Р Е Ш Е Н И Е
№ 24 09. 03. 2020 година град Бургас
В И М Е Т О Н А НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - БУРГАС, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
На двадесети февруари две хиляди и двадесета година
В публично заседание при следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕЛИ СЪБЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА БАЛТОВА
ХРИСТИНА МАРЕВА
При участието на секретаря Станка Ангелова
Изслуша докладваното от съдия Н. С.
В. търговско дело № 11 / 2020 година по описа на БАС
За да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по въззивна жалба от*“ гр. С., чрез адв. М. , против Решение №359 от 01.10.2019година, постановено по т.д. №22/2019 година по описа на Окръжен съд Б. , в частта, с която е осъдено да заплати : на М. Д. , Р. Д. и А. С. - по 105 000 лв. на всеки; на Д. Д. и Р. Д. – чрез майка им А. С. – по 126 000 лв., ведно със законна лихва от 10.01.2019 година, представляващи обезщетение за неимуществени вреди вследствие смъртта на С. М. Д. при пътно – транспортно произшествие на 13.01.2018 година.
Съдебният акт се обжалва като неправилен, постановен при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и като необосновано. Изложени са съображения за това:
Жалбоподателят твърди, че не са доказани всички елементи на фактическия състав на чл.45 ЗЗД, което предпоставя ангажиране на отговорността му на основание чл.513 ал.1 във вр. с чл.511 ал.1 т.1 и 3 КЗ. Това е така, защото изводът за виновното поведение на водача на л.а.“Б“ – Р. К. се базира на противоречиви свидетелски показания, на некомпетентно и незадълбочено изготвена върху недопустими доказателствени средства автотехническа експертиза, на житейски неоправдани изводи за механизма на пътно-транспортното произшествие. Излага аргументи за твърдението си, че поведението на починалия С. Д. е единствена причина за настъпилото пътно-транспортно произшествие.
При условия на евентуалност се оспорват определените размери на обезщетения като прекомерни. Жалбоподателят твърди, че не са установени обемът на болките и страданията на увредените лица, както и действителните отношения в семейството; не е установено състоянието на децата и тяхното поведение след загубата на бащата.
Твърди се допуснато съществено процесуално нарушение поради неприлагане нормата на чл.15 ал.6 от Закона за закрила на детето, като не е уведомена Д. “С“ по настоящия адрес на малолетните деца за воденото дело с оглед охрана на интересите им.
В жалбата се твърди неправилно определяне степента на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на починалия С. Д. ; липсата на предпазен колан е причина за черепно-мозъчната травма, довела до смъртта му – основание за приемане на принос 50 %.
О. се началната дата на присъдената законна лихва върху обезщетенията - 10.01.2019 година, като жалбоподателят счита съществуването на неизпълнено рекламационно производство пред кореспондента на немския застраховател – непредставяне на всички необходими документи, което е поставило кореспондента в обективна невъзможност да се произнесе в хода на извънсъдебната процедура.
Жалбоподателят моли съда да се отмени решението в осъдителната част изцяло; в условията на евентуалност моли да се присъдят по-малки размери на обезщетенията, като се приеме и значително по-висок процент на съпричиняване на вредоносния резултат от починалия водач. Счита за правилно да се присъди законна лихва от датата на исковата молба.
Претендират се разноски.
В срока по чл.263 ал.1 ГПК е постъпил отговор на жалбата от А. С. – лично и като законен представител на малолетните деца Д. С. Д. и Р. С. Д. , от М. С. Д. и от Р. М. Д., чрез адв. П. .
В отговора се изразява становище за правилност на съдебния акт, като са изложени накратко фактическите обстоятелства по делото и е посочено, че са събрани всички относими за спора доказателства. Твърди, че е установено от свидетелските показания съприкосновение между двата автомобила, като това е изяснено и от автотехническата експертиза. Така ищците са доказали механизма на ПТП.
Относно размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди се твърди, че той е съобразен с трайната съдебна практика за справедливост , като в конкретния казус е доказано, че ищците и загиналия са били едно семейство, което е живяло в голям семеен дом при споделяне на болки и радости; след смъртта на С. семейството се е разпаднало П. е, че справедлив размер на обезщетенията съдът е определил в диапазона на определяните от трайната съдебна практика суми между 1. nbsp;000лв. и 220 000лв.
С отговора се оспорват изводите на съда за съпричиняване от загиналия, като се обсъжда както поведението на другия водач Р. К. , така и приноса за настъпилата смърт поради липса на поставен предпазен колан у С. Д. Направен е извод за прекомерно определен размерът на съпричиняване – 30 %.
Н. се за потвърждаване на решението в осъдителната част. Претендират се разноски и се оспорва размерът на разноските на въззивника-ответник.
В срока по чл.263 ал.2 ГПК е постъпила насрещна жалба от А. Д. С. – лично и като законен представител на малолетните деца Д. С. Д. и Р. С. Д. , от М. С. Д. и от Р. М. Д., чрез адв. П. , срещу Решение №359 от 01.10.2019година по т.д. №22/2019г. по описа на БОС в частта, с която съдът е приел за разглеждане направеното от ответното сдружение във второто съдебно заседание възражение за съпричиняване от страна на загиналия в ПТП С. Д. Решението в тази част се обжалва като неправилно.
В жалбата се твърди, че това възражение е заявено след изтичане на процесуалните срокове по чл.367 вр. с чл.370 ГПК и като преклудирано се явява неоснователно. Цитирана е съдебна практика.
Твърди се, че в отговора на исковата молба не е направено изявление за противоправно поведение от страна на загиналия, както и липсва искане за предоставяне на допълнителна възможност за уточняване на възраженията поради липса на ясна фактическа обстановка. Посочва, че ответникът би могъл да се запознае с необходими доказателства и документи по спора от досъдебното производство, като исковото производство се развива след редовно проведено рекламационно производство по реда на чл.511 във вр. с чл.496 КЗ. Освен това по делото е представен протокол за оглед на местопроизшествие преди провеждане на първото по делото съдебно заседание. Поради това счита за неправилен изводът на съда, че ответното сдружение не е било запознато с преписката преди второто съдебно заседание поради това, че материалите не били докладвани.
Жалбоподателите настояват за отмяна на решението в частта, с която съдът е приел за разглеждане направеното от ответника възражение за съпричиняване в размер на 30 %.
П. се разноски.
В срока по чл.263 ал.3 ГПК е постъпил отговор от **гр. С., чрез адв. М. , с който се оспорва жалбата.
Твърди, че възражението по чл.5 1ал.2 ЗЗД е направено своевременно след като за първи път страната се е запознала с нови писмени доказателства, представени в с.з. на 10.07.2019г. и приети с определение от 17.07.2019година. С исковата молба не са представени документи от досъдебното производство. Освен това С. не е имало възможност за запознаване с обстоятелства около процесния деликт преди завеждане на исковата молба, тъй като проведеното рекламационно производство е по реда на чл.511 вр. с чл.496 КЗ и то не е било страна в него.
Настоява за отхвърляне на жалбата.
По делото е постъпила и частна жалба от ***гр. С., чрез пълномощника му адв. М. , против О. №1408 от 19.11.2019година по т.д. №22/2019 година, постановено по реда на чл.248 ГПК. С обжалваното определение първоинстанционният съд е оставил без уважение молбата на частния жалбоподател за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските.
Определението се обжалва като неправилно. Жалбоподателят твърди, че разноските на страните, присъдени с решението, не съответстват на действително уважените, респ. отхвърлени части от исковете. Настоява се за изменение на определението и присъждане на разноски, дължими на насрещните страни съобразно присъдените и отхвърлени суми.
С определение № 44 от 16.01.2020 година Апелативен съд Б. е приел жалбите за допустими, като поради непосочен размер на обжалваем интерес в подадената от ищците, чрез адв. П. , жалба съдът е приел, че решението е обжалвано в отхвърлителната част относно обезщетението за неимуществени вреди от ищците и е конкретизирал този размер за всеки от тях: за А. С. – лично , М. Д. и Р.. Д. – сумата от 45 000 лв. за всеки един ; за А. С. - като майка и законна представителна на малолетните деца Д. Д. и Р. Д. - сумата от 54 000 лв. за всеки един. В проведеното съдебно заседание пълномощникът на въззивниците-ищци поддържа подадените отговор по въззивна жалба и насрещна въззивна жалба; пълномощникът на въззиваемото С. с писмена молба поддържа въззивната си жалба и отговора по насрещната ввъззивна жалба.
Решението е постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, поради което е валидно. При извършване на задължителната по чл. 269 ГПК служебна проверка не се установяват недостатъци, които да водят до нищожност на постановения съдебен акт. По отношение на правилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл.269 ал.1 изр.второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.
Бургаският апелативен съд, след преценка на изложените от страните твърдения, доводи и възражения, приема следното:
Предмет на първоинстанционното производство са предявените искове от А. С. лично и като законен представител на малолетните Д. Д. и Р. Д. , от М. Д. и Р. Д. , всички от с. С., против С. „Н.“ гр. С. за заплащане на суми като обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, настъпили вследствие причиняване смъртта на С. Д. при пътно-транспортно произшествие на 13.01.2018 година. Първата ищца е живяла във фактическо съжителство с починалия и има родени две деца, като претендира обезщетение за себе си в размер на 150 000 лв. и за всяко от децата – по 180 000 лв.; претендирани са и обезщетения за имуществени вреди- пропуснати ползи поради лишаване от издръжка съответно в размер на 34 200лв. и 42 000лв. Ищците М. Д. и Р. Д. са родители на починалия С. Д. и са претендирали обезщетение за неимуществени вреди в размер по 150 000 лв. за всеки от тях. В обжалваното решение Бургаският окръжен съд е обсъдил родствените връзки на ищците с починалия водач, приел е , че са от кръга на близките, имащи право на обезщетение, намерил е за доказана причинно-следствената връзка между настъпилото ПТП и причинената смърт, приел е , че са налице неимуществени вреди и при отчетено съпричиняване е уважил исковете за обезщетяването им до размер както следва: За А. С. , М. Д. и Р. Д. – по 105 000 лв. за всеки, за малолетните деца Р. и Д. – по 126 000 лв. Отхвърлени са исковете за обезщетение на имуществени вреди.
Въззивната жалба на С. „Н.“ е в осъдителната част на решението, а насрещната въззивна жалба на ищците – в отхвърлителната част на решението относно обезщетението за неимуществени вреди.
Предявените искове са с правно основание чл.432 ал.1 КЗ във вр. чл.511 ал.1 т.1 и ал.3 КЗ във връзка с чл.513 ал.1 КЗ.
Участник в пътно-транспортното произшествие, настъпило на 13.01.1918 година, е водач на МПС „БМВ“ с немска регистрация, със сключена задължителна застраховка в „G.AG. Ищците са подали претенция за заплащане на обезщетение до „Д“АД, в качеството му на кореспондент на посоченото дружество на територията на страната ни, но поради изтичане на срока по чл.496 ал.1 КЗ претенцията е съдебно предявена по реда на чл. 513 ал.1 във вр. с чл.511 ал.1 т.1 КЗ срещу „Н. то бюро на българските автомобилни застрахователи“. Пасивната легитимация на Б. не се оспорва в подадената от него жалба.
Оспорва се осъщественият състав на чл.45 ЗЗД, за да се ангажира отговорността на ответника, а при евентуалност се твърди прекомерен размер на присъдените обезщетения.
От фактическа страна по делото е установено настъпването на пътно-транспортно произшествие на 13.01.2018 година около 18,30 ч. на път BGS 11 45 км.16, с посока на движение от с. П. към с. С., между л.а „А“ с рег. № А* управляван от С. Д. , и л.а.“БМВ 528i“ с немски регистрационен номер***, управляван от неправоспособния водач Р. К. Двата автомобила са се движели един след друг, като отпред е бил автомобилът на Р. К. , произшествието е настъпило при маневра изпреварване, на „влажна асфалтова пътна настилка, в добро състояние, без неравности, прав пътен участък“ – по данни от авто-техническата експертиза.
От разпитаните по делото свидетели, които са били в автомобил непосредствено след тях, шофьорът К. е намалил скоростта и пуснал аварийни светлини; шофьорът Д. подал ляв мигач, изнесъл се в лявото платно и започнал да изпреварва автомобила, но К. рязко увеличил скоростта, колата му започнала да занася на ляво и предната лява част на колата му блъснала задната дясна част на колата на Д. При това съприкосновение „А“то се завъртяло, преобърнало се излизайки от пътното платно на банкета в дясно по посока на движението си, като съборило бетонни колове и дървета. Извън банкета успоредно на него излязъл и л.а.“БМВ“. Водачът Д. е изхвърчал извън автомобила и е починал от нанесените травми.становено е по делото, че той е бил без предпазен колан.
В констативния протокол, съставен на местопроизшествието, в раздел „О“ е вписано, че двамата водачи, движейки се в посока с. С., „по неизяснени причини се сблъскват помежду си“, след което и двете МПС напускат пътното платно вдясно по посока на движението си“.
Вещото лице по назначената авто-техническа експертиза е извършило оглед на местопроизшествието и на двата автомобила в по-късен момент от настъпване на ПТП /8 месеца/, към момента на първоинстанционното производство. Механизмът на произшествието е описан както въз основа на свидетелските показания на разпитаните в първото по делото заседание, на констативния протокол от ПТП и протокола за оглед на местопроизшествие, така и въз основа на огледа на автомобилите. Вещото лице е посочило изпреварване между двата автомобила, като изпреварваният „БМВ“ е бил със скорост 115 км/ч., а изпреварващият - 122,5 км/ч при настъпване на ПТП. Посочил е, че маневрата е била рискована, тъй като водачът Д. не е бил убеден, че може безопасно да я извърши; водачът К. „е изфорсирал мотора, като е завъртял задните гуми на пътя, в резултат на което задницата на л.а. е поднесла надясно, като се е блъснал в изпреварващия автомобил.“ Така се е стигнало до поднасяне на изпреварващия автомобил и водачът е изгубил управлението от неочаквания страничен удар, като автомобилът е поднесъл, завъртял се е на пътя и го е напуснал вдясно по посока на движението, след удари в дървета е слязъл в дясната канавка, след преобръщане е заорал в пръстта, като е повалил редица бетонни стълбове, обвързани с бодлива тел; от ударите предната лява врата на „А“-то се е откъснала и водачът изпаднал извън автомобила, тъй като е бил без предпазен колан; последвала е неговата смърт.
Вещото лице е посочило, че и двата автомобила са черни на цвят; при сравнително изравнени скорости на движение е „възможно одирания и деформации да не останат“, както и „когато двете МПС-та са допрени за момент успоредно или са взети на буксир, следите са слабо видими“. В съдебно заседание изрично е подчертало, че и двата автомобила са управлявани с високи скорости на движение и на хлъзгав път, като и двамата водачи за момент са загубили управлението. Категорично се придържа към извода си за допир на автомобилите , като обяснява, че л.а „БМВ“ не позволява на л.а. „А“ да извърши маневрата изпреварване, попречва му, като го побутва. “Между двата автомобила е имало един единствен удар“. В съдебно заседание вещо лице много подробно е обяснило изводите в заключението си и самото развитие на произшествието; прави извод, че водачът на л.а.“БМВ“ в момента, в който е видял , че го изпреварват, е подал рязко газ, ускорил е автомобила си и така маневрата „изпреварване“ не е завършена, поради което и л.а.“А“ не е могъл да се прибере вдясно, защото вече е бил засечен от „БМВ“-то.
Ето защо съдът приема, че е налице виновно поведение у водача на л.а.“БМВ“ Р. К. , който освен, че е управявал автомобила без да е има свидетелство за правоуправление, при започнато изпреварване с даден ляв мигач от л.а.“А“ е подал рязко газ, ускорил е автомобила си и с това е довел както до превишаване на скоростта на движение и за двата автомобила, така и е попречил за завършване на маневрата от изпреварващия автомобил. С това си поведение е нарушил разпоредбите на чл.20 ал.1 и 2 от ЗДвП, задължаваща го да контролира непрекъснато управляваното превозно средство и да се движи със съобразена с конкретните условия скорост,; чл.5 ал.1 т.1 ЗДвП - да не създава опасност за движението; чл.42 ал.3 от ЗДвП – като водач на изпреварвано превозно средство да не увеличава скоростта и да не пречи на изпреварването; чл.150 и чл.150а от ЗДвП – превозното средство да се управлява от правоспособен водач и водачът да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него МПС. Тези многобройни нарушения за довели до настъпване на пътно-транспортното произшествие и вредоносния резултат.
Неоснователни са съображенията във въззивната жалба на ответното сдружение относно отсъствие на предпоставките по чл.45 от ЗЗД и допуснати съществени процесуални нарушения при събиране на доказателствата, с оглед възприемане заключението на автотехническата експертиза. Вещото лице компетентно и безпристрастно е изготвило заключението на база изслушаните в залата свидетели, при извършени огледи на автомобилите и мястото на произшествието, съобразявайки вида на автомобилите и конкретния пътен участък, обосновано е развил съображенията си за допир между тях. Запознал се е с приложените по делото материали от досъдебното производство, но те не са определящи за изводите му и не са ползвани като основа за изграждане на неговата теза. Непосредственото възприемане на свидетелските показания и прекия оглед на автомобилите, съобразени с пътната обстановка и времето от денонощието на ПТП-то, са мотивирали пълното му заключение, което правилно съдът е възприел. Това заключение изяснява механизма на произшествието и приносът на всеки от участниците в настъпването му, като при съвкупна преценка с ясните показания на двамата свидетели, които са пътували зад автомобилите, настоящият състав приема за доказано противоправното поведение на водача Р. К. Допуснатите от него нарушения на Закона за движение по пътищата и поведението му на недисциплиниран водач мотивират настоящият състав да приеме, че е налице е причинно-следствената връзка между поведението на К. , неговата вина, настъпилия вредоносен резултат на произшествието и смъртта на С. Д.
С оглед тези изводи съдът приема за доказани елементите от сложния фактически състав на непозволеното увреждане. Противоправното поведение на водача /нарушение правилата за движение по пътищата/ представлява деликт, при който вината на деликвента се предполага от закона – чл.45 ал.2 ЗЗД. В случая установеното оборимо предположение за вина на деликвента не е оборено от събраните по делото доказателства.
С въззивната жалба се оспорва като прекомерен размерът на присъдените обезщетения за причинените от настъпилото ПТП неимуществени вреди.
В т. 11 на П. № 4/1968 год. на Пленума на ВС е възприето, че понятието «справедливост» по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на множество обективно съществуващи обстоятелства, които за всяко дело са специфични и следва да се отчетат от съда, при определяне размера на обезщетението. Във всички случаи обаче, с оглед правилното прилагане на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди от причинена в резултат на деликт смърт, следва да се съобразят указаните в постановлението общи критерии – момент на настъпване на смъртта, възраст и обществено положение на пострадалия, степен на родствена близост между пострадалия и лицето, което претендира обезщетение, действителното съдържание на съществувалите между пострадалия и претендиращия обезщетение житейски отношения. Т.е следва съдът да се съобрази както с критериите за справедливост, визирани в чл.52 ЗЗД, така и с установената съдебна практика, съобразно която при вредоносен резултат, свързан с настъпване на смърт, дължимото обезщетение следва да бъде най-голямо.
Н. е смърт на млад човек /26г./ в работоспособна възраст, който във фактическо съжителство с ищцата А. е изградил семейство с две деца на възраст към момента на смъртта му - Р. на 3 години и Д. на 6 месеца. Ищците Р. Д. и М. Д. са негови родители, с които младите са живеели в една къща.
По отношение изложените съображения в жалбата на С. за необходимост за уведомяване на Д. „Социално подпомагане към А. за закрила на детето, на основание чл.15 ал.6 от Закона за закрила на детето, и неучастие на неин представител в производството по делото, въззивната инстанция счита, че не е налице съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Съгласно посочената разпоредба, участие на А. за закрила на детето с представител или с представяне на доклад се изисква в съдебното производство, по което се засягат права или интереси на дете. Настоящият казус не е такъв, тъй като в производството за обезщетение от непозволено увреждане по чл.45 ЗЗД във връзка с чл.432 КЗ не се застрашават права и интереси на децата-ищци, а се охраняват техните права и интереси по реализиране на съответно парично вземане от отговорното лице, като в процеса участва тяхната майка и законна представителка.
Относно житейските отношения на починалия с ищците по делото е разпитана пред първоинстанционния съд свидетелка, която е тяхна близка роднина и има преки наблюдения върху целия им живот, тъй като семейството й живее в един двор в съседна къща с тази на ищците. Пряк наблюдател на живота както на младите, така и на възрастните, , тя установява последиците живот от внезапната смърт на С. Той е бил млад човек, започнал веднага след завършване на училище да работи заедно с роднините си в строителството. Заживял е с А. и се е грижел за нея с обич и топлина, като са им се родили две деца, за които двамата родители са се грижели всеотдайно - А. не е работила и е полагала ежедневните грижи за дома и децата, а С. е осигурявал издръжката на създаденото семейство. Двамата не са криели своята обич и дълбока привързаност, като винаги са се обръщали един към друг нежно, ласкаво. Грижел се е и за децата, като техните отношения са били според свидетелката „. за цялото село“. След смъртта А. се е променила, ходела е на психолог, взема успокоителни лекарства и въпреки, че е заминала при родителите си в Г. , на всеки 2-3 месеца се прибира в дома им заедно с децата. Наблюденията на свидетелката са , че тя не е преодоляла тежката загуба, която е променила целия й живот.
Децата са изгубили баща си в още крехка възраст, като Д. няма да има спомен от него поради краткото съжителство, а в съзнанието на Р. споменът ще е като далечна приказка. Бащата се е грижел за тях, осигурявал е прехраната и финансовото обезпечаване на семейството. При определяне на обезщетението съдът е съобразил значението на неосъзнаваната още, но съществуваща нужда на децата от баща , както и че с нарастване на възрастта им те ще разберат безвъзвратната загуба на най-близкия човек след майка им, все по ясно ще усетят липсата на неговите грижи и подкрепа. Тази загуба ще бележи отражение върху целия им живот, те ще бъдат различни от растящите с двама родители деца и с мъжко рамо още от първите им години. Поради това неоснователно е оплакването в жалбата на ответното сдружение, че не е установено „ дали децата на загиналия знаят за загубата на баща си и как се е отразил този факт на емоционалното им състояние“ – точно за съхранение на тяхната крехка психика и постепенното осъзнаване на случилото се с нарастване на възрастта майката е тази, която ще изгради реалната представа за баща им и ще съхрани в израстващото им съзнание каква роля би имал той, ако е до тях. А за това те трябва да имат материалната основа за израстване и развитие.
Силната привързаност е съществувала между починалия С. и неговите родители. През цялото си съществуване те са живеели заедно, като веднага след завършване на училище синът е започнал работа заедно с баща си в строителството; създал е семейна връзка с жената, която обича и заедно са заживели в родната му къща, при запазване на най-топли отношения, близост, обич, уважение и взаимна помощ. Затова внезапната загуба на детето им се отразила по болезнен начин на родителите , особено на ищцата Р. . Тази загуба е била напълно неочаквана и тежка, причинила е душевни болки и страдания, които не могат да отшумят. Естествено е в началото след внезапната загуба на близкия човек това преживяване да е най-тежко, но претърпените болки, страдания и другите нематериални последици от загубата в житейски аспект не се ограничават само от изживените в момента на загубата болки и страдания, а продължават и след това. С. установява, че Р. вече не е същата жена, по- угрижена е, психически не е добре.
Така установените между родителите и починалия им син прекрасни житейски отношения, създадени между тях през годините на съвместен живот в едно домакинство, безспорно сочат, че с внезапната му загуба те търпят вреди, изразяващи се в самата липса на детето им, преустановяване на вниманието и уважението, което са имали. Правилно първоинстанционният съд е посочил в мотивите си, че загубата на дете , независимо от неговата възраст, е болезнено и трудно преодолимо обстоятелство. Дори и когато децата да имат свое семейство, връзката винаги е дълбока и емоционална, още повече когато споделят ежедневието си в една къща.
Съобразявайки тези обстоятелства, въззивният съд намира, че определените в обжалваното решение обезщетения за претърпените от ищците неимуществени вреди е правилно по размер с оглед на обществения критерий за справедливост при съществуващите в страната обществено-икономически условия на живот и с вредата, която им е нанесена.
Н. жалба на въззивниците – ищци е насочена срещу отхвърлителната част на решението, като се твърди неправилност в тази част поради разгледано от първоинстанционния съд на преклудирано възражение за съпричиняване – същото е заявено във второто съдебно заседание по делото. Настоящият състав счита следното:
С решение №98/29.06.2016г. по т.д. №1499/2015г. на ВКС, І т.о., е разяснено, че надлежно възражение за съпричиняване по чл.51 ал.2 ЗЗД в първоинстанционното производство може да бъде направено и след изтичане на срока за отговор на исковата молба, ако е налице хипотезата на чл.147 т.1 ГПК по отношение на обстоятелствата, на които се основава възражението. В конкретния спор с отговора на исковата молба ответникът по иска е оспорил изпълнение задълженията на ищците по чл.498 ал.1 и 2 КЗ, както и по чл.380 ал.1 КЗ, да предявят надлежни претенции пред „Д“АД преди завеждане на исковата молба. Освен това изрично е посочено, че от представения с исковата молба констативен протокол за ПТП не се установяват обстоятелства за настъпване на произшествието и са налице предпоставки за оспорването му по отношение на неговото съдържание; посочено е, че цитираната в исковата молба прокурорска преписка на Окръжна прокуратура –Бургас е прекратена; заявено е изрично, че не са представени достатъчно документи за изясняване механизма на произшествието, обстоятелствата и причините за ПТП и поведението на участниците в него. Поради това са направени доказателствени искания за издаване на съдебни удостоверения за снабдяване с документи от прокурорската преписка и от „Д“АД за заявена щета.
С доклада по делото съдът на основание чл.146 ал.1 ГПК е разпределил доказателствената тежест и е допуснал събиране на доказателства – на ответника изрично е указано да докаже възраженията си. Разпоредил е изискване на документация от ОСО при ОП Б. , съхранявана по следственото дело и снабдяване на ответника с поисканите от последния съдебни удостоверения.
Въз основа на издадените съдебни удостоверения ответното сдружение е представило след първото съдебно заседание молба с приложени писмени доказателства, сред които и такива от образувана прокурорска преписка в Окръжна прокуратура –Бургас , като в тази молба е направено възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от починалия С. Д. , който е управлявал л.а.“А“ без да постави задължителния предпазен колан. С тези доказателства, с които се е снабдил по даденото му разрешение от първоинстанционния съд, ответникът е обосновал конкретните действия на пострадалото лице и обстоятелствата, които навежда относно твърдяното съпричиняване. Това е така, тъй като възражението за принос на пострадалото лице следва да се основава на конкретни факти и страната може да го направи само като ги узнае. Тези процесуални действия на ответника са осъществени в съответствие с разпоредбата на чл.147 т.1 ГПК, поради което заявените в молбата от с.з. на 10.07.2019 година доказателствени искания и направеното възражение за съпричиняване правилно са разгледани от първоинстанционния съд като своевременно предявени.
В материалноправната норма - чл.51 ал.2 от ЗЗД е предвидена възможност за намаляване на обезщетението за вреди от деликт, но намаляването на обезщетението е обусловено от наличие на причинна връзка между поведението на пострадалия и произлезлите вреди. Както е посочено в мотивите към т.7 от ТР №1/23.12.2015г. по тълк.д. №1/2014г. на ОСТК, дали поведението на пострадалия е рисково и дали то е допринесло за увреждането, подлежи на установяване във всеки конкретен случай. За да е налице съпричиняване по смисъла на закона, пострадалият трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с поведението си неговото настъпване, независимо дали е действал виновно. Съпричиняване е налице, когато освен с поведението на деликвента увреждането се намира в пряка причинно-следствена връзка и с поведението на самия увреден.
Като конкретна проява на такъв тип поведение от страна на пострадалия, в отговора на исковата молба се сочи непоставянето на предпазен колан. Безспорно е установено по делото, че загиналият С. Д. е изпаднал от автомобила, тъй като е бил без предпазен колан и е починал на място от тежка черепно-мозъчна травма. Вещото лице по медицинската експертиза е посочило, че уврежданията са в пряка причинна връзка с настъпилото ПТП. Безспорно е установено по делото, че починалият С. Д. е изпаднал от лекия автомобил при неговото излизане извън пътя и преобръщане, при откъсната лява врата на автомобила, като е намерен извън автомобила с тежка черепно-мозъчна травма. Вещото лице от САТЕ е посочило, че водачът не си е поставил обезопасителния колан, който при огледа на колата е намерен на място. При тези констатации следва да се съобрази, че целта на предпазния колан е да намали инерционното движение на тялото и да го предпази от удари в конструкцията или от изхвърляне навън. Като водач на МПС пострадалото лице не е спазило задължението си по чл.137а от ЗДвП за поставяне на предпазен колан, което би осуетило изпадането му от купето на автомобила и получаването на тежката черепно-мозъчна травма. Ето защо се налага изводът за наличие на виновно поведение и от страна на пострадалия при настъпилото ПТП, което е в пряка причинна връзка с вредоносния резултат и сочи съпричиняване по смисъла на чл.51 ал.2 от ЗЗД. Съобразно с констатираното съпричиняване, първоинстанционният съд правилно е намалил обезщетенията с 30 %, като така определеният дял на съпричиняване съответства на степента и тежестта на нарушение на участниците в пътно-транспортното произшествие.
Относно претенцията за лихва: в решението съдът е присъдил заплащане на законна лихва от изтичане на предвидения по чл.496 ал.1 КЗ срок , или датата 10.01.2019 година. В исковата молба е поискано заплащане на лихва от датата на увреждане, а в отговора на С. – от датата на исковата молба, което се поддържа и в жалбата.
Въззивната инстанция счита следното:
Съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 84, ал. 3 ЗЗД ищецът-кредитор би имал право ведно с главницата да получи обезщетение за забава в размер на законната лихва от датата на деликта до окончателното изплащане на сумата, ако беше търсил обезщетение от прекия причинител на увреждането. Тъй като се търси обезщетение не от деликвента, а от застрахователя по застраховка “гражданска отговорност”, общото правило по ЗЗД се дерогира от специалните норми на К. за застраховането.
Съгласно чл. 493, ал. 1, т. 5 КЗ застрахователят покрива отговорността на застрахования за причинените на трети лица вреди, като в този случай той покрива, наред с другото, и лихвите по чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ, т.е. лихвите за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при условията на чл. 429, ал. 3 КЗ. В чл. 429, ал. 3 КЗ е предвидено (1), че застрахователят покрива лихвите, дължими от застрахования, само в рамките на застрахователната сума и (2) че застрахователят плаща само лихвите за забава, дължими от застрахования, считано от датата на уведомяването за настъпилото застрахователно събитие от застрахования по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 КЗ или считано от датата на предявяване на застрахователната претенция от пострадалото лице, която от датите е най-ранна. В случая обаче е налице настъпило застрахователно събитие на територията на страната с участието на виновен водач с управлявано от него МПС с чуждестранна регистрация и застраховка „Гражданска отговорност“в държава, чието национално бюро членува в Съвета на бюрата. Поради това претенцията е отправена към кореспондента му на територията на страната „. застраховане“АД на 10.10.2018 година. Последвал е отказ в края на 3-месечния срок и претенциите са насочени съгласно нормата на чл.513 ал.1 КЗ срещу „Н. бюро на българските автомобилни застрахователи“, като началният момент на дължимата лихва зависи от изтичане на срока по чл.496 ал.1 КЗ с оглед особения статут на Б. , чиито задължения не са производни от отговорността на деликвента, както това е валидно за застрахователя. Следователно законната лихва е правилно присъдена при съобразяване на този срок.
Относно присъдените разноски в първоинстанционното производство:
При определяне на разноските в първоинстанционното производство съдът е присъдил в полза пълномощника на ищците за осъществената от него безплатна защита по чл.38 ал.1 ЗАдвокатурата минималните размери с оглед всеки уважен иск , определен по чл.7 ал.2 т.5 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Сумирайки всеки отделен размер, съдът е присъдил общата сума от 18 990 лв., която е правилно определена. По отношение направените разноски от С. „Н.**“ съдът е съобразил представения списък за разноски и доказателства за тяхното плащане, съобразил е размерът на отхвърлените претенции по пера и относимо към общия размер разноски, като е определил правилно дължимата част. Ето защо не е налице основателност на жалбата в частта за разноските, както и на частната жалба против определение №1408/19.11.2019 година по д. №22/2019г. на БОС.
С оглед изложените съображения въззивната инстанция счита, че не са налице визираните в жалбите пороци и обжалваното решение следва да бъде потвърдено. Частната жалба срещу определението по чл.248 ГПК също е неоснователна и определението следва да бъде потвърдено.
Относно разноските във въззивното производство:
Поради неоснователността на насрещните жалби всяка от страните дължи на другата разноски съобразно с уважената/отхвърлената част на съответната претенция на осн. чл. 78, ал. 1 и 3 ГПК.
Пълномощникът на ищците е с осъществена безплатна адвокатска помощ на основание чл.38 ал.1 т.2 от Закона за адвокатурата, поради което въз основа на този текст е налице основание за присъждане на адвокатско възнаграждение на адв. П. за осъщественото процесуално представителство пред въззивната инстанция. Представен е списък на разноските от адв. В. , като защитата се изразява в изготвен отговор по въззивната жалба на С. и подадена насрещна въззивна жалба. Определеното възнаграждение следва да покрива защитата срещу подадената въззивна жалба от С. „Н. бюро на автомобилните застрахователи“, по минималните размери от Наредба №1/09.07.2004г. по чл.7 ал.2 т.5 – за всяко от защитаваните лица както следва : за А. С. , Р. М. Д. и М. Д. по 3 630 лв., за Р. С. Д. и Д. С. Д. – по 4050 лв. , или общ размер от 18 990 лв.
Въззивникът ответник е представил доказателства за платено адвокатско възнаграждение в размер на 15 444 лв., което обхваща защитата му по подадената от него въззивна жалба и въззивната насрещната жалба. Ето защо направеното възражение за прекомерност на адвокатското възражение е неоснователно. Определеното от съда възнаграждение следва да покрива защитата срещу насрещната жалба и възлиза на 4 633,20 лв.
Мотивиран от изложените съображения, Апелативен съд- Б. , Търговски състав
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение №359 от 01.10.2019 година, постановено по т.д. №22/2019 година по описа на Окръжен съд - Б.
ПОТВЪРЖДАВА О. №1408 от 19.11.2019 година, постановено по т.д. № 22/2019 година по описа на Окръжен съд- Б.
ОСЪЖДА ЗА**“, ЕИК***със седалище и адрес на управление гр. С., ул.“Г“№*, ет.*, със съдебен адрес гр. С., ул.“У“№* –Адвокатско дружество „А= Д. , Р. Г. и съдружници“, да заплати на адвокат П. , ЕГН **********, съдебен адрес гр. Б., ул.“В“№*, ет.*, офис№* сумата от 18 990 /осемнадесет хиляди деветстотин и деветдесет/ лева, представляваща адвокатско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство във въззивното производство.
ОСЪЖДА А. Д. С. , ЕГН **********, Д. С. Д. , ЕГН ********** и Р.. С.А Д. , ЕГН **********, представлявани от тяхната майка и законен представител А. Д. С. , ЕГН **********, М. С. Д., ЕГН ********** и Р. М. Д., ЕГН **********, със съдебен адрес гр. Б., ул.“В“№*, ет.*, офис №* - адв. П. , да заплатят на**“, ЕИК***, със седалище и адрес на управление гр. С., ул.“Г“№*, ет.*, със съдебен адрес гр. С., ул.“. №* – Адвокатско дружество „А. Д. , Р. Г. и съдружници“, сумата 4 633,20 лв./четири хиляди шестотин тридесет и три лв. двадесет ст./, представляваща разноски за въззивното производство.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: