Р Е
Ш Е Н
И Е №
гр. Враца, 11.03.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Районен съд - Враца, V граждански състав в публичното
заседание на десети март през две хиляди двадесет и първа година в състав:
Районен съдия: Калин
Тодоров
при секретаря М. Т., като разгледа докладваното от
съдия Тодоров гр. дело № 2629 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по предявен иск за заплащане на предоставени услуги -
снабдяване с ВиК услуги по реда на Наредба № 4/2004 г. на МРРБ с правно
основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 198о, ал. 1 ЗВ.
В исковата молба ищецът „Водоснабдяване и канализация”
ООД - Враца твърди, че между него, като оператор на ВиК-услуги и Т. Д. Б., като
потребител, са съществували облигационни отношения за снабдяване с вода и други
услуги по реда на Наредба № 4/2004 г. на МРРБ за условията и реда за
присъединяване на потребители и за ползване на В и К системи и Общите условия
на ,,В и К” ООД - Враца за имот на адрес: гр. ************. Поддържа, че за
потреблението през периода 15.02.2018 г. - 12.06.2019 г. са издадени 11 бр.
фактури /описани в приложената справка-извлечение/ за изплащане на общо
дължимите 108, 97 лв. - главница и за начислените върху нея лихви. Сочи, че до
потребителя била отправена покана за доброволно изпълнение с приложена
счетоводна справка с размера на задължението, но тя не била открита на адреса
на връчване. При извършена проверка се установило, че титулярът по партидата е
починала преди периода на потребление - на 22.01.2009 г. Изтъква, че след
смъртта й нейният единствен наследник К.П.Л. - ответницата по иска, не е
изпълнила задължението си да подаде заявление за промяна на партидата, поради
което потреблението е начислявано на водената като титуляр. Твърди, че с
откриването на наследството наследникът е придобил и съвкупността от права и
задължения, в качеството на потребител, и между ВиК оператора и него са
възникнали облигационни отношения. Поддържа, че като страна в облигационното
отношение и като единствен собственик на имота ответницата отговаря за
изпълнението на задължението в пълен размер. До същата била изпратена покана за
доброволно изпълнение, но тя не изпълнила задължението си. Моли съда, след
установяване на твърдените обстоятелства, да постанови решение, с което да
осъди ответницата К.П.Л. да й заплати сумата 108, 97 лв., ведно със законната
лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба до окончателното
изплащане, като му присъди направените разноски по делото.
Ответницата К.П.Л. ***, в писмения отговор по делото и
в съдебното заседание, чрез назначения й особен представител, оспорва
предявеният иск по основание и размер и моли съда да го отхвърли, като
недоказан и неоснователен. Твърди, че по делото няма доказателства за липсата
на заявление от наследниците за промяна на партидата и за приемането на
наследството.
Съдът, след като обсъди събраните по делото писмени доказателства
и заключението на вещото лице по изпълнената съдебно-счетоводна експертиза по
отделно и в тяхната съвкупност, и като взе предвид становището на страните,
приема за установено следното от фактическа
страна:
По делото е
приложена справка от 22.12.2020г. чрез отдалечен достъп по данни за
физическо/юридическо лице за всички Служби по вписвания за лицето Т. Д. Б.за периода 01.01.1991г. - 22.12.2020г., от която се
установява, че на 01.04.1998г. същата е придобила чрез покупко-продажба правото
на собственост върху недвижим имот - апартамент № 39, находящ се в гр. ***********.
От справката се установява също, че след придобиване на собствеността не са
извършвани правни сделки или съставяни констативни нотариални актове или такива
по обстоятелствена проверка за апартамента.
От удостоверение за наследници изх. № 1005 от
29.04.2020г. на община Враца се установи, че Т. Д. Б.е починала на 22.01.2009
г. в гр. Враца и след смъртта си е оставила наследници по закон ответницата К.П.Л.
*** и Д. П. П. - син, който е починал на 27.03.2010г.
Безспорно е по делото, че след смъртта на Т. Д. Б.нейните
наследници не са подали заявление за промяна на партидата.
Установи
се, от направената по делото справка по реда на Наредба № 14/2009 г. за
постоянен и настоящ адрес на ответницата К.П.Л., че същата има заявен постоянен
и настоящ адрес ***.
От приложения
по делото заверен препис от карнетна книга за отчитане на доставената вода до
имот с адрес: гр. **********, водена на името на Т. Д. Б., се
установи, че през процесния период от 15.02.2018 г. до 12.06.2019 г. е
извършвано както реално отчитане, така и служебно начисляване на изразходваната
вода.
Видно е също
от представената справка – извлечение № 38767 за дължимите суми към
"Водоснабдяване и канализация" ООД – гр.Враца към 27.09.2019 г. на
абонат № 1638091 - Т. Д. Б.с адрес: *****, че ищецът е издал 11
броя фактури за отчетен период 15.02.2018 г. - 12.06.2019 г., като е начислил
сумата от общо 108, 97 лева – главница и сумата от общо 8, 04 лева – лихва.
Справката е подписана от изготвилото я лице и от главния счетоводител на
ищцовото дружество.
С покана № 97524 от 23.07.2019г. за доброволно
изпълнение (л. 8), адресирана до Т. Д. Б., ищецът е уведомил потребителя за
дължимите суми за потребените вода и други услуги за периода 02.04.2018 г. -
01.07.2019 г., и е поканил същия в 30-дневен
срок доброволно да заплати сумите. На поканата е отразено, че получателят не е
открит. Същата е подписана от свидетел Д. Ц., като е отразена дата на получаване
24.07.2019г. Към поканата е приложена подробна счетоводна справка за начислените
суми (главници и лихви) в 11 броя фактури по периоди, подписана от служител на
ищцовото дружество (л.9).
По делото е приложена и друга покана за доброволно
изпълнение изх. № 1962 от 09.07.2020г. (л.12), адресирана до ответницата К.П.Л.,
за която също няма данни да е получена от адресата си.
В
доказателствената съвкупност е приложено и извлечение от Общи условия за
получаване на услугите на ВиК от "Водоснабдяване и канализация" ООД
/действали към процесния исков период/, одобрени от КЕВР на основание чл. 6,
ал.1, т.5 ЗРВКУ с решение № ОУ – 019/09.06.2006 г. С определението по чл.140 от ГПК съдът е съобщил на страните, на
основание чл.155 ГПК, че служебно му е известен факта, че Общите условия за
получаване на услугите ВиК от „Водоснабдяване и канализация“ ООД са одобрени от
ДКЕВР на основание чл.6, ал.1, т.5 от ЗРВКУ с решение № ОУ – 019/09.06.2006г. и
са публикувани във в.„Новинар“ в броя му от 20.06.2006г. и във в.„Конкурент“ в
броя му от 19.06.2006 г., както и са поместени на интернет страницата на
дружеството, поради което този факт не подлежи на доказване. При извършената
служебна справка на интернет страницата на ищцовото дружество, се установи, че
е публикуван пълният текст на приложимите в случая Общи условия, одобрени от
ДКЕВР, като представеното по делото заверено копие от тях съответства на
публикувания текст.
За установяване размера на дължимите от абоната суми
по делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза, изпълнена от вещото лице С.Р..
От заключението на експертизата, което съда приема изцяло като обективно,
професионално и пълно, изготвено след извършена проверка на представените по
делото документи и на счетоводната документация на дружеството-ищец, се
установи, че във "ВиК" ООД - Враца на името на Т. Д. Б.е открита
потребителска партида и е регистриран един брой водомер с № 085917 - "баня"
студена вода. Според заключението за процесния период от 15.02.2018 г. до
12.06.2019 г. е налице потребление на вода в процесния имот от 29 куб.м. като количеството
потребена вода е отразено по партидата на абоната /карнета/ за измервателен
уред № 085917. Данните от измервателния уред са отчитани и отразявани в
документацията на дружеството с подпис и на основание на чл.23, ал.3 от ОУ.
Вещото лице е установило, че за периода от 15.02.2018 г. до 12.06.2019 г. ищецът
е издал 11 броя фактури за потребени ВиК услуги в процесния имот на обща
стойност 108, 97 лева, както и че сумите по издадените фактури съответстват на
отчетените количества потребени ВиК услуги. Въз основа на направена проверка в
счетоводството на ищцовото дружество вещото лице е констатирало също, че към
датата на предявяване на иска - 12.10.2020 г., и към датата на изготвяне на
експертизата по издадените фактури не са извършвани плащания, поради което дължимата
сума за главница за посочения в исковата молба период е 108, 97 лв.
За заплащане на сумите по фактурите по делото не са
представени никакви доказателства от ответната страна.
При така установената
фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:
За основателността на иска по чл. 79, ал.1, предл.1-во ЗЗД, във вр. чл. 198о, ал.1 ЗВ в тежест на ищеца е да докаже, че се е намирал в
облигационно правоотношение с наследодателката на ответницата, че наследодателката
на ответницата има открита партида за доставка на вода в дружеството-ищец за
жилище на посочения в исковата молба адрес, че ответницата има качеството на
наследник по закон на лицето, на което е открита партида в ищцовото дружество,
както и обстоятелството че ищецът има вземания срещу ответницата в посочения от
него размер, произтичащо от твърдяното основание.
При доказване на горните факти и обстоятелства, в
тежест на ответницата е да докаже плащане или наведените с писмения отговор
правоизключващи възражения.
Ищецът основава вземането си на сключен с наследодателката
на ответницата договор за предоставяне на В и К услуги при общи условия и
наследствено правоприемство.
По делото е безспорно, че ищцовото дружество е
"ВиК оператор" по смисъла на чл. 198"о", ал.1 от Закона за
водите и предоставя ВиК услуги на потребителите срещу заплащане за територията
на гр.Враца. Съгласно чл. 11, ал.7 от Закона за регулиране на водоснабдителните
и канализационните услуги /ЗРВКУ/, ВиК операторите публикуват одобрените от
ДКЕВР Общи условия на договорите за предоставяне на ВиК услуги най-малко в един
централен и един местен ежедневник. Те влизат в сила в едномесечен срок от
публикуването им.
Между страните не се спори, а и на съда е служебно
известен факта, че Общите условия за получаване на услугите ВиК от
"Водоснабдяване и канализация" ООД са одобрени от ДКЕВР на основание
чл. 6, ал.1, т.5 от ЗРВКУ с решение № ОУ – 019/09.06.2006 г. и са публикувани
във в-к "Новинар" в броя му от 20.06.2006 г. и във в-к "Конкурент"
в броя му от 19.06.2006 г., както и са поместени на интернет страницата на
дружеството.
По делото е
безспорно установено, че апартамент № 39, находящ се в гр. ******, е
присъединен към водопреносната и канализационна система, стопанисвани от ищеца,
като за имота е открита партида на името на Т.
Д. Б.. Фактът на
ползване на ВиК услуги в процесния имот в случая е достатъчен, за да се приеме
наличие на договорни отношения между ищцовото дружество и наследодателката на
ответницата за предоставяне на ВиК услуги, които отношения се уреждат от общите
условия на доставчика и от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи. Съгласно разпоредбата на чл.8 от цитираната наредба,
получаването на услугите ВиК се осъществява при публично известни Общи условия,
предложени от ВиК оператора и одобрени от държавния регулатор, в лицето на
Държавна комисия за енергийно и водно регулиране /ДКЕВР/. Предвид
констатацията, че Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите
от оператора - "ВиК" ООД гр. Враца са общоизвестни и публикувани на
сайта на дружеството в интернет, настоящият съдебен състав приема, че обвързват
всички абонати на дружеството съгласно чл. 8 от Наредба № 4/14.09.2004 г.
Със смъртта на наследодателя се открива и неговото
наследство като съвкупност от права, задължения и фактически отношения. С
откриване на наследството на Т. Д. Б., което е станало в случая на 22.01.2009
г., лицата, които имат право да наследяват - децата й, се призовават към
наследяване. Съгласно чл. 48 от ЗН придобиването на наследството става с
приемането му /изрично или мълчаливо/ и има обратно действие - от датата на
откриване на наследството. По делото не се спори и няма доказателства
ответницата К.П.Л. да се е отказала от наследството, останало след смъртта на Т.
Д. Б. или същата да е приела наследството по опис по реда на чл.61 от ЗН,
поради което намира приложение законовата презумпция, по силата на която
законните наследници носят отговорността по чл.60 ЗН от откриването на наследството
по смисъла на чл.1 ЗН до доказване приемането на
наследството по опис или отказ от наследството.
В тежест на ответницата бе да докаже изпълнението на
задълженията на нейната наследодателка или да докаже наличието на
правопогасяващи, правоизключващи, правоунищожаващи или правоотлагащи факти и
обстоятелства, каквито са отказът от наследство или приемането на наследството
по опис и пр., което тя не стори /в този смисъл Решение
№ 437 от 17.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 70/2011 г., III г. о., ГК,
постановено по реда на чл. 290 ГПК/.
Следва да се има предвид, че договорът за предоставяне
на ВиК услуги не се прекратява при смърт на титуляра, а запазва действието си
по отношение на наследниците в качеството им на универсални правоприемници. При
договора за доставка на ВиК услуги, наследниците на потребителя на услугите,
които дължат основно парични престации, придобиват правата и задълженията по
договора, в случай, че не са направили отказ от наследството. Отговорността на
наследника, встъпващ в правата и задълженията на наследодателя си, е договорна,
а не на плоскостта на неоснователното обогатяване.
Видно от
Общите условия в чл.59, ал.1 е въведено задължение за наследниците на починал
потребител-физическо лице в 30-дневен срок от смъртта на наследодателя им да
подадат заявление до ВиК оператора за промяна на партидата, като представят
удостоверение за наследници или акт за собственост. В ал.2 на цитираната разпоредба
е предвидено, че ВиК операторът променя партидата на името на наследника, или
на един от наследниците по писмено споразумение между тях, а при липса на
споразумение между наследниците – на всички наследници, отговарящи
пропорционално на дела си, съобразно удостоверението за наследници.
Обстоятелството, че
наследниците на Т. Д. Б.не са изпълнили задължението си по чл. 59, ал.1 ОУ, не
води до извод, че облигационното правоотношение е прекъснато. Неизпълнението на
това задължение има за своя последица единствено това, че при липса на
споразумение на кого от наследниците да бъде открита партида, отговорност ще се
носи от всички пропорционално на наследствения им дял - чл. 59, ал.2 ОУ /в този
смисъл е решение по в. гр. д. № 322/2016 г. по описа на ОС-Враца/. С оглед
предходното, след смъртта на Т. Д. Б., съществувалото между нея и ищцовото
дружество облигационното правоотношение не е прекратено, а същата е заместена
като страна в това правоотношение от своите наследници - дъщеря и син, а след
смъртта на последния, единствено от ответницата.
Редът, начинът и формата за установяване на
облигационните отношения по доставката на питейна вода и пречистването на
отпадна такава за конкретните имоти и начинът на плащане и разпределение на
дължимите суми от абонатите се определят съобразно правилата, предвидени в чл.
30 - чл. 40 от Наредбата и в Общите условия.
Според чл. 32, ал. 1 и ал. 4 от Наредба № 4/14.09.2004
г., ВиК услугите се заплащат въз основа на измереното количество изразходвана
вода от водоснабдителната система на оператора, отчетено чрез монтирания
водомер на водопроводното отклонение, а отчетените данни се установяват чрез
отбелязването им в карнета, заедно с датата на отчитане на водомерите и подписа
на потребителя или негов представител, освен в случаите на отчитане по
електронен път.
В случая е представено заверено копие от карнета за
отчитане на вода, воден на името на Т. Д. Б., от който се установява, че за
измервателния уред /водомер за студена вода/ в жилището на ответницата К.П.Л.
на адрес ***, през процесния период има извършени реални отчети, за които са
поставени подписи.
Доколкото отчитането на ВиК услугите се установява чрез
отбелязване в карнета, съгласно посочената разпоредба на чл. 32, ал. 4 от
Наредба № 4 от 14.09.2004 г., то следва да се приеме, че самият карнет
представлява нормативно предвиден документ, доказващ посещенията в имота и
показанията на водомера към определена дата. Карнетът има характер на частен
свидетелстващ документ и като такъв се ползва с формална доказателствена сила.
В посочената разпоредба е предвидено, че отчетните данни могат да бъдат
удостоверени както с подписа на самия потребител, така и с подписа на негов
представител. Липсата на изрично изискване за упълномощаване на този
представител води до извода, че карнетът може да бъде подписан и от лице, което
макар да не е устно или писмено изрично упълномощено от потребителя да го
представлява във връзка с отчитането на водомера, се явява негов представител в
широк смисъл въз основа на родствена, съпружеска, фактическа, облигационна или
друга връзка с потребителя. По тази причина съдът намира, че представител на
потребителя по смисъла на чл. 32, ал. 4 от Наредбата може да бъде всяко лице,
което обитава имота на някакво фактическо или правно основание. Подписването на
карнета от такова лице не води до неистинност на документа и изгубване на
неговата доказателствена сила. Следва да се има предвид още, че присъствието на
потребителя или на негов представител при извършване на отчета е негово
задължение, предвидено в чл. 6, т. 1, вр. с чл. 22 от ОУ. Целта на присъствието
на двете страни по правоотношението при отчитане на показанията на водомера е
да се отчете правилното показание, което ще послужи за определяне на дължимите
суми. Наличието на подпис срещу показанието на водомера съдът, при липса на
възражения от абоната за предходния период, приема като съгласие с отчетеното
до тази дата. Съгласно разпоредбата на чл. 35 от Наредбата, показанията на
водомерите се отчитат с точност до 1 куб. м. за период, който се определя в ОУ
или договора, но не по-дълъг от шест месеца. Когато периодът на отчитане на
водомерите е по-дълъг от един месец, операторът ежемесечно начислява служебно
количество изразходвана вода, определено въз основа на средния месечен разход
от редовно отчетените съответни периоди на предходната година. След отчитане на
показанията на водомерите количеството вода се изравнява в съответствие с реалното
потребление. Достъпът на длъжностното лице на оператора до водомера за
извършване на отчети, включително в жилищата на потребителите, се осигурява
съгласно ОУ или договора. При невъзможност за отчитане на водомерите поради
отсъствие на потребителя или на неговия представител, потребителят е длъжен да
уточни с оператора в удобно за двете страни време извършването на отчитането в
срок не по-дълъг от една година от последното отчитане. При отказ на
потребителя да осигури достъп на длъжностното лице на оператора до водомера
длъжностното лице съставя протокол, който се подписва от него и от поне един
свидетел. От горното следва, че потребителят има задължение при отчитане на
показанията на водомера, като дължи грижа и внимание по отношение отчетеното
служебно количество вода или такова, с което същият не е съгласен и в определен
от Наредбата срок следва да сезира оператора за извършване на корекция или
изравняване. На основание чл. 22, ал. 3 и ал. 4 от Общите условия при
невъзможност за отчитане на водомерите поради отсъствие на потребителя или на
негов представител и когато потребителят не е съгласен с фактурираните
количества, потребителят е длъжен да уточни с ВиК оператора извършване на
отчитането в удобно за двете страни време, в срок не по-дълъг от шест месеца от
последното отчитане. При липсата на данни съдът приема, че ответницата не е
възразила срещу начина на отчитане и начисляване на потребено количество вода,
включително и извършеното служебно начисляване, така както е отразено в представените
копия от карнетите.
Наред с изложеното, подписи на абоната се съдържат срещу
някои от датите, посочени в карнета, на които дати са извършени реални отчети
на показанията на водомера в присъствието на ответницата, респ. на неин
представител, а количеството вода е изравнено в съответствие с реалното
потребление.
Ето защо
съдът приема за доказано, че начинът на отчитане на потребената от ответницата
вода през исковия период съответства на действителното фактическо положение.
По делото се установи, че в периода от 15.02.2018 г.
до 12.06.2019 г. по партидата на името на наследодателката на ответницата са
начислени за плащане суми за потребление на питейна вода по фактури, посочени в
табличен вид по номер, дата на издаване, показания на водомера, отчетено
количество и начислена сума за главница. В чл. 31, ал.2 от ОУ е предвидено, че
потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях ВиК
услуги в 30-дневен срок след датата на фактуриране. Не се установи по делото и
не се твърди ответницата да е заплатила на ищеца консумираната в наследствения
имот питейна вода.
Предвид гореизложеното, настоящият съд приема, че в
полза на ищеца съществува вземане за главница срещу ответницата, което
произтича от валидно възникнало правоотношение между страните, поради което предявеният
иск по чл. 79, ал.1, предл.1-во ЗЗД, във вр. чл. 198о, ал.1 ЗВ е основателен и
следва да се уважи, като се осъди ответницата К.П.Л. да заплати на ищцовото
дружество претендираната сума от 108, 97 лв., за потребление през периода от 15.02.2018
г. до 12.06.2019 г.
Върху сумата за главница ответницата дължи и законната
лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 12.10.2020г. до
окончателното изплащане, съобразно искането на ищеца.
Съобразно с изхода на делото и на основание чл.78,
ал.1 ГПК, ответницата следва да заплати на ищеца направените по делото разноски
за държавна такса за образуване на делото в размер 50 лева, за възнаграждение
на вещото лице в размер 150 лв., за възнаграждение на назначеният й особен представител
в размер 150 лв. и за юрисконсултско възнаграждение в размер 100 лв.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА К.П.Л. с ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес
***, ДА ЗАПЛАТИ на ,,Водоснабдяване и канализация” ООД, със седалище и адрес на
управление гр. Враца, ул. "А. Стамболийски" № 2, представлявано от
управителя Ангел Цветков Престойски, на основание чл. 79, ал.1, предл.1-во ЗЗД,
във вр. чл. 198о, ал.1 ЗВ, СУМАТА
108, 97 лв. главница за потребени ВиК услуги за имот на адрес: гр. Враца, ул.
,,Васил Кънчов” № 2, вх. Б, ап. 39, през периода от 15.02.2018 г. до 12.06.2019
г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
исковата молба в съда – 12.10.2020г., до окончателното плащане, както и
направените по делото разноски за държавна такса за образуване на делото в
размер 50 лева, за възнаграждение на вещото лице в размер 150 лв., за
възнаграждение на особен представител в размер 150 лв. и за юрисконсултско
възнаграждение в размер 100 лв.
Решението може да се обжалва пред
Врачанския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването на препис от него на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: