РЕШЕНИЕ
№ 1460
гр. Пловдив, 24.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на
седми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Пламен П. Чакалов
Членове:Румяна Ив. Андреева Атанасова
Бранимир В. Василев
при участието на секретаря Бояна Ал. Дамбулева
като разгледа докладваното от Бранимир В. В. Въззивно гражданско дело №
20235300502381 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от П. Л. С. от ***, чрез адв.А. С. от АК П.
срещу решение № 260007/26.07.2023г. постановено по гр.д. № 335/2020г. по
описа на РС Карлово, ІІІ граждански състав, с което е признато за установено,
на основание чл. 54, ал.2 от ЗКИР по отношение на П. Л. С. с ЕГН **********
от с***, че С. Д. И. с ЕГН ********** и Л. Н. И. с ЕГН **********, двамата
от *** са собственици в режим на имуществена общност, на основание §4а и
§4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, на реална част от недвижим имот, с площ от с площ от
476 кв. м, ведно с построената в нея сграда, представляваща част от парцел
*** в землището на село ***, описан в нотариален акт № ***, том ***, н.д.
*** г. по описа на КрлРС като земеделска земя с трайни насаждения и
построената в него сезонна постройка в землището на село ***, при съседи:
път, Д.К., З.Ч. и Т.С., с площ от 500 кв. метра, в парцел ***, който имот е
обозначен на скица № 1 от заключението на вещото лице със зелен цвят
между точките 1, 6, 48, 43 и 1 с площ от 706 кв.м, като е налице ГРЕШКА в
действащите кадастрална карта и кадастрални регистри, одобрени със заповед
№ *** от *** г. на ИД на АГКК, като частта от имота е НЕПРАВИЛНО е
1
заснета като част от поземлен имот с идентификатор ***, със статут по КККР
- нива, означена между точките 75, 43, 1, 6, 76, 53 и 75 на скица № 1
(страница 1/2 –графична част и стр. 2/2 координатен регистър) от
заключението на вещото лице Й.Й. с вх. № 262061 от 20.09.2022 г., прието в
съдебно заседание на 27.09.2022 г., неразделна част от настоящото решение.
Решението се обжалва изцяло като като недопустимо, неправилно и
необосновано. Сочи се, че съдът се е произнесъл по непредявен иск, дори и
след „уточнението“ на исковата молба, което представлява предявяване на
нов иск. Налице е несъответствие между петитума на исковата претенция, в
това число и с всички уточнения на иска, и диспозитива на обжалваното
съдебно решение. С направеното уточнение на 11.01.2023 г. ищците правят
опит да въведат като предмет на делото новосформиран имот от 706 кв.м.
Направеното при условия на евентуалност уточнение на петитума,
представлява предявяване на нов иск.
Сочи се, че неправилен е изводът на съда, че ищецът е придобил имота
по силата на § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, тъй като това не съответства на събраните
доказателства по делото. Сочи се, че от събраните по делото доказателства не
може да се установи идентичност между описания в удостоверение от ***
година и нотариален акт от *** година имот.
Сочи се, че съдът необосновано, без да са събрани доказателства,
приема в мотивите си, че имотът, който е ограден от ищеца и е с площ от 706
кв.м., представлява имот № ***, част от който е в размер на 500 кв.м., е
предоставен за ползване от ищеца И..
Сочи се, че съдът е допуснал съществено процесуално нарушение като
не е обсъдил всички възражения на страните по делото и техните доводи и е
направил редица необосновани правни изводи.
Иска се обезсилване на решението и отхвърляне на предявения от С. и
Л. И. иск. Евентуално, при преценка, че решението не е недопустимо, се иска
същото да бъде отменено и искът да бъде отхвърлен по същество.
Претендират се разноските по делото.
В срок не е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемите Л. И.
и С. И.. В съдебно заседание жалбата се намира за неноснователна и се иска
потвърждаване на обжалвания акт. Претендират се разноските по делото.
Въззивната жалба е допустима, като подадена в законния срок от
2
легитимирани страни, внесена е дължимата държавна такса за въззивно
обжалване и е изпълнена процедурата за отговор. Жалбата отговаря на
изискванията на закона по форма, съдържание и приложения.
При проверка на обжалваното съдебно решение за допустимост по
чл.269 от ГПК както служебно така и по наведените от жалбоподателите
доводи въззивният съд намира, че обжалваното решение е недопустимо.
С исковата молба е предявен е установителен иск по чл.124 ал.1 от ГПК
във вр. с чл.54 ал.2 от ЗКИР да се установи, че ищците С. И. и Л. И. от ***
година са собственици на описания в нотариален акт №***, том ***, дело
№***г. по описа на РС Карлово недвижим имот и да се признае по отношение
на ответницата, че ищците са собственици на част от имот с площ 478 кв.м. с
пространствени граници посочени геодезическо заснемане.
Във връзка с оставяне на исковата молба без движение на основание
чл.129 ал.2 от ГПК с молба от 28.07.2020г. /л.65/ ищците са уточнили
петитума на иска си като са искали да се признае за установено спрямо
ответницата, че са собственици към момента на одобряване на КК и КР на
с.*** на недвижим имот земеделска земя, представляваща поземлен имот с
идентификатор *** с площ от 501 кв.м., местност „П.п.“, пета категория,
стар номер ***, като в КК и КР на с. *** е допусната грешка, като част от
имот *** с площ от 478 кв.м. е неправилно нанесен върху поземлен имот ***,
както и е налице непълнота, като не е нанесена съществуващата в поземлен
имот *** сезонна постройка.
С обжалваното решение РС Карлово за установено, на основание чл. 54,
ал.2 от ЗКИР по отношение на П. Л. С. с ЕГН ********** от с***, че С. Д. И.
с ЕГН ********** и Л. Н. И. с ЕГН **********, двамата от *** са
собственици в режим на имуществена общност, на основание §4а и §4б от
ПЗР на ЗСПЗЗ, на реална част от недвижим имот, с площ от с площ от 476
кв. м, ведно с построената в нея сграда, представляваща част от парцел ***
в землището на село ***, описан в нотариален акт № ***, том ***, н.д. *** г.
по описа на КрлРС като земеделска земя с трайни насаждения и построената в
него сезонна постройка в землището на село ***, при съседи: път, Д.К., З.Ч. и
Т.С., с площ от 500 кв. метра, в парцел ***, който имот е обозначен на скица
№ 1 от заключението на вещото лице със зелен цвят между точките 1, 6, 48,
43 и 1 с площ от 706 кв.м, като е налице грешка в действащите кадастрална
3
карта и кадастрални регистри, одобрени със заповед № *** от *** г. на ИД на
АГКК, като частта от имота е неправилно е заснета като част от поземлен
имот с идентификатор ***, със статут по КККР - нива, означена между
точките 75, 43, 1, 6, 76, 53 и 75 на скица № 1 (страница 1/2 –графична част и
стр. 2/2 координатен регистър) от заключението на вещото лице Й.Й. с вх. №
262061 от 20.09.2022 г., прието в съдебно заседание на 27.09.2022 г.,
неразделна част от настоящото решение.
Основателно е възражението на жалбоподателката П. С., че съдът се е
произнесъл по непредявен иск, като е налице несъответствие между петитума
на исковата претенция и диспозитива на обжалваното съдебно решение.
Както и възражението, че с направеното уточнение на 11.01.2023 г. ищците
правят опит да въведат като предмет на делото новосформиран имот от 706
кв.м.
Предявен е иск за установяване на право на собственост на недвижим
имот земеделска земя, представляваща поземлен имот с идентификатор *** с
площ от 501 кв.м., местност „П.п.“, пета категория, стар номер ***, като в
КК и КР на с. *** е допусната грешка, като част от имот *** с площ от 478
кв.м. е неправилно нанесен върху поземлен имот ***.
В същото време съдът се е произнесъл по друг иск за признаване за
установено, че ищците са собственици в режим на имуществена общност,
на основание §4а и §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, на реална част от недвижим имот,
с площ от с площ от 476 кв. м. Първо РС Карлово се е произнесъл, че имота
не е обикновена съсобственост между ищците, така както е предявен и
уточнен иска, а е в режим на някаква имуществена общност, неуточнено
обаче каква точно. Доколкото по делото има данни, че ищците са съпрузи, то
в СК са посочени различни режими на имуществена общност, но решението
не е посочено в кой точно от тези режими според съда попада собствеността
на процесния имот. Но дори това да бе посочено решението пак би се
произнасяло по непредявен иск, защото подобно искане не е правено пред
съда, нито е налице надлежно прието изменение на иска. Второ искът е
предявен да се признае правото на собственост върху целия недвижим имот -
земеделска земя, представляваща поземлен имот с идентификатор *** с площ
от 501 кв.м. В решението си съдът обаче се е произнесъл по иск за
собственост на реална част от недвижим имот, с площ от с площ от 476
4
кв. м. Такъв иск не е предявен по това дело, липсва и изменение на иска в
такъв смисъл. Трето тази реална част от 476 кв.м., в решението не става ясно
от имот – земеделска земя с каква площ е част дали от площ в размер на 500
кв. метра, или с площ от 706 кв.м., като в решението са записани и двете
площи на претендираниня имот, като не става ясно съда, коя от тези две
площи намира за доказана по това дело. Тоест решението е освен това и
вътрешно противоречиво. Вярно е че иска по чл.54 ал.2 от ЗКИР касае
границите на имота, а не неговата площ, но това не дава основание в
съдебното решение да се пишат площи на имота, които взаимно се изключват.
Горните проблеми не са дребни неясноти, които могат да се решат
лесно с някакви поправки на очевидни фактически грешки или тълкуване на
решението. Това е така, защото в мотивите на решението съдът е отбелязал,
че пред него са предявени два иска основен и евентуален с различни
основания за придобиване на правото на собственост - иск с правно
основание член 124, ал.1 от ГПК вр. с § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ и евентуално
съединен с него иск с правно основание член 124, ал.1 от ГПК вр. с чл. 79 от
ЗС. Нищо подобно по делото няма обаче обективирано. Уточненията на
ищците на исковете, които всъщност са предявяване на нови искове
обективирани на лист 250 от делото касаят друг неразгледан от съда иск за
признаване на собствеността на имот с площ от 706 кв.м., като 500/706
ид.части са придобити на едно правно основание – § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, а
друга идеална част от 206/706 ид части са придобити на друго правно
основание – чл.79 от ЗС. Тези нови искове обаче не са били приети за
разглеждане от първата инстанция – л.267 от делото. При това положение да
се разгледа и реши делото по непредявени искове от ищците без да се даде
право на ответницата да се защити по новите факти и правни твърдения ще
наруши нормите на чл.8 ал.2, ал.3 и чл.9 от ГПК и ще я лиши от право на
ефективна защита по това дело. Първата инстанция се е произнесла по
непредявен иск, решението е недопустимо и следва да се обезсили и върне на
РС Карлово, за произнасяне по предявения иск.
Мотивиран така съдът
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 260007/26.07.2023г. постановено по гр.д. №
5
335/2020г. по описа на РС Карлово, ІІІ граждански състав и ВРЪЩА делото
на друг съдебен състав от РС Карлово, за произнасяне по предявения иск.
Решението може да се обжалва, при условията на чл.280 ал.1 ГПК, в
едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6