№ 2100
гр. Пловдив, 26.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Милена Ат. Георгиева
при участието на секретаря Десислава Ст. Терзова
като разгледа докладваното от Милена Ат. Георгиева Административно
наказателно дело № 20215330205901 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. ЗАНН.
Обжалван е Електронен фиш на ОДМВР Пловдив, Серия Г №0024999, с
който на „ГАБЕР ПЛАСТХИМ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.Септември, Стопански двор, представлявано от
Л.П.Г., е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в
размер на 2000 /две хиляди/ лева за нарушение на чл.483, ал.1, т.1 вр. чл.638,
ал.4 вр. чл.638, ал.1, т.2 вр. чл.461, т.1 от Кодекса за застраховането КЗ/.
Жалбоподателят оспорва издадения срещу него Електронен фиш /ЕФ/ като
излага доводи за нарушение на материалния закон и съществени нарушения
на процесуалните правила. Прави искане за неговата отмяна. Излага
становище за наличие на основания за квалифициране на деянието като
маловажно по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Претендира присъждане на
сторените по делото разноски. В съдебно заседание, редовно призован, се
представлява от процесуален представител – адв.У., който поддържа жалбата
и направеното с нея искане.
Въззиваемата страна - ОД МВР - Пловдив, редовно призована, не изпраща
представител. В депозирано до съда становище навежда твърдение за
неоснователност на жалбата. Прави искане за нейното отхвърляне и
1
потвърждаване на издадения ЕФ като правилен и законосъобразен. При
условията на евентуалност, прави възражение за прекомерност на
претендираните разноски за адвокатско възнаграждение и моли същото да
бъде намалено до минимално предвидения в закона размер. Претендира
направените по делото разноски, включително и юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, след като взе предвид изложеното в жалбата и след като анализира
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
приема за установено следното от фактическа и правна страна.
Жалбата е подадена в преклузивния 7-дневен срок за обжалване, изхожда
от надлежна страна /лице, което е било санкционирано/ и е насочена срещу
подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна съдът установи следното:
Обжалваният ЕФ серия Г № 0024999 е издаден срещу „ГАБЕР
ПЛАСТХИМ“ ЕООД, ЕИК ********* за това, че на 16.12.2020 г. в 11:00 часа
на път I-8 км 210+897 Пазарджик-Пловдив, извън населено място,
дружеството-жалбоподател като юридическо лице, притежаващо товарен
автомобил „Фолксваген Туарег“ с рег.№ ***, регистрирано на територията на
Република България и не е спряно от движение, не е сключило застраховка
„Гражданска отговорност“, с което е нарушило разпоредбата на чл.483, ал.1,
т.1 от КЗ, вр. чл.638, ал.4, вр. чл.638, ал.1, т.2, вр. чл.461, т.1 от КЗ.
Нарушението било установено и заснето с автоматизирано техническо
средство/система TFR1-M №530. Извършена била служебна проверка в
Гаранционния фонд, която потвърдила, че към процесната дата /16.12.2020г./
за конкретното МПС с рег. № *** няма сключена активна застраховка
„Гражданска отговорност“.
Фактите се установяват от всички приложени по делото писмени
доказателства, които съдът кредитира като обективни и непротиворечиви.
Въз основа на събрания по делото доказателствен материал съдът приема,
че по категоричен начин се установява управление в посоченото в ЕФ време и
място на процесния товарен автомобил, регистриран на територията на
Република България и без да е спрян от движение, за което МПС е нямало
сключена от дружеството-жалбоподател, като негов собственик задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“. От представената по преписката
2
справка от страницата на Гаранционен фонд се установява безспорно, че към
16.12.2020г. за процесното МПС е липсвала активна застраховка „Гражданска
отговорност“, т.е. към датата и часа на установяване на нарушението
жалбоподателят не е имал сключена такава за товарен автомобил
„Фолксваген Туарег“ с рег.№***, негова собственост. По този начин
дружеството не е изпълнило задължението си по чл.483, ал.1, т.1 от КЗ, която
норма задължава всяко лице, което притежава моторно превозно средство,
което е регистрирано на територията на Република България и не е спряно от
движение, да сключи задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите. Действително по делото е приобщено като писмено
доказателство заверено копие на задължителна застраховка „ГО“ на
автомобилистите, застрахователна полица №BG/22/120003445750 от
16.12.2020г. за процесното МПС и в нея изрично е посочен срокът на
договора, а именно от 12:40 часа на 16.12.2020 г. до 23:59 часа на 16.12.2021
г. Видно от началния й момент обаче същата започва да действа след датата и
часа на извършване на нарушението, т.е. застраховката е била сключена едва
след констатиране на нарушението, като към часа и датата на деянието /11:00
часа на 16.12.2020 г./ жалбоподателят не е спазил изискването на чл.483, ал.1,
т.1 от КЗ.
Въпреки безспорността на извършеното нарушение, съдът приема, че в
случая е налице основание за отмяна на ЕФ като незаконосъобразен, поради
допуснато съществено нарушение на процесуалните правила в хода на
административното производство по неговото издаване.
В разглеждания казус допуснатото нарушение е било установено с
автоматизирано техническо средство, видно от описателната част на
обжалвания ЕФ. В този случай приложение намира нормата на чл.638, ал.4 от
КЗ, съгласно която, когато с АТСС е установено управление на моторно
превозно средство, за което няма сключен и действащ застрахователен
договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, на собственика на моторното превозно средство се налага
глобата или имуществената санкция по ал.1. От съдържанието на цитираната
разпоредба от КЗ е видно, че нормата допуска да се издаде ЕФ за нарушение,
изразяващо се в липса на такава задължителна застраховка, но само при
управление на МПС. Процесният електронен фиш обаче не съдържа описание
на този факт /управление на МПС/ и не става ясно дали на собственика се
3
вменява отговорност за управлението на превозното средство, без да е
сключена преди това застраховка „Гражданска отговорност“, или само
поради факта, че в качеството си на собственик не е предприел необходимите
действия, с оглед сключването на тази застраховка. Безспорно ЕФ следва да
съдържа всички факти и обстоятелства, включени в състава на нарушението,
доколкото само по този начин надлежно се въвеждат в предмета на доказване
и е недопустимо същите да бъдат установявани единствено и само от
доказателствата по делото. Изложената празнота при описание на
изпълнителното деяние в атакувания ЕФ е довела до нарушаване на правото
на защита на подведения под отговорност субект и възпрепятства
възможността му да разбере какво му е вменено и срещу какви факти следва
да организира защитата си своевременно и в пълнота. Предвид на това съдът
намира разгледания ЕФ за издаден в противоречие с процесуалните правила,
поради което следва да бъде отменен като незаконосъобразен.
С оглед очерталия се изход на производството на основание чл.63, ал.3 от
ЗАНН жалбоподателят има право на разноски за представителство от адвокат.
Такава претенция е своевременно направена с подадената жалба.
Претендираното адвокатско възнаграждение е в размер на 400 лева, съгласно
представения договор за правна защита и съдействие от 11.08.2021г. Съгласно
чл.36, ал.2 от Закона за адвокатурата размерът на адвокатското
възнаграждение следва да бъде справедлив и обоснован. За определяне на
конкретно дължимия размер, съдът съобрази действителната фактическа и
правна сложност на делото, която не е висока и не се отличава от типичната
за подобен вид нарушения, имущественият интерес от водене на делото и
вида на осъществената адвокатска защита и съдействие, а именно изготвяне
на жалба и процесуално представителство в открито съдебно заседание.
Предвид това, следва направеното от въззиваемата страна възражение за
прекомерност на адвокатско възнаграждение да бъде уважено като
основателно и да се присъди минималния размер, предвиден в чл.18, ал.2, вр.
чл.7, ал.2, т.2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения за процесуално представителство, при материален интерес от
1000 лв. до 5000 лв., а именно 370 лева.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 и ал.3 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
4
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш Серия Г №0024999, с който на „ГАБЕР
ПЛАСТХИМ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.Септември, Стопански двор, представлявано от Л.П.Г. е наложено
административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2000 /две
хиляди/ лева за нарушение на чл.483, ал.1, т.1, вр. чл.638, ал.4 вр. чл.638, ал.1,
т.2, вр. чл.461, т.1 от Кодекса за застраховането КЗ/.
ОСЪЖДА ОД на МВР Пловдив ДА ЗАПЛАТИ на „ГАБЕР
ПЛАСТХИМ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.Септември, Стопански двор, представлявано от Л.П.Г., сумата от 370
/триста и седемдесет/ лева, представляваща сторените по делото разноски за
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в 14 - дневен срок от съобщаването му
на страните пред Административен съд- Пловдив.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5