Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 45

гр. Габрово 24.07.2019 год.

 

В  И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Габровският окръжен съд в публично  заседание на дванадесети юни две хиляди и деветнадесета   година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛИНА ПЕНКОВА                                                                                                                                     ЧЛЕНОВЕ:         БЛАГОВЕСТА КОСТОВА

                               КРЕМЕНА ГОЛЕМАНОВА 

при секретаря В.Йосифова и прокурора Жени Шикова, като разгледа докладваното от съдията Костова ВНОХД № 30 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

           

Въззивното производство е образувано по жалба на адв.В.П. в качеството и на защитник на  подсъдимия Н.Г.Б. срещу Присъда  № 109 от 22.02.2019г., постановена по НОХД № 1184 по описа за 2018г. на  Габровски районен съд .

С  горната присъда  РС- Габрово е признал подсъдимия Б. за виновен в това, че  около 13:40 ч. на 22.10.2017 г. на бул. Т.в гр. Габрово, по хулигански подбуди, чрез удари с юмрук в областта на лицето, умишлено причинил на две лица следните леки телесни повреди: на В.С.А. *** – травма на меките тъкани на главата, изразяваща се в кръвонасядане и разкъсно контузна рана с дължина около 1 см. в задната окосмена лява теменна област на главата, както и мозъчно сътресение без загуба на съзнание, довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота; на С.С.А. *** – травма на меките тъкани на главата, изразяваща се в бледомораво кръвонасядане и умерен оток на гърба на носа, кръвонасядане по долния клепач на лявото око, разкъсно-контузна раничка от вътрешната страна на горната устна, както и счупване на носните кости, довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота, както и травми на меките тъкани на крайниците – охлузване на лакътя на дясната ръка и охлузване на долната половина на капачката на дясното коляно, довели до болки и страдания - престъпление по чл. 131, ал.1, т. 4 , предл. трето и т.12 във вр. с чл. 130, ал.1 и 2 от НК, за което  на основание чл. 78а, ал.1 от НК  съдът е освободил Б. от наказателна отговорност и му налага административно наказание ”ГЛОБА” в полза на държавата в размер на 3 000 /три хиляди/ лева.

Със същата присъда, РС-Габрово е осъдил на основание чл. 45 от ЗЗД подсъдимия Н.Г.Б. да заплати на В.С.А. *** сумата от 1000 /хиляда/ лева, представляващи обезщетение за нанесените му от деянието неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждането – 22.10.2017 г., до окончателното им изплащане, като над този размер до пълно претендираните 5 000 лева  е отхвърлил така предявения граждански иск като неоснователен и недоказан.

 РС-Габрово е осъдил на  основание чл. 45 от ЗЗД подсъдимия Н.Г.Б. да заплати на С.С.А. *** сумата от 700 /седемстотин/ лева, представляващи обезщетение за нанесените му от деянието неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждането – 22.10.2017 г., до окончателното им изплащане, като над този размер до пълно претендираните 5 000 лева  е отхвърлил така предявения граждански иск като неоснователен и недоказан.

На подсъдимия са възложени направените по делото разноски и дължимите държавни такси.

В законният срок присъдата е обжалвана от адв.П., като неправилна и незаконосъобразна. Счита, че деянието на подсъдимия не е доказано, тъй като според съдебно-медицинската експертиза не е възможно пострадалия А. да получи описаните в обвинителния акт травми, както и поради това, че съдът е ползвал доказателства, които са събрани не по установения от закона ред.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция подсъдимият и неговия защитник поддържат депозираната жалба по изложените в нея съображение. Адв.П. навежда доводи в подкрепа на становището си, че първоинстанционният съд е бил предубеден при разглеждане на делото.В подкрепа на това сочи активността на съда за събиране на нови доказателства, както и ,че в мотивите си, първоинстанционния съд не е обсъждал доказателствата в подкрепа на защитната теза на подсъдимия.

Представителят на Габровска окръжна прокуратура оспорва жалбата, счита ,че първоинстанционният съдебен акт е правилен и законосъобразен и моли да бъде потвърден.

Гражданските ищци не се явяват в съдебно заседание и не вземат становище по жалбата.

Въззивният съдебен състав, след като обсъди доводите на страните, доказателствата по делото и извърши цялостна проверка на обжалваната присъда, на основание чл.314 ал.1 от НПК, намира за установено следното:

Атакуваната присъда  е постановена въз основа на обективно, всестранно и пълно изясняване на фактическата обстановка по делото, при изпълнение на задълженията по чл.13 и чл.14 от НПК и при спазване на процесуалния ред за събиране и проверка на доказателствата. Извършен е необходимия критичен анализ на събраните по делото доказателства , като правилно е установена фактическата обстановка, която и настоящата инстанция възприема. Въззивният съдебен състав, като извърши и собствена преценка на събрания доказателствен материал  в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд, намира ,че не се налагат различни изводи по фактите .

Правилно първоинстанционният съд е приел следната фактическа обстановка: На 22.10.2017 г. около 13:40 ч. В.А. управлявал лек автомобил О. по бул. Т.в гр. Габрово, като пътувал с брат си - С.А.. Преди разклона за кв. С. В.А. предприел маневра „заобикаляне” на намиращ се в неговата пътна лента товарен автомобил, при което засякъл движещия се зад него автомобил, марка М.управляван от Н.Б.. Подсъдимият изравняван изравнил автомобила си с този на братята А., отправил към тях обидни реплики е и препречил пътя им. В.А. и Н.Г. спрели автомобилите си,  слезли от тях, разменили си реплики и  подсъдимият ударил с юмрук в лицето  В.А., който паднал на земята. Тогава С.А. излязъл от автомобила, за да види как е брат му и в тогава получил два удара от Н.Б. с юмрук в лицето. След това подсъдимият се качил в автомобила си и си тръгнал, а С.А. подал сигнал в полицията и  на място пристигнали полицейските служители и свидетели по делото : П.Д., Д.И. и Х.Б.. Пред тях свидетелят С.А. описал автомобила на подсъдимия, като посочил и част от регистрационния му номер. Полицейските служители предприели обход в района и не открили описания автомобил. На място пристигнал и екип на ЦСМП при МБАЛ „Д-р Тота Венкова” – Габрово, който оказал медицинска помощ и  транспортирал В.А. в лечебното заведение.

На досъдебното производство е изготвена съдебно – медицинска експертиза от заключението на която се установява, че на В.А. е нанесена травма на меките тъкани на главата, изразяваща се в кръвонасядане и разкъсно контузна рана с дължина около 1 см. в задната окосмена лява теменна област на главата, както и мозъчно сътресение без загуба на съзнание, довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота, а на С.А. – травма на меките тъкани на главата, изразяваща се в бледомораво кръвонасядане и умерен оток на гърба на носа, кръвонасядане по долния клепач на лявото око, разкъсно-контузна раничка от вътрешната страна на горната устна, както и счупване на носните кости, довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота, както и травми на меките тъкани на крайниците – охлузване на лакътя на дясната ръка и охлузване на долната половина на капачката на дясното коляно, довели до болки и страдания. Експертът изрично посочил и че фиксираните травми могат да бъдат получени посредством удари с юмрук и последващо падане върху прилежащия терен. 

В обясненията си дадени на досъдебното производство и пред първоинстанционния съд подсъдимия Б. оспорва така установената фактическа обстановка. Твърди ,че не е имал пререкания са гражданските ищци и не им е нанасял удари.

Фактическата обстановка установена от РС-Габрово и от настоящия съдебен състав  се установява по безспорен и положителен начин от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства. Първоинстанционният съд е изградил фактическите си изводи въз основа на анализ по отделно и в съвкупност , на събраните по делото писмени и гласни доказателства, като е изпълнил задължението си за пълно изясняване на обстоятелствата в кръга на тези визирани в чл.102 от НПК, изпълнил е задължението си за оценка на процесуалната годност на доказателствените средства и на достоверността на доказателствените източници и е спазил правилата на формалната логика.

Настоящия съдебен състав споделя изцяло извършения доказателствен анализ от първоинстанционния съд и счита, че не следва да го преповтаря. Пред настоящата инстанция защитата прави същите възражения както и пред първоинстанционния съд за недоказаност авторството на деянието и за това, че съдът е ползвал доказателства, които не са събрани по установения ред.

         Възраженията на защитата и на подсъдимия за недоказаност на обвинението са предмет на обсъждане от първоинстанционния съд, който задълбочено и с професионализъм е анализирал събраните доказателства,  за да достигне до извода, че по делото е доказано по безспорен и положителен начин, че подсъдимият Б. , както от субективна така и от обективна страна е осъществил състава на престъплението по чл.131 ал.1 т.4 пр.3 и т.12 във вр. с чл.130 ал.1 и ал.2 от НК. Настоящият въззивен състав изцяло споделя изводите на РС-Габрово. Гражданските ищци и пострадали от престъплението В. и С. А. в съдебна зала категорично разпознават подсъдимия, като лицето, което им е нанесло юмручни удари. Подсъдимият е разпознат от тях още на досъдебното производство при извършеното разпознаване по снимка е извършено на етап на който подсъдимият е бил разпитан единствено като свидетел. При този разпит Б. категорично отрича да е участвал в инцидент с пострадалите и съдът счита ,че са били налице предпоставките на чл.172 ал.4 от НПК за разпознаване по снимка. Показанията на полицейските служители пристигнали на местопрестъплението също кореспондират с показанията на пострадалите. Пред свидетелите П.Д., Д.И. и Х.Б. пострадалите описали инцидента и това ,че нападателят им е управлявал лек автомобил марка М. същите съобщили и част от номера на автомобила. Показанията на разпитаните свидетели кореспондират и със заключението на съдебно-медицинската експертиза.

          В подкрепа на защитната теза на подсъдимия са единствено показанията на св.И.Н.- съжител на неговата майка Н.Б.. Тя притежавала лек автомобил марка М. с рег. № ***, който Н. давал понякога на подсъдимия да го управлява, но от декември 2016г. прибрал ключа и не му го давал да го използва повече. Н.Б. имал Б. и управлявал този си автомобил. Съдът кредитира с доверие показанията на този свидетел и приема, че същият нямал желание след 2016г. подсъдимия да управлява посочения лек автомобил марка М.По делото обаче няма доказателства за това ,че на процесната дата 22.10.2017г. подсъдимият не е имал достъп до автомобила и не го е управлявал. Още повече ,че в декларацията за семейно и материално състояние Н.Б. е декларирал, че няма доходи и няма моторни превозни средства. Показанията на този свидетел не разколебават изводите на съда и установената фактическа обстановка.

При това положение настоящата съдебна инстанция намира, че по делото е доказано по безспорен и положителен начин, че подсъдимия Б. около 13:40 ч. на 22.10.2017 г. на бул. Т.в гр. Габрово, по хулигански подбуди, чрез удари с юмрук в областта на лицето, умишлено причинил на две лица следните леки телесни повреди: на В.С.А. *** – травма на меките тъкани на главата, изразяваща се в кръвонасядане и разкъсно контузна рана с дължина около 1 см. в задната окосмена лява теменна област на главата, както и мозъчно сътресение без загуба на съзнание, довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота; на С.С.А. *** – травма на меките тъкани на главата, изразяваща се в бледомораво кръвонасядане и умерен оток на гърба на носа, кръвонасядане по долния клепач на лявото око, разкъсно-контузна раничка от вътрешната страна на горната устна, както и счупване на носните кости, довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота, както и травми на меките тъкани на крайниците – охлузване на лакътя на дясната ръка и охлузване на долната половина на капачката на дясното коляно, довели до болки и страдания - престъпление по чл. 131, ал.1, т. 4 , предл. трето и т.12 във вр. с чл. 130, ал.1 и 2 от НК за което първоинстанционният съд го е признал за виновен и му е наложил наказание. Правилно и законосъобразно РС-Габрово е констатирал, че са налице предпоставките на чл.78а от НК, освободил е подсъдимия от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание  глоба в полза на държавата в размер на 3000 лева. действително Н.Б. е осъждан, но е реабилитиран, за  престъплението за което е предаден на съд закона предвижда наказание до три години лишаване от свобода и не са налице причинени от престъплението имуществени вреди.

При определяне размера на наложената административна санкция първоинстанционният съд правилно и законосъобразно е приел ,че е налице баланс на смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства и е определил глоба в размер на 3000 лева. несъстоятелно е твърдението на защитата ,че наложената глоба на подсъдимия не е съобразена с имотното му състояние. От една страна в декларацията за семейно и имотно състояние  попълнена от Б. същият сочи, че не работи, няма доходи и имущество. Пред съда заявява, че по цял ден е на работа, а след това на фитнес и управлява Б.. Следователно, правилно първоинстанционния съд е приел ,че подсъдимия Б. има финансова възможност да заплати наложената му глоба.

РС-Габрово е извършил анализ на уврежданията на здравето причинени на гражданските ищци в резултат на престъплението за което е предаден на съд подсъдимия, констатирал е пряка връзка между нанесените удари от Б. и настъпилите увреждания и е уважил на осн. чл.45 от ЗЗД частично предявените граждански искове до размера на 1000 лева по отношение на В.А. и до размера на 700.00 лева на С.А., като ги е отхвърлил в останалата им част до размера на 5000 лева.въззивният съд счита, че така присъденото обезщетение ще компенсира претърпените от гражданските ищци неимуществени вреди.

 При извършената служебна проверка на присъдата на основание чл.314 от НПК съдът не констатира, при постановяването й, да са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до нейната отмяна.

На основание  изложеното Габровски окръжен съд

 

                                         Р  Е  Ш  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА ПРИСЪДА  № 109 от 22.02.2019г., постановена по НОХД № 1184 по описа за 2018г. на РС-Габрово  , на осн. чл.338 от НПК.

Решението  не подлежи на обжалване или протест.

За изготвянето му да се съобщи писмено на страните.     

 

                                     

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:                         

 

 

                                                   ЧЛЕНОВЕ: