№ 13
гр. Елена, 27.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЕЛЕНА в публично заседание на тридесет и първи
януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Искра Ст. Вараджакова
при участието на секретаря Йорданка Ст. Йорданова
като разгледа докладваното от Искра Ст. Вараджакова Административно
наказателно дело № 20224130200137 по описа за 2022 година
С НП № 35-0000970/19.09.2022 г. на Директора на Регионална
дирекция „Автомобилна администрация“ – Плевен за извършено нарушение
на чл. 2, ал. 1 от Наредба № 41/04.08.2008 г. на Министерството на
транспорта на осн. чл. 53 от ЗАНН и чл. 93, ал. 1, т. 1 от Закон за
автомобилните превози е наложено административно наказание - глоба в
размер на 2000.00 лв. на К. И. К. от гр. З..
Постъпила е жалба от К. И. К. против НП. В същата твърди, че не е
доволен от последното, тъй като е неправилно и незаконосъобразно и при
постановяването му са допуснати съществени нарушения на процесуалните и
материално правните норми. Заявява, че липсват данни, от които да се
направи извод, че към момента на извършване на проверката управляваното
от жалбоподателя МПС е извършвало обществен превоз на товари. На
следващо място, в НП не е посочено кой е извършил проверката, за да се
прецени качеството му на контролен орган, както и дали е изискан документ –
карта за квалификация на водача. Счита, че при непълно, неточно и неясно
описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, се
нарушава правото му на защита. Заявява, че е налице несъответствие между
описанието на нарушението от фактическа и правна страна, както и
посочената като нарушена норма и приложената санкционна такава. На
последно място, излага, че административно наказващият орган е следвало да
1
приложи разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.
Жалбоподателят моли съда да отмени обжалваното НП, като
незаконосъобразно. В условията на алтернативност, в случай, че се установи
извършено нарушение на материалния закон, моли съда да измени НП, като
определи наказание под предвидения в закона минимум предвид ниската
тежест на деянието и липсата на извършени предходни такива нарушения.
В съдебно заседание жалбоподателят К. И. К. се явява лично и с
адв. Х. К.. Двамата поддържат депозираната жалба. Молят съда да отмени
обжалваното НП. Претендира направените разноски по делото.
В съдебно заседание ответникът по въззивната жалба – Директорът
на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – Плевен не се явява
и не взема становище.
В съдебно заседание Районна прокуратура – Велико Търново не се
представлява и не взема становище.
Съдът, след като обсъди и прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид становището на страните, прие за установено
следното:
На 30.08.2022 г. в с. Родина, общ. З. свидетелите И. И. К. и С. Д. Д.,
двамата инспектори в Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ –
Плевен, спрели за проверка жалбоподателя К. И. К., който управлявал
специален автомобил „М. ***.**“ с рег. № ** **** ** от кат. № 3,
собственост на Община З.. Последният представлявал сметопочистваща
машина, за управлението на която се изисквало наличие на карта за
квалификация на водача. В хода на проверката двамата свидетели установили,
че жалбоподателят не притежава такава. Проверката била извършена по
график. Сметопочистващият автомобил, който управлявал жалбоподателят,
бил затворен и двамата свидетели не проверили дали в него има отпадъци, т.
е. дали към момента на проверката извършва сметопочистваща дейност.
По делото са разпитани и свидетелите Д. П. Т. и Д. Н. Ч.. Първият е
заместник кмет на Община З., а вторият работи заедно с жалбоподателя при
сметопочистването на населените места в Община З..
Видно от показанията на свидетеля Д. П. Т., сметопочистването в
Община З. се осъществява от „Звено за социални услуги и други дейности“
2
към Община З.. Същият твърди в показанията си, че на 30.08.2022 г. му се
обадил по телефона младши автоконтрольор К. Й. от РУ – Елена, който го
попитал Община З. има ли сметосъбиращ автомобил и ако има -къде се
намира в момента. Свидетелят Д. се обадил на управителя на „Звено за
социални услуги и други дейности“ към Община З. И. А., който му отговорил,
че сметосъбиращият автомобил е на ремонт в с. Родина, общ. З.. Д. предал
информацията на Й., който обаче го помолил да го свърже с шофьора на
сметосъбиращия автомобил. Д. казал на жалбоподателя К. И. К. да отиде в
центъра на с. Родина, общ. З.. По-късно свидетелят Д. разбрал, че бил
съставен АУАН на жалбоподателя. Свидетелят заявява, че към настоящия
момент последният е снабден с карта за квалификация, която се изисква при
управление на автомобил, който извършва дейност по сметосъбирането.
От показанията на свидетеля Д. Н. Ч. се установява, че същият е
присъствал при извършване на проверката от служителите на Регионална
дирекция „Автомобилна администрация“ – Плевен. Ч. твърди, че на датата на
проверката сметосъбиращият автомобил бил счупен и по тази причина
двамата с жалбоподателя го закарали в с. Родина, общ. З., за да го
отремонтират. В него нямало отпадъци. Повредата била от такова естество, че
не било възможно да се извършва такава дейност. Повдигащият механизъм на
контейнерите бил повреден.
За извършената проверка свидетелят И. И. К. съставил АУАН №
326998/30.08.2022 г. в присъствието на свидетеля С. Д. Д. на жалбоподателя
К. И. К.. В същия било вписано, че последният на 30.08.2022 г. около 10.50
часа на централния площад в с. Родина, общ. З. срещу ЦДГ извършвал
обществен превоз на товар (битов отпадък) с пътен лист серия ВА №
167630/30.08.2022 г. по маршрут З. – Родина със специален автомобил „М.
***.**“ с рег. № ** **** ** от кат. 3, собственост на Община З., като в хода
на проверката се установило, че водачът извършва превоз на товар със
специален автомобил, за управлението на който се изисква свидетелство за
управление на МПС категория С, каквото водачът притежавал, но не
притежавал карта за квалификация на водача. Като нарушена е посочена
разпоредбата чл. 2, ал. 1 от Наредба № 41/04.08.2008 г. на Министерството на
транспорта. АУАН е подписан от актосъставителя, свидетеля и
жалбоподателя. На жалбоподателя бил връчен препис от документа на
30.08.2022 г. Същият депозирал срещу съставения АУАН възражение № 52-
3
00-53-7020/09.09.2022 г.
Въз основа на АУАН било съставено НП № 35-0000970/19.09.2022
г. на Директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ –
Плевен. В същото по идентичен начин, както в АУАН е описано извършеното
нарушение. Като нарушена е посочена разпоредбата чл. 2, ал. 1 от Наредба №
41/04.08.2008 г. на Министерството на транспорта. На жалбоподателя за
извършеното нарушение на разпоредбата чл. 2, ал. 1 от Наредба №
41/04.08.2008 г. на Министерството на транспорта на осн. чл. 53 от ЗАНН и
чл. 93, ал. 1, т. 1 от Закона за автомобилните превози е наложено
административно наказание - глоба в размер на 2000.00 лв. НП е връчено на
жалбоподателя на 12.10.2022 г.
От Заповед № РД-08-30/24.01.2020 г. на Министъра на транспорта
се установява компетентността на актосъставителя да съставя АУАН и на
административно наказващият орган да изготвя НП.
По делото са разпитани в качеството на свидетели следните лица:
актосъставителят И. И. К. и свидетелят по АУАН С. Д. Д., както и
свидетелите Д. П. Т. и Д. Н. Ч..
При така установената фактическа обстановка, от правна страна
съдът достигна до следните изводи:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок и то
от надлежна страна, която има правен интерес да обжалва НП, а разгледана
по същество е основателна.
Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от Наредба № 41/04.08.2008 г.
на Министерството на транспорта, водачите на моторни превозни средства, за
управлението на които се изисква свидетелство за управление на моторно
превозно средство от категории C1, C1E, C, CE, D1, D1E, D или DE, когато с
тези превозни средства се извършват обществени превози, превози за
собствена сметка или пътна помощ, трябва да отговарят на изискването за
квалификация на водача и да притежават карта за квалификация на водача за
съответната категория или сертификат за водач на моторно превозно средство
за обществен превоз на товари по шосе. С тази норма е въведено изискването
водачите да притежават карта за квалификация на водача, т. е. същата е
относима към лицата професионални шофьори, а не към управляваните от тях
превозни средства.
4
От друга страна, нарушението е подведено под санкционната норма
на чл. 93, ал. 1, т. 1 от Закона за автомобилните превози, съгласно която
водач на моторно превозно средство, който извършва обществен превоз или
превоз за собствена сметка на пътници и товари без издадено за моторното
превозно средство удостоверение за обществен превоз на пътници или
товари, заверено копие на лиценз на Общността, разрешение, документ за
регистрация или други документи, които се изискват от регламент на
европейските институции, от този закон и от подзаконовите нормативни
актове по прилагането му, се наказва с глоба 2000.00 лв. при първо
нарушение. Несъмнено, тази разпоредба визира хипотези, при които водачът
се санкционира за липса на документи, отнасящи се до моторното превозно
средство, а не до лицето, което го управлява. Освен от анализа на самата
норма, това недвусмислено се извлича при ретроспекция и сравнително
тълкуване с редакцията преди изменението с ДВ, бр. 60/2020 г., където е
липсвало пояснението „без издадено за моторното превозно средство“.
Следователно, инкриминираното поведение на водача е обусловено само от
условието да извършва превоза без издаден за моторното превозно средство
документ, изискуем от регламент, от този закон и от подзаконовите
нормативни актове по прилагането му. В този смисъл, доколкото видовете
документи не са изчерпателно изброени, то несъмнено в кръга „други
документи“ попадат неспоменати изрично такива, касаещи отново превозното
средство, а не водача. Няма съмнение, че картата за квалификация на водача
не е в този обхват и следователно приложената санкционна норма не
кореспондира на установеното нарушение, което от своя страна
възпрепятства правото на защита на санкционираното лице. По тези
съображения следва да се приеме, че в конкретния случай е налице
неправилно приложение на материалния закон от административно
наказващият орган.
На следващо място, за пълнота е необходимо да се отбележи, че
съгласно Директива 2003/59/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от
15.07.2003 г. за изменение на Регламент (ЕИО) № 3820/85 на Съвета и
директива 91/439/ЕИО на Съвета и за отмяна на Директива 76/914/ЕИО на
Съвета, придобитата от водач, който е гражданин на държава-членка на
Европейския съюз, професионална компетентност, която първично се
удостоверява чрез удостоверението за професионална компетентност (УПК)
5
за начална квалификация или продължаващо обучение се признава взаимно
от държавите-членки на Европейския съюз, въз основа на някои от следните
два документа – свидетелство за управление на МПС от съответната
категория, на която е маркиран хармонизираният код „95“ на Съюза,
предвиден в приложение I към Директива 2006/126/ЕО, редом до съответните
категории на свидетелството за управление, или въз основа на издадената
карта за квалификация на водача, в която е отбелязан този код, ако
завършеното обучение не може да бъде отбелязано на свидетелството за
управление.
Тази алтернативност, изведена в съюзното законодателство по
отношение на документите, с които гражданите на държава-членка на
Европейския съюз следва да удостоверяват, че отговарят на изискванията за
начална квалификация или периодично обучение, е проведена и в
националния ни закон – чл. 4, ал. 1 от Наредба № 41 от 4.08.2008 г. на
Министерството на транспорта. Според тази разпоредба, водачи - граждани
на държава, която е член на Европейския съюз, удостоверяват, че отговарят
на изискванията за начална квалификация или периодично обучение: 1. с
карта за квалификация на водача или 2. със свидетелство за управление на
моторно превозно средство, на което е маркиран хармонизираният код „95“
на Европейския съюз, предвиден в приложение I към Директива 2006/126/ЕО,
отбелязан към съответните категории в свидетелството за управление,
издадени от компетентния орган на съответната държава.
Следователно, водачът е длъжен да притежава карта за
квалификация, само когато в свидетелството му за управление на МПС,
редом със съответната категория, не може да бъде отбелязан
хармонизираният код „95“ на Съюза – арг. от чл. 10, § 1, изр. второ от
Директива 2003/59/ЕО.
В конкретния случай, по делото няма данни контролните органи и
административно наказващият орган да са извършили справка дали
свидетелството за управление на МПС на водача съдържа хармонизирания
код с означение на валидността му, че последният е изпълнил изискванията за
квалификация. С оглед на това, ако в свидетелството за управление на МПС е
налице подобно отбелязване, то сме изправени именно в хипотеза при която,
ако хармонизираният код се съдържа в свидетелството за управление на
6
МПС, е възможно да не се издава карта. Тези пропуски обаче не могат да се
отстранят в хода на съдебното оспорване, доколкото касаят доказване на
нарушението, както е описано. След като тези обстоятелства не са посочени
изначално, то следва да се приеме, че нарушението е недоказано.
На последно място, следва да се отбележи, че по делото не се
установи към момента на проверката, жалбоподателят да е извършвал
обществен превоз на товар (битови отпадъци), като е управлявал специалния
автомобил без карта за квалификация. Липсват доказателства в подкрепа на
това твърдение. Извършването на такъв, е съставомерен елемент на
изпълнителното деяние и установяването му е абсолютно необходимо при
прилагането на цитираната санкционна норма. В АУАН и НП е посочен пътен
лист серия ВА № 167630/30.08.2022 г., но въпросният документ не се съдържа
в делото. Същият очевидно не е бил приобщен към административната
преписка.
Съгласно разпоредбата на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН, преди да се
произнесе по преписката, наказващият орган следва да извърши проверка на
АУАН с оглед на неговата законосъобразност и обоснованост, на база на
събраните доказателства и след преценка на евентуално направените
възражения. Цитираната норма, както и чл. 53, ал. 1 от ЗАНН определят, че в
административно наказателното производство, тежестта да обоснове
наличието на извършено административно нарушение лежи върху наказващия
орган. В този смисъл, ангажирането на доказателства за установяването на
посочените в АУАН обстоятелства, съобразно разпределянето на
доказателствената тежест, лежи върху административно наказващия орган и в
производството по съдебното обжалване на издаденото от него наказателно
постановление. В случая, последният не е ангажирал коментираните по-горе
писмени доказателства в административната фаза на производството, нито
при съдебното обжалване. Съобразно това по делото не е безспорно
установено изпълнителното деяние на нарушението, за което е бил
санкциониран жалбоподателят, поради което извършването на твърдяното от
административно наказващия орган административно нарушение се явява
недоказано.
Обстоятелството, че към момента на проверката жалбоподателят е
управлявал специален автомобил, изискващ съответната професионална
7
квалификация, както и че не е притежавал карта за квалификация на водача,
издадена при условията и реда, регламентиран в Наредба № 41/04.08.2008 г.
на Министерството на транспорта, не се оспорва. От събраните доказателства
обаче не може да се установи, че в случая е извършван обществен превоз на
товар (битови отпадъци). Напротив, от представените от жалбоподателя
гласни доказателства е видно, че в деня на проверката специалният
автомобил, управляван от него, е бил повреден и не е извършвал обществен
превоз на товар (битови отпадъци). Повредата била от такова естество, че не
било възможно да се извършва такава дейност. Повдигащият механизъм на
контейнерите бил повреден и автомобилът не можел да се ползва по
предназначение сметосъбиране. По тази причина жалбоподателят и
свидетелят Д. Н. Ч. го придвижили до с. Родина, общ. З. за извършване на
ремонт. В тази насока са показанията на свидетелите Д. П. Т. и Д. Н. Ч., които
съдът кредитира напълно, тъй като са логични и последователни и не
противоречат на останалите, събрани по делото доказателства. Следва да се
отбележи, че свидетелите И. И. К. и С. Д. Д., които са служители на
Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – Плевен, и са
извършили проверката, не са се убедили лично в действителност специалният
автомобил, управляван от жалбоподателя, превозва ли битови отпадъци.
Според тях, това нямало никакво значение, т. е. „дали е празен или пълен –
автомобилът все извършва превоз“.
С оглед на изложеното, съдът намира, че в конкретния случай освен
неправилно приложение на материалния закон, е налице и неизпълнение на
състава на вмененото нарушение. Последното е недоказано. По тези причини
обжалваното НП следва да се отмени, като незаконосъобразно.
По разноските:
Съгласно чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, в производствата пред районния и
административния съд, както и в касационното производство страните имат
право на присъждане на разноски по реда на АПК. Според чл. 143, ал. 1 от
АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да
бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по
производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на
жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал
отменения акт или отказ. В конкретния случай жалбоподателят е бил
8
представляван от адвокат и е заплатил сумата 500.00 лв., което се установява
от представения по делото договор за правна защита и съдействие.
С оглед на това, Регионална дирекция „Автомобилна
администрация“ - Плевен към Изпълнителна агенция „Автомобилна
администрация“ следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя К. И. К.
сумата 500.00 лв., представляваща направените по делото разноски.
Водим от изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № 35-0000970/19.09.2022 г. на Директора на
Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – Плевен, с което за
извършено нарушение на чл. 2, ал. 1 от Наредба № 41/04.08.2008 г. на
Министерството на транспорта на осн. чл. 53 от ЗАНН и чл. 93, ал. 1, т. 1 от
Закон за автомобилните превози е наложено административно наказание -
глоба в размер на 2000.00 лв. (две хиляди лв. 00 ст.) на К. И. К. с ЕГН
********** от гр. З., ул. „З.“ № **, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ -
Плевен към Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ да заплати
на К. И. К. с ЕГН ********** от гр. З., ул. „З.“ № ** сумата 500.00 лв.
(петстотин лв. 00 ст.), представляваща направените по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд -
Велико Търново в 14-дневен срок от съобщаването му страните.
Съдия при Районен съд – Елена: _______________________
9