Д О Б Р И Ч К И Р А Й О Н Е Н
С Ъ Д
Р Е Ш Е Н И Е
№……………..
гр.Добрич,14.11.2018
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Добрички районен съд, наказателна
колегия, осми наказателен състав, в
публично съдебно заседание на пети
ноември две хиляди и осемнадесета година, в състав:
Съдия - Веселин Стефанов Монов,
при участието на съдебен секретар Мария Атанасова,
разгледа
А.Н.Д.№1170 по описа на ДРС за 2018 г.
Производството е по реда на
чл.59, ал.І във вр. с чл.63, ал.І от ЗАНН и е образувано по жалба на ”***” АД ,
ЕИК *** със седалище и адрес на управление: гр.Добрич,ул.”***”№***представлявано
от С.Д.Щ.- изпълнителен директор на акционерното дружество срещу наказателно
постановление №08-001001/352 от дата 13.08.2018 година на Директора на Дирекция
„Инспекция по труда” гр. Добрич.
С
атакуваното наказателно постановление на основание чл.416,ал.5 във вр.с чл.415,
ал.1 от Кодекса на труда /КТ/ на жалбоподателя ”***” АД-гр.Добрич е наложена имуществена
санкция в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева, с оглед на осъществен
състав на административно нарушение по текста на чл.415, ал.1 от КТ.
С депозираната пред съда
жалба се моли за отмяна изцяло на наказателното постановление като незаконосъобразно и
неправилно. Навеждат се оплаквания за допуснати съществени нарушения на материалния закон и процесуалните правила в хода на административнонаказателното производство, довели до ограничаване на накърнявани на правото на
защита, съставляващи самостоятелно основание за отмяна изцяло на
атакуваното НП. Релевират се претенции и в насока за погасена давност на
дължимата престация по изплащане на трудовите задължения, което не е съобразено
от наказващия орган при издаване на наказателното постановление и ангажиране
отговорността на въззивника.Счита, че допуснатите съществени нарушения на
материалния закон и процесуалните правила, не могат да бъдат преодолени в хода
на съдебното производство чрез последващи изявления, което налага за съда да
отмени изцяло наказателното постановление.
Редовно призован за съдебното заседание
жалбоподателят не се представлява
от процесуален представител. Изложено е допълнително писмено
становище, с което се поддържа искането за отмяна на наказателното
постановление на посочените в жалбата правни основания, както и за незаконосъобразно
привличане отговорността на жалбоподателя повторно, в нарушение на основен
правен принцип „non bis im
idem”.
Въззиваемата страна, редовно призована, в
съдебно заседание се представлява от свой процесуален представител - юрисконсулт Галин Николов. Представляващият държавната институция изразява
становище жалбата да се остави без уважение, за която приема, че се явява неоснователна и правно неиздържана. Пледира наказателното постановление да се потвърди от съда като
законосъобразно и
правилно, включително и в санкционната му част.
След анализ
и преценка събраните в хода на съдебното следствие писмени и галсни доказателства,
съдът съобразно обхвата на предоставените му правомощия в чл.314 от НПК провери
изцяло правилността на наказателното постановление, при което намери за
установено от фактическа страна следното:
На 01.06.2018 година св.Т.А. и С.Г. – изпълняващи длъжността
„инспектор” в Държавна „Инспекция по труда”
- гр.Добрич извършили проверка на ”***”АД, стопанисващо кожухарска фабрика, с
предмет на дейност „Обработка на кожи и производство на кожухарски и кожени
облекла”, находяща се в гр.Добрич, ул.”***”№57. Проверката е иницирана във
връзка с предходна такава от дата 24.04.2018 година, обективирана в ПИП
№ПР1815113/21.05.2018 година, при която проверяващите органи на ДИТ-Добрич констатирали
множество административни нарушения на разпоредбата на чл.128, т.2 от КТ.Последните
се изразявалищи се в неизплащане от дружеството, в качеството му „работодател”
по смисъла на §1,т.1 от ДР на КТ на уговореното трудово възнаграждение на
работници и служители за извършената работа през предходни периоди, считано от
месец юни на 2015 до месец декември 2017 година. Във връзка с установените
нарушения на трудовото законодателство, на основание чл.402, ал.1, т.12 от КТ контролните
органи са дали на работодателя задължителни
за изпълнение предписания, за изплащане на дължимите трудови възнаграждения на
работниците и служителите с определен краен срок за изпълнение.
Във връзка с изпълнение на
предписанията проверяващите изискали от
представляващият търг.дружество да се яви той или упълномощено от него лице на
05.06.2018 година в ДИТ-Добрич и да представи ведомости за заплати или други
документи, удостоверяващи изпълнението на дадените преди това задължителни предписания.
Независимо от факта, че представляващия търг.дружество „***”АД е бил уведомен надлежно
с призовка от 31.05.2018 година /същата е получена лично от него на 04.06.2018
година /, представител на дружеството така и не се явил на указаната дата в ДИТ-гр.Добрич
и не представил нужната документация за изпълнение на дадените предписания.
Воден от изложените фактически
констатации на 22.06.2018 година св.Т.А. в качеството на дл.лице, притежаващо
съответните властнически правомощия съставил Акт за установяване на
административно нарушение /АУАН/ №08-001001/22.06.2018 година, с който привлякъл
административнонаказателната отговорност на „***”АД за извършено адм.нарушение
на чл.415,ал.1 от КТ. Актът е съставен в отсъствие на представляващия дружеството
и при спазване на нормативните изисквания на чл.40,ал.2 от ЗАНН. В обстоятелствената
част на АУАН е изложено подробно и ясно описание на обстоятелствата, при които е
установено нарушението, както и на други относими към предмета на спора факти. По
отношение на изпълнителното деяние е прието, че се изразява в неизпълнение в
срок от страна на „***”АД, в качеството на „работодател” на задължително предписание
в точка 13, дадено с ПИП №ПР1815113/ 21.05.2018 година, а именно: да изплати
уговореното трудово възнаграждение за извършена работа за месец юли 2016 година
на описаните в точка 13 от протокола работници и служители. В акта изрично са цитирани писмените
доказателства и материали, които са съобразени от актосъставителя при
съставянето на акта и ангажирането отговорността на провинилия се субект.
Описаната
и възприета от съда фактическа обстановка се установява от показанията на
актосъставителя Т.А. и свидетелите С.И.Г.А.Ю.И., както и приложените по делото
писмени доказателства, приобщени от съда по предвидения процесуален ред.
Въз основа
на АУАН и в срока на чл.34, ал.3 от ЗАНН административно-наказващият орган е издал
наказателното постановление №08-001006/357 от дата 13.08.2018 година, с което
на основание чл. 416,ал.5,във вр. с чл.415,ал.1 от КТ е ангажирал отговорността на „***”АД в качеството на „работодател” за извършено нарушение на
чл.415,ал.1 от КТ. Описаната в АУАН фактическа обстановка на административното нарушение
е отразена изцяло и в наказателното
постановление.
Съдът,
предвид вмененото му задължение и извършена цялостна проверка на НП и АУАН
констатира, че същите са съставени от компетентни длъжностни лица, в кръга на
предоставените им властнически правомощия и
при спазване на процесуалните правила и срокове, посочени в разпоредбите
на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Процесното нарушение е конкретизирано в степен, позволяваща на субекта на нарушението да разбере за
какво е обвинен и срещу какво следва да се защитава. Посочена е конкретно нарушената
материално-правна норма, датата и мястото, където е установено нарушението,
както и други релевантни обстоятелства, имащи значение за решаването на
административнонаказателния спор.Допуснатата техническа грешка в НП, отнасяща
се за крайния срок на изпълнение на предписанието /погрешно е посочена дата
25.05.2018 година вместо 01.06.2018 година/ не води до неяснота и не ограничава
правото на защита, при условие, че в ПИП№1815113/21.05.2018 година и АУАН е
посочено ясно – до дата 01.06.2018 година. Изложените фактически обстоятелства формират
еднозначен извод у съда, че при издаване на НП не са допуснати съществени нарушения
на материалния закон и процесуалните правила, които да ограничават правото на защита на санкционирания субект– в каквато насока са
изложените от защитата претенции.
В законоустановеният срок на чл.59, ал.2 от ЗАНН жалбоподателят „***”АД като легитимирана страна с правен интерес оспорва
законосъобразността и обосноваността на наказателното постановление, при което
жалбата му се явява процесуално допустима. Разгледана по същество обаче, съдът
я намира за неоснователна по следните съображения:
От правна страна:
От легалния прочит на разпоредбата на
чл.415,ал.1 от КТ е видно, че "Който не изпълни задължително предписание
на контролен орган за спазване на трудовото законодателство, се наказва с
имуществена санкция или глоба в размер от 1 500 до 10 000 лв." От
обективна страна визираната в чл. 415, ал.
1 от КТ отговорност е налице, когато не е изпълнено задължително
предписание по спазване на трудовото законодателство, издадено от оправомощен
за това орган. Предмет на нарушението не са дадените задължителни указания, а
тяхното неизпълнение в указания срок.Постановени като принудителна
административна мярка, дадените задължителните предписания по чл.404, ал.1, т.1
от КТ по своята правна природа съставляват индивидуален административен акт,
който подлежи на обжалване по предвидения от закона. От приложените по делото
доказателства е видно, че предписанията не са обжалвани от жалбоподателя на
осн.чл.145,ал.1 от АПК в законоустановения срок 14-дневен срок пред съда, поради
което същите са влезли в сила и подлежат на задължително изпълнение. От това
следва,че неизпълнението на влязлото в сила предписание е юридически факт,
пораждащ административнонаказателната отговорност на неговия адресат.
Формата
на изпълнителното деяние на процесното нарушение по чл. 415, ал.
1 от КТ е бездействие и се изразява в това, че „работодателят” не
е изпълнил задължително за изпълнение
предписание по т.13, дадено с ПИП №ПР1815113/21.05.2018 година година, а
именно: да изплати уговореното трудово възнаграждение за месец юли 2016 година
на поименно изброените работници в указания срок – до 01.06.2018 година. Между
страните не се спори , че жалбоподателят „***”АД е „работодател” по смисъла на §1
от ДР към КТ, както и че с цитирания по-горе ПИП от страна на проверяващите
органи на ДИТ са дадени задължителни за изпълнение предписания на ”***”АД,
които са били връчени нанадлежно на „работодателя” и не са изпълнени в указания
срок.
В хода на съдебното следствие не бяха събрани
доказателства, които да компрометират
обвинителната теза и да доказват противното, на изложената от наказващия орган
фактическа обстановка на административното нарушение и обстоятелствата, при
които е осъществено. И доколкото липсват доказателства, от които да съдим, че са
били предприети своевременно действия по изпълнение на дадено задължително за
изпълнение предписание по т.13 на ПИП №ПР1815113/21.05.2018 година е видно, че „работодателят” с
проявеното бездействие е осъществил състава на адм. нарушение по
чл.415,ал.1 от КТ.
В подкрепа изцяло на развитата обвинителна
теза се явяват показанията на актосъставителя Т.А. и свидетелите С.И.Г. и А.Ю.И., които по
своята същност и насока съдът намира за непротиворечиви, еднопосочни и
взаимнодопълващи се. Същите кореспондират изцяло и се подкрепят от приложените
по делото безспорни писмени доказателства, доказващи неизпълнението на
задължително предписание от „работодателя” в указания срок, дадено от
контролните органи на ДИТ. Предвид изложеното, съдът приема, че законосъобразно
и обосновано административно-наказващият орган е ангажирал „безвиновната отговорност”
на ЮЛ в качеството му на „работодател”, с оглед осъществен състав на адм.нарушение
по текста на чл.415,ал.1 от КТ.
А колкото до наведените претенции
с жалбата за допуснати съществени нарушения на материалния закон и
процесуалните правила, съдът не ги споделя и отхвърля като несъстоятелни по
следните съображения:
На първо място, несъстоятелно се
твърди в жалбата, че от съдържанието на наказателното постановление не можело
да се извлече какво точно е конкретното нарушение, за което се налага наказанието,
за всеки един от тях поотделтно, по отношение но кои работници, в какъв размер
е налице неизпълнение. Неправилно в случая се смесва правното основание, въз
основа на което е привлечена отговорността на жалбоподателя - чл.415,ал.1 от КТ, изразяващо се конкретно в неизпълнение на задължително предписание на
контролен орган за спазване на трудовото законодателство, с административния
състав на разпоредбата на чл.128,т.2 от КТ, установяваща задължения за работодатела
да плаща в установените срокове на работниците и служителите уговореното
трудово възнаграждение за извършената работа. Отговорността на жалбоподателя е привлечена
за това, че не е изпълнил задължително предписание на контролен орган в
указания срок, а не с оглед неизпълнение на задължението да плаща трудовите
възнаграждения на работниците и служителите в установените срокове, което покрива
признаците на състава на чл.128,т.2 от КТ. В този смисъл, наведените оплаквания
с жалбата, че в случая жалбоподателят е бил санкциониран незаконосъобразно два
пъти, но за едно и също нарушение с две отделни НП, които имат за предмет
идентични нарушения и в нарушение на основния принцип в правото „non bis im idem”/, не могат да бъдат споделени и следва да се отхвърлят изцяло
като несъстоятелни и неиздържани.
Несъстоятелно се сочи в жалбата
още, че обжалваното НП е издадено в нарушения на процесуалния закон, доколкото
в него не са посочени конкретно работниците и служителите, за които наказващият
орган е приел, че не са изпълнени предписанията на контролните органи в указания
срок. Тъкмо обратното. Изчерпателно и ясно в постановлението е посочено, че се
касае за неизпълнение в срок на задължително предписание по т.13, дадено с ПИП с изх.№ПР1815113/ 21.05.2018 година на описаните в този пункт работници
и служители. И доколкото в този пункт от ПИП конкретно /поименно/ са посочени
работниците и служителите, размерът на дължимото трудово възнаграждение на
всеки един от тях, както и за кой месец и коя година се отнася задължението, така
направено описанието на адм.нарушение не води до неяснота, още по-малко пък
води до ограничаване правото на защита
на привлечения към отговорност нарушител.
Като несъстоятелни съдът намира и
претенциите за изтекла погасителна давност, респ. че наказателното постаноление
е издадено в нарушение на разпоредбата на чл.34,ал.1 от ЗАНН. Съдът не споделя изразеното
становище в жалбата и намира същото за правно неиздържано.Действително, че
законодателят сочи в чл.34, ал.1 от ЗАНН два давностни срока. Първият започва
да тече от деня, в който органът, който е овластен да състави акта, е узнал кой
е нарушителят. Бездействието на този орган повече от три месеца от откриване на
нарушението се явява пречка за съставяне на акта/ в тази насока ТР
№48/28.12.1981 год. На ОСНК/. В нашия случай, тримесечния давностен срок е
започнал да тече от дата 24.04.2018
година, когато е извършена проверката и е установено нарушението. По изложените
съображения, претенциите на защитата в насока за изтекъл давностен срок следва
да се отхвърлят като несъстоятелни и правно неиздържани, включително и тези за
погасена тригодишна давност на вземането за труд /по арг. от чл.111 на ЗЗД/. Съдът
намира за необходимо да посочи, че в случая не е изтекъл дори абсолютния
давностен срок за наказателно преследване от четири години и половина, визиран
в разпоредбата на чл.81,ал.3 във вр. с чл.80,ал.1,т.5 от НК , към който
препраща бланкетната норма на чл.84 от ЗАНН, за да се твърди, че
незаконосъобразно е била привлечена отговорността на жалбоподателя. Впрочем, с
предприемане на действия от надлежните органи на ДИТ за преследване на
нарушителя със съставяне на АУАН на 22.06.2018 година давността е била
прекъсната и след това действие е започнала да тече нова давност / по арг. от
чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.81, ал.2 от НК/. По тези съображения сочените
доводи за изтекла давност следва да се отхвърлят изцяло като неприемливи.
Правилно и законосъобразно наказцващият
орган е посочил в НП, че в случая процесното нарушение не може да се
квалифицира като маловажен случай, съобразно разпоредбата на чл.415в от КТ. В
разглеждания случай не може да намери приложение “специалният състав по глава
ХIХ, раздел II от КТ, третираща тъй нар. "маловажно" административно
нарушение по чл.415в КТ, който изключва
приложимостта на общата разпоредба на чл.
28 ЗАНН, тъй като не са налице въздигнатите от законодателя кумулативни признаци, а именно: да е налице
нарушение, същото да е отстранено веднага след установяването му по реда на КТ
и от него да не са произлезли вредни последици за работници и служители /очевидно
е, че за работниците и служителите са произтекли вредни последици от неплащане
в срок на уговорените трудови възнаграждения/.
/ По отношение размера на
наложената имуществена санкция/
С наказателното постановление за процесното
адм. нарушение на основание чл.416, ал.5 във вр. с чл.414, ал.1 от Кодекса на
труда на жалбоподателя „***”АД е наложена имуществена санкция в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лв. Така определена в минимума на
закона /по закон санкцията е от 1500 лв. до 10 000 лв./ имуществената санкция се явява справедлива и съобразена с тежестта на нарушението, а също и със значимостта
на охраняваните с нарушената материално-правна норма обществени отношения. Още повече, че в случая обект на защита са обществените отношения по охрана на едни от най-важните
конституционно гарантирани права на гражданите - трудовите права. Съдът счита, че макар и да е
индивидуализирана в самия минимум на
закона, имуществената санкция ще способства в пълна степен за реализиране на
целите, очертани от законодателя в разпоредбата на чл.12 от ЗАНН, респ. да се предупреди и превъзпита
нарушителят към спазване на установения
правов ред и едновременно с
това да се въздейства възпитателно и предупредително върху
останалите граждани от
обществото.
Водим от гореизложените фактически констатации
и правни изводи, на основание чл.63, ал.І от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №08-001001/352
от дата 13.08.2018 година на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр. Добрич, с което на
основание чл.416, ал.5 във вр. с чл.415, ал.1 от Кодекса на труда на ”***”АД, ЕИК:****
със седалище и адрес на управление: гр.Добрич, ул.”***”№*** за извършено
административно нарушение на чл.415, ал.1 от Кодекса на труда е наложена имуществена
санкция в размер на 1500 /хиляда и
петстотин/лева.
Решението
подлежи на касационно обжалване в 14-дневен
срок от уведомяването на страните пред Административен съд-гр.Добрич, по реда
на глава ХІІ от Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия
: