ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 324
гр. Благоевград, 14.07.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРИНАДЕСЕТИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Габриела Тричкова
като разгледа докладваното от Габриела Тричкова Търговско дело №
20221200900145 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба подадена от Е. И. М., с ЕГН **********, с
адрес с.Б., общ.Р., ул.“Г. Д.“ №* , чрез адв.Т.К. Г., САК против „З. А. Б.“ АД, с ЕИК *, с
която е предявен иск да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 60 000 лв.,
представляваща застрахователна сума по застраховка „Пълно Каско“, сключена със
застрахователна полица № 19-0300/011/5000036 от 01.11.2019г., ведно със законната лихва
за забава, считано от датата на която е изтекъл срокът определен в чл.108, ал.2 от КЗ, а
именно шест месеца след предявяване на претенцията, от 30.03.2020г. до окончателното й
изплащане.
В исковата молба е направено от ищеца особено искане – за освобождаване от заплащане
на държавна такса и разноски по производството. Във връзка с искането ищецът е
представил декларация за семейно и материално положение и имотно състояние.
При анализа на представените доказателства във връзка с искането по чл.83, ал.2 от ГПК
от ищеца, съдът намира следното:
Искането е процесуално допустимо – доколкото е направено от ищеца.
Предявените искове са оценяеми и за редовното упражняване на правото на иск от ищеца
се дължи държавна такса, като ищецът не е сред лицата, които по закон не дължат такава.
По същество обаче – искането е неоснователно.
Съгласно разпоредбата на чл. 83 ГПК съдът дължи произнасяне по постъпилата молба за
освобождаване от държавна такса и разноски, като следва да съобрази визираните в
разпоредбата на чл. 83, ал. 2 ГПК обстоятелства, а именно: доходите на лицето и на
неговото семейство; имущественото състояние, удостоверено с декларация; семейното
положение; здравословното състояние; трудовата заетост; възрастта и други констатирани
обстоятелства.
Преценката за възможността на ищеца да заплати държавната такса се прави към момента
на искането за освобождаване/ определения № 573 от 12.07.2011 г. по ч. т. д. № 230/2011 г.
на Второ Т. О., № 274 от 12.05.2015 г. по гр. д. № 1842/2015 г. на Трето Г. О., № 44 от
18.01.2017 г. по ч. гр. д. № 4453/2016 г. и много други./. Съдът не може да основава своите
изводи на предположения и доводи за хипотетични финансови възможности на молителя/
определения № 87 от 19.05.2017 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1704/2017 г., I Г. О., №
366/27.09.2010 г. по ч. гр. д. № 333/2010 г. по описа на ВКС, II Г. О., № 47/21.01.2015 г. по ч.
гр. д № 7154/2014 г. по описа на ВКС, III Г. О., № 44 от 18.01.2017 г. на ВКС по ч. гр. д. №
1
4453/2016 г., IV Г. О. на ВКС и мн.др.
Материалното състояние на лицето се преценява с оглед неговите и на членовете на
семейството му доходи, имущество, здравословно състояние, трудова заетост, възраст и
всяко друго констатирано обстоятелство, което е от значение за преценката дали лицето
разполага с достатъчно средства да заплати таксите и разноските по делото /определение №
859 от 27.12.2012 г. по ч. гр. д. № 797 от 2012 г. на ВКС/.
В случая молителят е декларирал, че е неженен, в добро здравословно състояние, като
притежава къща с площ от 87 кв.м. в гр.Перник, и тристаен апартамент с площ от 86 кв.м. в
гр.Перник. В декларацията е посочено, че ищецът притежава три МПС. На следващо място
ищецът е декларирал под страх от наказателна отговорност, че получава заплата от 1065 лв.,
като има дялово участие в ООД в размер на 3500 лв.
По приложението на чл. 83, ал. 2 ГПК е налице задължителна съдебна практика-
определение № 603 от 02.10.2014 г. по ч. т. д. № 2139/2014 г. на ВКС, ТК, II т. о.,
определение № 573 от 12.07.2011 г. по ч. т. д. № 230/2011 г. на ВКС, ТК, II т. о., определение
№ 612 от 12.08.2010 г. по ч. т. д. № 564/2010 г. на ВКС, ТК, II т. о., определение № 496 от
10.07.2013 г. по ч. т. д. № 2492/2013 г. на ВКС, ТК, II т. о., определение № 305 от 15.06.2009
г. по ч. гр. д. № 335/2009 г. на ВКС, ГК, III г. о., както и посочените от частния
жалбоподател ТР № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС,
определение № 354 от 23.07.2013 г. по ч. гр. д. № 3339/2013 г. на ВКС, ГК, I г. о.,
определение № 173 от 15.03.2013 г. по ч. гр. д. № 1839/2013 г. на ВКС, ГК, IV г. о.,
определение № 315 от 30.06.2016 г. по ч. гр. д. № 2664/2016 г. на ВКС, ГК, IV г. о. и др.
Съгласно тази практика при произнасяне по молба на страна за освобождаване от държавна
такса на основание чл. 83, ал. 2 ГПК съдът е длъжен да извърши преценка налице ли са
предпоставките за освобождаване на молителя от внасяне на държавна такса и разноски по
делото въз основа на доказателства за имущественото състояние на лицето, семейното му
положение, възраст, здравословното му състояние, трудова заетост и други обстоятелства,
относими към възможността за изпълнение на законоустановеното задължение за внасяне на
държавна такса за производството по делото, и след изясняване на общото материално
състояние на страната, е длъжен да извърши съпоставка с пълния размер на дължимата
държавна такса, за да прецени дали страната разполага с достатъчно средства за
заплащането й.
Според цитираната практика извода на съда, че ищецът не разполага с достатъчно
средства за заплащане на дължимата държавна такса е свързано с установяване наличието
към датата на искането на обективни данни, сред изброените в чл.83, ал.2 ГПК. В настоящия
случай се установи, че молителят по делото работи и получава доходи от трудова и друга
дейност, притежава движимо и недвижимо имущество, няма други членове от семейството,
тъй като декларира, че е неженен. Липсват данни за влошено здравословно състояние на
ищеца. Същия е в трудоспособна възраст.
Горните обстоятелства сочат на неоснователност на искането за освобождаването от
заплащане на държавна такса. Последното е свързано с преценка изобщо за липса на каквато
и да било обективна финансова възможност, както от финансово, така и от строго лично
естество и причини, ищецът да я заплати – поради влошено здравословно, семейно
състояние, възраст и други чисто обективни обстоятелства, който категорично са поставили
ищеца в невъзможност за реализиране на каквито и да е доходи и липсата на каквото и да
било имущество и то по причина на тежко финансово и здравословно състояние, което да е
трайно такова към датата на поисканото освобождаване.
Правото на освобождаване не е самоцелно, а следва да се уважава само тогава, когато
интересите на правосъдието установяват, че се касае до настъпили изключително влошени,
трайни и необратими обстоятелства, сред визираните в чл.83, ал.2 от ГПК, в противен
случай би се стигнало до нарушаване баланса между личния и обществения интерес.
По изложеното молбата на ищеца за освобождаване от внасяне на дължимата, според
спорния материален интерес –е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Предвид това ищецът дължи държавна такса в размер на 4 % от цената на иска, която е в
размер на 2400 лв., поради което исковата молба следва да бъде оставена без движение, като
се предупреди ищеца, че в едноседмичен срок от влизане в сила на определението в частта
2
относно отказа да бъде освободен от държавна такса, следва да представи пред съда
доказателства за заплащане на същата, като при неотстраняване на нередовността делото ще
бъде прекратено.
Водим от горното и на основание чл.83, ал.2 ГПК и чл.129, ал.2 ГПК, вр. с чл.128, т.2
ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца Е. И. М., с ЕГН **********, с адрес с.Б.,
общ.Р., ул.“Г. Д.“ № *, чрез адв.Т.К. Г., САК за освобождаване на основание чл. 83, ал. 2 от
ГПК от заплащане на държавна такса и разноски по т.д.№ 145/2022г. по описа на Окръжен
съд Благоевград.
ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ исковата молба, въз основа на която е образувано т.д. №
145/2022г. по описа на ОС-Благоевград.
Указва на ищеца, че в едноседмичен срок от влизане в сила на определението в частта по
искането по чл.83, ал.2 от ГПК следва да заплати по сметка на ОС-Благоевград дължимата
държавна такса по делото, съобразно спорния материален интерес в размер от 2400 /две
хиляди и четиристотин/ лева и представи доказателство за внасянето й, в противен случай
следва прекратяване на производството, като образувано по нередовна искова молба.
Определението, в частта, с която е оставено без уважение искането на ищеца за
освобождаване от заплащане на държавна такса и разноски, може да се обжалва с частна
жалба в едноседмичен срок от получаване на препис – пред Софийски апелативен съд, а в
останалата част не подлежи на обжалване.
Съдия при Окръжен съд – Благоевград: _______________________
3