдебното
производство доказателства и с определение обяви, че при постановяване на
присъдата ще ползва самопризнанието му, без да събира доказателства за фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
В съдебно заседание по пренията повдигнатото обвинение се поддържа от
представителя на Добричка районна прокуратура, като се пледира на подсъдимия да бъде
определено наказание лишаване от свобода за срок от три години, което след приложението на чл. 58а от НК да
бъде намалено с 1/3 до размер от две години. Пледира се за възлагане в тежест
на подсъдимия на сторените по делото разноски.
Защитникът на подсъдимия по пренията изразява съгласие със становището на
представителя на държавното обвинение по отношение на доказуемостта и вината на
подсъдимия. Относно индивидуализацията на наказанието, защитникът на подсъдимия
пледира на последния да бъде наложено наказание лишаване от свобода за срок от
две години, което да бъде намалено с 1/3.
По пренията, на даденото му право на лична защита, подсъдимият К.
заявява, че се придържа към казаното от защитника си, като моли за минимално
наказание.
На дадената му последна дума подсъдимият К. заявява: „Съжалявам“
/цитат/.
След като обсъди
и прецени събрания доказателствен материал, съдът прие за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:
В ранните часове на 30.09.2020 г. подсъдимият Д.Х.К. *** часа К. ***,
когато стигайки до къща с административен адрес ***, решил да проникне в нея с
цел да открадне чужди движими вещи. Подсъдимият прескочил оградата на имота,
влязъл в двора и през незаключена врата проникнал в къщата, като се озовал в
стая тип всекидневна, а същевременно в спалня в съседство спели собствениците
на имота – свидетелите Г.Н.Г. и Ю. П.Г..
Подсъдимият Д.К. видял във всекидневната 1 бр. мобилен телефон „Huawei Mate 10 Lite Dual
Black“. Телефонът бил с калъф и със силиконов
протектор, и бил собственост на Г.Г.. Подсъдимият
взел телефона, ведно с посочените аксесоари и го прибрал в джоба си.
След това подсъдимият видял наблизо в стаята
дамска чанта и решил да отнеме и нея, ведно с намиращите се в нея движими вещи.
В чантата имало 1 бр. метален калъф за документи, 1 бр. портмоне с парична сума
в размер на 100 лева и 1 бр. кехлибарена огърлица. Чантата и намиращите се в
нея вещи били собственост на Ю. Г.. К. взел чантата, ведно с описаните вещи,
след което излязъл от къщата отново през незаключената врата, прескочил оградата към улицата и се отправил в
неизвестна посока.
На 01.10.2020 г. подсъдимият К. се свързал със свой познат – свидетеля
Д.Н.К., който стопанисвал магазин в района на кооперативния пазар на град
Добрич. Именно в търговския обект на свидетеля К., на 01.10.2020 г. подсъдимият
му продал отнетия мобилен телефон за сумата от 50 лева.
Същевременно, по жалба от свидетеля Г.Г.,***
била заведена преписка, в рамките на която започнала проверка по случая. В хода
на същата, на 02.10.2020 г. свидетелят К. предал на полицейския инспектор с протокол за доброволно предаване
отнетия от К. мобилен телефон, като на 05.10.2020 г. вещта е била върната срещу
разписка на собственика й Г.Г..
От
заключението на вещото лице по изготвената в хода на разследването
съдебно-стокова експертиза е видно, че стойността на мобилния телефон „Huawei Mate 10 Lite Dual Black“ е 270 лв., на
калъфа за телефон - 14 лв., на силиконовия протектор - 8 лв., на дамската чанта
- 35 лв., на металния калъф за документи - 4 лв., на портмонето - 18 лв., на
кехлибарената огърлица - 200 лв., като общата стойност на отнетите вещи, ведно
с паричната сума в размер на 100 лв., възлиза на 649 /шестстотин четиридесет и
девет/ лева.
Описаната фактическа обстановка безспорно се доказва
от самопризнанието на подсъдимия, което се подкрепя от събраните на досъдебното
производство доказателства, които съдът директно може да ползва, съобразно
разпоредбата на чл. 373, ал. 3 от НПК: Препис
от фактура от 20.04.2018 г.; Препис от гаранционна карта; Разписка за върнати
вещи; Протокол за доброволно предаване; Характеристични данни за лице; Разпит на
обвиняемия; Справка за съдимост; Справка от Унифицираната информационна система
на Прокуратурата на Република България; Протокол за разпит на свидетеля Г.Г.; Протокол за разпит на свидетеля Ю. Г.; Протокол за
разпит на свидетеля Д. К.; Протокол за разпит на свидетеля М.Н.;
Съдебно-стокова експертиза;Протокол за видеотехническа експертиза; Протокол
за техническа експертиза № 14; Препис от разпореждане по НЧД № 54/2021 по описа
на Районен съд – Добрич; Справки от мобилни оператори – 3 бр.; Протокол за
разпит на свидетеля Ю. Г. и справка за съдимост № 3631/2021 г.
Изложената
фактическа обстановка води до следните ПРАВНИ
ИЗВОДИ:
Подсъдимият Д.Х.К.
от обективна и субективна страна е осъществил състава, предвиден и наказуем по чл.
196, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 194, ал. 1, във вр. с чл. 29, ал. 1, буква „б”
от НК, тъй като на 30.09.2020 г. в гр. Добрич, от къща на ***, при условията на
опасен рецидив, отнел чужди движими вещи – 1 бр. мобилен телефон „Huawei Mate 10 Lite Dual Black“ на стойност
270 лв., 1 бр. калъф за телефон на стойност 14 лв. и 1 бр. силиконов протектор
на стойност 8 лв., всичко на стойност 292 лв. от владението и собственост на Г.Н.Г.
*** и 1 бр. дамска чанта на стойност 35 лв., 1 бр. метален калъф за документи
на стойност 4 лв., 1 бр. портмоне на стойност 18 лв., 1 бр. кехлибарена
огърлица на стойност 200 лв. и парична сума в размер на 100 лв., всичко на стойност
357 лв. от владението и собственост на Ю. П.Г. ***, без тяхно съгласие и с
намерение противозаконно да ги присвои, като общата стойност на отнетите вещи
възлиза на сумата от 649 /шестстотин четиридесет и девет/ лева.
Съдът намира за безспорно установени всички елементи
на възведения престъпен състав. Събраните по делото доказателства са
безпротиворечиви относно времето и мястото на извършване на инкриминираното
деяние. Гласните доказателства са
еднопосочни и взаимнодопълващи се, че именно подсъдимият Д.Х.К. е автор на
изпълнителното деяние-отнемането, изразяващо се в прекъсване владението върху
вещите, и то без съгласието на техните владелци и създаване на нова трайна
фактическа власт над тях. Действията по разпореждане с предмета на
престъплението от страна на подсъдимия по същество представляват реализирано
намерение за своене.
Безспорно е установено, че вещите са били отнети от
владението на Г.Н. Г. и Ю. П.Г., след
като подсъдимият е проникнал в жилището им през незаключена врата, което
определя квалификацията на деянието по чл. 194, ал. 1 от НК.
От приетата по
делото съдебно-стокова експертиза се установява, че общата стойност на отнетите
от подсъдимия К. вещи е 649 /шестстотин четиридесет и девет/ лева, която
стойност, съдът намира за безспорно установена.
Деянието не може
да бъде квалифицирано като маловажен случай по следните съображения: Понятието „маловажен случай” е легално дефинирано в
чл. 93, т. 9 от НК. От приетата по делото съдебно-стокова експертиза се
установява, че общата стойност на предмета на престъплението е в размер на 649
/шестстотин четиридесет и девет/, която стойност съдът приема за безспорно
установена. Съдът намира, че процесното деяние, въпреки сравнително ниската
стойност на предмета на престъплението /малко над установената в страната
минимална работна заплата/ не представлява маловажен случай, тъй като при
обсъждането и решаването на въпроса, дали е налице „маловажен случай” по
смисъла на чл. 93, т. 9 от НК следва да се вземат предвид не само
обстоятелствата относно липсата или незначителността на вредните последици,
т.е. не само обстоятелствата относно обществената опасност на деянието, но и
обстоятелствата относно обществената опасност на дееца. Съдът намира, че
подсъдимият К. е деец с висока степен на обществена опасност, като в същото
време е осъществено деяние с висока степен на обществена опасност, придобило
напоследък широко разпространение в обществото ни.
От друга страна,
престъплението не представлява маловажен случай, тъй като маловажните случаи на
кражба са изброени в Закона – чл. 194, ал. 3 от НК и чл. 195, ал. 4 от НК.
Когато кражбата осъществява признаците и на друг/и квалифициран/и състав/и, не
може да става и дума за маловажен случай, както е и по конкретното дело.
Подсъдимият Д.Х.К. е осъждан многократно, като в
настоящия случай с оглед квалифициращия признак „опасен рецидив” от правно
значение са следните осъждания:
1. С определение № 128 от 04.03.2015 г. по н.о.х.д. №
227/2015 г. по описа на Районен съд – Варна, за извършено на 08.05.2014 г. в с.
Разделна, обл. Варна, престъпление по чл. 297, ал. 1 от НК във вр. с чл. 54,
ал. 1 от НК,за което му е било наложено наказание лишаване от свобода за срок
от осем месеца, което да се изтърпи при първоначален строг режим в условията на
затвор.
Определението влязло в сила на 04.03.2015 г.
С определение от 11.07.2016 г., Районен съд – Варна,
на основание чл. 27, ал. 1 от НК присъединил към остатъка от наказанието по
н.о.х.д. № 579/2008 г. по описа на Окръжен съд - Добрич в размер на 2 години, 1 месец и 21
дни, изцяло наказанието осем месеца лишаване от свобода, наложено по н.о.х.д. №
227/2015 г. по описа на Районен съд – Варна, което да се изтърпи при първоначален
строг режим в условията на затвор.
Определението влязло в сила на 27.07.2016 г.
2. С определение № 65 от 06.03.2019 г. по н.о.х.д. №
280/2019 г. по описа на Районен съд – Добрич, за извършено на 14.02.2019 г. в
гр. Добрич, престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2, предл. 1 във вр. с чл. 195,
ал. 1, т. 3, предл. 1 във вр. с чл. 194, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 във вр.
с чл. 18, ал. 1 във вр. с чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ от НК във вр. с чл.
55, ал. 1, т. 1 от НК, за което му е било наложено наказание лишаване от
свобода за срок от четири месеца, което на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б.
„б“ от ЗИНЗС да се изтърпи при първоначален строг режим.
Определението влязло в сила на 06.03.2019 г.
3. С определение № 2 от 06.01.2020 г. по н.о.х.д. №
1608/2019 г. по описа на Районен съд – Добрич, за извършено на 06.07.2019 г. в
гр. Добрич, престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 194, ал. 1 във
вр. с чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ от НК във вр. с чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК,
за което му е било наложено наказание лишаване от свобода за срок от четири
месеца, което на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗИНЗС да се изтърпи
при първоначален строг режим.
Определението влязло в сила на 06.01.2020 г.
Изтърпял наказанието на 23.04.2020 г.
4. С определение № 70 от 21.02.2020 г. по н.о.х.д. №
205/2020 г. по описа на Районен съд – Добрич, за извършено на 10.12.2019 г. в
гр. Добрич, престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 194, ал. 1 във
вр. с чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ от НК във вр. с чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК,
за което му е било наложено наказание лишаване от свобода за срок от три
месеца, което на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗИНЗС да се изтърпи
при първоначален строг режим.
На основание чл. 59, ал. 1, предл. 1 от НК, съдът
приспаднал времето, през което обвиняемият е бил задържан, считано от датата на
фактическото задържане – 18.12.2019 г. до 09.01.2020 г.
Определението влязло в сила на 21.02.2020 г.
5. С определение № 144 от 22.05.2020 г. по н.о.х.д. №
516/2020 г. по описа на Районен съд – Добрич, за извършено на 14.05.2020 г. в
гр. Добрич, престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 194, ал. 1 от НК
във вр. с чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, за което му е било наложено наказание
лишаване от свобода за срок от четири месеца, което на основание чл. 57, ал. 1,
т. 2, б. „б“ от ЗИНЗС да се изтърпи при първоначален строг режим.
Определението влязло в сила на 22.05.2020 г.
6. С влязло в сила на 09.10.2020 г. определение от 27.07.2020
г. по н.ч.д. № 259/2020 г. по описа на Районен съд – Добрич, съдът групирал наказанията
на подсъдимия Д.Х.К., наложени по н.о.х.д. № 1608/2019 г. по описа на Районен
съд – Добрич и н.о.х.д. № 205/2020 г. по описа на Районен съд – Добрич, като
наложил общо най-тежко наказание лишаване от свобода за срок от четири месеца,
което да се изтърпи при първоначален строг режим. На основание чл. 24 от НК
съдът увеличил общото наказание с два месеца, което да се изтърпи при
първоначален строг режим. На основание чл. 59, ал. 1 от НК съдът приспаднал при
изпълнение на наказанието времето, през което подсъдимият е бил задържан по н.о.х.д.
№ 205/2020 г. по описа на Районен съд – Добрич, считано от 18.12.2019 г. до
09.01.2020 г., като на основание чл. 25, ал. 2 от НК приспаднал изтърпяната
част от наказанието лишаване от свобода по н.о.х.д. № 1608/2019 г. по описа на
Районен съд – Добрич, считано от 09.01.2020 г.
С решение № 301 от 09.10.2020 г., Окръжен съд - Добрич
потвърдил определението от 27.07.2020 г. по н.ч.д. № 259/2020 г. по описа на
Районен съд – Добрич.
Определението влязло в сила на 09.10.2020 г.
Изтърпял наказанието на 04.12.2020 г.
С оглед тези осъждания, деянието на подсъдимия Д.Х.К.
представлява опасен рецидив по смисъла на чл. 29, ал. 1, б. “б” от НК. То е
извършено, след като подсъдимият е бил осъждан повече от два пъти на лишаване
от свобода за умишлени престъпления от общ характер, като за никое от тях
изпълнението на наказанието не е отложено по чл. 66 от НК, както и преди
изтичане на срока по чл. 30, ал. 1 от НК.
От субективна
страна деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл – подсъдимият е
съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждали е
общественоопасните последици и е искал настъпването им.
Причините за извършване на деянието са незачитането на
правото на собственост и на установените в държавата правила и норми, както и в
стремежа му за набавяне на облаги по бърз и неправомерен начин.
За да определи наказанието на подсъдимия Д.Х.К., съдът взе предвид степента на обществена
опасност на конкретно извършените от него деяния, данните за личността му,
както и разпоредбата на чл. 373, ал. 2 от НПК и констатира следните
обстоятелства, от значение за отговорността на подсъдимия:
Д.Х.К. е *, ЕГН **********
Деянието е
извършено при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, а именно:
липсата на образувани други наказателни производства срещу подсъдимия, сравнително
ниската стойност на предмета на престъплението – 649 /шестстотин четиридесет и
девет/ лева, който размер е малко над установената към инкриминирания период за
страната минимална работна заплата, проявеното критично отношение към
извършеното, както и тежкото семейно и материално положение и имотно състояние
на подсъдимия.
Провеждането на
съкратено съдебно следствие по реда на чл. 371, т. 2 от НПК сочи, че подсъдимият
К. съдейства за разкриване на обективната истина, както на съдебното, така и на
досъдебното производство, което следва да се отчете като положително за
личността му обстоятелство. В настоящия
случай признанието на подсъдимия по чл. 371, т. 2 от НПК следва да се третира
като допълнително смекчаващо отговорността обстоятелство, тъй като съставлява
елемент на цялостно, обективно проявено при досъдебното разследване процесуално
поведение, спомогнало за своевременно разкриване на престъплението и неговия
извършител.
Като отегчаващи
отговорността обстоятелства съдът отчете наличието на други осъждания, изключая
осъжданията, определящи квалифициращия признак „опасен рецидив”, както и недобрите
характеристични данни на подсъдимия.
Относно вида и
размера на наказанието:
Процесът на
определяне на наказанието и неговия размер не е механичен, а творчески процес.
Наказанието в наказателния процес следва да отговаря на основните принципи /с
оглед правната теория/, както и на целите на наказанието по чл. 36 и чл. 54 от НК. В този контекст, следва да се съобразят принципите на законосъобразност,
индивидуализация, както и хуманност и целесъобразност. Тези принципи се
прилагат в тяхното съчетание и взаимна връзка, пречупени през конкретиката вече
на целите на наказанието.
Предвиденото
наказание за извършеното от подсъдимия Д.Х.К. престъпление е лишаване от
свобода от две до десет години.
Съгласно
разпоредбата на чл. 373, ал. 2 от НПК, тъй като е проведено съкратено съдебно
следствие по реда на чл. 371, т. 2 във вр. с чл. 372, ал. 4 от НПК, съдът е
длъжен да определи наказанието на подсъдимия за извършеното от него
престъпление при приложение на
разпоредбата на чл. 58а от НК в редакцията, действала към момента на извършване
на престъплението /Изм., ДВ, бр. 26 от 06.04.2010 г., в сила от 10.04.2010 г./.
Прилагайки
разпоредбата на чл. 58а, ал. 1 от НК, съдът определи наказание лишаване от
свобода за срок от две години, ръководейки се от разпоредбите на Общата част на
Наказателния кодекс, в частност чл. 54, ал. 1 от НК, намали така определеното
наказание с една трета и наложи на подсъдимия наказание лишаване от свобода за
срок от една година и четири месеца.
Както бе
посочено по-горе, съдът не констатира изключителни или многобройни смекчаващи обстоятелства,
поради което разпоредбата на чл. 58а, ал. 4 от НК не би могла да намери
приложение, т.е., наказанието на подсъдимия не би могло да се индивидуализира
съобразно правилата на чл. 55 от НК.
С оглед предходните осъждания на подсъдимия К., за които
са му налагани наказания лишаване от свобода, съдът намира, че институтът на
условното осъждане е неприложим. Видно от приложената по делото справка за
съдимост, К. е изтърпял наказанието лишаване от свобода за срок от четири
месеца, наложено по н.о.х.д. № 1608/2019 г. по описа на Районен съд – Добрич,
на 23.04.2020 г., поради което съдът с присъдата, на
основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б” от НК от ЗИНЗС определи, наложеното
наказание лишаване от свобода за срок от една година и четири месеца да се изтърпи при първоначален строг режим.
Съдът намира, че така определеното наказание
съответства на тежестта на самото престъпно деяние. С оглед достатъчно високия
минимален размер на съответното наказание /две години/, съдът намира, че
наказание лишаване от свобода в размер по-висок от определения от съда,
съобразно чл. 58а, ал. 1 от НК, би било несъразмерно тежко, отчитайки и сравнително
ниската стойност на предмета на престъплението. При тези данни съдът намира, че
определеното наказание в размер на една година и четири месеца лишаване от
свобода ще изиграе своята роля за постигане целите по чл. 36 от НК, както по
отношение на подсъдимия, така и по отношение на останалите членове на
обществото. С налагането му, подсъдимият ще има възможност да преосмисли
постъпката си, да се поправи и да съобрази за в бъдеще поведението си със
законоустановените порядки в обществото. Така преценения за нужен от съдебния
състав период на изолация е достатъчно дълъг с оглед постигане и на другата
държавна цел, преследвана от Закона – да се отнеме възможността на лицето да
върши престъпления.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК и с оглед
признаването на подсъдимия Д.Х.К. за виновен, съдът го осъди да заплати
сторените по делото разноски в размер на 221,48
лева /двеста двадесет и един лева и четиридесет и осем стотинки/ по сметка на
ОД на МВР-Добрич.
С присъдата съдът постанови приложените по делото
веществени доказателства – 1 бр.
оптичен носител - компактдиск, без надпис, съдържащ видеофайлове от охранителна
камера и 1 бр. оптичен носител – компактдиск СD-R, марка „FIESTA“, 700 МВ/80 min, съдържащ един
брой файл, да останат по делото, в срока на съхранение на същото, след което да се унищожат.
Така мотивиран, съдът постанови присъдата си!
Районен съдия:
/Данчо
Димитров/
Мотивите към
присъдата са изготвени на 18.05.2021 г.