№ 1359
гр. София, 30.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА
при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА ВЛ. МИЛОВАНОВА
като разгледа докладваното от КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА Гражданско дело
№ 20221110124261 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.124 ГПК вр. чл. 439 ГПК.
Депозирана е искова молба от А. А. А., ЕГН ********** срещу „.......“ АД, ЕИК
................., с предявен иск с правно основание чл.124 ГПК вр. чл.439 ГПК за
установяване, че ищецът не дължи на ответното дружество претендираните с
изпълнителен лист от 22.02.2010 г., издаден по ч.гр.д.№6835/2010 г. по описа на СРС,
58 състав суми в размер на 624 лв., представляваща главница по запис на заповед,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 12.02.2010 г. до окончателното
изплащане на вземането, и сумата в размер на 125 лв. разноски, въз основа на който
изпълнителен лист е образувано изп. дело №1270/2010 г. по описа на ЧСИ ................
при КЧСИ. Ищецът поддържа, че в периода от 22.05.2010 г. до 22.05.2012 г. по
изпълнителното дело спрямо него не са били извършвани валидни изпълнителни
действия, поради което давността за вземанията е изтекла. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба,
с който оспорва исковете и навежда, че по изпълнителното производство са
извършвани регулярно изпълнителни действия, като вземанията не били погасени по
давност. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и въз основа на закона,
достигна до следните фактически и правни изводи:
Разпоредбата на чл.439 ГПК предвижда защита на длъжника по исков ред, след
като кредиторът е предприел изпълнителни действия въз основа на изпълнителното
основание. Законодателят е уредил защитата на длъжника да се основава само на
факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е
издадено изпълнителното основание. Съдът намира предявените искове за допустими.
Наличието на висящ изпълнителен процес за събиране на вземането по изпълнителния
лист е достатъчно основание за пораждане на правен интерес у длъжника за
предявяване на иска по чл.439 ГПК, с който се оспорва изпълнението. Само когато
1
принудителното изпълнение е приключило и взискателят е изцяло удовлетворен, не е
налице правен интерес за длъжника от предявяване на установителния иск по чл. 439
ГПК. В този случай, ако длъжникът счита, че са настъпили факти, изключващи
изпълняемото право, на негово разположение е друг вид защита. С отрицателния
установителен иск за недължимост на суми по изпълнителния лист се цели
установяване несъществуването на изпълняемото право, като при уважаването му,
изпълнителният процес следва да бъде прекратен. Именно в прекратяване на воденото
принудително изпълнение се състои защитата, която се търси с отрицателния
установителен иск по чл.439 ГПК.
Между страните не се спори, а от представените по делото писмени доказателства
се установява, че в полза на ответника срещу ищеца по ч.гр.д.№ 6835/2010 г. по описа
на СРС, 58 състав е издаден изпълнителен лист от 22.02.2010 г., с който на длъжника е
разпоредено да заплати на ответното дружество сумите в размер на 624 лв.,
представляваща главница, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
12.02.2010 г. до окончателното изплащане на вземането, и сумата в размер на 125 лв.
разноски по делото. Не се спори и от представените по делото от ищеца писмени
доказателства /молба вх.№8701/05.05.2010 г. на л.7/, се установява, че въз основа на
издадения изпълнителен лист е било образувано изпълнително дело №1270/2010 г. по
описа на ЧСИ ................ при КЧСИ и район на действие СГС.
Съгласно чл. 439, ал. 2 ГПК, искът на длъжник за оспорване на вземането по
изпълнителен лист може да се основава само на факти, настъпили след приключване на
съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.
По делото няма данни и не се твърди оспореното задължение да е установено със
съдебно решение, който факт е в доказателствена тежест на ответника.
Изпълнителният лист е издаден въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение въз
основа на документ по чл.417 ГПК /поканата за доброволно изпълнение е връчена на
длъжника по реда на чл.46 ал.2 ГПК на 08.06.2010 г. и същият не е депозирал
възражение в законоустановения срок/, поради което и с оглед чл.117, ал.2 ЗЗД
приложимата давност е общата петгодишна давност за вземанията /в който смисъл е и
решение № 3/04.02.2022 г. по гр.д. № 1722/2021 г. по описа на ВКС , IV г.о./.
Корективното тълкуване на чл. 117, ал. 2 ЗЗД се налага от променената правна рамка
след влизане в сила на разпоредбата. Така, както длъжникът не може да оспорва
вземането, установено с влязло в сила решение, поради факт, настъпил до съдебното
дирене в производството, по което решението е постановено, така длъжникът не може
да оспорва вземането, установено с влязлата в сила заповед за изпълнение поради
факт, настъпил до изтичането на срока по чл. 414, ал. 2 ГПК.
Основният спорен по делото въпрос е прекъсната ли е и кога, респ. изтекла ли е
погасителната давност за вземанията на ответника по издадения изпълнителен лист. В
конкретния случай, независимо от дадените с доклада по делото изрични указания,
ответното дружество, чиято е доказателствената тежест, не установява, че в рамките на
давностния срок са били извършени действия, имащи за последица прекъсване или
спиране на давността, както и не представя доказателства от образуваното
изпълнително дело №1270/2010 г. по описа на ЧСИ ................
Гражданският исков процес е състезателно производство (арг. чл. 8, ал. 2 ГПК), в
което по правилата за разпределяне на доказателствената тежест страните навеждат
факти и доказателства за установяване на действителното фактическо положение.
Доказването следва да е пълно, т.е. да не остава никакво съмнение в осъществяването
на пораждащите твърдяното право факти. Едва след като безспорно, несъмнено се
2
установят правнорелевантните обстоятелства, съдът е длъжен да ги субсумира под
приложимата правна норма, като допусне принудителното изпълнение на предявеното
притезание. В този смисъл крайният съдебен акт не може да се основава на житейски
предположения, неподкрепени с други годни доказателства по делото, нито да бъде
постановяван въз основа на недоказани фактически твърдения. В случай, че страната
не установи фактите, на които основава твърдяното субективно материално право и
изрично указани й от съда, съдът дължи прилагане на неблагоприятните последици от
правилата за разпределение на доказателствената тежест. Според тези последици
недоказаният факт се счита неосъществил се – арг. чл. 154, ал. 1 ГПК, и с оглед така
приетия за несъществуващ факт съдът не може да даде защита на твърдяното право.
Според посоченото от ищеца, последното валидно изпълнително действие е от
дата 22.05.2010 г., когато ЧСИ е наложил запор на банковите сметки на длъжника в
различни търговски банки. Следователно на 22.05.2015 г. е изтекла погасителната
давност за процесното вземане. На фона на горното съдът намира, че ищецът А. А. А.
не дължи на ответника претендираните с изпълнителен лист от 22.02.2010 г., издаден
по ч.гр.д.№6835/2010 г. по описа на СРС, 58 състав суми, поради което искът с правно
основание чл. 439 ГПК вр. чл.124 ГПК следва да се уважи изцяло.
По разноските:
При този изход на спора пред настоящата инстанция на ищеца следва да бъдат
присъдени на основание чл.78 ал.1 ГПК сторените деловодни разноски в размер на 350
лв. за платена държавна такса и адвокатско възнаграждение в минимален размер.
Мотивиран от посоченото, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.124 ГПК вр. чл. 439 ГПК по
отношение на „.......“ АД, ЕИК ................., съдебен адрес гр................, че А. А. А. ЕГН
**********, съдебен адрес гр.София, ................, партер НЕ ДЪЛЖИ на „.......“ АД,
ЕИК ................. претендираните с изпълнителен лист от 22.02.2010 г., издаден по
ч.гр.д.№6835/2010 г. по описа на СРС, 58 състав суми в размер на 624 лева,
представляваща главница, ведно със законната лихва, считано от 12.02.2010 г. до
окончателното изплащане на вземането, и сумата в размер на 125 лева разноски по
делото, въз основа на който е образувано изпълнително дело №1270/2010 г. по описа
на ЧСИ ................ при КЧСИ и район на действие СГС.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „.......“ АД, ЕИК ................. ДА
ЗАПЛАТИ на А. А. А., ЕГН ********** сумата от 350 лева разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването на
препис с въззивна жалба пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3