РЕШЕНИЕ
№ 26
гр. Пловдив, 07.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Пламен П. Чакалов
Членове:Бранимир В. Василев
Дафина Н. Арабаджиева
при участието на секретаря Бояна Ал. Дамбулева
като разгледа докладваното от Бранимир В. Василев Въззивно гражданско
дело № 20215300502318 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Я. Г. Я., чрез пълномощника му
адв.А.П. против решение № 260259/12.07.2021г. по гр.д. № 1993/2020г. на
Районен съд - Асеновград, с което е допуснато да се извърши съдебна делба
между Я. Г. Я., ЕГН ********** от с. *********, Я. А. Р., ЕГН ********** от
********, Й. П. Г., ЕГН ********** от ****** и Е. П. Е., ЕГН ********** от
гр. П************, на следната недвижима вещ: УПИ II-660 в кв. 59 по
одобрен подробен устройствен план на *********, с площ от 1087 кв.м., при
граници и съседи: улица, УПИ III-663, УПИ VI-661, УПИ VIII-658, УПИ IX-
659 и УПИ I-659, ведно с находящите се в имот сгради – едноетажна,
паянтова жилищна сграда със застроена площ от 67 кв.м., едноетажна
полумасивна селскостопанска сграда – гараж със застроена площ от 20 кв.м. и
едноетажна паянтова селскостопанска сграда със застроена плащ от 31 кв.м.,
при квоти:
за Я. Г. Я. – 2/24 идеални части;
1
за Я. А. Р. – 20/24 идеални части;
за Й. П. Г. – 1/24 идеална част;
за Е. П. Е. – 1/24 идеална част.
Решението се обжалва като неправилно, незаконосъобразно и
постановено при неправилно приложение на материалния закон. Твърди се,
че възражението за придобиване на имота по давност е преклудирано, като не
е направено в срока по чл.133 от ГПК. Съдът неправилно не е зачел
нотариалният акт от 2020 година на нотариус в Асеновград. Сочи се, че нито
с отговора по чл.130 от ГПК, нито в първото съдебно заседание някоя от
страните е направила възражение в горния смисъл, поради което се иска
делбата да се извърши при квоти: 2/12 ид. части на Я.Я., 8/12 ид. части за Я.Р.
и по 1/12 ид. част за Й.Г. и Е.Е.
В срок е постъпил отговор от пълномощника на Я.Р. – адв. М.К., с
който жалбата се намира за неоснователна, а решението се иска да се
потвърди като правилно и законосъобразно. Претендират се разноските по
делото.
Пловдивският окръжен съд, Х граждански състав, след като прецени
данните по делото въз основа на доводите на страните и при дължимата
служебна проверка, намира следното:
Въззивната жалба е допустима, като подадена в законния срок от
легитимирани страни, внесена е дължимата държавна такса за въззивно
обжалване и е изпълнена процедурата за отговор. Жалбата отговаря на
изискванията на закона по форма, съдържание и приложения.
Обжалваното решение не е недопустимо или нищожно при
постановяването му не е нарушена императивна материалноправна норма.
Производството е по иск за делба във фазата по допускането ù.
Съделителите са наследници на Г. Н. Р., за който се твърди в исковата молба
да е собственик УПИ ІІ-660 в кв. 59 по плана на с. *********, с площ от 1087
кв.м., ведно с построените в него сгради – едноетажна паянтова сграда с площ
от 67 кв.м., едноетажна полумасивна стопанска постройка – гараж с площ от
20 кв.м. и едноетажна паянтова стопанска постройка с площ от 31 кв.м.
РС Пловдив е приел за доказано следното. Г. Р. е придобил процесния
недвижим имот не по наследство, а на основание давностно владение през
време на брака му с Я.Р., сключен на 16.06.1995г. – удостоверение на лист 48.
2
Поради това имота е станал съпружеска имуществена общност, прекратена
със смъртта на единия съпруг – Г. Н. Р., починал на *******г. Неговата ½
идеална част е преминала към наследниците му по закон. При това положение
първата инстанция е определила квотите в съсобствеността само на
половината от процесния имот, защото другата част е приета за лична
собственост на преживялата съпруга Я.Р.
Основателно е възражението на Я. Г. Я., че възражението за
придобиване на имота по давност е преклудирано, като не е направено в срок.
А също така, че съдът неправилно не е зачел нотариалният акт от 2020 година
на нотариус в Асеновград, по повод на който също е нямало никакви
възражения.
С исковата молба жалбоподателят Я.Я. твърди, че процесния имот
предмет на делбата е лична собственост на общия наследодател Г. Р. Отговор
на исковата молба от останалите съделители в срока по чл.131 от ГПК не е
постъпвал. Но с молба от 29.04.2021г. извън този срок /л.26/ преживялата
съпруга на наследодателя Я.Р. е изразила становище, че е съгласна с квотите
посочени в исковата молба и иска делбата да се допусне при тези квоти. С
тази молба Я.Р. не е правила възражение, че половината имот е нейна лична
собственост, защото го е придобила с давностно владение. В първото съдебно
заседание /л.27/ ответницата Я.Р. също не е правила подобни възражения. По
делото е приложен и констативен нотариален акт за правото на собственост
на Я.Р. /л.36/, в който е прието, че същата е придобила 2/3 идеални части от
имота на основание давностно владение и наследяване по закон, която квота
напълно съответства на квотата посочена в исковата молба и потвърдена в
молбата от 29.04.2021г. адресирана до съда. В последното съдебно заседание
Я.Р. също не е правила възражение, че половината от процесния имот е
придобит от нея възоснова на давностно владение по време на брака. Тази
теза за пръв път е въведена в процеса в устните състезания от пълномощника
на тази съделителка /л.58/.
По силата чл.342 от ГПК в първото съдебно заседание всеки от
съделителите може да възрази срещу размерите на дяловете на неговите
сънаследници. Видно от тълкуванието на тази правна норма разпоредбата на
чл.342 ГПК е специална процесуална норма, която определя в делбеното
производство по-късен преклузивен срок /първото съдебно заседание, а не
3
срока за отговор по чл.131 ал. 1 ГПК/ за предявяване на възраженията на
ответника против правото на някой съделител да участва в делбата, размера
на неговия дял /Решение № 124 от 19.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 620/2015
г., I г. о., ГК., Решение № 18 от 3.02.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4619/2014 г., I
г. о., ГК/. Разпоредбата на чл. 342 ГПК е специална процесуална норма,
която определя в делбеното производство по-късен преклузивен срок
/първото съдебно заседание, а не срока за отговор по чл. 131, ал. 1 ГПК/ за
предявяване на възраженията на ответника против правото на някой
съделител да участва в делбата, размера на неговия дял, включване в
наследствената маса на някои имоти Разпоредбата на чл. 342 ГПК е
специална процесуална норма, която определя в делбеното производство по-
късен преклузивен срок /първото съдебно заседание, а не срока за отговор по
чл. 131, ал. 1 ГПК/ за предявяване на възраженията на ответника против
правото на някой съделител да участва в делбата, размера на неговия дял,
включване в наследствената маса на някои имоти Разпоредбата на чл. 342
ГПК е специална процесуална норма, която определя в делбеното
производство по-късен преклузивен срок /първото съдебно заседание, а не
срока за отговор по чл. 131, ал. 1 ГПК/ за предявяване на възраженията на
ответника против правото на някой съделител да участва в делбата,
размера на неговия дял, включване в наследствената маса на някои
имотиСпоред Решение № 120 от 13.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 6714/2013
г., I г. о., ГК. при пропускането на срока по чл.342 ГПК може да се предяви
извън делбеното производство установителен иск за собственост на
основание чл.124 ал.1 ГПК при спазване изискванията за редовна искова
молба съгласно чл.127 и чл.128 ГПК, с което не се заобикаля процесуалната
преклузия по чл.342 ГПК, с настъпването й само се слага край на
възможността оспорването да се направи и устно в делбеното производство,
без спазване на формалните изисквания за подаване на искова молба.
Преклудирането на непредявените в делбеното производство възражения не
означава, че правата върху които те се основават, са отречени със сила на
присъдено нещо. Неподаването на отговор на исковата молба и
непредявяването на възраженията по чл.342 ГПК в срока за отговор, не води
до предвидената в чл. 133 ГПК преклузия.
Ето защо при липса на направено в срок по чл.342 от ГПК възражение
за придобивна давност от страна на съделителката Я.Р. на ½ идеална част от
4
процесния имот, то неправилно първата инстанция е приела и уважила такова
едно възражение. Това процедуране е в противоречие и с чл.6 от ГПК, защото
в казуса такова едно възражение изобщо не е изложено никога в хода
процеса. Като устните пледоарии на страните не са форма, в която може да се
направи възражение срещу иска. При това по делото от разпита на
единствения свидетел П. Р. е безспорно установено, че собственик на
процесния имот е общия наследодател Г. Р., който го е придобил по давност.
При това квотите в съсобствеността се пораждат от наследяване по закон по
правилото на чл.9 ал.2 от ЗН Когато съпругът наследява с низходящи на братя
и сестри, той получава 2/3 от наследството при брак повече от 10 години с
наследодателя, което е и настоящата хипотеза. Ето защо възражението на
жалбоподателя Я. е основателно и квотите в наследството следва да се
определят както следва. За Я. Г. Я. – 2/12 идеални части, за Я. А. Р. – 8/12
идеални части, за Й. П. Г. – 1/12 идеална част, за Е. П. Е. – 1/12 идеална част.
Ето защо решението следва да се отмени само в частта относно квотите в
съсобствеността, като се установят правилните квоти, а в останалата част
решението следва е влязло в сила. Разноски не се претендират от страната
спечелила делото.
Мотивиран така съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260259/12.07.2021г. по гр.д. № 1993/2020г. на
Районен съд - Асеновград, в частта в която е допусната делба между Я. Г. Я.,
ЕГН ********** от **************, Я. А. Р., ЕГН ********** от
**********, Й. П. Г., ЕГН ********** от ************ и Е. П. Е., ЕГН
********** от гр. ********** при следните квоти: за Я. Г. Я. – 2/24 идеални
части; за Я. А. Р. – 20/24 идеални части; за Й. П. Г. – 1/24 идеална част; за Е.
П. Е. – 1/24 идеална част, като вместо това:
ДОПУСКА делбата при следните квоти - за Я. Г. Я. – 2/12 идеални
части, за Я. А. Р. – 8/12 идеални части, за Й. П. Г. – 1/12 идеална част и за Е.
П. Е. – 1/12 идеална част.
Решението в останалата му част е влязло в сила като необжалвано.
Решението може да се обжалва, при условията на чл. 280 ал.1 ГПК, в
едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ.
5
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6