Р Е Ш
Е Н И Е
гр. София 4.07.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,І
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 9-ти състав, в публичното съдебно заседание на пети април две хиляди
и осемнадесета година в състав:
СЪДИЯ: МАРИЯ КУЗМАНОВА
при секретаря Юлия Асенова ,
като разгледа докладваното от съдията гр.д.
№ 13382 по описа за 2015 г, за да се произнесе взе пред вид следното:
Предявените искове са с правно
основание чл. 226, ал.1 КЗ(отм) и чл.
86, ал.1 изр. 1 ЗЗД.
Ищцата твърди в ИМ, че на
21.10.2010 г. е получила средна телесна повреда в резултат настъпило ПТП,поради
виновното поведение на водача на лек автомобил „Хонда“,модел„Сивик“ с рег. № *******,
застрахован при ответника със застраховка „Гражданска отговорност“. При
посоченото ПТП е получила увреждания: фрактура на дясна раменна кост и на
нервус радиалис, за които е завела
гражданско дело и осъдила ответника да й заплати сумата от 7500,00 лева –
претърпени неимуществени вреди. Сочи наличие на ексцес – в резултат на
претърпяното ПТП и получените увреждания са настъпили усложнения, изразяващи се
в хипотрофия (редукция) на мускулите на дясната мишница и мускулите на раменния
пояс в областта на дясна раменна става; псевдоартроза и пареза на нервус
радиалис и нервус медианус в дясно; силно ограничени и болезнени движения на
дясната раменна става при отвеждане на крайника напред, назад и нагоре, описани
в ИМ. Претърпяла е неимуществени вреди в резултат на тези усложнения и
претендира заплащане исковата сума ведно със законната лихва до окончателното
изплащане на сумата и разноските по делото.
В депозирания в срок отговор, ответникът твърди, че иска е недопустим, тъй
като претенцията е за ексцес, но не е посочена датата, респективно периода от
време, за който се твърди да е настъпило влошаване на здравословното състояние
на ищцата. Оспорва иска изцяло, сочейки че описаните в ИМ увреждания нямат характеристиката на ексцес, оспорва да
са настъпили в резултат на настъпилото на 21.10.2010г. ПТП, алтернативно да са настъпили само и едИ.твено
от ПТП. Оспорва размера на иска и претенцията
за лихвата за забава, тъй като не е посочен от кой начален момент се
претендира.
В допълнителната ИМ ищцата е развила съображения, че усложненията са настъпили след приключване на гр. дело № 47238/11г., СРС, 76- ти състав и са установени на 30.04.2015г. Посочва началния момент на претендираната законна лихва, а именно датата на подаване на исковата молба – 21.10.2015г.
Депозиран е и допълнителен отговор на ДИМ от ответника в който се поддържат заявените възражения и направените доказателствени
искания.
Съдът като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателства приема за установено следното:
Между страните не е спорно, че
ищецът е претърпял ПТП -застрахователно събитие настъпило на 21.10.2010 г. в
резултат от противоправното поведение на водача на лек автомобил с рег. № *******,
застрахован при ответника със застраховка „Гражданска отговорност“. От
представеното решение от 19.06.2012 г. по НАХД № 316/2012 г. по описа на
РС-Ботевград виновния водач за ПТП-то реализирано на 21.10.2010 г е признат за
виновен,че движейки се с несъобразена скорост е причинил на ищцата средна
телесна повреда, извършвайки престъпление по чл. 343 ал.1 б“б“ пр.2 във вр.с
чл. 342 ал.1 НК и на осн. чл.348 ал.4 т.1 НПК във вр. с чл.78а НК го е освободил от наказателна
отговорност, налагайки му административно наказание глоба 1 000 лв.
Безпорно е, че с решение от
12.02.2013 г. по гр.д.№ 47238/2011 г, II ГК, 76
с-в СРС ищцата е осъдила ответника да й заплати сумата от 7 500 лева, като част
от общо дължимите 15 000 лева, обезщетение за претърпени неимуществени вреди от
ПТП-то от 21.10.2010г., като видно от мотивите, съдът е определил 7500 лева –
обезщетение за болки и страдания, вследствие счуването на дясна мишнична кост и
за увреда на радиалния нерв на дясна
ръка (съгласно тройната СМ). Решението е потвърдено със съдебно решение от
15.11.2013г. на СГС, по гр. дело 3620/2013г. на СГС, ГО, IV – А състав.
По делото е представено заключение
от съдебен лекар д-р Г.по гр.д. 24534/2014 г. на СРС но липсват данни за
приемането и обсъждането й в постановен съдебен акт.
По делото са представени епикризи,
амбулаторни и болнични листове, издадени след 2010г. С молба на ищеца от 10.10.2017
г. по делото са представени 2 бр. епикризи и 5 бр. амбулаторни листа за извършени
операции и медицински прегледи след подаване на ИМ в съда.
По делото е изслушана КСМЕ, изготвена от ортопед-травматолог и невролог. Вещите лица:
д-р Д. и д-р М. посочват, че при
направен личен преглед на ищцата установили: по предната повърхност на дясната
раменна става два коси белега от 2 см и 3 см, по предна повърхност на дясна
мишница в горна и средна трета голям надлъжен белег от 18 см; дясната мишница е
иЗ.ривена като лакътната става е изместена навътре към тялото; дясната мишница
е по слаба от лявата с 2 см и по къса с 2,5 см; хипотрофия на тенарна област на
дясната ръка; дясната раменна става извършва движения в обем 35% от нормата за
сметка на всички посоки; дясната лакътна става извършва движения в обем 60% от
нормата; рефлексите на дясната мишница и предмишница са по слаби от тези на
левите. Дясната китка извършва движения в обем 80% от нормата за сметка на
движението нагоре; може да хване с дясната по големи предмети но ги изпуска;
трудно хваща стотинки, моливи и ключове; намалена чувствителност в зоната на
срединния и лъчевия нерв. При направена рентгенова снимка е установено още
счупване в средно/долна, трета на дясната раменна кост – незараснало с
вътрекостен пирон, 3 винта и серклажна тел, от мястото на счупването надолу
раменната кост е изтъняла, загубила е костната си плътности около пирона в
долния му край и двата метални винта са се образували кухини с липса на костно
вещество – кости кисти.
От експертизата се установява, че
при ПТП на 21.10.2010г. ищцата е получила многофрагментно счупване на дясна
раменна кост в средната трета и увреждане на десния лъчев нерв. Счупването на
раменната кост е на същото място, където преминава лъчевия нерв близо до
костта. Увреждане на десния лъчев нерв е установеното след 69 дни, защото увредата
е била частична и ръката не е била увиснала. Това е причината според вещите
лица това увреждане да не е описано в медицинските документи и да не е лекувано
през тези 69 дни. След като е установена увредата на лъчевия нерв е проведено
лечение с лекарства и електростимулации.
Според вещите лица счупването на
раменната кост не е зараснало напълно. Движенията на дясната раменна, лакътна и
гривнена става не са възстановени – налице е ограничение на повдигането на дясната
ръка нагоре и нарушаване на пълния захват. На ищцата предстои операция за изваждане на
метални импланти, стабилизация на костта с нови импланти и автопластика с
костна тъкан. След тази операция, придрижена с правилно медикаментозно и физиотерапевтично
лечение на нервната увреда би могло да се направи точна преценка в каква степен
са възстановени движенията на десния горен крайника, но възстановяване на
нормалните движения на увредената ръка не може да се очаква.
Св. Ф.-дъщеря на ищцата
установи,че още на първата операция на майка й са я уведомили,че има прекъснат
нерв, имала оплаквания дълго време от болки, които продължават и сега. Наложила
се е втора операция, като са й казали, че възстановяването ще продължи от 7 до
12 месеца, че има прекъснати нерви и ръката никога няма да възстанови
нормалните си движения. Ищцата е възстановила движенията в лакътя, но в
пръстите не е успяла, въпреки провежданите рехабилитации и медикаментите, които
е приемала.И към края на 2014 г. положението на майка й не се променяло.
Получила е и емоционален стрес, постоянно си спомня инцидента, не може да
шофира кола, опитала е с автоматични скорости но и това е било невъзможно. Не е
можела да се обслужва сама. В последните месеци се е получило влошаване на
състоянието й, което е наложило трета операция, при която е взета кост от крака
и е присадена на ръката, след което е последвала и четвърта операция. В момента
се нуждае от ежедневна помощ, която ще й е необходима и през следващите месеци,
тъй като дясната ръка й е напълно неизползваема
Въз основа на приложените медицински документи от 2017 г. е изготвена
допълнителна СМЕ от д-р Д.– С., според
която извършените от ищцата операции на 01.03.2017г. и на 02.05.2017г. са за изваждане на импланта поставен при втората операция и
поставяне на нови по – стабилни със костен присадък от хълбочната кост (операцията
на 01.03.2017г.). Поради счупване на металната пластина на 02.05.2017г. ищцата е
била оперирана за подмяната й с нова. В с.з. вещото лице обясни, че след
катастрофата ищцата е оперирана с наместване счупените фрагменти с метална пластина и винтове. След това
ищцата пада случайно и се наранява на същото място, тогава й изваждат металната
пластина и винтове и й слагат пирон.След 5 години, се образува псевдоартроза –
мястото, където костта не може да зарасне и се образува лъжлива става,наложило
операция на 01.03.2017 г. за изваждане старите имплантанти и поставяне нови
вече с костен присадък. Поради счупване
на поставената на 01.03.2017 г. метална пластина на 02.05.2017 г. е извършена
още една операция със смяна на счупената пластина с две нови такива. Второто
случайно счупване е удължило лечението и периода на възстановяване и
оздравяване. Наложително е било извършването на двете операции през 2017 г. съгласно заключението на
допълнителната СМЕ,като в с.з. д-р Д.–С. поясни, че и двете
операции са свързани с ПТП-то, независимо че трудно може да се дали биха били извършени ако не е било второто
падане, което според вещото лице също е
допринесло за фрактурите.
При така установената фактическа обстановка
съдът достигна до следните правни изводи:
Въз основа на гореизложеното,
съдът приема, че в срока на действие на задължителната застраховка „ГО”
настъпва застрахователно събитие, което е покрит риск по нея. Процесното ПТП
настъпва по вина на водача, застрахован при ответника. За деянието, дееца,
вината противоправността не се спори между страните, като съдът зачете
обвързващата сила между страните на мотивите на съдебно решение от 15.11.2013г.
на СГС, по гр. дело 3620/2013г. ГО, IV – А
състав.
По иска по чл. 226 КЗ(отм)
Съдът счете,че не следва да се преценява СМЕ по писмени данни от д-р Г.,
тъй като тя е по друго производство и не е представен влязъл в сила съдебен акт
обсъждащ това заключение.
С оглед приетите по делото доказателства, съдът приема, че не е налице ексцес – влошаване на
положението по отношение хипотрофия
/редукция/ на мускулите на дясната мишница и мускулите на раменния пояс в
областта на дясна раменна става; и силно
ограничени и болезнени движения на дясната раменна става при отвеждане на
крайника напред, назад и нагоре. От приложеното гр. дело № 47238/11г.,ГОСРС,
ГО, 76 състав се установява, че ищцата е сезирала съда да бъде осъден ответника
да й заплати обезщетение за получените: – фрактура на дясна раменна кост,
периферно стволова увреда на н.радиалис и атрофия на мускулите интервирани
от н. радиалис, ограничени и болезнени движения в раменната става и невъзможни
движения в дясната ръка в гривнената става. СРС е приел че е налице
причинно следствена връзка между ПТП и счупването на дясната мишнична кост и
увредата на радиалния нерв. В мотивите е посочил, че кредитира тройната СМЕ, с
която са установени ограничени движения на дясна раменна става – абдукция (отвеждане)
на ръката 110 градуса при норма 180 градуса и ограничени движения на дясна
лакътна става – флексия (свиване) - 90 градуса, при норма 150 градуса, както и
невъзможност за активна екстензия (изправяне) на китката. Ограничени движения и
хипотрофия са установени и със приетата по настоящото дело СМЕ. Съда намира, че
сочените в ИМ по настоящото дело
усложнения - хипотрофия (редукция) на мускулите на дясната мишница и мускулите
на раменния пояс в областта на дясна раменна става; и силно ограничени и болезнени движения на
дясната раменна става при отвеждане на крайника напред, назад и нагоре са описани
като получени увреждания в първата ИМ пред СРС, който е приел, че са в причинно
следствена връзка с ПТП, поради
което не могат да бъдат обсъждани и пререшавани отново
от настоящия съд.
Ищцата не успя да докаже пареза на нервус радиалис и нервус медианус
в дясно като настъпило усложнения в здравословното й състояние. От приетите две:
КСМЕ и СМЕ експертизи се установи частично увреждане на лъчевия и срединния
нерви на дясната ръка, за което й е проведено лечение с лекарства и
електростимулация. Вещите лица д-р МИШЕВА и д-р Д.поясниха в с.з., че увредата е частична, че нерва е
само контузен, „притиснат и има оток около него” и се нуждае от правилно
лечение в зависимост от това дали е налице притискане или преразтягане. Отделно
от това в заключението на тройната СМЕ по гр.д. 47238/11 г. е приета увредата
на радиалния нерв и невъзможност за изправяне китката на дясна ръка с оглед ЕМГ изследването на
проф.Е.от 2.01.2011 г.
Съдът не приема, че извършените
две операции през 2017 г. са в резултат на процесното ПТП, защото те са
били провокирани от повторното счупване - рефрактура на същото място, което не
е в резултат на ПТП то и за което счупване
ищцата е оперирана на 21.06.2011 г. В решението по гр.д. 47238/11г.,СРС, ГО, 76
с/в е приел, че това счупване не е в пряка причинна връзка със злополуката, а е
било предизвикано по вина на ищцата( стр.179 по гр.д. 47238/11г). СГС в решение
7708/15.11.2013 г. по в.гр.д. 3620/13 г. ІV а ГО също е посочил, че не е
установена причинна връзка между двете счупвания, нито между второто счупване и ПТП. В.л. д-р Д.потвърди
в с.з. че със сигурност не може да се да се каже дали операциите щяха да бъдат
извършени, ако не беше получено това повторното счупване
Съдът приема, че е налице ексцес –
влошаване на положението по отношение получената псевдоартроза, от което ищцата
продължава да търпи болки и страдания, както и неудобства в ежедневието си. Псевдоартрозата се е образувала 5 години след катастрофата, в резултат на
сложното счупване на раменната кост, наместването и имобилизацията и незарастването
на костта е довело до образуване лъжлива става. Съгласно заключението на в.л.
д-р Д.пълно възстановяване с оглед характера и месторазположението на увредата, възрастта на
ищцата и състоянието на крайника е
невъзможно.
Следователно съдът намира иска за частично доказан по основание.
Относно размерът, съдът съобрази указанията
дадени с ППВС № 4/68г. и
с ППВС № 17/63г. Освен търпените болки и
страдания, продължителността на срока, в който те се търпят, съдът отчете
обстоятелството, че ищцата е получила второ счупване, което с цитираните по
горе съдебни решения е прието, че не в причинно следствена връзка с ПТП. Това
счупване е удължило периода на лечение, възстановяване и оздравяване, като съда
счита че е допринесло отчасти и до получената псевдоартроза.
Предвид всички тези
обстоятелства по настъпването на вредите, вида и характера на уврежданията,
претърпените болки и страдания, степента на увреждане, продължителният период
от време и ефектът, който оказват върху начина на живот на ищцата, съдът
намира, че справедливото обезщетение за претърпените неимуществени вреди
възлиза на сумата от 5 000 лева.
По изложените съображения искът
е доказан по основание до размера от 5
000 лева, до който следва да се уважи, а в останалата част до 30 000
лв. отхвърля като неоснователен и недоказан.
По отношение на законната
лихва.
Съгласно трайната съдебна
практика, законната лихва при ексцес на вредите се дължи от датата на настъпване
-установяване на усложнението. С допълнителната искова молба ищецът е
заявил, че началния момент на
претендираната лихва не е момента на
установяване на усложнението, а датата на завеждане на ИМ - 21.10.2015г. и съобразно искането обезщетението за забава се
дължи от 21.10.2015г.
По разноските.
С оглед изхода на делото право
на разноски имат и двете страни.
Ищецът е направил разноски в
размер на 600 лева за СМЕ, а
ответника 500 лв за СМЕ, съгласно
представените списъци по чл. 80 ГПК. Ответното дружество претендира и
юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 3 във вр. с ал. 8 ГПК.
На ищеца съразмерно на уважената
част от иска му се дължат разноски в размер на 100 лева 5 000/30 000 х 600), а на ответника съобразно
отхвърлената част на иска в размер на 416,66
лева( 25 000/30 000 х 500).
Съдът счита че следва да се
определи юриск.възнагр. съгласно чл. 78 ал.8 ГПК в размер на 200 лв. които ищецът да заплати на ответника.
Ответникът следва да се осъди да
заплати в полза на бюджета на Софийски градски съд сумата от 200 лева – ДТ съразмерно на уважената
част от иска.
При тези мотиви, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА ЗК „Л.И.“
АД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление:***, да
заплати на Е.Х.С., ЕГН **********, с адрес: *** на основание чл. 226 КЗ (отм.) сумата от 5 000 лева –
застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди - ексцес от
влошаване и усложнения на многофрагментно счупване на дясна раменна кост в
средната трета, от последваща псевдоартроза,причинени в следствие на претърпяно
застрахователно събитие в резултат на ПТП настъпило на 21.10.2010 г. ведно със законната лихва върху сумата от 21.10.2015г. до окончателното й изплащане и разноски
съобразно уважената част от иска в размер на 100 лева, КАТО ОТХВЪРЛЯ
ИСКА за разликата над сумата от 5 000 лева до сумата от 30 000 лева.
ОСЪЖДА Е.Х.С., ЕГН ********** да
заплати на „Л.И.“ АД, ЕИК *******, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата
от 416,66 лева – разноски съразмерно на отхвърлената част от иска и на основание чл. 78 ал. 8 ГПК 200
лева юрисконсултско възнаграждение, или общо сумата 616, 66 лв.
ОСЪЖДА „Л.И.“
АД, ЕИК *******, да заплати на Софийски градски съд, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК сумата от
200,00 лева – ДТ съразмерно на
уважената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО
може да се обжалва с въззивна жалба пред
САС в двуседмичен срок от получаването му от странте.
СЪДИЯ: