№ 322
гр. Дупница, 04.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, II-РИ СЪСТАВ ГО, в публично
заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Иван Б. Димитров
при участието на секретаря Деа Д. И.а
като разгледа докладваното от Иван Б. Димитров Гражданско дело №
20231510100056 по описа за 2023 година
Б. В. Д., ЕГН **********, с адрес: с. ***, e предявил срещу община Дупница,
представлявана от кмета Методи Чимев, с адрес: гр. Дупница, пл. „Свобода" 1, иск с правно
основание чл.124, ал.1, пр.2 от ГПК – за признаване за установено по отношение на ответника, че
ищецът е собственик на 878 кв.м. от имот с кадастрален № 39339.83.67, находящ се в с. ***“ по КК
и КР одобрени със заповед № 300-5-57/30.07.2004 г. на изпълнителния директор на АГКК,
присъединени с ограда към ПИ № 39339.505.92 и разположени в частта от ПИ № 39339.83.67,
отграничена с т. А-Б-В-Г-А по приложение №5 от съдебно-техническата експертиза на вещото
лице инж. Р. С..
Ищецът твърди, че на основание наследство от В.Н.Д.., починал на 05.04.2012 г., и давност,
текла от 1991 г. до настоящия момент, е собственик на част от имот с кадастрален № 39339.83.67,
находящ се в с. Крайници, община Дупница, м. Овчарченски път по КК и КР, одобрени със
заповед № 300-5-57/30.07.2004 г. на изпълнителния директор на АГКК, присъединени с ограда към
ПИ № 39339.505.92.
Притежаваният от В.Н.Д.. имот в землището на с. Крайници, община Дупница, местността
„Овчарски път”, бил с площ от около 1700 кв.м. Част от него /около 800 кв.м./ влязъл в
регулационния план на село Крайници и за него бил отреден един парцел /УПИ VIII-886, кв. 63 по
регулационния план на с. Крайници, по КККР на с. Крайници - ПИ 39339.505.92 с площ от 737
кв.м./, продаден на ищеца от родителите му през 1991 г.
Останалата част от имота с площ около 850-900 кв. м. е извън регулацията на село
Крайници и винаги е била ползвана от семейството на ищеца - от 1933 год. от дядо му Н.Д..,
впоследствие от баща му и от 1991 г. от ищеца и семейството му като дворно място към описания
парцел. Тази част от имота не е била включена в блок на ТКЗС, нито е била причислена към
държавния поземлен фонд, не е била отнета юридически или фактически от семейството на ищеца.
Описаният имот по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № 300-5-
57/30.07.2004г. на изпълнителния директор на АГКК, е заснет като част от имот с кадастрален №
39339.83.67, находящ се в с. Крайници, община Дупница, м. Овчарченски път, записан като
собственост на основание чл. 19 от ЗСПЗЗ на община Дупница, при съседи на целия имот:
1
39339.505.122; 39339.83.45; 39339.83.5; 39339.83.6; 39339.83.4; 39339.83.32; 39339.505.91;
39339.505.92; 39339.505.93; 39339.505.94; 39339.505.96; 39339.505.97; 39339.505.98; 39339.505.99.
В законоустановения срок по чл.131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор. Счита
иска за допустим, но неоснователен, тъй като процесният имот е отразен в картата за собственост
със статут на земеделска земя по чл.19 ЗСПЗЗ на основание влязло в сила протоколно решение №
1/04.06.2012 г. на комисия, назначена със заповед № РД-05-61/15.05.2012 г. на директора на ОД
«Земеделие» - Кюстендил, изменено през 2022 г. поради промяна в площта на имота. Поради това
е осъществена процедурата по чл.19 вр. с пар. 26, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ и 4225/5925 ид. части от
имота са собственост на Община – Дупница, а по отношение на ищеца не е текла придобивна
давност.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното
от фактическа страна:
От приложеното удостоверение за наследници изх. № 4/10.01.2023 г. се установява, че
В.Н.Д.. е починал на 05.04.2012 г. и негов наследник по закон е Б. В. Д.. На 06.11.1964 г. В.Н.Д.. с
нот. акт № 95, т.ІІ, д. № 575/1964 г. на РС – Ст. Димитров е признат за собственик на основание
давност на ½ ид. част от празно място с площ 800 кв. м., намиращо се извън плана на село
Крайници, ведно с построената в него двуетажна къща.
На 28.05.1991 г. В.Н.Д.. и Т.Д.Д..а продали с нот. акт № 15, т.ІІІ, д. № 842/1991 г. на РС –
Ст. Димитров на Б. В. Д. дворно място, съставляващо парцел VІІІ, пл. № 886 в кв. 63 по плана на с.
Крайници с площ 697 кв. м., ведно с намиращите се в мястото двуетажна стара жилищна сграда,
двуетажна масивна жилищна сграда, стопанска сграда, лятна кухня и гараж.
От показанията на свидетелите И.А. и В.К. се установява, че спорният имот представлява
зеленчукова и овощна градина с площ около 700 кв. м., съседна на дворното място, в което се
намира къщата на ищеца. Около имота има ограда и той не е бил включван в ТКЗС, а е
стопанисван от около 50-60 години от дядото, от бащата на ищеца, а понастоящем – от ищеца.
Видно от заключението на вещото лице Р. С. по назначената съдебно-техническа
експертиза, неоспорена от страните и приета от съда, ПИ № 39339.83.33 включва части от осем
броя имоти по кадастралния план от 1974 г., които не са обхванати от регулационния план на с.
Крайници. Няма данни тези имоти да са включвани в блок на ТКЗС, причислявани към държавния
поземлен фонд, отнемани или одържавявани по реда на изброените в чл.10 ЗСПЗЗ хипотези. Един
от тези имоти е дворното място, претендирано от ищеца, представляващо ПИ № 39339.505.92 и
частта от имот планоснимачен номер 886 извън обхвата на действащия регулационен план. Тази
част е оградена, площта й е 878 кв. м. и на Приложение №5 от съдебно-техническата експертиза е
отграничена с т. А-Б-В-Г-А. В хода на производството по делото ПИ № 39339.83.33 е разделен на
два нови поземлени имота, като процесната част от имот планоснимачен номер 886 понастоящем
попада в ПИ № 39339.83.67.
С оглед изложеното, съдът намира следното от правна страна:
Съдът е сезиран с иск с правно основание чл.124, ал.1, пр.2 от ГПК - положителен
установителен иск за собственост и ищецът следва да докаже чрез способа на главното и пълно
доказване качеството си на собственик, съобразно твърдяното придобивно основание. С оглед на
твърдяното от ответника, че процесният имот попада в приложното поле на чл.19 ЗСПЗЗ, в негова
тежест е да докаже, че имотът е бил включен в ТКЗС или отнет или одържавен в някоя от
хипотезите на чл.10 ЗСПЗЗ, т.е. че е подлежал на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ.
Предвид наведените доводи в писмения отговор, от значение за предмета на делото е, дали
попадащият извън регулация процесен имот има селищен или селскостопански характер – само
във втория случай представлява земеделска земя и подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, а
ако не е бил възстановен - попада във фонда на земите по чл.19 ЗСПЗЗ; такъв имот не би могъл да
бъде придобит по давност нито преди, нито след приемането на ЗСПЗЗ.
От заключението по назначената съдебно-техническа експертиза и от свидетелските
показания се установи, че процесният недвижим имот представлява част от застроено дворно
място, което не попада в границите на действащия регулационен план на с. Крайници, но има
2
селищен характер.
Не всички земи, които се намират извън регулационния план на населеното място, имат
земеделски характер. Има случаи, при които части от едно населено място, застроени с жилищни и
селскостопански сгради, или пък ползвани като дворни места, остават извън регулационния план.
Те могат да запазят селищния си характер, да не бъдат включени в блок на ТКЗС, нито пък да
бъдат причислени към държавния поземлен фонд, както и да не бъдат отнети юридически и
фактически от лицата, които ги владеят като дворни места. За тези земи не е съществувала
забраната на чл.86 ЗС за придобиването им по давност, доколкото върху тях не е установено право
на кооперативно земеползване и не са одържавени. Такива земи не подлежат на възстановяване по
реда на ЗСПЗЗ, а оттук следва, че за тях не се прилага разпоредбата на чл.5, ал.2 от ЗВСОНИ, нито
могат да бъдат включени във фонда по чл.19 ЗСПЗЗ. В този фонд влизат само земите, които
подлежат на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, но са останали незаявени в законните срокове
/Решение № 488 от 19.12.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1403/2010 г., I г. о., ГК и др./.
Видно от заключението по съдебно-техническата експертиза, няма данни имотът да е
включван в блок на ТКЗС, не е причисляван към държавния поземлен фонд, няма данни за
отнемане или одържавяване на имота по реда на изброените в чл.10 ЗСПЗЗ хипотези. При носена
от него доказателствена тежест ответникът не направи доказателствени искания и не ангажира
доказателства, че имотът е бил включен в ТКЗС или отнет или одържавен в някоя от хипотезите на
чл.10 ЗСПЗЗ, т.е. че е подлежал на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ.
Предвид изложеното, по делото е установено, че имотът не подлежи на възстановяване по
реда на ЗСПЗЗ и следователно общината не може да придобие правото на собственост по реда на
чл.19 ЗСПЗЗ.
Предвид липсата на пречка по чл.86 ЗС за придобиване по давност, въз основа на събраните
гласни доказателства за упражнявано владение в периода от 1991 г. до настоящия момент върху
имота като част от дворното му място - ПИ № 39339.505.92, ищецът се легитимира като
собственик на процесния имот по давност.
С оглед на изложеното съдът приема, че ищецът установи правото си на собственост върху
процесния имот и предявеният иск с правно основание чл.124, ал.1, пр.2 от ГПК, като основателен
и доказан, следва да бъде уважен.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на община Дупница, с адрес: гр. Дупница,
пл. „Свобода" 1, че Б. В. Д., ЕГН **********, е собственик на основание придобивна давност на
878 кв.м. от имот с кадастрален № 39339.83.67, находящ се в с. ***“ по КК и КР, одобрени със
заповед № 300-5-57/30.07.2004 г. на изпълнителния директор на АГКК, присъединени с ограда към
ПИ № 39339.505.92 и разположени в частта от ПИ № 39339.83.67, отграничена с т. А-Б-В-Г-А по
приложение №5 от съдебно-техническата експертиза на вещото лице инж. Р. С..
ДАВА на ищеца, съгласно чл.115, ал.2 от ЗС, 6-месечен срок от влизане в сила на
решението да отбележи същото, като след изтичане на този срок, ако това не бъде направено,
вписването на исковата молба губи действието си.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Кюстендил в 2 -седмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
3