№ 1461
гр. Плевен, 12.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Ася Тр. Ширкова
при участието на секретаря ПЕТЯ СТ. И.
като разгледа докладваното от Ася Тр. Ширкова Гражданско дело №
20224430102784 по описа за 2022 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от
„****, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр.**** ет.1
представляван от процесуален представител адв.С. от **** със съдебен адрес
в гр.*** против В. И. Н., с ЕГН ********** от гр.***23. Ищецът твърди, че
подал заповед по чл.410 ГПК за издаване на заповед за изпълнение, срещу
която длъжницата възразила. Твърди, че между страните съществувал договор
за кредит и поради незаплатена една падежирала вноска за периода
27.01.2022г. – 27.01.2022г. Твърди, че договорът е сключен от разстояние във
формата на електронен документ, при което са спазени изискванията на
ЗПФУР, ЗПУПС, ЗПК, ЗЗД и ЗЕТ. Твърди, че договорът е сключен онлайн
като кредитополучателят го е подписал от профила си в платформата,
въвеждайки с СМС персонален индификационен шестцифрен код, изпратен
му от автоматичната система на кредитодателя и служещ като потвърждение
на желанието и имащ силата на саморъчен подпис за сключване на договора.
Ищецът твърди, че конкретните действия по отпускане на кредита са описани
в Договора и Общите условия, уреждащи отношенията между страните за
1
предоставения от ищеца потребителски кредит. Съгласно сключения договор,
кредитополучателят декларирал, че е получил предварително, запознат е и
приема всички условия, посочени в преддоговорната информация за
предоставяне на финансова услуга от разстояние. По силата на сключения
договор, ищецът е отпуснал на ответницата кредит в размер на 1500 лева,
която е преведена по личната банкова сметка на ответника. Ответникът се е
задължил да върне сумата на 18 погасителни месечни вноски, 17 от които в
размер на 111,98 лева, а последната 18 – 112,04 лева. По договора
ответницата е извършвала плащания със закъснения, покриващи само
първата погасителна вноска. Към момента същата дължи главница по
забавената падежирала дванадесета вноска в размер на 83,33 лева. За
ползването на предоставената сума по договора, ответницата се е задължила
да заплаща договорна лихва, представляваща печалба на дружеството. За
последната вноска, ответницата дължи и лихва в размер на 28,65 лева.
Ищецът твърди, че сумата ответницата дължи на 27.01.2022г., когато е
падежната дата, но продължава виновно да не изпълнява задължението си. В
заключение моли съда да постанови решение, с което да признае за
установено, че ответницата му дължи главница в размер на 83,33 лева и
договорна лихва в размер на 28,65 лева. Претендира разноски.
В едномесечния срок е постъпил писмен отговор, в който ответницата чрез
процесуалния си представител оспорва претенцията. Твърди, че договорът не
е обявен за предсрочно изискуем. Твърди, че е налице нищожност на
договора в частта която определя ГПР, тъй като същият е в размер на 47,89 %,
а ГЛП 39,77 %. Твърди, че ГЛП не може да надвишава повече от три пъти
основния лихвен процент, тъй като надвишаването му повече от три пъти
нарушава добрите нрави. Твърди, че първата погасителна вноска е в размер на
233,33 лева, което в значително по висок размер от претендираната вноска.
Изразява готовност да заплати размера на главницата и договорна лихва в
размер три пъти законната лихва – 12,50 лева.
В съдебно заседание ищцовото дружество не се представлява. Преди
съдебно заседание е постъпило писмено становище по същество на спора.
Съдът приема за установено следното от фактическа страна.
За успешното провеждане на предявените искове, в тежест на ищеца е
да докаже започнало по негова инициатива заповедно производство по реда
2
на чл.410 от ГПК и издадена в негова полза Заповед за изпълнение; спазване
на срока по чл.415, ал.1 от ГПК; съществуването на твърдяното вземане в
негова полза вземане по договор за потребителски кредит по основание,
размер и длъжник; че е изправна страна по договора като е предоставил на
кредитополучателя сумата по договора; настъпването на предсрочната
изискуемост на кредита или падежа на вземането.
В тежест на ответника по делото е да установи всички положителни
правоизключващи и правопогасяващи възражения по исковете, от които
черпи благоприятни за себе си правни последици, включително, че е заплатил
сумите.
Установява се по делото, че в полза на ищеца е издадена по реда на
чл.410 ГПК заповед за изпълнение за претендираните суми. Установява се от
приетите по делото доказателства, че длъжникът е възразил в срок срещу
издадената заповед и в изпълнение указанията на съда заявителят в
законоустановения преклузивен срок е предявил иск за установяване на
вземането, което поражда правния интерес за ищеца от водене на настоящото
производство и неговата допустимост.
Ищецът основава претенцията си въз основа вземане по сключения
между страните договор за заем. Ответникът не оспорва, че е получил
договорената сума.
С оглед представения договор за кредит № SO ***/26.01.2021г. и
Общи условия към него, съдът приема, че по делото се установи, че страните
са били в облигационни отношения, по силата на които ищцовото дружество е
предоставило на ответницата кредит от разстояние в размер на 1500 лева със
срок на издължаване 18 месеца. Видно от договора, страните са договорили
месечна погасителна вноска в размер на 233,33 лева, Фиксиран годишен
лихвен процент в размер на 39,77 %, Годишен процент на разходите в размер
на 47,89% . Процесният договор за заем е сключен в писмена форма, на
хартиен носител, по ясен и разбираем начин, с необходимия шрифт. Липсват
нарушения на формата съгласно специалния ЗПК. Към исковата молба е
приложен погасителен план, който е част от договора за кредит и от който се
установява, че дължимата главница, част от всяка вноска е в размер на 83,33
лева, а договорната лихва е в размер на 28,65 лева. Съгласно императивните
изисквания, въведени с разпоредбата на чл.11, ал.1 т.11 и 12 ЗПК,
представеният договор за потребителски кредит съдържа изискуемите от
закона реквизити и съдържание - информация за условията за издължаване на
кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ
информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски, съдържа разбивка на всяка погасителна вноска,
показваща погасяването на главницата и лихвата. Поради изложеното съдът
намира, че от външна страна процесния договор не страда от пороци. В
договора е уговорен ГПР в размер на 47,89%, което в рамките на допустимия
3
от ЗПК размер от пет пъти законната лихва.
Спорно по делото е дали договорът е действителен предвид
договорената възнаградителна лихва в размер на 39,77 % годишно.
Няма пречка страните по договор да уговорят заплащане на
възнаградителна лихва над размера на законната лихва от 10 %, изчислена
като основен лихвен процент на БНБ + десет пункта надбавка, като тяхната
свобода на договаряне не е ограничена от разпоредбата на чл.10, ал.2 от ЗЗД.
С Постановление на МС № 72/08.04.1994 г. (отм.) е определен само размерът
на законната лихва, като със заключителната разпоредба § 1 е отменено
Разпореждане на МС № 1238 от 1951г. за определяне на максималния
процент на договорните лихви, без да бъде определен нов максимален размер.
Максималният размер на договорната лихва е ограничен от нормата на чл.9 от
ЗЗД, съгласно която страните могат свободно да определят съдържанието на
договора, доколкото не противоречи на добрите нрави. Съгласно
разясненията, дадени в Тълкувателно решение № 1/2009г./15.06.2010г. на
ВКС, ОСТК, добрите нрави са неписани и несистематизирани морални
правила без конкретика, но които изхождайки от принципа за справедливост
са общоприети в обществото и субектите на правото следва да се ръководят
от тях. Въпреки тяхната абстрактност законът им е придал правно значение,
защото правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на
противоречието на договора със закона (чл.26, ал.1 ЗЗД). За противоречащи
на добрите нрави се считат сделки, с които неравноправно се третират
икономически слаби участници в оборота, използва се недостиг на
материални средства на един субект за облагодетелствуване на друг.
Съгласно съдебната практика, противно на добрите нрави е да се уговаря
възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва,
а когато възнаградителна лихва е уговорена по обезпечен и по друг начин
заем (напр. ипотека, залог), противно на добрите нрави е нейният размер да
надвишаваща двукратния размер на законната лихва (Решение №
906/30.12.2004г. по гр.д. № 1106/2003г. на ВКС, II г.о., Решение №
378/18.05.2006г. по гр.д. № 315/2005 г. на ВКС, II г.о., Решение №
1270/09.01.2009г. по гр.д. № 5093/2007г. на ВКС, II г.о.; Определение №
901/10.07.2015г. по гр.д. № 6295/2014г. на ВКС, IV г.о.). Уговорената в
процесния договор (необезпечен) възнаградителната лихва надвишава
трикратния размер на законната лихва и по този начин накърнява добрите
нрави, което обуславя извод за нищожност на клаузата по смисъла на чл.26,
ал.1, предл. 3 от ЗЗД.
Съгласно чл.24 от ЗПК, при договора за потребителски кредит се
прилагат и разпоредбите на чл.143-148 от ЗЗП. Съгласно чл.143 от ЗЗП
неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в
негова вреда, която не отговаря на изискванията за добросъвестност и води до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и
потребителя. Неравноправният характер на клаузи в потребителския договор,
които обосновават тяхната нищожност, съдът е длъжен да преценява
4
служебно. Съгласно разпоредбата на чл.146, ал.1 от ЗЗП неравноправните
клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално. По
аргумент от противното на чл.146, ал.2 от ЗЗП, индивидуално уговорени
клаузи са тези, които не са били изготвени предварително и потребителят е
имал възможност да влияе върху съдържанието им. Съгласно чл.146, ал.4 от
ЗЗП тежестта за установяване на обстоятелството, че договорна клауза е
индивидуално уговорена, е върху кредитора. В процесния случай ищецът не е
ангажирал никакви доказателства в тази насока.
С оглед изложеното съдът намира, че процесният договор за
потребителски кредит е недействителен и съгласно чл.23 ГПК, потребителят
връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други
разходи по кредита.
Що се касае за основателността на претенцията за главница, ответницата
не е направила възражение, че е заплатила същата. Вноската е падежирала и
срокът кани длъжника да плати. Вноската е станала изискуема на падежа,
съгласно приложения погасителен план и падежът е настъпил на 27.01.2022г.
С оглед изложеното, претенцията за главница се явява основателна и следва
да бъде уважена.
В исковото производство, ответницата е направила възражение за
прекомерност на разноските в заповедното производство.
Съгласно чл.78, ал.5 ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение
за един адвокат е прекомерно спрямо действителната правна и фактическа
сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да намали
възнаграждението до минимално определения размер съобразно чл.36 от
Закона за адвокатурата. Минималните размери на адвокатските
възнаграждения за защита по граждански и търговски дела са определени в
чл.7 от действащата понастоящем Наредба № 1 от 09.07.2004 г., която в ал.7
предвижда, че за процесуално представителство, защита и съдействие в
производства за издаване на заповед за изпълнение възнаграждението се
определя по правилата на ал.2 на базата на половината от стойностите на
претендираните суми. При тези изводи, съдът приема, че минималният размер
на адвокатското възнаграждение е 300 лева. Общо разноските в заповедното
производство са 325 лева. Съобразно уважената и отхвърлена част на
претенциите, ответницата следва да заплати на ищеца за заповедното
производство в размер на 223,24 лева.
В исковото производство, разноските на ищцовото дружество са в
размер на 25 лева държавна такса и 360 лева адвокатско възнаграждение. С
оглед ниската фактическа и правна сложност, на ищеца следва да се присъди
възнаграждение в минимален размер и тъй като липсват доказателства
процесуалният представител на ищеца да е регистриран по ДДС, то следва да
му се присъди възнаграждение в размер на 300 лева. Разноските в исковото
производство са в размер на 325 лева. Съобразно уважената и отхвърлена
част, ответницата дължи на ищеца разноски в размер на 223,24 лева.
5
Разноските на ответницата са в размер на 450 лева за адвокатско
възнаграждение . Ищецът е направил възражение за прекомерност, с оглед на
което съдът приема, че разноските на ответницата следва да бъдат намалени
на 300 лева предвид ниската правна и фактическа сложност на делото.
Ищецът дължи на ответницата разноски в размер на 76,75 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че В.
И. Н., с ЕГН ********** от гр.***23 дължи на „****, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление гр.**** ет.1 представляван от процесуален
представител адв.С. от **** със съдебен адрес в гр.*** на основание чл.422,
ал.1, вр. с чл.415, ал.1 ГПК, вр.чл.240 и чл.79 ЗЗД сума в размер на 83,33
лева, представляваща неизплатена падежирала главница по Договор за
стоков кредит № SO ***/26.01.2021г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда /31.01.2022г/
до окончателното плащане на същата, КАТО за разликата до 111,98 лева в
частта за лихва ОТХВЪРЛЯ ИСКА лихва като неоснователен.
ОСЪЖДА В. И. Н., с ЕГН ********** от гр.***23 да заплати на ****,
ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр.**** ет.1 сумата от 223,24
лв., представляваща сторени в заповедното производство по ч.гр.д. № 521 по
описа за 2021г. на Плевенски районен съд разноски, на основание чл.78, ал.1
ГПК.
ОСЪЖДА В. И. Н., с ЕГН ********** от гр.***23 да заплати на ****,
ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр.**** ет.1 сумата от 223,24
лв., представляваща сторени в исковото производство разноски, на
основание чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА ****, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр.****
ет.1 да заплати на В. И. Н., с ЕГН ********** от гр.***23 сумата от 76,75
лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд с
въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
6