№ 9561
гр. София, 26.02.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 150 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ
като разгледа докладваното от ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ Гражданско дело
№ 20231110160532 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на Н. Н. Х. срещу *******.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба.
Към исковата молба са приложени писмени доказателства, които са относими
към предмета на доказване, необходими и допустими, поради което следва да бъдат
приети. Доказателствените искания ответното дружество да бъде задължено да
представи съответни документи, както и да бъде допусната съдебно-счетоводна
експертиза, са основателни. По приемането на приложените с отговора на исковата
молба документи като писмени доказателства по делото съдът ще се произнесе в
първото открито съдебно заседание след като изслуша съответното становище на
ищеца.
Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание за
възможно най-ранната дата.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА гр. дело № *********60532 по описа на Софийския районен съд,
III гражданско отделение, 150-и състав, за 2023 г., за разглеждане в открито съдебно
заседание на 26. 03. 2025 г. от 10, 00 часá, за която дата и час да се призоват страните.
ПРИЕМА представените с исковата молба документи като писмени
доказателства по делото.
1
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190, ал. 1 ГПК ответното дружество в
едноседмичен срок от връчването на преписа от настоящото определение да представи
заверени преписи от следните документи:
1. счетоводна справка за всички извършени плащания от Н. Н. Х. по договор за
паричен заем № ***;
2. договор за паричен заем № ***;
3. погасителен план към договор за паричен заем № ***;
4. стандартен европейски формуляр във връзка с договор за паричен заем № ***.
ДОПУСКА съдебно-счетоводна експертиза, която да работи по задачите,
формулирани с исковата молба. ОПРЕДЕЛЯ за вещо лице П. А. Д.. ОПРЕДЕЛЯ
депозит за възнаграждение на вещото лице в размер на 400 лева, вносим от ищеца по
платежна сметка на Софийския районен съд в едноседмичен срок от връчването на
преписа от настоящото определение.
ИЗГОТВЯ следния проект за доклад на основание чл. 140, ал. 3 във връзка с чл.
146, ал. 1 и ал. 2 ГПК:
Ищецът твърди, че през 2021 г. е сключил с ответника договор за потребителски
кредит от разстояние, по силата на който получил 1 500 лева. Така полученият кредит
той трябвало да върне на осем месечни погасителни вноски, като заплати и фиксирана
възнаградителна лихва в размер на 36 %. Ищецът освен това поел задължението да
обезпечи задълженията си по договора за кредит с гарант – отговарящ на условията,
посочени в общите условия, или банкова гаранция. В случай на неизпълнение на
последното задължение в чл. 17 от договора за кредит страните уговорили ищецът да
дължи неустойка в размер на 0, 9 % от усвоения кредит, която трябвало да се заплаща
разсрочено заедно с погасителните вноски. Ответникът му начислил неустойка в
размер на общо 1 035 лева и 53 стотинки, с което общата сума, която ищецът трябвало
да заплати, била в размер на 2 772 лева и 49 стотинки. Съгласно посоченото в
договора годишният процент на разходите бил в размер на 42, 58 %. Ищецът излага
подробни доводи, че клаузата за неустойка е нищожна поради противоречие с добрите
нрави и излизане извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна
функция. Намира за недопустимо кумулирането на неустойка за вреди от това, че
задължението няма да може да бъде събрано в срок заедно с мораторната лихва по чл.
33, ал. 1 ЗПК. Напомня, че непредставянето на уговореното обезпечение дава право на
кредитора да иска незабавно изпълнение на цялото задължение съгласно чл. 71 ЗЗД.
Оспорва клаузата за неустойка като нищожна и поради нейната неравноправност и
2
поради заобикаляне на закона, като се позовава на чл. 21, ал. 1 ЗПК. Иска от съда да
прогласи нищожността на чл. 17 от договор за паричен заем № ***/10. 03. 2021 г.,
както и да осъди ответника да му заплати сумата в размер на 5 лева, част от общо
1 035 лева и 53 стотинки, представляваща недължимо платени суми по договор за
паричен заем № ***/10. 03. 2021 г., ведно със законовата лихва от предявяването на
исковата молба до окончателното изплащане. Претендира разноски.
Ответникът приема предявения иск за допустим, но го оспорва като
неоснователен. Признава, че на съответната дата е сключил такъв договор за
потребителски кредит от разстояние при спазване на изискванията на ЗПФУР и
ЗЕДЕУУ, във връзка с което излага подробни съображения. На същата дата ответникът
„погасил служебно задължението на ищеца по предходен негов кредит“ и е
предоставило остатъка на разположение на ищеца. Отрича неустойката при
непредоставяне на обезпечение да е била начислявана и събирана. Обосновава въпреки
това валидността на уговорката за неустойка, като изтъква, че тя съставлява
самостоятелно съглашение. В случая неустойката е била уговорена за неизпълнение на
непарично задължение. Причината за начисляването й би могла да бъде единствено
виновното поведение на длъжника, като ако той все пак представи уговореното
обезпечение тя би спряла да се начислява. Изтъква, че неустойката има освен
обезщетителна още и обезпечителна и санкционна функция, като стимулира длъжника
да изпълни точно задълженията си. Поддържа, че няма законодателно изискване
относно размера на неустойката. Заявява, че прекомерността на неустойката не я
правела нищожна поради противоречие на добрите нрави. Тя била нищожна само
когато единствената цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функция. Отрича да е била налице начална невъзможност
да бъде изпълнено задължението, във връзка с което е била уговорена неустойката.
Допълва, че законът не въвежда изискване в кой момент следва да бъде предоставено
уговореното между страните обезпечение и че това можело да стане както преди
сключването на договора, така и през време на изпълнението му.
Ищецът предявява два кумулативно съединени иска. Първият от тях е
установителен и е с ПРАВНО ОСНОВАНИЕ чл. 26, ал. 1 ЗЗД, като в тежест на ищеца
е да установи при условията на пълно и главно доказване който и да е от твърдените
пороци, обуславящи нищожността на чл. 17 от договор за паричен заем № ***/10. 03.
2021 г., а в тежест на ответното дружество е да установи при условията на пълно и
главно доказване, че чл. 17 на е бил индивидуално уговорен. Вторият е осъдителен и е
с ПРАВНО ОСНОВАНИЕ чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД, като в тежест на ищеца е да
установи при условията на пълно и главно доказване, че е заплатил в полза на
ответника парична сума в размер на поне 50 лева във връзка с чл. 17 от договор за
3
паричен заем № ***/10. 03. 2021 г., а в тежест на ответника е да установи при
условията на пълно и главно доказване наличието на основание за заплащането на
сумата.
УКАЗВА на ответника, че не сочи доказателства клаузата на чл. 17 от договор
за паричен заем № ***/10. 03. 2021 г. да е била индивидуално уговорена.
ОБЯВЯВА на страните, че съдът ще следи служебно за нищожността на клаузи,
за което ПРЕДОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТ на страните при условията на
състезателност да ангажират доказателства за евентуалното наличие/липса на
противоречие със закона, противоречие с добрите нрави или/и неравноправност на
клаузи от договорите.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото открито съдебно заседание
да изложат становищата си във връзка с дадените указания и по доклада на делото,
както и да предприемат съответните процесуални действия, като ги
ПРЕДУПРЕЖДАВА, че ако в изпълнение на предоставената им възможност не
направят доказателствени искания, то те няма да могат да сторят това по-късно, освен
в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба – сигурен и надежден начин за
разрешаването на спора, при който половината внесена държавна такса ще се
възстанови на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключването на делото със
съдебна спогодба е необходимо или да се явят лично, или да изпратят упълномощен
изрично за тази цел процесуален представител, който да представи съответно
пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията
на бързина и ефективност може да пристъпят към медиация. Ако желаят медиация, то
те биха могли да се обърнат към центъра по медиация при Софийския районен съд
и/или към медиатор от Единния регистър на медиаторите към Министерството на
4
правосъдието.
УКАЗВА на страните, че могат да изберат електронен адрес, на който да им
бъдат връчвани призовките, съобщенията и съдебните книжа съгласно правилата на
чл. 38, ал. 2 - 4 от Гражданския процесуален кодекс.
Определението не подлежи на обжалване.
Служебно изготвени преписи от определението да се връчат на страните.
Вещото лице да се уведоми след внасянето на депозита.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5