М О
Т И В И
към присъда, постановена по н.о.х.д. № 161/2018
г. по описа на
Софийския
окръжен съд
Д.С.Т.,
роден на *** ***, българин, български гражданин с постоянен и настоящ адрес:***,
с висше образование, женен, безработен, неосъждан, с ЕГН: ********** е предаден
на съд по обвинение за престъпление по чл.
248а, ал. 3, вр. ал. 1 НК, затова че на 09.02.2015 г. в гр. С., ул. „Цар С.“ № ., пред Е.А. – мениджър бизнес
клиенти в „Уникредит Б.“ АД, филиал С., като
управител и представител на „К.С МЕБ“ ЕООД, гр. П. с ЕИК . е представил неверни
сведения, а именно:
- „Удостоверение за
наличието или липсата на задължения по чл. 87, ал. 6 ДОПК с изх. №
140201500023951/04.02.2015 г.“, удостоверяващо, че лицето Д.С.Т. няма данъчни
задължения, след като е имал такива в размер на 1 200,35 лв. за 2014 г.
/за ДОО за 2014 г. - в размер на 74,20 лв. и за здравно осигуряване за 2014 г. -
в размер на 1 126,15 лв./ и
- „Удостоверение за наличието
или липсата на задължения по чл. 87, ал. 6 ДОПК с изх. №
140201500023945/03.02.2015 г.“ на „К.С
МЕБ“ ЕООД с ЕИК *********, удостоверяващо, че дружеството няма данъчни задължения,
след като е имало такива в размер на 16 827,11 лв.,
с цел да получи кредит от
същата банкова институция.
Представителят на С.о.п. поддържа обвинението срещу
подсъдимия от фактическа и правна страна така, както е повдигнато с
обвинителния акт. Счита, че обвинението се подкрепя от доказателствата, събрани
и проверени в хода на съдебното следствие, при което се установява по несъмнен
начин, че подсъдимият е извършил деянието, описано в обстоятелствената част на
обвинителния акт и следва да се ангажира неговата наказателна отговорност за
престъплението, за което му е повдигнато обвинение. В подкрепа на обвинението
за авторството на подсъдимия на деянието прокурорът се позовава на показанията
на свид. Е.А. и на приетата по делото комплексна почеркова и техническа
експертиза, като сочи, че последната по несъмнен начин установява и
обстоятелството, че двата инкриминирани документа са неистински.
По отношение на наказанието „лишаване от свобода“,
което следва да се наложи на подсъдимия за извършеното престъпление, прокурорът
предлага то да се определи около средния размер на предвиденото, като при
индивидуализацията му се отчетат като смекчаващи обстоятелствата, свързани с чистото
съдебно минало на подсъдимия, липсата на криминалистична регистрация до момента
и добрите характеристични данни, като липсват отегчаващи обстоятелства; по
отношение на кумулативно предвиденото наказание „глоба“ прокурорът предлага
нейният размер да се определи в долните граници на предвиденото, като се
отчете, че подсъдимият е безработен и неговата възраст. Прокурорът предлага
изпълнението на наказанието лишаване от свобода да се отложи по реда на чл. 66,
ал. 1 НК.
Защитникът адв. Г. изнася доводи за недоказаност на
обвинението и моли подзащитният ѝ да бъде оправдан. В подкрепа на
заявеното искане се твърди, че подсъдимият никога не е посещавал гр. Своге и
намиращия се там офис на „У. Б.“ АД; че
още през 2013 г. е преустановил контактите си със счетоводителя /свид. С.С./, който дотогава е водил счетоводството на фирмата му, прекратил
е дейността на фирмата и е поискал от него да я дерегистрира по ЗДДС. На
следващо място защитата поддържа, че недоказаността на авторството на
подсъдимия на деянието се потвърждава и от липсата на каквито и да е данни за
датата и часа на посещението на подсъдимия в банката, вкл. и липса на
видеозаснемане от охранителните камери на банката на твърдяното посещение. Все
във връзка с довода за недоказаност на обвинението се твърди, че съществуват
груби и тежки несъответствия в показанията на свидетелите, без конкретно да се
сочат такива. Твърди се, че заявленията за издаването на инкриминираните два
документа – удостоверения за наличие или липса на данъчни задължения - са били
подадени по електронен път, а подсъдимият не притежава електронен подпис. Поддържа
се за установено от показанията на свид. Е.А., че лицето, което е посетило
офиса на банката с цел да поиска промяна на кредитните условия, приличало
повече на счетоводителя /свид. С.С./ и много малко
приличало на подсъдимия.
Защитникът поддържа още, че
подсъдимият и неговата съпруга много тежко преживяват воденото наказателно
производство и неговата продължителност.
Подсъдимият поддържа доводите, изложени от своя
защитник и моли да бъде оправдан.
Събраните и проверени в хода на
проведеното съдебното следствие доказателства и доказателствени източници,
обсъдени съвкупно, установяват изложената в обстоятелствената част на
обвинителния акт фактическа обстановка:
Подсъдимият Д.С.Т. е роден на *** ***,
българин, български гражданин, с постоянен и настоящ адрес:***, с висше
образование, женен, безработен, неосъждан, с ЕГН: **********.
Подсъдимият Т. е управител и едноличен
собственик на капитала на „К. М.“ ЕООД, гр. П., ЕИК ********* /справка
от търговския регистър – л. 212, том 2 от ДП/.
През 2008 г. подсъдимият в качеството си
на управител на „К. М.“ ЕООД упълномощил свид. С.П.С.
да го представлява, подписва и ангажира пред всички институции в страната във
връзка с дейността на търговското дружество /пълномощно – л. 73, том 2
от ДП/. Свид. С. осъществявал и счетоводното
обслужване на дружеството.
През 2014 г. търговското дружество „К. М.“
ЕООД, гр. П., ЕИК ., представлявано от подсъдимият Д. Ст. Т., сключило два
договора за банков кредит с „У. Б.“ АД
(Договор
за банков револвиращ кредит № 4-********* от
07.02.2014 г. – л.л. 56 – 60, том 1 от ДП и Договор
за банков кредит - овърдрафт № 0014/273/12062014 от 12.06.2014 г. – л.л. 61 – 64, том 1 от ДП).
На 09.02.2015 г. подсъдимият, заедно със
свидетеля С., посетил офис на филиал на „У.
Б.“ АД в гр. С., ул. „Ц. С.“ № ., за да подаде искане за предоговаряне
условията на отпуснатите два кредита. Там се срещнал и разговарял със
свидетелката Е.Д.А. - мениджър бизнес клиенти в банката. Подсъдимият подал писмено
искане за кредит, регистрирано с вх. № 027 3-N-001973/09.02.2015 г., като
пред свид. Е.А. лично подписал и съответно лично заверил с подписа си всички
документи, представени пред банката във връзка с искането (искане за кредит с вх. №
027 3-N-001973/09.02.2015 г. и
приложени към него документи – л.л. 156 – 191, том 2
от ДП).
Заедно с
посочените документи и във връзка с подаденото искане за кредит подсъдимият
представил пред свид. Ел. А. и два броя удостоверения за наличие или липса на
задължения по чл. 87, ал. 6 ДОПК, а именно:
- „Удостоверение
за наличието или липсата на задължения по чл. 87, ал. 6 ДОПК с изх. №
140201500023951/04.02.2015 г.“ на НАП, ТД – С., офис П., удостоверяващо, че подсъдимият
Д.С.Т. в лично качество няма данъчни задължения /л. 91, том 1 от ДП/ и
- „Удостоверение за наличието
или липсата на задължения по чл. 87, ал. 6 ДОПК с изх. №
140201500023945/03.02.2015 г.“ на НАП, ТД – С., офис П., удостоверяващо, че представляваното
от подсъдимия дружество „К.
МЕБ“ ЕООД с ЕИК .
няма данъчни задължения /л. 152,
том 2 от ДП/.
На всяко от посочените удостоверения бил
придаден вид, че е издадено от съответно компетентния орган по приходите, а
именно: „НАП, ТЕРИТОРИАЛНА ДИРЕКЦИЯ С., офис П.“ и с положен подпис за издалия
го служител: „Орган по приходите: Д.Й.“, като бил положен и печат, чиято
печатна форма наподобява печатите на НАП.
Свид. Е.А. въвела документите в
системата „Х.“ на банката за оценка на риска и в хода на тази проверка двете
удостоверения за наличието или липсата
на задължения по чл. 87, ал. 6 ДОПК, посочени по-горе, представени от
подсъдимия, били отчетени като съмнителни.
При
извършената проверка в ТД на НАП, гр. П. е установено, че подс. Д. Т. към
20.02.2015 г. е имал данъчни задължения по смисъла на чл. 87, ал. 6 ДОПК общо в
размер на 1 200,35 лв. за 2014 г., от които: за ДОО за 2014 г. - в размер
на 74,20 лв. и за здравно осигуряване за 2014 г. - в размер на 1 126,15
лв. /справка от ТД на НАП, гр.
Перник – л.л. 79 – 81, том 1 от ДП/. При проверката е
установено още, че представляваното от подсъдимия търговско дружество „К. Меб“ ЕООД, гр. П., с ЕИК . към датата 20.02.2015 г. също е имало задължения
по смисъла на чл. 87, ал. 6 ДОПК в размер на 16 827,11 лв. /справка от ТД на НАП, гр. П. – л.л. 15 – 17, том 1 от ДП/.
Установява се, че двете удостоверения за наличието или липсата на задължения по чл.
87, ал. 6 ДОПК не са издадени от служител на НАП, ТД – С., офис П. /писмо изх. № 20-00-1334#/25.02.2015 г. на ТД на НАП – С., офис П.– л.
14, том 1 от ДП и комплексна почеркова и техническа експертиза - л.л. 117 – 146,
том 2 от ДП/.
Свид. Д.Е.Й. – инспектор по приходите в отдел „Обслужване на клиенти“ в ТД на
НАП – С., офис П. също потвърждава, че подписът, положен на всяко от
удостоверенията за издалия го служител: „Орган по приходите – Д.Й.“, не е
положен от нея.
Извършената
комплексна почеркова и техническа експертиза /л.л. 117 – 146, том 2 от ДП/ също потвърждава: че
подписите върху двете удостоверения не са положени от свид. Д.Е.Й.; че печатът,
положен върху тях, не е отпечатък от оригиналния печат, предоставен от свид. Д.Е.Й.,
ползван от нея към 03.02.2015 г. От експертизата се установява още, че
подписите върху двете удостоверения са поставени от едно лице, а отпечатъците
от печати върху тях са оставени от изцяло неистинска печатна форма,
наподобяваща печатите на НАП.
От посочената
експертиза се установява, че подписите върху документите /л.л. 156 – 191, том
2 от ДП/,
представени от подсъдимия във връзка с искането му за предоговаряне условията
на отпуснатите два кредита -“Искане за кредит с вх. № 027 3-N-001973/09.02.2015
г.“ – са положени от подс. Д.Т.. По отношение на съдържащата се в тези
документи декларация за липса на задължения от 09.02.2015 г. /л. 190, том 2 от ДП/ се установява: че
ръкописно написания текст „Д. С. Т.“ е написан от подсъдимия; ръкописно
написания текст „09.02.2015 г.“ не може да се установи от кого е изпълнен;
останалия ръкописно написан текст в документа не е написан от подсъдимия и от
свид. С.С., а от друго лице.
Подсъдимият е
на 68 години, не е осъждан. Липсват негативни данни за личността му. През м.
февруари 2019 г. е диагностициран с онкологично заболяване, като през м. март
2019 г. туморната формация е отстранена оперативно. Няма данни за провеждана
впоследствие терапия /лъчетерапия или химиотерапия/. Здравословното му
състояние му позволява да участва пълноценно във воденото срещу него
наказателно производство /СМЕ – л. 63 от д./.
Възприетата фактическа
обстановка се установява от доказателства и доказателствени средства, събрани и
проверени в хода на съдебното следствие: Гласни доказателства, установени от: частично от обясненията на подсъдимия и от свидетелските
показания на: Д.Е.Й., Е.Д.А. и частично от показанията на С.П.С.; заключението на извършената в досъдебното
производство комплексна почеркова и техническа експертиза /л.л.
117 – 146, том 2 от ДП/; протоколи
за разпознаване, придружени с фотоалбуми /л.л. 101 -
109, том 2 от ДП/ и писмени
доказателства - приети по реда на чл. 283 НПК и подробно описани в съдебния
протокол от 05.06.2020 г.
Съдът не констатира противоречия в събрания
доказателствен материал, поставен в основата на възприетите и изложени по-горе
фактически констатации и изводи. Събраните свидетелски показания на Д.Е.Й. и Е.Д.А.
поотделно са последователни, не съдържат вътрешни противоречия и пресъздават с
висока степен на конкретност възприетите от свидетелите факти, а обсъдени
помежду им - не съдържат никакви противоречия и напълно кореспондират помежду
си.
И двете свидетелки последователно, достатъчно
конкретно и детайлно възпроизвеждат фактите, непосредствено възприети от тях,
свързани с издаването на двете удостоверения и представянето им от подсъдимия
пред банката с цел да получи кредит. Между показанията им не са налице
противоречия, а и те се отнасят до различни факти, като, обсъдени съвкупно,
взаимно се допълват и създават достоверна картина на инкриминираните събития и
тяхната последователност. Отделно показанията на всяка от двете свидетелки се
подкрепят косвено от събраните по делото писмени доказателства, цитирани
по-горе в изложението и напълно кореспондират на данните, установени посредством комплексната почеркова и техническа
експертиза, за това че при описаните по-горе обстоятелства именно
подсъдимият е представил пред банката две удостоверения за наличието или липсата на задължения по чл.
87, ал. 6 ДОПК, за да получи кредит, които са били неистински - не са били
издадени от лицето, сочено в документа като негов автор и са били с невярно
съдържание.
Свид. С.С. в своите
показания също потвърждава, че заедно с подсъдимия е посещавал офиса на филиал
на „У. Б.“ АД в гр. С. , с което
потвърждава показанията на свид. Е.А. в тази им част и по същество подкрепя
обвинителната теза. Същевременно свидетелят избягва ясен и точен отговор на
въпроса относно целта на това посещение в банковия офис, но съобщава, че е
проведен разговор за „постигане финансиране на дружеството“. В останалата им част
неговите показания, без да разколебават обвинителната теза, също са колебливи и
непоследователни, като свидетелят ту отрича, ту потвърждава несъмнено
установения факт, че е бил упълномощен от подсъдимия да го представлява,
подписва и ангажира пред всички институции в страната във връзка с дейността на
търговското дружество, което се установи от приложеното по делото пълномощно на
л. 73, том 2 от ДП.
В основата на своите фактически констатации съдът
постави именно показанията на свидетелите Д.Е.Й. и Е.Д.А., които безпротиворечиво, последователно и убедително установяват
изложената по-горе фактическа обстановка.
Не остава никакво съмнение и по въпроса, че именно
подсъдимият е представил двата неистински документа пред свид. Ел. А. и че ги е
представил с цел да получи кредит, конкретно – за да предоговори
условията на отпуснатите по-рано два кредита.
Категорично се установи, че представените от
подсъдимия две удостоверения за наличието
или липсата на задължения по чл. 87, ал. 6 ДОПК са били неистински – не
са били издадени от лицето, сочено в документа като негов автор и са били с
невярно съдържание. Тези фактически изводи се обосновават от съвкупния анализ
на показанията на свид. Д.Й., приетите писмени доказателства - писмо изх. № 20-00-1334#/25.02.2015
г. на ТД на НАП – С., офис П., приложено на л. 14, том 1 от ДП и приетата комплексна
почеркова и техническа експертиза /л.л. 117 – 146,
том 2 от ДП/.
Съдът възприема изцяло заключението на комплексната почеркова и техническа
експертиза, тъй като е компетентно изготвено и обосновано от доказателствата по
делото. За да отговори на поставените въпроси вещото лице е ползвало
непосредствено събрания от него сравнителен материал, даден от подсъдимия, който
е послужил за необходимото сравнително изследване за изпълнение на поставената
задача.
Съдът не дава вяра на
обясненията на подсъдимия в частта им, с която категорично отрича да е
посещавал офиса на филиала на банката в гр. Своге. Тези негови обяснения са
опровергани както от показанията на свид. Ел. А., така и от показанията на
свид. Ст. С..
Съвкупният анализ на
доказателствата, установени от събраните доказателствени средства, посочени
по-горе, обосновава фактическите констатации и изводи, че при описаните по-горе
обстоятелства именно подсъдимият е представил пред банката два неистински
официални документа, които били с невярно съдържание - две удостоверения за
наличието или липсата на задължения по чл. 87, ал. 6 ДОПК, - за да получи
кредит.
По повод доводите на
защитата следва да се отбележи, че остава опровергано твърдението, че
подсъдимият е преустановил контактите си със свид. С.С.
още през 2013 г., тъй като по делото се установи, че на 09.02.2015 г. той заедно
със свидетеля С. е посетил офиса на филиал на банката, за да подаде искане за
предоговаряне условията на отпуснатите два кредита. Не е вярно и твърдението,
че през 2013 г. е била прекратена дейността на търговското дружество,
представлявано от подсъдимия, тъй като справката от търговския регистър сочи
същото като действащо и към момента /справка – л. 213, том 2 от ДП/, а през 2014 г. и по-точно на 30.12.2014 г.
дружеството е било дерегистрирано по ЗДДС, което се
установява от справка на л. 212, том 2 от ДП.
На следващо място не намира
правна подкрепа доводът на защитата за недоказаността на авторството на
подсъдимия на деянието, за което му е повдигнато обвинение, поради липсата на
каквито и да е данни за датата и часа на посещението на подсъдимия в банката,
вкл. и липса на видеозаснемане от охранителните камери на банката на твърдяното
посещение. Тези обстоятелствата се установиха по категоричен начин от
показанията на свид. Ел. А., която категорично сочи, че именно подсъдимият е
посетил банката и е представил двете удостоверения, засечени като съмнителни от
банковата система за оценка на риска, че тогава е бил заедно със свид. Ст. С. и
че това не е било първото му посещение в банката. Последното е достоверно
най-малко поради това, че между представляваното от подсъдимия търговско
дружество и банката е имало предходни правоотношения, произтичащи от два
договора за банков кредит, подписани от подсъдимия и сключени в гр. Своге.
Най-сетне без значение за
правилното решаване на делото е дали подсъдимият има надлежно регистриран
електронен подпис или не, след като се установи, че той не е подавал заявления за
издаването на инкриминираните два документа – удостоверения за наличие или
липса на данъчни задължения.
При така установената фактическата обстановка съдът
достигна до следните изводи от правна страна:
С деянието си подсъдимият е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъплението по чл. 248а, ал. 3, вр. ал. 1 НК, като на 09.02.2015 г. в гр. С., ул. „Ц. С.“ ., пред Е.А. – мениджър бизнес
клиенти в „У. Б.“ АД, филиал С., като управител и представител на „КО. МЕБ“
ЕООД, гр. П. с ЕИК . е представил неверни сведения в искане за кредит,
регистрирано с вх. № 027 3-N-001973/09.02.2015 г., прилагайки
към искането два неистински официални документа, на всеки от които е бил
придаден вид, че е издаден от Д.Й. – орган по приходите при НАП, ТД – С., офис
П., а именно:
- „Удостоверение за
наличието или липсата на задължения по чл. 87, ал. 6 ДОПК с изх. № ./04.02.2015
г.“, в което невярно е било удостоверено, че подс. Д.С.Т. като физическо лице „няма
задължения“, след като в действителност е имал такива в размер на 1 200,35
лв. и
- „Удостоверение за наличието
или липсата на задължения по чл. 87, ал. 6 ДОПК с изх. № ./03.02.2015 г.“, в
което невярно е било удостоверено, че представляваното от подсъдимия търговско
дружество „К. МЕБ“ Е.Д с ЕИК ********* „няма задължения“, след като
в действителност е имало такива в размер на 16 827,11 лв.
Нормата
на чл. 248а, ал.
3, вр. ал. 1 НК
не прави разлика дали се касае за отпускане на изцяло нов или за предоговаряне
на условията на вече отпуснат банков кредит. Без значение за съставомерността е
дали представените пред банката 2 бр. неистински и с невярно съдържание
удостоверения са довели или не до получаването на искания банков кредит и до
усвояването на финансовите средства. Деянието е
довършено с факта на депозирането на искането за кредит, към което са били
приложени двете неистински удостоверения, в които са били отразени неверните
сведения, че подсъдимият като физическо лице и представляваното от него
търговско дружество нямат данъчни задължения, след като в действителност и
двата субекта са имали такива.
Субективното
измерение на престъпния състав по чл. 248а, ал. 3, вр. ал. 1 НК се разкрива
чрез конкретно обективираното от дееца поведение: подсъдимият не е подавал
изобщо искания до компетентния орган по приходите за издаване на удостоверения
по чл. 87, ал. 6 ДОПК, нито е упълномощавал за това трето лице, т.е. съвсем
съзнателно се е снабдил с два неистински официални документа, отразяващи
неверни обстоятелства и ги е представил пред банката, за да получи кредит,
напълно съзнавайки, че двете удостоверения са неистински и че в тях е отразено невярно
обстоятелството за липсата на данъчни задължения на двата субекта, преследвайки
специфичната съставомерна субективна цел да получи
банков кредит, т.е. действал е с пряк умисъл.
Предвид изложеното, съдът призна подсъдимия за виновен
в извършването на престъплението по чл. 248а, ал. 3, вр. ал. 1 НК
За извършеното престъпление в закона е предвидено
наказание „лишаване от свобода от една до шест години“ и „глоба от две хиляди до
десет хиляди лева“.
При индивидуализацията на наказанието съдът отчете като
смекчаващи отговорността на подсъдимия данните за личността на дееца - чистото
му съдебно минало, липсата на негативни характеристични данни за него, данните
за влошеното му здравословно състояние и напредналата му възраст – на 68 години.
Не се установяват отегчаващи отговорността на
подсъдимия обстоятелства.
Съвкупната оценка на релевантните към
индивидуализацията на наказанието на подсъдимия обстоятелства налага извод за определяне
на наказание при условията на чл. 54 НК в долните граници на предвиденото в
закона, поради което и при условията на чл. 54 НК съдът определи наказание
лишаване от свобода за срок от две години. Това
наказание съдът счете за съответно на тежестта на извършеното и годно да
постигане целите, визирани в разпоредбата на чл. 36 НК. Така определеното
наказание по тежест е достатъчно, за да окаже поправително и превъзпитателно
въздействие спрямо подсъдимия, и удовлетворява целите на генералната превенция
– да въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на
обществото.
Установените релевантни за индивидуализацията на
наказанието обстоятелства не сочат нито многобройност, нито изключителност на
смекчаващите, при които и най-лекото, предвидено в закона наказание, да се
окаже несъразмерно тежко за извършеното, поради което приложението на чл. 55 НК
се явява необосновано. Противното би довело до прекомерна снизходителност
спрямо подсъдимия, необусловена и явно пренебрегваща степента на обществена
опасност на самото деяние.
Съдът,
като взе предвид сравнително по-ниската степен на обществена опасност на
личността на подсъдимия и чистото му съдебно минало, влошеното му здравословно
състояние и напредналата възраст, счете че за постигане целите на наказанието и
преди всичко за неговото поправяне не е наложително наказанието лишаване от
свобода да се изтърпи и затова на основание чл. 66, ал. 1 НК отложи
изпълнението на наказанието за срок от три години.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК съдът осъди подсъдимия да заплати
направените по наказателното производство разноски, както следва: по сметка на
СОП - сумата в размер
на 392,16 /триста и деветдесет и два лева и 16 ст./ лева за направените
разноски във фазата на досъдебното производство; по сметка на С. о. съд -
сумата в размер на 272,00 /двеста и седемдесет и два/ лева за направените
разноски в съдебната фаза на производството.
По изложените мотиви съдът
постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: