№ 146
гр. Провадия , 29.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПРОВАДИЯ, V-ТИ СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и девети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Никола Д. Дойчев
при участието на секретаря Н.Т.С.
като разгледа докладваното от Никола Д. Дойчев Гражданско дело №
20213130100530 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 530 и сл. от ГПК във вр. с чл. 19, ал. 1 от Закона за
гражданската регистрация.
Образувано е по молба, подадена от М. Б. ХР., с която иска от съда да допусне
промяна на бащиното й име „Б.“ на „И.“.
Молителката посочва, че е родена на 28.12.1982 г., като нейни биологични родители
са Ц.П.М. и Б.И.П.. След раждането й, родителите се разделят, а майка й се омъжва за
И.К.И., с когото заживява в гр. ***** с молителя. В тази връзка се заявява, че молителката
от този момент се отглежда изцяло от И.И., който счита за свой баща. Отделно заявява, че
всичките й приятели познават молителката като дъщеря на И.И. – същият се посочва, че е
свещеник в храм Св. Иван Рилски в гр. *****.
Предвид горното, моли съдът да допусне промяна на бащиното й име от „Б.“ на „И.“.
В открито съдебно заседание молителката, чрез процесуалния й представител,
поддържа депозираната молба. Моли за уважаването й.
Заинтересованите страни - Община Враца и Районна прокуратура – Варна, ТО
Провадия не изразяват становище по молбата.
По фактите и доказателствата:
Родители на М.Б. И., род. в гр. Враца на 28.12.1982 г., са Ц.П.М. и Б.И.П.. Малко по-
късно те се разделят по неизяснени по делото причини. Майката на М. се запознава И.К.И. в
1
гр. Враца и през 1993 г. се преместват в гр. *****, където заживяват заедно и създават
семейство. И.К.И. е свещеник в храм „Свети Иван Рилски“ в гр. *****. Той започва да
отглежда и да се грижи за М. като своя собствена дъщеря. М. израства с отец И.И. и през
целия си живот го възприема като нейн баща. Тя няма спомен и не познава биологичния си
баща. Всички в град ***** знаят, че отец И.И. е баща на М.. Той завежда дело за нейното
осиновяване, но поради пречки от процесуален характер, свързани с издирването на
биологичния й баща, делото се прекратява. М. живее със съпруга си и детето си, заедно с
отец И.И. в едно домакинство. Местонахождението на биологичния баща на М. към
момента не е известно, като са налице данни, че същият почива преди три години.
Съдът възприема горната фактическа обстановка след анализ, както по отделно, така
и в съвкупност на събраните по делото писмени доказателства – акт за раждане и гласни
доказателства – от свидетелките показания на св. С.З. и обясненията на молителката. Съдът
кредитира изцяло събраните в хода на разпита на свидетеля гласни доказателства, както и
дадените лично пред съда обяснения на М., като счита, че същите отговарят на истината.
По правото:
Според нормата, обективирана в чл. 19, ал. 1 от ЗГрР, промяната на собствено,
бащино или фамилно име се допуска от съда въз основа на писмена молба на
заинтересувания, когато то е осмиващо, опозоряващо или обществено неприемливо, както и
в случаите, когато важни обстоятелства налагат това.
В разглеждания случай молителката се позовава на последната хипотеза от
цитираната разпоредба, а именно на наличието на „важни обстоятелства”, налагащи
промяната във фамилното й име.
В закона липсва легална дефиниция на посоченото понятие, като според съдебната
практика (напр. решение № 507 от 22.10.2010 г. на ВКС по гр.д. № 227/2010 г., ІІІ ГО,
решение № 342 от 23.04.2010 г. на ВКС по гр.д. № 80/2009 г., IV ГО), важни по смисъла на
чл. 19, ал. 1 от ЗГрР са тези обстоятелства, които правят лично или обществено
необоснована, неподходяща или неприемлива индивидуализацията с актуалните имена, като
например несъответствието на името на лицето с етническите му традиции или произход,
или известността му с определена фамилия в упражняваната професия, свързана с
обществени изяви и др.
От гореустановената фактическа обстановка съдът счита, че са налице важни
обстоятелства по смисъла на чл. 19, ал. 1 от ЗГрР за промяна на бащиното име на М. от „Б.“
на „И.“. Основният мотив на съда за това е, че в обществото, както и сред близки и познати
в гр. ***** молителката се възприема като дъщеря на отец И.И., тъй като той фактически
отглежда М. като своя собствена дъщеря. Това според съда изпълва хипотезата, предвидена
в закона за наличието на важни обстоятелства, налагащи промяна на бащиното име на
Молителката. В случая официалното бащино име на М. „Б.“ е само формално, по
документи. Желанието на молителката да носи бащиното име „И.“ на човека, който я е
2
отгледал и възпитал, представлява акт на признателност към него, поради което съдът
намира, че няма пречки това лично желание да бъде уважено.
По изложените съображения и при липсата на възражения от заинтересованите лица,
съдът намира, че следва да бъде допусната исканата промяна в бащиното име на
молителката.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ДОПУСКА промяна на бащиното име на лицето М. Б. ХР., ЕГН **********, от
„Б.“ на „И.“, на основание чл. 19, ал. 1 от ЗГР;
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на основание чл. 537, ал.1 ГПК;
ПРЕПИС от решението да се изпрати на длъжностните лица по гражданско
състояние от съответната Община за отразяване на промяната в регистрите на населението.
Съдия при Районен съд – Провадия: _______________________
3