Р Е Ш Е Н И Е
№225
гр. Велико Търново,9.10.2023г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – гр.
Велико Търново, VIII-ми
състав, в публично съдебно заседание на четиринадесети септември две хиляди
двадесет и трета година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: Диана Костова
при
участието на секретаря П. И., изслуша докл***аното от съдия Костова адм. дело №339
по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по реда на
чл. 64 ,ал. 4 от Закон за управление на средствата от Европейски структурни
фондове при споделено управление
(ЗУСЕСФСУ) и чл. 149 и сл. От Административно процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на АЛФА ЕСТЕЙТ ЕООД със
съдебен адрес *** ,АД „Колчев, К.
съдружници против Решение без рег.№ от 3.5.2023г. на Управляващия орган на
Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси 2014-2020г. в Министерство
на труда и социалната политика гр. София, ул.“Триадица“ № 2, с което на
основание чл.64, ал.1, пр.второ, вр. чл.62 ЗУСЕСФСУ и §70 от ПЗР на с.з., е
отказано верифициране на 94 426,54 лева , представляваща отчетени разходи
по искане за окончателно плащане №3, представено чрез ИСУН 2020 с отчетен
период 1.5.2019г-14.1.2020г. по проект Създаване на ново социално предприятие
за пране и химическо чистене „Есен“ с вх. № BG05M90P001-010-0778-C01 общ бюджет от 216 984, 73
лева, за което е сключен административен договор за БЕФ с горепосочения номер.
Договор поради наличие на производство по установяване на нередност.
В жалбата се правят следните
оплаквания за незаконосъобразност на издадения административен акт: АО въпреки
наличието на константна практика на ВАС не е установил в административното
производство по безспорен начин, че е започнало производство по администриране
на нередност. Второто основание, посочено в атакувания акт, а именно наличието
на досъдебно производство не може да послужи като аргумент за отказ за
верификация. Такова не е предвидено в горепосочената норма на чл. 64, ал. 1,
предл. Второ от ЗУСЕСФСУ , а и от самото такова не може да се установи пряка
връзка с повдигнатия от страните спор. С оглед на така изложената материална
незаконосъобразност и необоснованост на издадения административен акт, от съда
се иска същият да бъде обявен за нищожен, алтернативно за унищожаем. Предендира заплащането на сторените по делото
разноски, за което представя списък по чл. 80 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК.
В о.з. се представлява от ***. Е. и ***.
К., които поддържат жалбата. В указания от съда срок депозиран подробна писмена
защита.
Ответникът - Главен директор на
главна дирекция „Европейски фондове, международни програми и проекти“/ГД
„ЕФМПП/, Министерство на труда и социалната политика и ръководител на
управляващия орган/УО/ на Оперативна програма „Развитие на човешките
ресурси“/ОПРЧР/ 2014-2020 г., редовно уведомен, чрез процесуалния си
представител, оспорва жалбата. Счита същата за неоснователна и недоказана.
Счита, че към момента на издаване на акта е безспорно установено наличието на
образувано досъдебно производство за предполагаеми нарушения, извършени от
лицето по административния договор . В този случай в условията на обвързана
компетентност АО следва да откаже верификация на разходите до момента на
приключване на нередността. Доколкото фактическите основания са предвидени в
разпоредбата на чл. 64, ал.1 пр.2 от ЗУСЕФСУ е налице, то правилно е приложена
горепосочената материална норма. Процедурата по администриране на нередност не
е административно производство, както е посочил и ВАС в константната си
практика. Органът установява наличието на нередност по смисъла на Регламент
2988/95г. и съответно по общия Регламент, приложим за предходния период, за
който договорът се изпълнява, определя нередността като всяко нарушение, което
би имало отражение върху европейския бюджет. Следователно всяко нарушение на
националното законодателство би могло да се квалифицира като нередност и то без
издаване на административен акт. В ЗУСЕФСУ и Наредбата за администриране на
нередности със средствата от европейските фондове е посочено, че това винаги
започва със сигнал за нередност, и такъв
по случая е налице. По отношение производството по верификация, също има
константна съдебна практика на ВАС, която изисква бенефициера да докаже
допустимостта на разходите. Само доказателствата събрани в това
производство по издаване на акта се
явяват релевантни по отношение верификацията. Разпоредбата на чл. 142 от АПК,
която предвижда да се вземат предвид и фактите настъпили след издаване на акта
е неприложима. Претендира разноски.
Административен съд Велико Търново
осми състав, като взе предвид изложените доводи, съобрази доказателствата и
закона, намира следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.
149, ал.1 от АПК, от лице с правен интерес, доколкото за него административния
акт се явява неблагоприятен съдържа необходимите форма и реквизити, поради
което се явява допустима.
Разгледана по същество е
основателна, при следните съображения:.
По делото няма спор по фактите,
които се установяват от административната преписка, както следва:
На 11.10.2018г. между страните е сключен административен договор за
предоставяне на безвъзмездна финансова помощ/АДПБФП/ по Оперативна програма
„Развитие на човешките ресурси“/ОПРЧР/ 2014-2020 г., рег.№ № BG05M90P001-010-0778-C01 с наименования на проекта: Създаване на ново социално предприятие за пране
и химическо чистене „Есен“ с вх. № BG05M90P001-010-0778-C01 общ бюджет от 216 984, 73
лева, от които европейско финансиране 184 437,01 лева, като към момента на
издаване на акта са били изплатени 122 558,19 лева.
Жалбоподателят е подал искане за
окончателно плащане № 4 от ИСУН 2020г. за отчетен период 1.5.2019г.-
14.1.2020г.
На 1.10.2019г. от представител на УО
е била извършена внезапна проверка на място на изпълнение на дейността по
посочения проект с адрес гр. Свищов , ул. „33 ти полк“ като по време на проверката е констатирано,
че обектът е затворен, като в последствие след разговор с представител на
дружеството е бил осигурен достъп до обекта, където се е намирало доставеното
по проекта оборудване по проекта. Установено е, че предприятието не осъществява
дейност от 11.09.2019г. поради ремонт на оборудването, за което УО не е
своевременно уведомен. Не е спорно, че към датата на извършване на проверката,
е налице авария на главен тръбопровод гр. Свищов , назначените по проекта лица
са освободени от работа до отстраняване на аварията без да са изготвени съответните документи.
Управителят на социалното предприятие е пояснил, че от датата на възникналата
повреда на оборудването лицата са
изпълнявали трудовите си функции на друг обект на жалбоподателя гр. С..
На 2.10.2019г. съответно е извършена
проверка в офиса на счетоводната фирма, ангажирана с осчетоводяването на
разходите по проекта гр. С.. От данните на счетоводството на жалбоподателя се
установява, че са назначени считано от 2.1.2019г. лица по трудов договор, с
място на работа“социално предприятие“ Есен , като закупеното оборудване е било
доставено на 7.05.2019г. С оглед на това става ясно, че реалното изпълнение на
договора започва на 7.05.2019г., а не както е посочено в искане за плащане № 2
от ИСУН 2020 с отчетен период 11.10.2018г.-9.5.2019г. Това плащане е било одобрено
от УО за сумата от 79 161, 24 лева на база предоставените в ИСУН
документи.
Допълнително на 7.10.2019г. в
присъствието на Управителя на социалното предприятие и на отговорните експерти
от УО са проведени телефонни разговори с целевата група по проекта , на които
са зададени въпроси , свързани с участието им по проекта. Едно от тях е
отговорило, че не работи в социалното предприятие, а само получава
възнаграждение от жалбоподателя, за което се подписва на платежна ведомост. Друго е посочило, че в
обекта работят основно три жени,а друго,
че му е прекратено трудовото правоотношение с предходен работодател, като му е
разяснено, че следва да работи в социалното предприятие, а трудовото
възнаграждение ще продължи да получава от предходния работодател, като дружеството
жалбоподателя ще заплаща само социалните осигуровки. Единственият му ангажимент
е подписване на месечните извлечения за трудово възнаграждение. От извършените
служебни проверки от НАП по ЕГН на всички от целевата група се установява
аналогична фактическа обстановка – прекратяване на трудовите договори. От
разговорите не е могло у УО да се формира увереност, че лицата действителност
лицата са били наети в социалното предприятие.
Въз основа на това е извършена и проверка в аналитичните сметки на дружеството,
от които се установява , че липсват отразени генерирани приходи от дейността на
социалното предприятие. Всички приходи от дейността на дружеството са
осчетоводени общо, , поради което липсва одитна следа за размера на
осчетоводените приходи по проекта.
На 14.10.2019г. е получена
информация за резултатите от извършената проверка за спазване на трудовото
законодателство от жалбоподателя от страна на Дирекция „Инспекция по труда“ гр.
В. Търново, които установяват липсата на инструктаж на място преди започване на
работа, както че повечето време, лицата са полагали своя труд в химическо
чистене Пролет, собственост на дружеството, а не в Есен, като дейността на
двете се припокрива.От получените данни УО е направил предположение,че тези
лица са изпълнява функциите си в социалното предприятие за периода от
7.05.2019г. когато е било получено оборудването, до 11.09.2019г., когато
предприятие е в престой, поради възникнала авария.
След като е установил горната
фактическа обстановка УО с Решение от 1.11.2019г. е прекратил сключения между
страните административен договор на
основание чл. 19д, ал.2 от АПК във вр. с чл. 39, ал. 5 от ЗУСЕСИФ чл. 3.56.1 б
а и чл. 3.56.2 б. в от административния договор и листове за извършени проверки
на място № 1 /1.10.2019г. и № 2./2.10.2019г. С горното Решение, УО на основание
чл. 3.75 от договора е указал на жалбоподателя, че в срок от 14 дни от
получаване на съобщението следва да възстанови авансово и междинно плащане сума
от 122 558,19 лева.
Последното е било обжалвано по съдебен
ред като с окончателно Решение № 3859/11.4.2023г. по адм.д. 10024/23г. на ВАС
това Решение за прекратяване на административния договор е отменено, с основен
мотив, че в атакуваня акт УО не е посочил
и обосновал с доказателства чл. 19д, ал.2 от АПК ,която дава права но
същия едностранно с писмено предизвестие да прекрати административния договор,
за да предотврати или отстрани тежки последици за обществения интерес.
Аналогична е и разпоредбата на чл. 39 , ал. 5 от ЗУСЕФСУ.
На 4.5.2023г. в ИСУН 2020 по
посочения проект е регистрирана нередност за нарушение на чл. 57, ал. 1т. 3 от
ЗУСЕФСУ във вр. с чл. 65§1 от Регламент 1303/2013г. след като е подаден сигнал
от група безработни от гр. Свищов. По делото липсват доказателства за
приключване на сигнала за нередност.
По делото не е спорно, че е било
образувано досъдебно производство по описа на СГП пр. пр. № 00734/21г. срещу
неизвестен извършител касаещи неправомерно ползване на европейски средства по
горепосочения проект което е било прекратено с Постановление на СГП на
10.8.2023г.
С Решението, предмет на настоящото
производство от 3.05.2023г. на основание
чл. 64, ал.1 предл. 2 от ЗУСЕФСУ е отказана верификация на отчетени разходи по
депозирано искане за окончателно плащане № 3 от ИСИН за 2020г. на стойност от
94 426,54 лева.
В срок срещу него е подадена жалба
до компетентния за това Административен съд Велико Търново.
За доказване компетентността на
органа по делото са приложени Заповед № РД -03-2/1.12.2020г. и РД
-03-7/20.4.2021г. за определяне на Ръководител на УО на ОП РЧР
При тези факти се налагат следните
правни изводи:
Оспорваното решение за верификация
на постъпило искане за окончателно плащане, е издадено от компетентен орган - Главен
директор на Главна дирекция „Европейски фондове, международни програми и
проекти“/ГД „ЕФМПП“/, Министерство на труда и социалната политика/МТСП/ и
ръководител на управляващия орган/УО/ на Оперативна програма „Развитие на
човешките ресурси“/ОПРЧР/ 2014-2020 г., съобразно чл.4, т.7 от Устройствения
правилник /УП/ на Министерство на труда и социалната политика/обн.ДВ,
бр.91/17.11.2009 г./; чл.29, ал.1 УП, чл.9, ал.5 ЗУСЕСИФСУ и Заповеди №РД-03-2
от 01.12.2020 г. и №РД-03-7 от 20.04.2021 г. на Министъра на труда и социалната
политика.
Не е спорно по делото, че същото е в предвидената от закона писмена форма и съдържа фактически и правни
основания за неговото издаване Съответствието на фактическите установявания на
посочените правни основания са въпрос досежно материалната законосъобразност на
акта. Следва да се посочи, че описаните
в акта факти се подкрепят от събраните в хода на административното производство
доказателства и не са спорни между страните.
От жалбоподателя не се
сочи съществено нарушение на административно-производствените правила, които да
са ограничили правото му на защита и сами по себе си да са основание за отмяна
на акта. . В производството по проверка на законосъобразността на отказа за
верификация съдът не може да извършва проверка за законосъобразност на акта, с
който органът е определил финансова корекция. В производството за проверка на
отказа за верификация, актът за определяне на финансова корекция е само
фактическо основание за отказа, за това съдът трябва да провери единствено от
формална страна осъществен ли е този релевантен юридически факт. В конкретния
случай, при доказателствена тежест, лежаща върху ответния административен
орган, указана му от съда, последният не ангажира доказателства за образувано
производство по установяване на нередност, съответно за неговото приключване. В
оспореното решение, следва да се посочи, че административният орган в нарушение
на чл. 35 от АПК
не е изяснил всички факти и обстоятелства от значение за конкретния случай,
като същественото нарушение на административно-производствените правила е
довело и до неправилно приложение на материалния закон. Съгласно чл. 62, ал. 1 от
ЗУСЕФСУ, "Междинни и окончателни плащания се извършват след
верифициране с цел потвърждаване допустимостта на извършените разходи и при
наличие на физически и финансов напредък на проекта. Управляващият орган
извършва плащането в 90-дневен срок от постъпване на искането за плащане на
бенефициента. " Според ал. 2 на същата норма "Чрез междинни и
окончателни плащания се възстановяват само допустими разходи, верифицирани от
управляващия орган. " Съгласно ал. 3 "Управляващият орган извършва
верифициране на разходите въз основа на проверка на документите, представени
към искането за плащане, и на проверки на място, когато това е приложимо.
" От разпоредбите на цитираните норми става ясно това, че за да бъде
извършено едно междинно или окончателно плащане следва при условията на кумулативност
да са налице следните две предпоставки по чл. 62, ал. 1 от
ЗУСЕФСУ: 1. Верифициране с цел потвърждаване допустимостта на
извършените разходи и 2. Наличие на физически и финансов напредък на проекта.
Или
с оглед на така изложеното, макар да е налице сигнал за нередност, надлежно
указан в ИСУН за 2020г. органът не е развил процедурата по установяване на
нередност и налагане на финансова корекция, няма данни въобще да са извършвани
процесуални действия в тази насока. Доколкото се касае за окончателно плащане,
и е невъзможно изпълнението на условието на чл. 64, ал.1 изр. Второ,от ЗУСЕФСУ,
че след приключване на процедурата по
налагане на ФК,разходите могат да бъдат включени в следващо плащане, то в този
случай АО е следвало в най- кратък срок да приключи тази процедура, като не
отказва верификация изобщо на претендираната сума, а само спре изплащането й до
приключване на сигнала за нередност и едва след това може окончателно да откаже
верификация на разходите. След като органът не е развил горепосочената
процедура, не е попосочил в решението си изрично, че отчетените разходи не се
верифицират до момента на окончателно определяне на финансовата корекция, то
това е съществено процесуално нарушение, което само по себе си е основание за
отмяна на оспорвания акт.
Относно приложението на
материалния закон съдът съобрази следното: За законосъобразността на
отказа от верификация на основание чл. 64, ал. 1
предл. Второ от ЗУСЕФСУ е достатъчно да се установи, че е започнала
процедура по администриране на нередност, за която органът предвижда определяне
на финансова корекция в размер, съответен на размера на неверифицирания разход.
Видно от мотивите на оспорения акт, несъмнено е стартирала процедура по
администриране на нередност и налагане на финансова корекция по смисъла на чл.
70, ал. 1, т. 1, т. 7 и т. 9 от ЗУСЕФСУ. Предвидената в чл. 64 предложение 2 ро
от ЗУСЕФСУ хипотеза е самостоятелно основание за отказ да бъде верифициран
разход, засегнат от извършени нарушения. Отказът на основание чл. 64, ал. 1
ЗУСЕФСУ не е защото разходът е недопустим на някое от основанията по
чл. 57,
58 и 59 ЗУСЕФСУ,
а защото това е разход, при осъществяването на който вероятно е допуснато
нарушение на приложимото право- европейско или национално, поради което до
установяването по надлежния начин на това обстоятелство той не трябва да бъде
възстановяван. Целта на отказът да бъдат верифицирани средства в посочения
размер е да не се допусне нарушение на принципа на добро финансово управление
при изплащането на средства, за които има достатъчно сериозно основание да
счита, че са разходени незаконосъобразно – в разрез с правото на Европейския
съюза и на свързаното с него национално право.. Отказът за верификация е на
основание проверка за нередност и не е обвързан от резултата от същата. Възможността
за следващо искане за изплащане на същата сума, предвид изхода от
производството по регистрираната нередност, е въпрос на последваща проверка в
друга процедура. Посочената разпоредба е императивна и административният орган,
при наличие на сигнал за нередност, следва при условията на обвързана
компетентност да откаже верификация на съответния разход, като след приключване
на процедурата по администриране на нередността и в зависимост от изхода й
неверифицираният разход може да бъде включен в следващо искане за плащане. Правната квалификация на чл. 64, ал. 1,
предл. второто е кумулативно несъвместима с тази по чл. 57, ал. 1 от
ЗУСЕФСУ. Недопустимостта на разхода на основание чл. 57, ал. 1
изключва възможността сумата да бъде задържана на основание чл. 64, ал. 1,
предл. второто от ЗУСЕФСУ, тъй като финансовата корекция не може да
се определи върху недопустими средства от ЕСИФ. Допустима за верифициране сума
като съответстваща на всички основания по чл. 57, ал. 1 от
ЗУСЕФСУ може да бъде задържана на основание чл. 64, ал. 1,
предл. второто от ЗУСЕФСУ, като ако не бъде определена ФК за
регистрираната нередност, тя може да се включи от бенефициера в следващо искане
за плащане. От значение за прилагането на правната квалификация по чл. 64, ал. 1,
предл. второ от ЗУСЕФСУ е факта на регистриране на нередност за
сумата, като сумата може да бъде задържана до издаване на акта за определяне на
ФК. След издаване на последния, същата се задържа на основание допуснато по
закон предварително изпълнение на акта за определяне на ФК. В този смисъл Решение №
11257 от 5.11.2021 г. на ВАС по адм. д. № 6861/2021 г., V
Според правилото на чл. 62, ал. 3
ЗУСЕФСУ, УО извършва верифициране на разходите въз основа на проверка на
документите, представени към искането за плащане и на проверки на място, когато
това е приложимо. Общите условия за допустимост на разходите са регламентирани
в чл. 57 и чл. 58 ЗУСЕФСУ. Конкретно изброените условия за допустимост са
посочени в нормата на чл. 57, ал. 1 ЗУСЕФСУ, общо за всички оперативни
програми. Приети са и подзаконови нормативни актове, регламентиращи допустимост
на разходите по програмите.
Съобразно цитираната разпоредба на
чл. 57, ал. 1 ЗУСЕФСУ, разходите се считат за допустими, ако са налице
едновременно следните условия: 1.
разходите са за дейности, съответстващи на критериите за подбор на операции и
се извършват от допустими бенефициенти съгласно съответната програма по чл. 3,
ал. 2; 2. разходите попадат във включени в документите по чл. 26, ал. 1 и в
одобрения проект категории разходи; 3. разходите са за реално доставени
продукти, извършени услуги и строителни дейности; 4. разходите са извършени
законосъобразно съгласно приложимото право на Европейския съюз и българското законодателство;
5. разходите са отразени в счетоводната документация на бенефициента чрез
отделни счетоводни аналитични сметки или в отделна счетоводна система; 6. за
направените разходи е налична одитна следа съгласно минималните изисквания на
чл. 25 от Делегиран регламент /ЕС/ № 480/2014 на Комисията от 3 март 2014 г. за
допълнение на Регламент /ЕС/ № 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета
за определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално
развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски
фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и
рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално
развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за
морско дело и рибарство /ОВ, L 138/5 от 13 май 2014 г./ и са спазени
изискванията за съхраняване на документите съгласно чл. 140 от Регламент /ЕС/ №
1303/2013 г.; и 7. разходите са съобразени с приложимите правила за
предоставяне на държавни помощи.
Верифицирането на извършените от
бенефициера разходи по изпълнение на проекта се изразява в извършването на
проверка за допустимост на направените разходи. Втората процедура е тази по
установяване на нередност и определяне на финансова корекция, които могат да се
развиват и паралелно, същите са две
отделни процедури- по верифициране на разходи и по налагане на финансови
корекции, като всяка една от тях приключва с издаването на съответни
административни актове, които подлежат на самостоятелно оспорване. В случаите
на започната процедура по администриране на нередност, целта е ограничаване
верифициране на разходи, представляващи евентуално финансово отражение на
наложена финансова корекция. Двата индивидуални административни акта, макар да
имат един и същ издател, и един и същ адресат, имат различен предмет. Въпреки
това, напълно е възможно единият акт - този за определяне на финансова
корекция, да бъде част от фактическите основания за издаване на другия - отказа
за верификация.
Тук следва да първо място да се определи понятието „нередност“ Дефиницията
за нередност се съдържа в чл. 2 (36)
Регламент № 1303/2013 (съответно чл. 2
/ 7 Регламент №
1083/2006 с оглед на чл. 152 (1)
Регламент № 1303/2013), съгласно които "нередност" е всяко
нарушение на правото на ЕС, произтичащо от действие или бездействие на
икономически субект, което има или би имало като последица нанасянето на вреда
на общия бюджет на ЕС чрез начисляване на неправомерен разход в бюджета на
Съюза. Следователно при определянето на едно действие или бездействие на
икономически субект като "нередност" следва да се вземат предвид три
елемента от обективна страна: 1. доказано нарушение на разпоредба на съюзното
право, произтичащо от действие или бездействие на икономически субект
/оператор/; 2. нанасяне на вреда на общия бюджет на Европейския съюз, като се
отчете неоправдан/неправомерен разход в общия бюджет
или вероятност за настъпване на такава вреда и 3. причинна връзка между
нарушението и вредата.
Или с други думи, за да е
законосъобразен атакувания акт, следва да е налице фактически нередност, като
настоящият състав не споделя становището на ответник жалба, че е достатъчно
такава да бъде регистрирана. В мотивите на настоящото решение не се съдържат
никакви фактически основания, които да сочат на конкретно нарушение на
европейското или национално законодателство. Като правно основание в
регистрирания сигнал за нередност е посочено самото определение за нередност от
горепосочения Регламент, а не конкретното нарушение и неговата правна
квалификация, в какъвто смисъл е съответното законодателство. В мотивите си
органът е посочил единствено, че е налице съмнение за нередност, произтичаща от
противоречива информация и образувано наказателно производство, което към
момента на съдебните прения е приключило. Правилно жалбоподателят се позовава
на нормата на чл. 142 от АПК, че настъпилите факти след издаване на акта до
този момент следва да се преценят от съда. Следва да се посочи, че
приключването на наказателното производство автоматически не води до
приключване на сигнала за нередност,а единствено е индиция за липса на
нарушение. В жалбата и в писмената защита са изложени аргументи от процесуалния
представител на жалбоподателя, с които се оспорват констатираните нарушения,
които могат да бъдат квалифицирани като нередност, които имат пряко отношение
към самостоятелното административно производство по администриране на
нередности и извършване на финансови корекции. Следователно, АО след като не е
посочил конкретните факти, които да обосновават съответните нарушения на
правото на ЕС и на РБ, както тяхната правна квалификация, евентуалния размер на
финансовата корекция съобразно цитираната от него Наредба за администриране на
нередности със средствата от европейските фондове е допуснал нарушение и на
материалното право. Или в акта са посочени и конкретно извършените нарушения от
страна на бенефициера и съответно размерът на финансова корекция, което се
явява и съществено процесуално нарушение водещо до материалната
незаконосъобразност на акта.
Следва да се посочи още, че
решението е издадено в нарушение на чл. 64, ал. 1,
предл. второ от ЗУСЕФСУ, което са налага от анализ на нормативната уредба.
Както вече се каза, разпоредбата на чл. 57, ал. 1 от
ЗУСЕФСУ определя кои разходи са допустими. Съгласно т. 4 от
разпоредбата, допустими са разходите, извършени законосъобразно, съгласно
приложимото право на Европейския съюз и българското законодателство. Целта на
финансовата корекция е да се възстанови положението преди причинената от
правонарушението вреда на бюджета на Съюза. Поради тази нейна цел тя се
изразява във възстановяване на безвъзмездната помощ, получена при извършеното
нарушение, или в отказ да се предостави безвъзмездна помощ при извършено
нарушение, което има или би имало за последица вреда в бюджета на
Съюза.Следователно, финансовата корекция се явява финансовото изражение на
извършени в нарушение на правото на Съюза и на свързаното с него национално
право, разходи. Това значи, че сам по себе си размерът на финансовата корекция
е недопустим разход и ако, бенефициерът е отправил искане за междинно или
окончателно плащане, органът, на основание чл. 57, ал. 1, т.
4 от ЗУСЕФСУ, ще следва да откаже верификация на разходи, съответни
на размера на определената финансова корекция.
Или, за да е законосъобразен
отказът на органа да верифицира разход в размер на финансовата корекция, т. е.
да откаже да възстанови разходи в размер на финансовата корекция, трябва актът,
с който финансовата корекция е определена по основание и по размер да е влязъл
в сила.Именно поради това, тогава, когато отказът за верификация се основава на
финансова корекция, при проверка на законосъобразността на отказа, съдът следва
да провери влязъл ли е в сила актът, с който е определена финансовата корекция,
и съответен на влезлия в сила акт, ли е размерът, отказан за верификация
С оглед на така изложеното следва
да се отмени обжалваното Решение, преписката да се върне на АО за издаване на
нов законосъобразен акт, съобразно горните мотиви на съда. Органът може да
откаже повторно верификация на тези разходи, само до приключване на процедурата
по нередността. Същият следва да приключи процедурата по администрирането й съобразно
новите доказателства- приключване на наказателното производство, като наложи
или не финансова корекция. Във втория случай, ако наложи такава може да откаже
верификация на разходите до размера на същата с последващ акт.
При този изход на делото
основателна се явява претенция за присъждане на разноски в размер на внесената
държавна такса от 755,41 лева . Съдът намира за основателно направеното
възражение за прекомерност на заплатеното ***окатско възнаграждение, като
съгласно чл. 8,ал.1 във вр. с чл. 7, ал.2 т. 4 от Наредба № 1/9.7.2004г. на ВАС
за минималните ***окатски възнаграждения
е в размер на 4164,80 лева, като с ДДС, тъй като дружеството е
регистрирано по ЗДДС 4 997,76 лева или общо 5 753,17 лева.
Водим от горното и на основание чл.
172, ал. 4 от АПК осми състав на Административен съд Велико Търново
Р
Е Ш И
ОТМЕНЯ по жалба на АЛФА ЕСТЕЙТ ЕООД гр. С., Решение без рег.№ от 3.5.2023г. на Управляващия орган на
Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси 2014-2020г. в Министерство
на труда и социалната политика гр. София, ул.“Триадица“ № 2, с което на
основание чл.64, ал.1, пр.второ, вр. чл.62 ЗУСЕФСУ и §70 от ПЗР на с.з., е
отказано верифициране на 94 426,54 лева , представляваща отчетени разходи
по искане за окончателно плащане №3, представено чрез ИСУН 2020 с отчетен
период 1.5.2019г-14.1.2020г. по проект Създаване на ново социално предприятие
за пране и химическо чистене „Есен“ с вх. № BG05M90P001-010-0778-C01 общ бюджет от 216 984, 73
лева, за което е сключен административен договор за БЕФ с горепосочения номер.
Договор поради наличие на производство по установяване на нередност.
ВРЪЩА преписката
на АО за постановяване на нов законосъобразен акт, съобразно мотивите на
настоящото решение.
ОСЪЖДА Министерство на труда и социалната
политика да заплати на АЛФА ЕСТЕЙТ ЕООД гр. С. разноски в производството в
размер на 5 753,17 – пет хиляди седемстотин петдесет и три лева и
седемнадесет стотинки .
Решението,
подлежи на обжалване пред Върховен административен съд в 14 дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :