Р
Е Ш Е Н И Е
гр.София, 03.10.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІІ-Б въззивен
състав в закрито заседание на трети октомври през две хиляди и деветнадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Теменужка Симеонова
ЧЛЕНОВЕ:
Хрипсиме Мъгърдичян
Марина Гюрова
като разгледа докладваното от съдия Хрипсиме Мъгърдичян ч. гр. дело №9775 по
описа за 2019
година, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 435 – чл. 438 от ГПК.
Образувано е по жалба от 21.06.2019
год. на длъжника М.К.Л., чрез адв. И.А./надлежно
упълномощен/, срещу отказ от 11.06.2019 год. на частен съдебен изпълнител С.П.,
с рег.№921 на КЧСИ, по
изпълнително дело №20179210401918, да бъде прекратено изпълнителното
производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
Жалбоподателят поддържа, че бил
възразил срещу образуваното изпълнително дело, като изразил становище, че не е
имал никога взаимоотношения с взискателя „ЕОС М.“
ЕООД, че не е бил уведомяван за воденото срещу него дело, че не му е била
връчена издадената заповед за изпълнение и че е изтекла 5-годишната погасителна
давност. Поради изминалия период от време от издаване на изпълнителния лист –
07.11.2012 год. и с оглед разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК поискал
прекратяването на изпълнителното производство по силата на закона. Получил
препис от обжалвания отказ на 18.06.2019 год. Същият бил немотивиран и издаден
близо година и половина след направеното искане. На гърба на изпълнителния лист
били направени бележки за удържани суми от длъжника през 2014 год. – 2015 год.
от частен съдебен изпълнител Кръстьо Ангелов, с район на действие гр.Стара
Загора. Жалбоподателят никога не бил уведомяван, че срещу него е било
образувано изпълнително дело по описа на посочения съдебен изпълнител. Въпреки
удържаните суми задължението се било увеличило неимоверно.
Взискателят „ЕОС М.“ ЕООД счита, че жалбата
следва да бъде оставена без уважение. Поддържа, че не бил бездействал и че не е
налице основанието по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК за прекратяване на
изпълнителното производство.
В мотивите си по чл. 436, ал. 3 ГПК
съдебният изпълнител заявява, че жалбата е неоснователна.
Софийският градски
съд, след като взе предвид доводите на страните, мотивите на частния съдебен
изпълнител и прецени данните по делото, намира за установено следното:
Изпълнително дело
№2017********** по описа на частен съдебен
изпълнител С.П., с рег.№921 на
КЧСИ, е било образувано по молба от 22.08.2017 год. на взискателя „ЕОС М.“ ЕООД, чрез адв. Ж.Д./надлежно упълномощен/, въз основа на изпълнителен
лист от 07.11.2012 год., издаден на основание чл. 416 ГПК /по влязла в сила заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК/ по ч.гр.дело №29114/2012
год. по описа на СРС, ГО, 42 с-в, срещу длъжника М.К.Л. за следните суми:
942.77 лв. – главница по договор за цесия от 23.12.2009 год., съгласно който „У.К.Ф.“
АД /с предишно наименование „У.К.“ АД/ е прехвърли вземанията си по два
договора за отпускане на стоков кредит и паричен заем, от които 245.37 лв. – по
договор №173015 от 12.09.2008 год. и 697.40 лв. – по договор №233441 от
04.02.2009 год., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
14.06.2012 год. до окончателното й изплащане, както и за направените разноски
по делото в размер на 125 лв., от които 25 лв. – за държавна такса и 100 лв. –
за възнаграждение за един адвокат. С молбата е поискано налагането на запор
върху трудовото възнаграждение и пенсията на длъжника.
На 20.09.2017 год. на НОИ – отдел „Пенсионен“ е било
връчено запорно съобщение, с което е бил наложен
запор върху получавана от длъжника пенсия. На 21.09.2017 год. е постъпило писмо
от НОИ, с което частният съдебен изпълнител е бил уведомен, че размерът на
пенсията на длъжника е под размера на минималната работна заплата, установена
за страната.
На 12.09.2017 год. на „Пазари Юг“ ЕАД е било връчено запорно съобщение, с което бил наложен запор върху
получаваното от длъжника трудово възнаграждение. На 06.10.2017 год. е постъпило
писмо от „Пазари Юг“ ЕАД, с което частният съдебен изпълнител бил уведомен, че
длъжникът работи в посоченото дружество, че върху вземанията му за трудови
възнаграждения има претенции от трети лица и има наложен запор по друго
изпълнително дело, като върху възнаграждение се правят ежемесечно удръжки в
размер на 348 лв.
На 08.01.2018 год. на длъжника било връчено съобщение за
образуваното изпълнително дело, като същият бил уведомен за наложените запори
върху пенсията и трудовото му възнаграждение. При връчването длъжникът направил
искане за прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал.
1, т. 8 ГПК.
На 03.05.2019 год. взискателят
подал молба до частния съдебен изпълнител, с която поискал да бъде наложен
запор върху банковите сметки на длъжника и да бъде насрочен опис на негови
движими вещи, както и да бъде наложен запор върху получаваното от длъжника
трудово възнаграждение и пенсия.
На 19.06.2019 год. на НОИ – отдел „Пенсионен“ е било
връчено запорно съобщение, с което е бил наложен
запор върху получавана от длъжника
пенсия. На 28.06.2019 год. е постъпило писмо от НОИ, с което частният
съдебен изпълнител е бил уведомен, че размерът на пенсията на длъжника е под
размера на минималната работна заплата, установена за страната.
Искането за прекратяване на изпълнителното производство е
било оставено без уважение от частния съдебен изпълнител на 11.06.2019 год.
/виж разпореждане на л. 70/.
На 19.06.2019 год. на длъжника били връчени препис от
обжалвания отказ за прекратяване на изпълнителното производство, както и призовка
за принудително изпълнение, с която същият бил уведомен, че на 28.06.2019 год.,
в 14.00 ч., е насрочен опис и оценка на движими вещи, негова собственост.
На 25.06.2019 год. длъжника подал
възражение срещу насочването на изпълнението срещу негови движими вещи с
довода, че са несеквестириуми съгласно чл. 444 ГПК, като още същия ден
съдебният изпълител отменил насрочения опис /виж разпореждане на л. 99 от
изпълнителното дело/.
Съответно на 08.07.2019 год. и на
09.07.2019 год. на „Централна кооперативна банка“ АД, „Юробанк България“ АД и
„Първа инвестиционна банка“ АД били връчени запорни съобщения, с които бил
наложен запор върху банките сметки на длъжника.
Анализът на така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:
Жалбата е подадена от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване
акт по чл.
435, ал. 2, т. 6 ГПК и в
срока по чл. 436, ал. 1 ГПК, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Основанията, осуетяващи реализацията на правото на взискателя, са изрично и изчерпателно уредени в
разпоредбата на чл. 433, ал. 1 ГПК. Само настъпването на някоя от законоустановените хипотези освобождава съдебния изпълнител
от служебните му задължения по отношение на взискателя.
Без да е констатирал такова основание, органът по изпълнението няма свободата
да го преустанови.
Когато взискателят не е поискал
извършването на изпълнителни действия в продължение на две години /с изключение
на делата за издръжка/, изпълнителното производство се прекратява на основание
чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Прекратяването на изпълнителното производство в този
случай настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да
прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи
осъществяването на съответните правно релевантни факти.
Според т. 10 от Тълкувателно решение № 2/2013 год. на ВКС
по тълк.дело № 2/2013 год., ОСГТК, давността се
прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането –
чл. 116, б. „в“ ЗЗД. Изпълнителният процес съществува само доколкото чрез него
се осъществяват един или повече конкретни изпълнителни способи. В
изпълнителното производство за събиране на парични вземания може да бъдат
приложени различни изпълнителни способи, като бъдат осребрени множество вещи,
както и да бъдат събрани множество вземания на длъжника от трети задължени
лица. Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в
рамките на определен изпълнителен способ: насочването на изпълнението чрез
налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на
вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ,
назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до
постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица.
Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на
изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение,
проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки,
набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне
на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз
основа на влязлото в сила разпределение и др. При изпълнителния процес
давността се прекъсва многократно – с предприемането на всеки отделен
изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо
съответния способ. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ
прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да то приложи, но по
изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко
действие за принудително изпълнение. Взискателят
трябва да поддържа със свои действия висящността на
изпълнителния процес като внася съответните такси и разноски за извършването на
изпълнителните действия, изграждащи посочения от него изпълнителен способ,
както и като иска повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането
нови изпълнителни способи.
В приложение на задължителните разяснения, дадени с
горепосоченото Тълкувателно решение, СГС приема, че не се установява
поддържаното от длъжника основание за прекратяване на изпълнителното
производство. Основанието по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК е налице, когато взискателят въобще не е поискал извършването на
изпълнителни действия, а не когато такива са поискани, но не са приложени
поради някаква причина, включително поради липсата на притежавано от длъжника
имущество. Т.е. необходимо е бездействие на взискателя
в продължение на две години, каквото не е налице, когато същият е отправял
искания за насочване на изпълнението с посочване на изпълнителен способ, без
значение дали той е приложен, а ако е приложен или се прилага бездействие също
не е налице в периода на прилагането. В разглеждания случай е видно от данните
по изпълнителното дело, че не е налице период на двегодишно бездействие на взискателя, доколкото същият с молби от 22.08.2017 год. и
03.05.2019 год. е поискал извършването на изпълнителни действия за събиране на процесните парични вземания.
Във връзка с доводите в жалбата следва да се посочи, че е
без значение какво е било поведението на взискателя в
предходно образувано срещу длъжника изпълнително производство, образувано въз
основа на същия изпълнителен лист /тъй като по принцип прекратяването на
изпълнителното производство нито погасява вземането, нито обезсилва
изпълнителното основание или изпълнителния лист, освен ако те не са обезсилени
на друго основание/. Съдебният изпълнител дължи подчинение на заповедта за
изпълнение, съдържаща се в изпълнителния лист, като същият няма правомощия да
осъществява преценка дали вземанията, които се изпълняват принудително са
погасени по давност. Подобна проверка не може да бъде извършвана и от съда в
рамките на производството по обжалване на действията на съдебния изпълнител –
преценката в тази насока може да бъде осъществена само в исково производство.
В този смисъл настоящият съдебен състав приема, че обжалваният
отказ на частния съдебния изпълнител се явява законосъобразен, поради което и
жалбата на длъжника М.К.Л. следва да бъде оставена без уважение.
При това положение искането на жалбоподателя за спиране
на изпълнението, основано на нормата на чл. 438 ГПК, се явява неоснователно.
Предвид изложените съображения, Софийски градски съд
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на длъжника М.К.Л. срещу отказ от 11.06.2019 год. на частен съдебен изпълнител С.П., с рег.№921 на КЧСИ, по изпълнително дело №20179210401918, да бъде прекратено изпълнителното
производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането по чл. 438 ГПК на длъжника М.К.Л. за спиране на изпълнението по
изпълнително дело №20179210401918 по описа на частен съдебен изпълнител С.П., с
рег.№921 на КЧСИ.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1/
2/