№ 453
гр. Русе , 18.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и пети май, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Майя Й. Йончева
при участието на секретаря Емилия Д. Добрева
като разгледа докладваното от Майя Й. Йончева Гражданско дело №
20214520100814 по описа за 2021 година
Искът е с правно основание по чл.422 ГПК.
Ищецът “Мадара Агро” ЕООД, представляван от управителя Валери Стефанов
Симеонов, чрез процесуалния си представител твърди, че между него и ответниците ППК
“Надежда – Ряхово“ и С. Г. ГР. е сключен Договор №02826/КСПН52/09.03.2020г. за
купуване на 1 бр. култиватор “MADARA” КСПН52, по силата на който ответниците са се
задължили солидарно да заплатят цената на закупената земеделска техника в размер на
10800 лв с включен ДДС. За тази цена е издадена фактура №5129/09.03.2020г. Страните се
договорили сумата 10800 да бъде заплатена на три вноски: 4800 лв първа вноска, дължима
при подписване на договора, 3000 лв втора вноска, дължима до 05.07.2020г. и 3000 лв трета
вноска, дължима до 05.08.2020г. При сключване на договора е била внесена първата вноска
по задължението и на 11.03.2020г. култиваторът е бил предаден на Кооперацията, съгласно
приемо-предавателен протокол от същата дата. След тази дата ответниците не са
извършвали плащане по задължението си в указаните в договора срокове, с което са
нарушили договора и дължат неустойки по чл.12.2 и по чл.12.3 от същия. Неустойката по
чл.12.2 е в размер на 648 лв, по чл.12.3 е в размер на 4800 лв, като втората неустойка се
дължи заедно с неустойката по чл.12.2. Ето защо ответниците му дължат солидарно общо
5448 лв неустойки към 06.08.2020г., както и 6000 лв от цената по договора или общо
задължение в размер на 11448 лв. На 18.11.2020г. изпратил покана за доброволно
изпълнение до ответника ППК “Надежда – Ряхово“. На 24.11.2020г. ответникът С. Г. ГР.
заплатил сумата 3000 лв с платежно нареждане реф. №B20112403436683INBISERA,
направено 99 дни след изтичане крайния срок за плащане на втората вноска от цената и 129
1
дни след изтичане на срока за плащане на първата вноска от цената. За времето от
05.07.2020г. до 24.11.2020г. е изтекла мораторна лихва в размер на 119.17 лв. След
прибавяне на сумата 119.17 лв към общото задължение от 11448 лв, то ответниците към
24.11.2020г. са дължали солидарно общо 8567.17 лв. От 24.11.2020г. до предявяване на иска
други плащания не са правени, като до 12.02.2021г. е изтекла и лихва в размер на 454.54 лв.
Следователно към 12.02.2021г. ответниците дължат солидарно общо 9021.71 лв, която сума
е с 3021.71 лв повече от сумата 6000 лв, за която е издаден запис на заповед от 09.03.2020г.
На 08.12.2020г. подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК,
образувано в ч. гр. дело №5817/2020г. на Русенски районен съд. Съдът издал заповед за
незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК и се
разпоредил да се издаде изпълнителен лист в негова полза. На основание чл.6.7 от договора,
издаденият запис на заповед за 6000 лв обезпечава неплатени вноски, неустойки и лихви.
Тъй като ответниците направили възражение в законоустановения срок, моли да се признае
за установено, че същите му дължат солидарно сумата 6000 лв по запис на заповед от
09.03.2020г., която обезпечава неплатените вноски от цената по Договор
№02826/КСПН52/09.03.2020г. за купуване на 1 бр. култиватор “MADARA” КСПН52, заедно
с възникналите неустойки по чл.12.2 и по чл.12.3 за неизпълнение на договора да заплатят в
срок дължимите вноски до 05.07.2020г., респ. до 05.08.2020г., както и присъдените лихви и
разноските по ЧГД №5817/2020г. на РРС. Претендира и разноските по настоящето
производство.
Ответниците Производствено потребителна кооперация “Надежда – Ряхово“ с. Ряхово,
общ. Сливо поле, обл. Русе, представляван от председателя С. Г. ГР. и С. Г. ГР., чрез
процесуалния си представител вземат становище за неоснователност на иска. Заявяват, че
записът на заповед от 09.03.2020г. не съдържа общия размер на дължимата сума.
Недопустимо е да има два падежа на записа на заповед. Възразяват срещу твърдението, че
записът на заповед обезпечава задължение по сключения между страните Договор
№02826/КСПН52/09.03.2020г. Дължимата сума за главница по договора към момента е 3000
лв. Издаденият запис на заповед обезпечава само задължението за главница по договора,
което е видно от пълното съвпадение на сумите и сроковете за плащане в Раздел III “Начин
на плащане“, пункт 3.2 и пункт 3.3 от договора и уговореното плащане в записа на заповед.
Записът на заповед не обезпечава други задължения по договора, освен описаните в Раздел
III “Начин на плащане“, включително не обезпечава задълженията за лихви и неустойки.
Прави възражение за недължимост на неустойките по чл.12.2 и по чл.12.3 от Кооперацията,
тъй като е недопустимо да се претендират и двете неустойки едновременно. Кооперацията
не дължи и мораторна лихва за периода от 05.07.2020г. до 24.11.2020г. в размер на 119.17
лв, както и лихва до 12.02.2021г. в размер на 454.54 лв. Недопустимо е да се претендира
едновременно мораторна лихва и неустойки за забава. Заявява още, че ответникът С. Г. ГР. е
поел задължението по записа на заповед като поръчител и шестмесечният преклузивен срок
от падежа на задължението е изтекъл, поради което той не дължи претендираните суми.
Молят искът да се отхвърли с присъждане на разноски.
2
По делото са представени писмени доказателства и е приложено ч. гр. дело
№5817/2020г. на РРС.
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
Видно е от ч. гр. дело №5817/2020г. на РРС, че в производство по чл.418
във вр. с чл.417 ГПК е била издадена аповед за незабавно изпълнение
№262307/14.12.2020г. срещу длъжниците Производствено потребителна
кооперация “Надежда – Ряхово“ с. Ряхово, общ. Сливо поле, обл. Русе,
представлявана от председателя С. Г. ГР. и С. Г. ГР., солидарно, за сумата
6000 лв главница по запис на заповед от 09.03.2020г. и падеж 05.08.2020г.,
заедно със законната лихва от 10.12.2020г. до окончателното изплащане,
както и за разноски: 145 лв за държавна такса и 447 лв адвокатско
възнаграждение. С разпореждане от 14.12.2020г. е издаден изпълнителен лист
за сумите по заявлението и издадената въз основа на него заповед за
незабавно изпълнение. Ответниците своевременно са направили възражение
срещу заповедта за изпълнение, поради което съдът е указал на заявителя да
предяви иск за установяване на вземането си.
Ищецът е предявил иска в законоустановения едномесечен срок.
От представения запис на заповед от 09.03.2020г. по приложеното ч. гр.
д. №5817/2020г. се вижда, че С. Г. ГР., като представител на ППК “Надежда –
Ряхово“ и лично като поръчител, неотменимо и безусловно са се задължили,
без протест и без предявяване, по този запис на заповед да заплатят на
“Мадара Агро” ЕООД гр. Шумен сумите 3000 лв авансово до 05.07.2020г. и
остатък 3000 лв до 05.08.2020г. с място на плащане гр. Шумен, кв.
Индустриален, бул. “Мадара” №1. Записът на заповед е подписан от издателя
и от поръчителя С.Г.. Записът на заповед от 09.03.2020г. съдържа всички
необходими реквизити, посочени в чл.535 ТЗ, поради което същият е редовен
от външна страна менителничен ефект.
Няма спор по делото, че вземането по записа на заповед относно
задължението на ответниците произтича от сключен между страните Договор
за покупко-продажба на селскостопнска техника със запазване на
собствеността до изплащане на цената №02826/КСПН52/09.03.2020г.,
съгласно който “Мадара Агро” ЕООД гр. Шумен е продала на ППК “Надежда
3
– Ряхово“, представлявана от С. Г. ГР. 1 бр. култиватор “MADARA” КСПН52
с фабричен №14322 за сумата 9000 лв без ДДС или за 10800 лв с ДДС, с
падеж на плащане 05.08.2020г. В т.см. са и данните в приложената на л.17
Фактура №5129 от 09.03.2020г.
Съгласно раздел III.Начин на плащане, страните се договорили цената
на купената селскостопанска техника да се изплати на три вноски, като при
подписване на договора да се заплати авансово сумата 4800 лв, авансово -
сумата 3000 лв до 05.07.2020г., а остатъкът от 3000 лв - на падежа или до
05.08.2020г.
На 11.03.2020г. с Приемо-предавателен протокол към Договор за
покупко-продажба на селскостопанска техника №02826/КСПН52/09.03.2020г.
ищецът-продавач е предал на ППК “Надежда – Ряхово“ с. Ряхово закупеният
култиватор “MADARA” КСПН52, след като първата вноска по задължението
е била внесена при сключване на договора.
Приложеният запис на заповед от 09.03.2020г. е издаден на основание
т.6.7 от Общите условия на договора по представен образец, авалиран от
съдлъжниците, за всяка от дължимите суми по раздел III.Начин на плащане,
която не е заплатена авансово или в деня на подписване на договора.
Следователно, записът на заповед от 09.03.2020г. обезпечава само част от
задълженията по каузалното правоотношение - задължението за сумата 6000
лв (3000 + 3000) съобразно уговореното в т.3.2 и т.3.3 в раздел III.Начин на
плащане от договора от 09.03.2020г.
Съгласно даденото тълкуване на закона в т.17 на Тълк. реш.
№4/18.06.2014г. на ОСГТК на ВКС по тълк. д. №4/2013г., в производството
по установителния иск, предявен по реда на чл.422, ал.1 ГПК, предмет на
делото при предявен установителен иск по реда на чл.422, ал.1 ГПК в
хипотезата на издадена заповед за изпълнение по чл.417, т.10 ГПК е
съществуване на вземането, основано на записа на заповед. При въведени от
страните твърдения или възражения, основани на конкретно каузално
правоотношение, по повод или във връзка с което е издаден записът на
заповед, на изследване подлежи и каузалното правоотношение.
От приложеното на л.23 препис от платежно нареждане за кредитен
4
превод от 24.11.2020г. се установява, че С. Г. ГР. е платил на ищеца сумата
3000 лв по фактура №5129/09.03.2020г., поради което неплатеният остатък от
продажната цена по фактурата е в размер на 3000 лв с падеж 05.08.2020г., по
което обстоятелство няма спор между страните.
Предмет на спора е дали записът на заповед обезпечава, освен главното
задължение и задълженията за неустойки по т.12.2 и 12.3 и за обезщетение за
забава по т.12.6 от договора.
При неяснота или спор точния смисъл и съдържание на договора или на
отделни негови клаузи, съдът е длъжен да извърши тълкуване според
посочените в чл.20 ЗЗД критерии, за да изясни действителната воля на
страните. Това изисква съдът да тълкува отделните уговорки във връзка една
с друга и смисъла, който произтича от целия договор, изхождайки от целта на
договора, обичаите в практика и добросъвестността, без да подменя
постигнатата от страните и обективирана в договора обща воля.
Съгласно чл.6.7 от договора, купувачът издава запис на заповед по
представен образец, авалиран от съдлъжниците, за всяка от дължимите суми
по раздел III.Начин на плащане, която не е заплатена авансово или в деня на
подписване на договора. С така издадените записи на заповед продавачът има
право да извършва принудително събиране по съответния законов ред на
евентуално неплатени задължения по настоящия договор и всички
Приложения, в т.ч. разсрочени плащания, такси, застраховки, данъци,
неустойки, разноски, ремонти, обезщетения и др. валидно възникнали по
договора задължения, включително при евентуални допълнителни
разсрочвания. При заплащане на задължение по договора съответният запис
на заповед се връща лично на купувача, а при неявяване за получаването му
същият се унищожава.
Буквалният смисъл на цит. текст не е неясен, но по клаузата е налице
спор между страните, поради което при тълкуването по реда на чл.20 ЗЗД
съдът се съобразява с изявената, а не с предполагаемата воля на страните и не
може да подмени нейното съдържание.
Според съда буквалният смисъл на уговорката между страните по
договора изисква издаване на запис на заповед за всяко неплатено и валидно
5
възникнало задължение по договора.
Вземането на основание записа на заповед, независимо от гаранционно-
обезпечителния му характер, възниква на датата на издаване на записа на
заповед - 09.03.2020г. и изискуемостта му настъпва на падежа на ценната
книга - 05.08.2020г. Процесният запис на заповед има обезпечителна функция
само за част от задълженията по каузалното правоотношение, поради което
изискуеми са тези вземания, които са с настъпил падеж към датата на падежа
на ценната книга - 05.08.2020г. За вземанията по каузалното правоотношение,
които не са изискуеми към датата на падежа на записа на заповед, не е налице
подлежащо на изпълнение вземане по ценната книга. При доказана
обезпечителна функция на записа на заповед по отношение на конкретно
задължение по каузалното правоотношение между издателя и поемателя и
при установената обезпечителна функция на записа на заповед досежно
изпълнението на конкретно по вид задължение, в случая остатъкът
продажната цена на култиватор “MADARA” КСПН52, искът следва да се
уважи само относно неплатената третата дължима сума. Съдът не съобразява
задълженията, свързани с неизпълнение или неточно изпълнение на
ответниците по договора и допълнително възникналите наказателни лихви и
обезщетения, тъй като доказването на обезпечителна функция на записа на
заповед относно изпълнението на вноски, изключва ползването на
менителничния ефект за събиране на вземания по същото каузално
правоотношение, независимо от момента на настъпващата им изискуемост -
преди или след падежа на записа на заповед. При това положение съдът
намира за правилно искът да се уважи за сумата 3000 лв остатък от
продажната цена на купената селскостопанска техника.
Следователно ищецът не е доказал извън главното задължение, за което
е издадена заповедта за изпълнение, съществуването на друго подлежащо на
изпълнение вземане. За задълженията за неустойки и обезщетения за забава
следва да се издадат отделни записи на заповед, свързани с неизпълнение или
неточно изпълнение на задължения по договора за продажба, т.е. да се издаде
съответен запис на заповед за всяко неплатено и валидно възникнало
задължение по договора.
Поради това възражението на ответниците, че представеният запис на
6
заповед обезпечава само задължението за главница по договора, видно от
пълното съвпадение на сумите и сроковете за плащане в Раздел III.Начин на
плащане, т.3.2 и т.3.3 от договора и уговореното плащане в записа на заповед,
както и че записът на заповед не обезпечава други задължения по договора,
освен главното вземане, включително не обезпечава задълженията за лихви и
неустойки, е основателно.
При тези данни съдът намира, че искът по чл.422 ГПК следва да се
уважи, като се признае за установено съществуването на вземането на ищеца
срещу ППК “Надежда – Ряхово“ и С. Г. ГР. солидарно за сумата 3000 лв на
основание записа на заповед, издаден на 09.03.2020г., с падеж 05.08.2020г.,
заедно със законната лихва от подаване на заявлението по чл.417 ГПК -
10.12.2020г. до окончателното изплащане. Съгласно т.12 от Тълк. реш.
№4/18.06.2014г. на ОСГТК на ВКС по тълк. д. №4/2013г., ответниците дължат
на ищеца сумата 296 лв разноски по ч. гр. дело №5817/2020г. на РРС,
съобразно уважената част на иска.
Срокът по чл.147, ал.1 ЗЗД е краен и преклузивен и с изтичането му не
се погасява възможността за принудително изпълнение, а се прекратява
самото поръчителство.
В случая шестмесечният преклузивен срок след падежа – 05.08.2020г.
към момента на предявяване на иска – 10.12.2020г., съгласно чл.422, ал.1 във
вр. с чл.415, ал.4 ГПК, не е изтекъл, поради което направеното в т.см.
възражение от ответника С.Г. е неоснователно.
Съгласно чл.78, ал.1 ГПК, ответниците следва да заплатят на ищеца
402.30 лв разноски по настоящото дело, съобразно уважената част на иска.
Съгласно чл.78, ал.3 ГПК ищецът следва да заплати на ответниците по
400 лв разноски по делото, съобразно отхвърлената част на иска.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено по отношение на Производствено потребителна кооперация
“Надежда – Ряхово“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в с. Ряхово, общ.
7
Сливо поле, обл. Русе, ул. “Искър” №1, представлявана от председателя С. Г. ГР. и С. Г. ГР.
от с. Ряхово, общ. Сливо поле, обл. Русе, ул. “Тинтява” №1А, ЕГН **********, че дължат на
“Мадара Агро” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. Шумен,
бул. “Мадара” №1, административна сграда на Мадара АД, представлявано от управителя
Валери Стефанов Симеонов, солидарно сумата 3000 лв по запис на заповед, издаден на
09.03.2020г., заедно със законната лихва, считано от 10.12.2020г. до окончателното
изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл.422 ГПК за разликата до предявения размер 6000
лв.
ОСЪЖДА ППК “Надежда – Ряхово“ и С. Г. ГР. да заплатят на “Мадара Агро” ЕООД
сумите 296 лв разноски по ч. гр. дело №5817/2020г. на Русенски районен съд и 402.30 лв
разноски по настоящото дело.
ОСЪЖДА “Мадара Агро” ЕООД да заплати на ППК “Надежда – Ряхово“ и на С. Г.
ГР. по 400 лв разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Русенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
8