РЕШЕНИЕ
№ 1316
гр. Пловдив, 27.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Пламен П. Чакалов
Членове:Румяна Ив. Андреева
Бранимир В. Василев
при участието на секретаря Бояна Ал. Дамбулева
като разгледа докладваното от Румяна Ив. Андреева Въззивно гражданско
дело № 20225300501577 по описа за 2022 година
Производството е въззивно и е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивната жалба на „ЕВН България
Електроснабдяване“ ЕАД против решение № 1356/21.04.2022 г., постановено
по гр. дело № 19123/2021 г. по описа на Районен съд - Пловдив, VІІІ гр.
състав, с което е отхвърлен предявеният от „ЕВН България
Електроснабдяване“ ЕАД против Д. М. С. иск за осъждането му за заплащане
на сумата от 11 289,53 лв., представляваща стойност на консумирана ел.
енергия и начислена цена за достъп до разпределителната мрежа за м.
септември 2018 г. за обект на потребление с ИТН: *** – цех, находящ се в с.
***, Пловдивска област по фактура от 30.09.2018 г., ведно с мораторна лихва
за периода 11.10.2018 г. – 30.11.2021 г. в размер на 3 512,30 лв., законна лихва
върху главницата и разноски в производството. В жалбата се поддържа
оплакването, че така постановеното решение е неправилно, необосновано и
постановено в нарушение на процесуалния закон. Счита се, че
първоинстанционният съд не е взел предвид наличието на решен спор между
същите страни, на същото основание и със същия предмет и е формирал
неправилен правен извод по приложимата петгодишна давност и началната й
дата. Поддържа още, че съдът е направил неправилен изводи относно това, че
клиент на ищеца в процесния обект на потребление е наемателят на имота
„Норд ривър“ ЕООД и същият дължи заплащане на исковата сума.
1
Жалбоподателят иска отмяна на обжалваното решение и постановяване на
друго решение по съществото на спора, с което искът да се уважи.
Претендира заплащането на разноските, направени пред двете инстанции.
Въззиваемият Д. М. С., чрез адв. Ч. оспорва жалбата като
неоснователна и моли решението на районния съд да бъде потвърдено.
Пловдивският Окръжен съд, след преценка на събраните по делото
доказателства, приема за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал.1 от ГПК от лице,
имащо право на жалба и е процесуално допустима, а разгледана по същество
е основателна по следните съображения:
Видно от приложеното гр.д. № 16467/2018г. на Пловдивски районен
съд, ХІІ граждански състав, по същото е постановено влязло в сила решение,
с което е отхвърлен иска на Д. М. С. против „ЕВН България
Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК *********, с искане да се признае за
установено в отношенията между страните, че Д. М. С. не дължи на „ЕВН
България Електроснабдяване” ЕАД плащане на сума от 11 289,53 лв.,
представляваща равностойност на доставено до обект на ищеца – цех в с.***,
общ ***, област Пловдив, ул. *** електричество за периода от 28.08.2018 г.
до 27.09.2018 г., за която е издадена фактурата с № **********/30.09.2018 г.
Решаващите изводи на съда са, че Д. М. С. е потребител и битов клиент на
електричество, доставяното от ответното дружество до границата на имот в
с.***, общ. ***, област Пловдив, ул.***, и като такъв фигурира в базата
данни на ответното дружество като клиент с № ***, че за отчетния период от
28.08.2018г. до 27.09.2018г. ответното дружество е начислило в тежест на С.
електричество на стойност от 11 289.53 лева (реално консумирана мощност и
мрежови услуги), за която сума на 30.09.2018г. е издадена фактурата с №
**********. Съдът изрично приема, че за отчетния период по фактурата
титуляр на партидата и задължено лице като клиент е бил Д. М. С..
Това влязло в сила съдебно решение е задължително за настоящия съд
на основание чл. 297 ГПК.
Налице е съдебна практика, с която се приема, че решението по иск за
установяване недължимост на суми, се ползва със сила на пресъдено нещо и
въз основа на него в зависимост от резултата би могъл да се направи извод,
че вземането на кредитора не съществува, или съществува / Решение № 133
от 26.10.2011 г. на ВКС по т. д. № 133/2011 г., II т. о., ТК/ .
Ето защо съдът приема за доказано по делото, че именно ответникът е
титуляр на партидата и задължено лице като клиент за процесния обект на
потребление на ел.енергия, както и че дължимата се от него сума за
консумирана електроенергия през м. септември 2018 г. за обект на
потребление с ИТН: *** – цех, находящ се в с. ***, Пловдивска област
възлиза на търсения от ищеца размер от 11 289,53 лв.
Според данните от фактурата, представена по делото пред РС, тази
сума е следвало да бъде заплатена в срок до 10.10.2018 г.
2
Неоснователно е възражението на ответника за погасяване на
вземането на ищеца по давност.
Същото е периодично плащане по смисъла на чл. 111, б."в" от ЗЗД и
за него се прилага тригодишна погасителна давност. Тази давност обаче не е
изтекла, доколкото фактурата за вземането е издадена на 30.09.2018 г.,
падежът на задължението е 10.10.2018 г., настоящото исково производство е
образувано на 01.12.2021 г., а в хода на производството по гр.д. № 16467/2018
г. на Пловдивски районен съд, образувано на 18.10.2018 г. и приключило с
влязло в сила решение на 31.05.2021 г., докато е траел съдебният процес
относно вземането, на основание чл.115, б.ж ГПК давност не е текла.
Ето защо се налага изводът, че предявеният иск е основателен и
доказан и като такъв следва да се уважи.
Районният съд е стигнал до обратния правен извод, поради което
решението му е неправилно и като такова ще бъде отменено, а вместо него ще
се постанови друго решение по същество в казания смисъл. Сумата по
главницата ще се присъди ведно с обезщетение за забавеното и плащане в
размер на законната лихва, за периода на забавата 11.10.2018- 30.11.2021 г.
Същото се изчисли от съда с помощта на електронен калкулатор на сумата от
3596,97 лв. Доколкото ищецът претендира по-малък размер, а именно сумата
от 3 512,30 лв., това вземане следва да се присъди в пълен размер. Ще се
присъди и законната лихва върху главницата за периода от деня на
предявяване на иска пред съда до окончателното изплащане.
Предвид основателността на въззивната жалба, въззиваемата страна
ще бъде осъдена да заплати на жалбоподателя направените разноски пред
двете съдебни инстанции, така, както са поискани: 296 лв. - заплатена
държавна такса за обжалването, 200 лв. – юрисконсултско възнаграждение
пред въззивната инстанция, 592,07 лв. - заплатена държавна такса пред ПРС,
150 лв. – заплатен депозит за ССЕ пред ПРС и 300 лв. - юрисконсултско
възнаграждение за осъществено процесуално представителство пред първата
инстанция, или общо разноски по делото –1538,07 лв.
По тези съображения Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 1356/21.04.2022 г., постановено по гр. дело №
19123/2021 г. по описа на Районен съд - Пловдив, VІІІ гр. състав, вместо което
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Д. М. С., ЕГН **********, от с. ***. Пловдивска обл., , ул.
„4-та“ № 2 да заплати на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. “Христо Г.
Данов” № 37, сумата от 11 289,53 /единадесет хиляди двеста осемдесет и
девет лв. и 53 ст./ лв., представляваща стойност на консумирана ел. енергия и
начислена цена за достъп до разпределителната мрежа за периода м.
3
септември 2018 г. за обект на потребление с ИТН: *** – цех, находящ се в с.
***, Пловдивска област по фактура № ********** от 30.09.2018 г., както и
сумата от 3 512,30 /три хиляди петстотин и дванадесет лв. и 30 ст./ лв.,
представляваща мораторна лихва по отношение на тази главница за периода
11.10.2018 г. – 30.11.2021 г., ведно със законна лихва върху главницата от
деня на предявяване на исковата молба – 01.12.2021 г., до окончателното
изплащане, както и сумата от 1538,07 /хиляда петстотин тридесет и осем лв. и
7 ст./ лв. - разноски по делото пред двете инстанции.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4