№ 30431
гр. София, 05.04.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на
пети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МОНИКА ПЛ. ДОБРИНОВА
като разгледа докладваното от МОНИКА ПЛ. ДОБРИНОВА Частно
гражданско дело № 20221110106345 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 410 и сл. от ГПК.
Образувано е по заявление на М. ИВ. Б. за издаване на заповед за предаване на
1/8 ид.ч. от недвижим имот – апартамент № 107, находящ се в [фирма], срещу Г. ИВ.
Г..
Като разгледа заявлението и приложените към него писмени доказателства,
съдът намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 1 ГПК заявителят може да поиска
издаване на заповед за изпълнение: т. 1- за вземания за парични суми или за заместими
вещи, когато искът е подсъден на районния съд; т. 2- за предаването на движима вещ,
която длъжникът е получил със задължение да я върне или е обременена със залог или
е прехвърлена от длъжника със задължение да предаде владението, когато искът е
подсъден на районния съд. По аргумент за противното от чл. 410, ал. 1 ГПК се налага
извод, че по този ред не е възможно издаването на заповед за изпълнение за предаване
фактическата власт върху недвижим имот. Когато заявителят разполага с нотариален
акт, спогодба или друг договор с нотариална заверка на подпис, с който длъжникът е
поел задължение към него за предаването на имот, има възможност да поиска издаване
на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417, т. 3 ГПК.
В процесния случай М. ИВ. Б. не сочи и не представя по делото документ по чл.
417, т. 3 ГПК, от които да се установява, че Г. ИВ. Г. е поел задължение да й предаде
фактическата власт върху 1/8 ид.ч. от недвижим имот – апартамент № 107, находящ се
в [фирма]. Представила е копие от договор за продажба на държавен недвижим имот
по реда на Наредбата за държавните имоти от 25.12.1987 г., от което се установява, че
правото на собственост върху апартамент № 107, находящ се в [фирма], е придобито от
И. Г. З. и Л. Б. З., както и копие от удостоверение за наследници на И. Г. З., от което е
видно, че същият е починал на 01.11.2020 г., а негови законни наследници са Л. Б. З.а,
М. ИВ. Б., Г. И. Г.а и Г. ИВ. Г.. Тоест въз основа на представените доказателства може
да бъде направен извод, че заявителят е собственик на идеална част от процесното
жилище. Същите обаче не обективират поето от И. Г. З. задължение да предаде на М.
ИВ. Б. 1/8 ид.ч. от него, а освен това не са съставени в предвидената от чл. 417, т. 3
ГПК форма – нотариален акт или писмена форма с нотариална заверка на подписа.
Поради това съдът намира, че заявлението на М. ИВ. Б. за издаване на заповед за
изпълнение срещу Г. ИВ. Г. следва да бъде отхвърлено.
За пълнота е необходимо да се посочи, че след като М. ИВ. Б. не разполага с
1
документ по чл. 417, т. 3 ГПК, въз основа на който да получи фактическата власт върху
1/8 ид.ч. от апартамента, но счита, че има право на това, следва да предяви правата си
по реда на исковото производство – чрез подаване на искова молба, която да отговаря
на изискванията на чл. 127 и чл. 128 ГПК.
Така мотивиран Софийски районен съд
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявлението за издаване на заповед за изпълнение на М. ИВ. Б.
срещу И. Г. З..
Разпореждането полежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски
съд в едноседмичен срок от получаване на препис от него.
Препис от разпореждането да се изпрати на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2