МОТИВИ към присъда №67/02.09.2014г., постановена по НОХД №383/2014г.
по описа на Районен съд - Димитровград
Против подсъдимата Н.П.М. ***, ЕГН **********, е повдигнато
обвинение по чл.212, ал.1 от НК - за това, че на 10.09.2010г.
в гр.Д. Обл.Хасково чрез използване пред В.И.Я. от
гр.Димитровград на неистински частен документ - пълномощно, на което е придаден
вид, че изхожда от името на Б.П.П., ЕГН:**********, и на преправени официални
документи- нотариално удостоверяване с регистрационен номер 4972/24.08.2010г.
на нотариус К.Г. с район на действие PC- Хасково за заверка на подписи в
пълномощното, на което е придаден вид, че изхожда от името на Б.П.П., и
нотариално удостоверяване с регистрационен номер 4973/24.08.2010г. на нотариус К.Г.
с район на действие PC-Хасково
за заверка на съдържание на пълномощното, на което е придаден вид, че изхожда
от името на Б.П.П., получила без правно основание чуждо движимо имущество -
сумата от 1 144.00 лева, собственост на В.И.Я., с намерение противозаконно да
го присвои,
както и обвинение по чл.309, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК – за това, че в периода от
24.08.2010г. до 10.09.2010г., в неустановено населено място, при условията на
продължавано престъпление, съставила неистински частни документи - Декларация
по чл.264, ал.1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс и Декларация за
гражданство и гражданско състояние по чл.25, ал.8 от Закона за нотариусите и
нотариалната дейност, и двете с придаден вид, че изхождат от името на Б.П.П.,
ЕГН:**********, и на 10.09.2010г. в гр.Д. Обл.Х. ги
употребила пред В.И.Я. от същия град, за да докаже съответно, че не съществуват
задължения /в Декларацията по чл.264, ал.1 от ДОПК/ и че съществуват правни
отношения /в Декларацията за гражданство и гражданско състояние по чл.25, ал.8
от ЗННД/.
Подсъдимата Н.П.М. заявява, че разбира в
какво е обвинена, признава се за виновна, иска делото да бъде разгледано при
условията на съкратено съдебно следствие. Обяснява, че е прибягнала до тази
постъпка след като била в затруднено финансово положение, задължения да връща
пари на небанкови институции и лица. Моли за налагане
на наказание различно от ефективно лишаване от свобода, поради обстоятелството,
че започнала работа, която може да загуби.
Упълномощеният защитник на подсъдимата поддържа
искането за разглеждане на делото по реда на съкратеното съдебно следствие.
Пледира за налагане на предвиденото в закона наказание „лишаване от свобода” в
минимален размер, чието изтърпяване да бъде отложено съобразно разпоредбата на
чл.66 от НК.
Прокурора при Районна прокуратура- Димитровград
поддържа повдигнатото обвинение и пледира за признаване на подсъдимата за
виновна, като счита, че следва да се наложи предвиденото в закона наказание „лишаване
от свобода”, което да бъде групирано с друго наложено на подсъдимата, като общоопределеното наказание да бъде с отложено изпълнение на
основание чл.66 от НК.
Съдът, като взе предвид искането на
подсъдимата и нейния защитник- за провеждане на съкратено съдебно следствие по
реда на чл.371, т.2 от НПК- с признаване на фактите и обстоятелствата, описани
в обстоятелствената част на обвинителния акт, прие разглеждането на делото по
този ред.
По този начин, съдът прие за установени фактите и
обстоятелствата- описани в обвинителния акт. Съпоставени със събраните
доказателства на досъдебното производство, съдът
намира за установено следното:
Подс..Н.П.М. имала брат- св.Б.П.П.. Последният
притежавал няколко недвижими имота в землището на гр.М. които бил дал под
аренда на „Агро ММ"ООД-Пазарджик. Сред тях бил и
имот №052015 с площ от 5.199 декара, представляващ нива в местността „Кулежа - Деве Баир" в
землището на гр.М. Общ.Димитровград. Без да има права по отношение на този
имот, без да е упълномощена от брат си Б.П. и без знанието и съгласието му,
през лятото на 2010г. подс.М. решила да се разпореди
с нивата, като по този начин се обогати. За целта същата се снабдила с
нотариално заверени от нотариус К.Г. с район на действие-РС-Хасково документи,
а именно: Декларация по чл.264, ал.1 от Данъчно-осигурителния процесуален
кодекс с нотариална заверка регистрационен номер 4974/24.08.2010г., Декларация
за гражданство и гражданско състояние по чл.25, ал.8 от Закона за нотариусите и
нотариалната дейност с нотариална заверка регистрационен номер 4975/24.08.2010г.,
и пълномощно с нотариално удостоверяване с регистрационен номер 4972/24.08.2010г.
за заверка на подписи и нотариално удостоверяване с регистрационен номер
4973/24.08.2010г. за заверка на съдържанието. И на трите горепосочени
документа, нотариално заверени в Х. бил придаден вид, че изхождат от позната на
подсъдимата, с която към онзи момент работели заедно, а именно св.Д.Д.Т. от
гр.Димитровград. По твърдение на последната, тя не се била явявала пред
нотариус Г. в Хасково и не ги била подписвала, не била техен автор, те били
съставени без нейно знание и съгласие, като подсъдимата разполагала с личните й
данни, поради което
от настоящото досъдебно производство са отделени
материали и са изпратени по компетентност на РП-Хасково относно евентуално осъществено
престъпление по чл.З11, ал.1 от НК в гр.Хасково. В пълномощното с
рег.№4972/24.08.2010г. за заверка на подписи и рег.№4973/24.08.2010г. за
заверка на съдържание Т. била посочена като упълномощител,
който упълномощавал подс.Н.П.М. и св.П.М.П. да
продават заедно и по отделно земеделска земя в землището на гр.М. каквато св.Д.Т.
всъщност не притежавала. Използвайки това пълномощно и двете декларации, подсъдимата
заличила съдържанието им, като собственоръчно изпълнила ръкописните текстове и
в трите документа, вписвайки брат си Б.П. като техен издател с неговите данни.
В тях освен текстовете, включително и в печатите на нотариуса, подсъдимата
изпълнила и подписите от името на брат си Б.П.П., който в горепосочените
документи фигурира под грешно име като Б.П. Б., поради допусната грешка в
договора за доброволна делба на земеделски земи от 14.12.1998г., касаещ
гореописания имот. В пълномощното тя заличила и данните на посочения имот, като
вместо тях изписала тези на имот №052015 с площ от 5.199 декара, собственост на
брат й Б.П.. Наред с това подсъдимата с технически способи пренесла
оригиналните отпечатъци от печатите на нотариус К.Г. върху трите документа
/пълномощното и двете декларации/ и след оформяне на компютър ги разпечатала на
цветен лазерен принтер. По този начин Н.П.М. съставила следните документи:
- неистински частен документ - пълномощно,
на което е придаден вид, че изхожда от името на Б.П.П., ЕГН:**********, според
което тя бива упълномощена с редица права по отношение имота на брат й с
№052015 в землището на гр.М. сред които да го продава, да се снабдява с
необходимите документи и да преупълномощава други
лица със същите права.
-преправени официални документи -
нотариално удостоверяване с регистрационен номер 4972/24.08.2010г. на нотариус К.Г.
с район на действие PC - Хасково за заверка на подписи в пълномощното, на което е
придаден вид, че изхожда от името на Б.П.П., и нотариално удостоверяване с регистрационен
номер 4973/24.08.2010г. на нотариус К.Г. с район на действие PC - Хасково за заверка на съдържание на
пълномощното, на което е придаден вид, че изхожда от името на Б.П.П., като и в
двете нотариални удостоверявания изпълнила ръкописните текстове, вкл. и данните
на брат й Б.П..
-неистински частни документи- Декларация
по чл.264, ал.1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс и Декларация за
гражданство и гражданско състояние по чл.25 ал.8 от Закона за нотариусите и
нотариалната дейност, и двете с придаден вид, че изхождат от името на Б.П.П.,
ЕГН:**********. В Декларацията по чл.264, ал.1 от ДОПК от името на брат си подсъдимата
посочила, че няма задължения, а в Декларацията за гражданство и гражданско
състояние по чл.25, ал.8 от ЗННД отразила съществуването на правни отношения, а
именно, че е български гражданин с постоянно живеене в България, женен със
сключен на 03.06.1983г. граждански брак. Подсъдимата съставила двете декларации
с намерението да: ги употреби впоследствие, наред с неистинското
пълномощно и преправените нотариални заверки, при отчуждаването на имота, тъй
като без декларирането на горепосочените обстоятелства в декларациите и без
представянето им сделката нямало как да бъде осъществена.
Подс.М. съставила гореописаните документи в
неустановено населено място, като датата на съставяне на пълномощното и
преправянето на нотариалните удостоверявания е безспорно установена- 24.08.2010г.,
непосредствено след извършването на нотариалната заверка от нотариус Г., тъй
като след това още същия ден то е приложено от подс.Н.М.
към подаденото от нея като „пълномощник" на Б.П. заявление с
вх.№1703/24.08.2010г. до Общинска служба по земеделие-Д. за да се снабди с
документи за земите на брат си. Освен че по отношение на двете декларации не е
установено населеното място, в което са съставени от подсъдимата, то за тях
няма установена и точна дата на съставяне. Това е станало в периода от нотариалната
им заверка на 24.08.2010г. от нотариуса в Хасково до 10.09.2010г., когато подс.Н.М. е употребила двете декларации, за да докаже, че
собственикът на имота няма задължения и че по отношение на него съществуват
горепосочените правни отношения. Тя ги е употребила на процесната
дата 10.09.2010г., заедно с така изготвеното от нея пълномощно и преправените
нотариални удостоверявания, пред св.В.И.Я. в гр.Д. която се занимавала с
посредническа дейност по покупко-продажба на земеделски земи. По този повод
известно време преди 10.09.2010г. с „”””” се свързала подс.М..
Връзката между двете била осъществена от св.Д.Т., която преди време била
продавала на посредничката свои земи и такива на свои
близки. На 10.09.2010г. следобед Т. и подсъдимата посетили кантората на св.Я. в
гр.Димитровград. При срещата им Н.П.М. обяснила, че е упълномощена от брат си
за продажбата на имота му с №052015, представляващ нива в землището на гр.М.
като представила на Я. договора за доброволна делба от 1998г., актуална скица
на имота и съставените от самата нея неистински и преправени документи -
Декларацията по чл.264 ал.1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс и
Декларацията за гражданство и гражданско състояние по чл.25 ал.8 от Закона за
нотариусите и нотариалната дейност, и двете с придаден вид, че изхождат от
името на Б.П., ЕГН:**********, пълномощното, на което била придала вид, че
изхожда от името на Б.П., ЕГН:**********, ведно с преправените нотариални
удостоверявания - с регистрационен номер 4972/24.08.2010г. за заверка на
подписите и с регистрационен номер 4973/24.08.2010г. за заверка съдържанието на
пълномощното. Въз основа на процесното пълномощно с
нотариалните удостоверявания, придружени от останалите документи, у св.В. Я.
възникнала представата, че в действителност подс.М.
имала право да отчуждава имота като пълномощник на брат си. Тя ги разгледала,
но не забелязала нередностите и не се усъмнила в тях. Документите обаче не били
пълният набор, необходим за извършването на покупко-продажбата на нивата, като
обвиняемата заявила, че тя и брат й нямат време да набавят останалите. Тъй като
за осъществяването на прехвърлителната сделка
следвало да се снабдят с отстояние на имота и данъчна
оценка, се стигнало до решението да се състави пълномощно, с което подсъсдимата, като „пълномощник на Б.П.", да преупълномощи със същите права св.В. Я.. Така въз основа на
представено й и предадено от подсъдимата процесно
пълномощно, на което било придаден вид, че изхожда от собственика на имота Б.П.,
ведно с преправените нотариални удостоверявания, чрез което св.Я. била въведена
в заблуждение, последната съставила новото пълномощно, в което фигурирала като
упълномощено лице, и предоставила на Н.П.М. сумата от 1 144.00 лева,
представляващи цената на имота. За това била съставена разписка от същата дата
- 10.09.2010г. Веднага след това двете, придружени от св.Т., се отправили към
кантората на нотариус М.Г. в Димитровград за заверка на подписа на подс.Н.М. като упълномощител в
съставеното от св.Я. пълномощно. Преправените нотариални удостоверявания, ведно
с пълномощно, на което по-рано подсъдимата била придала вид, че изхожда от
собственика на имота Б.П. и което била предала св.Я. при предоставяне на сумата
от 1 144.00 лева от страна на последната, не било представено пред нотариус Г.,
тъй като останало в кантората на посредничката В. Я..
Без да го види, предоверявайки се на св.Я., М.Г.
заверила нотариално пълномощното, с което подсъдимата била преупълномощила
св.Я. относно имота на брат си. Впоследствие - на 16.09.2010г., след като се
снабдила с всички необходими документи, В. Я., като преупълномощено
лице - пълномощник на продавача Б.П., продала на „Агро
ММ"ООД-Пазарджик имота, собственост на брата на подсъдимата, като сделката
била изповядана пред нотариус М.Г.. Св.Б.П. разбрал за извършеното без негово
знание и съгласие разпореждане едва на 14.08.2011г., когато отишъл да получи
рентата за нивите си, отдадени под аренда на „Агро
ММ"ООД-Пазарджик. Тогава от фирмата му обяснили, че рентата е в по-малък
размер, тъй като през 2010г. имотът с №052015, представляващ нива в землището
на гр.М. им бил продаден. Понеже Б.П. не се бил разпореждал с нивата си, нито
пък бил давал съгласие на друг затова, упълномощил дъщеря си св.Бистра Б.а М.
да провери какво е станало с имота му. Тогава, при по-обстойна проверка на
документите при нотариус Г., станало ясно, че представеното от подс.Н.П.М. пълномощно е неистинско
и с преправени нотариални удостоверявания. По настояване на нотариус М.Г.,
двете със св.В. Я. изплатили на св.Б.П. сумата в размер 1 400 лева,
представляваща стойността на продадения без негово знание и съгласие имот,
ведно с лихвите и претърпените вреди. От своя страна последният потвърдил
осъществената от св.В. Я. покупко-продажба, като било изготвено и споразумение,
в което заявил, че няма претенции относно извършената прехвърлителна
сделка към нотариуса, към преупълномощеното лице В. Я.
и към купувача „Агро ММ"ООД-Пазарджик.
Видно от заключенията на назначените по ДП
съдбно-почеркови експертизи
се установява, че: подписите, положени срещу „Нотариус" в двата отпечатъка
от правоъгълен печат в „Пълномощно " с рег.№ 4972 от 24.08.2010г.,
издадено от името на Д.Д.Т., нотариално заверено от нотариус №353 К.Г. с район
на действие Районен съд-гр.Хасково и използвано от подс.Н.М.
за престъплението, са положени от нотариус К.П. Г., но подписът, положен от
името на Д.Д.Т. за „Упълномощител" не е на
лицето Д.Д.Т..
Подписът,
положен срещу графата
„Упълномощител" на
„Пълномощно" с посочен упълномощител „Б.П.
Б., ЕГН:*********** и
нотариална заверка №4972/24.08.2010r. на нотариус №353 К.Г. от гр.Х. не е
положен от същото лице, именно не е на св.Б.П.П., ЕГН:**********, като
ръкописният текст в него е на подс.Н.П.М..
Отпечатъците от кръгъл и два вида правоъгълни мокри печата на нотариус
№353 К.Г. върху това пълномощно
не са отпечатани с
печатите, използвани от нотариус №353 К.Г., а са отпечатани на лазерен
принтер копия на отпечтъци от тези печати.
Подписът, положен като „Декларатор" в
„Декларация за гражданство и гражданско състояние по чл.25 ал.8 от Закона за
нотариусите и нотариалната дейност" от 24.08.2010г., не е на посоченото лице Б.П.. ЕГН:**********. като
ръкописният текст в този документ е изпълнен от подс.Н.П.М..
Отпечатъците от кръгъл и правоъгълен мокър печат на нотариус №353 К.Г.,
положени на тази Декларация, не са положени с печатите на нотариус №353 К.Г., а
са отпечатани на лазерен принтер копия на отпечатъци от тези печати.
Подписът, положен като „Декларатор" в „Декларация по чл.264
ал.1 от Данъчно -
осигурителния процесуален кодекс" от 24.08.20Юг., не е на посоченото лице Б.П.,
ЕГН:**********, като ръкописният текст по този документ е на подс.Н.П.М.. Отпечатъците от кръгъл и правоъгълен мокър
печат на Нотариус №353 К.Г., положени на тази Декларация, не са положени с
печатите на нотариус № 353 К.Г., а са отпечатани на лазерен принтер копия на
отпечатъци от тези печати.
Горната фактическа обстановка съдът приема за
установена от самопризнанията на подсъдимата, описаните в обстоятелствената
част на обвинителния акт обстоятелства, както и събраните на досъдебното производство доказателства.
Така описаните по-горе доказателства са логични,
пълни, последователни и безпротиворечиви, поради
което съдът ги възприема изцяло.
С така установената фактическа обстановка, безспорно
се установи извършването на престъпление по чл.212, ал.1 от НК и по чл.309,
ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК и участието на
подсъдимата в него- като извършител, а именно, че на 10.09.2010г.
в гр.Д. Обл.Хасково чрез използване пред В.И.Я. от
гр.Димитровград на неистински частен документ - пълномощно, на което е придаден
вид, че изхожда от името на Б.П.П., ЕГН:**********, и на преправени официални
документи- нотариално удостоверяване с регистрационен номер 4972/24.08.2010г.
на нотариус К.Г. с район на действие PC- Хасково за заверка на подписи в
пълномощното, на което е придаден вид, че изхожда от името на Б.П.П., и
нотариално удостоверяване с регистрационен номер 4973/24.08.2010г. на нотариус К.Г.
с район на действие PC-Хасково
за заверка на съдържание на пълномощното, на което е придаден вид, че изхожда
от името на Б.П.П., получила без правно основание чуждо движимо имущество -
сумата от 1 144.00 лева, собственост на В.И.Я., с намерение противозаконно да
го присвои,
както и че в периода от 24.08.2010г. до 10.09.2010г., в неустановено
населено място, при условията на продължавано престъпление, съставила
неистински частни документи - Декларация по чл.264, ал.1 от
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс и Декларация за гражданство и
гражданско състояние по чл.25, ал.8 от Закона за нотариусите и нотариалната
дейност, и двете с придаден вид, че изхождат от името на Б.П.П., ЕГН:**********,
и на 10.09.2010г. в гр.Д. Обл.Х. ги употребила пред В.И.Я.
от същия град, за да докаже съответно, че не съществуват задължения /в
Декларацията по чл.264, ал.1 от ДОПК/ и че съществуват правни отношения /в
Декларацията за гражданство и гражданско състояние по чл.25, ал.8 от ЗННД/.
От субективна страна деянието е осъществено с пряк
умисъл. Подсъдимата е съзнавала обществено-опасния характер на деянието,
предвиждала е неговите обществено-опасни последици и е искала тяхното
настъпване. Целта е била придобиване на имотна облага. Липсата на каквото и да
било правно или фактическо основание за тези действия обосновава и противоправния характер на поведението й.
Подсъдимата Н.П.М. е родена на ***г. в гр.М. живуща ***,
българка, българска гражданка, със средно образование, омъжена, осъждана,
трудово заета, ЕГН **********.
Същата е криминално проявена, с трайно
изградени престъпни навици и неосъждана към момента
на настоящите деяния. Преди извършването им е била освобождавана от наказателна
отговорност за престъпление по чл.309, ал.1 от НК с налагане на административно
наказание „Глоба" по чл.78а от НК. Впоследствие, след осъществяване на
престъпленията, предмет на настоящото ДП, тя е осъждана с влязла в сила присъда
за престъпления по чл.316, вр.чл.308 ал.1, чл.309
ал.1 и чл.209 ал.1 от НК, като й е наложено наказание „Лишаване от
свобода", чието изпълнение на основание чл.66 ал.1 от НК е отложено с
изпитателен срок от четири години.
При определяне размера на наказанието,
съдът взе предвид като смекчаващи отговорността обстоятелства самопризнанията и
признаването на вината (тъй като за разглеждане на производството по реда на
съкратеното съдебно следствие е необходимо да бъде призната фактическата
обстановка от обвинителният акт, но не и признание на вината), чистото съдебно
минало към момента на извършване на настоящото престъпление.. Като отегчаващи
отговорността обстоятелства съдът прие причинените от деянието имуществени
вреди, .недобрите характеристични данни
В тази връзка, при съобразяване степента на обществена
опасност на деянието, която не е малка и наличието на такава и у дееца, съдът наложи
на подсъдимата наказание за първото извършено престъпление по чл.212, ал.1 от НК- “Лишаване от свобода” за срок от 3 (три) години. Доколкото производството
се разглежда по реда на глава 27 от НПК, съобразно разпоредбата на 58а, ал.1 от
НК, съдът е длъжен да редуцира размера на така наложеното наказание с 1/3 като
определи окончателен размер на наказанието от 2(две) години лишаване от
свобода. За да достигне до този извод съдът прецени при съпоставката на смекчаващи
и отегчаващи отговорността обстоятелства, че в случая е налице баланс между
същите, без да е налице наличие на превес или многобройност или изключителност
на смекчаващите отговорността обстоятелства. С оглед постигане целите на
наказанието и най-вече с оглед поправянето на дееца, на основание чл.66, ал.1
от НК съдът отложи изпълнението на така наложеното наказание с изпитателен срок
от 5 (пет) години.
По
същите съображения, съдът наложи на подс.М. наказание
за второто извършено престъпление- това по чл.309, ал.1, вр.
чл.26, ал.1 от НК- „Лишаване от свобода” за срок от 1(една) година и 6(шест)
месеца, който размер на основание чл.58а, ал.1 от НК редуцира с 1/3 и определи
окончателен размер от 1(една) година, мието
изтърпяване също отложи с изпитателен срок- от 3(три) години на основание чл.66,
ал.1 от НК.
С оглед наличието на предпоставките за задължителното
приложение на чл.23 и чл.25 от НК, съдът на основание чл.23, ал.1 от НК,
определи на подс.Н.М. едно общо наказание- по-тежкото
измежду двете наложени й, а именно „Лишаване от свобода” за срок от 2(две)
години, чието изтърпяване на основание чл.66, ал.1 от НК отложи с изпитателен
срок от 5 (пет) години.
Доколкото са налице и други осъждания и наложени
наказания на подс.Н.М., съобразно разпоредбата на
чл.25, ал.1, вр. чл.23, ал.1 от НК, съдът определи
едно общо наказание измежду наложените й по НОХД №757/2010г. по описа на РС-Д.
присъдата в сила от 18.12.2014г., НОХД №625/2011г. по описа на РС-Д. присъдата
в сила от 30.11.2012г., НОХД №103/2014г. по описа на Окръжен Съд-Х. присъдата в
сила от 23.05.2014г. и по настоящото НОХД №383/2014г., във вида и размера на
най-тежкото от тях- „Лишаване от свобода” за срок от 2(две) години и 8(осем)
месеца, без да прилага разпоредбата на чл.24 от НК.
На основание чл.66, ал.1 от НК, Съдът отложи
изпълнението на Общоопределеното наказание „Лишаване
от свобода” с изпитателен срок от 5 (пет) години.
На основание чл.23, ал.3 от НК, Съдът присъедини изцяло
към така определеното общо наказание „Лишаване от свобода”, наказанието „Глоба”
в размер на 3000лв.- наложена по НОХД №103/2014г. по описа на ОС-Хасково.
Съдът счете, че с така наложеното наказание ще се
постигнат целите на личната и генералната превенция, като се въздейства
предупредително и възпитателно, както по отношение на подсъдимата, така и по
отношение на останалите членове на обществото.
Причина за извършване на
деянието е неуважение и незачитане на установения правов ред, желанието за
бързо и лесно облагодетелстване.
След като призна подсъдимата за виновна,
съдът постанови същата да заплати направените по делото разноски– сумата 440
(четиристотин и четиридесет) лева – произтичаща от възнаграждения на вещи лица-
изготвили съответните експертизи.
Мотивиран
от гореизложеното, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :
