№ 16261
гр. С,, 08.04.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско
дело № 20241110145903 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Производството е образувано по искова молба на Р. М. А. срещу А. Н. Н..
Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК кумулативно съединени установителни
искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 228 ЗЗД, чл. 82 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, с
които се иска да се признае за установено, че ответницата дължи на ищеца сумата от 750 лв.,
представляваща подлежащ на връщане гаранционен депозит по прекратен договор за наем
на недвижим имот от 22.07.2022 г., ведно със законната лихва за забава от датата на
депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК (12.12.2023 г.) до окончателното изплащане на
главницата; сумата от 8,75 лв., представляваща законна лихва за забава за периода от
25.10.2023 г. до 25.11.2023 г. и сумата от 24 лв., представляваща разноски за връчване на
покана за доброволно изпълнение чрез ЧСИ Н.Л.М. от 18.10.2023 г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 68515/2023 г. по описа на СРС,
48 състав.
Ищецът твърди, че между страните е бил сключен договор за наем на недвижим имот
от 22.07.2022 г., по силата на който ответницата му е предоставила за временно и възмездно
ползване недвижим имот, находящ се в гр. С,, кв. „М.“ № 1А, бл. 511, вх. 4, ет. 3, ап. 88.
Договорът за наем бил сключен за срок от 12 месеца, считано от 22.07.2022 г. до 22.07.2023 г.
Сочи, че съгласно чл. 4, ал. 1 от договора, наемната цена била в размер на 750 лв. Съгласно
чл. 6 от договора, наемните вноски се изплащали от 22-о до 27-о число на месеца. Твърди, че
през целия период на договора изпълнявал задълженията си, като заплащал наемната цена и
месечните консумативи. Съгласно чл. 23 от договора за наем, последният се прекратявал с
изтичането на договорения срок, а в случай, че страните не отправели предизвестие за
прекратяване в срок от 30 дни преди изтичане срока на договора, той се считал продължен
за същия срок. Твърди, че съгласно чл. 17 от договора за наем, наемателят бил длъжен да
върне на наемодателя имота в срок от 3 дни от прекратяването на договора в същото
състояние, в което бил предаден, като се отчита обичайното изхабяване. Излага доводи, че
на основание чл. 23, б. „А“ от договора изпратил едномесечно предизвестие на ответницата,
съответно прекратил надлежно и в срок сключения договор за наем, като имотът бил
предаден на ответницата без възражения на 21.07.2023 г. Сочи, че съгласно чл. 21 от
договора, наемодателят следвало да върне дадения при подписването на договора съгласно
чл. 18 от същия депозит в размер на 750 лв. Твърди, че е изпълнил всички задължения по
договора, включително е заплатил битовите сметки, поради което ответницата следвало да
върне депозита, но същата отказала да го стори. Посочва, че на 31.08.2023 г. изпратил
покана за доброволно изпълнение на задължението за връщане на депозита по вече
прекратения договор за наем до ответницата чрез ЧСИ Н.М.. На 18.10.2023 г. поканата за
доброволно изпълнение била връчена на ответницата, като в 7-дневния срок за доброволно
1
изпълнение такова не последвало, като за изпращане на нотариалната покана ищецът сторил
разходи в размер на 24 лв. Сочи, че за периода от 25.10.2023 г. до 25.11.2023 г. ответницата
му дължи сумата от 8,75 лв., представляваща лихва за забава. С оглед гореизложеното моли
за уважаване на предявените искове и за присъждане на сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от ответницата, с
който оспорва предявените искове като неоснователни. Не оспорва, че между страните е бил
сключен договор за наем за период от една година от 22.07.2022 г. до 22.07.2023 г., като
същият е бил прекратен на 21.07.2023 г. Твърди, че договорът е бил прекратен предсрочно
от нея преди изтичането на срока, тъй като е установила, че ищецът и наемател на
процесното жилище е нанесъл вреди, които са извън обичайното потребление на имота -
били увредени кухненски уреди и мебели, абсорбатор, била поддържана лоша хигиена, под
леглата имало множество фасове. Твърди, че между страните било постигнато съгласие
вредите да бъдат компенсирани с оставения от наемателя депозит при сключването на
договора, от който следвало да бъдат заплатени и битовите сметки за м. 07.2023 г. По тези
съображения счита, че не дължи връщане на депозита. Евентуално, в случай на уважаване
на иска прави възражение за прихващане със сумата от 680,17 лв., включваща:
допълнителни разходи по почистване и хигиенизиране на жилището в размер на 200 лв.,
закупуване на нов абсорбатор на стойност 350 лв., 58,95 лв. – стойност на изравнителна
сметка за топлинна енергия за периода от м. 05.2022 г. до м. 04.2023 г., 36 лв. – стойност на
изравнителна сметка за топлинна енергия за периода от м. 04.2023 г. до м. 06.2023 г., 35,22
лв. – стойност на ВиК услуги - начислено старо салдо за периода до м. 07.2023 г., ведно със
законна лихва от датата на подаване на отговора по чл. 131 ГПК – 16.10.2024 г. до
окончателното плащане; както и със сумата от 105,21 лв. – мораторна лихва за периода от
01.09.2023 г. до 15.10.2024 г. върху главните вземания. С оглед гореизложеното моли за
отхвърляне на предявените искове, евентуално за уважаване на възражението за съдебно
прихващане.
Разпределение на доказателствената тежест.
На основание чл. 154, ал. 1 ГПК в тежест на ищеца по предявения по реда на чл. 422,
ал. 1 ГПК иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 228 ЗЗД е да докаже, че между
страните е възникнало валидно облигационно правоотношение по договор за наем, по
силата на който е заплатил на насрещната страна гаранционен депозит в посочения размер,
както и настъпване на предпоставките за връщане на същия, а именно - че договорът за наем
е бил прекратен на соченото от него основание и сбъдване на условието за връщане на
депозита в претендирания размер.
По предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск с правно основание чл. 82 ЗЗД в
тежест на ищеца е да докаже, че в пряка причинна връзка с неизпълнението на ответницата
да върне депозита е претърпял имуществени вреди – сторени разходи за връчване на покана
за доброволно изпълнение, и техния размер, които вреди са могли да бъдат предвидени при
пораждане на задължението.
По предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД
в тежест на ищеца е да докаже: наличието на главно задължение, изпадане на ответницата в
забава, респ. падежа на задължението за заплащане на претендираните суми по главните
искове, период на забавата и размера на обезщетението за забавено изпълнение.
В тежест на ответницата и при доказване на горните факти е да докаже положителния
факт на връщане на депозита, респ. наличие на основание за задържането му, евентуално, че
е заплатила исковите суми, както и направеното с отговора на исковата възражение за
прихващане, за което следва да докаже размера на вземането си спрямо ищеца.
По своевременно релевираното от ответницата в писмения отговор евентуално
възражение за съдебно прихващане с насрещни вземания по чл. 232, ал. 2, пр. 2 ЗЗД и чл.
233 ЗЗД – за заплащане на разходи, свързани с ползването на вещта и обезщетение за вреди,
причинени през време на ползването на вещта:
В тежест ответницата е да докаже, че между нея и ищеца е сключен договор за наем
за процесния имот, по силата на който наемателят се е задължил да заплаща консумативните
разходи за имота; наличието на задължения за консумативни разходи за имота, които са били
заплатени от наемодателя (за което не сочи доказателства), както и вида и размера на
2
последните; наличието на вреди в имота, причинени от ищеца, лица от неговото
домакинство или от негови пренаематели, както и вида и размера на вредите; че ответницата
е заплатила разходи за отстраняване на вредите (за което не сочи доказателства), както и че
са налице предпоставките насрещните задължения да бъдат прихванати до размера на по-
малкото от тях; че е настъпил падежът на главните задължения и размера на мораторната
лихва.
В тежест на ищеца е да докаже, че своевременно – в уговорения за това срок, е
платил задълженията за консумативни разходи за имота, че вредите се дължат на причина, за
която той не следва да отговаря (за което не сочи доказателства), или че е изплатил
вземанията, за които се прави възражение за прихващане.
С оглед твърденията на страните и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК
безспорни по делото и ненуждаещи се от доказване са обстоятелствата, че между страните е
бил сключен договор за наем за период от една година от 22.07.2022 г. до 22.07.2023 г., че
същият е бил прекратен на 21.07.2023 г., на която дата имотът е бил върнат на ответницата –
наемодател, както и че ищецът е заплатил гаранционен депозит в размер на 750 лв. при
сключването на договора за наем.
По доказателствата:
Следва да се приемат представените от страните с исковата молба и с отговора на
исковата молба документи като писмени доказателства по делото.
Ответницата е поискала разпит на двама свидетели при режим на довеждане за
доказване на пораженията по апартамента след ползването му от ищеца и уговорките между
страните във връзка с прекратяването на договора, което искане е допустимо и относимо и
следва да бъде уважено.
Следва да се приложи ч. гр. д. № 68515/2023 г. по описа на СРС, 48 състав, за
послужване.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание за 14.05.2025 г. от
11,00 часа, за която дата и час да се призоват страните.
ПРИЕМА представените с исковата молба и с отговора на исковата молба писмени
доказателства.
УКАЗВА на ответницата в срок до откритото съдебно заседание с писмена молба, с
препис за насрещната страна, да уточни претенцията за мораторна лихва като посочи за
всяка главница по възражението за прихващане лихва в какъв размер и за какъв период
претендира, като при неизпълнение на указанията изцяло и в срок възражението за
прихващане със сумата от 105,21 лв. няма да бъде прието.
ДОПУСКА двама свидетели при режим на довеждане на ответницата за
установяване на посочените в отговора на исковата молба обстоятелства, като УКАЗВА на
ответницата да води свидетелите в насроченото открито съдебно заседание. При неявяването
им без уважителна причина, съдът ще отмени определението в частта, с която е допуснат
разпитът им.
ПРИЛАГА ч. гр. д. № 68515/2023 г. по описа на СРС, 48 състав, за послужване.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 146, във връзка с чл. 140, ал. 3 ГПК, могат
да вземат становище по изготвения проект за доклад и дадените със същия указания, най-
късно в първото по делото съдебно заседание.
НАПЪТВА страните към медиация или други способи за доброволно уреждане на
спора.
ПРИКАНВА страните към СПОГОДБА, като им УКАЗВА, че постигнатото по общо
съгласие разрешение на повдигнатия пред съда спор, е по-добро и от най-доброто съдебно
решение, като половината от внесената държавна такса се връща на ищеца и съдебната
3
спогодба има значението на влязло в сила решение, което не подлежи на обжалване пред по-
горен съд.
УКАЗВА на страните, че съобразно чл. 238 ГПК, срещу тях може да бъде
постановено неприсъствено решение по искане на другата страна и при следните
предпоставки: за ответника – ако не е представил в срок отговор на исковата молба и не се е
явил в първото по делото заседание, без да е направил искане за разглеждането му в негово
отсъствие; за ищеца – ако не се е явил в първото по делото заседание, не е взел становище
по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие.
ПРЕПИС от настоящото определение да се връчи на страните, а на ищеца - и препис
от отговора на исковата молба с приложенията.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4