Р Е Ш Е Н И Е
№ 260492/23.11.2020 г.
гр. Бургас
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, LI наказателен състав, в открито съдебно заседание, проведено на 12.11.2020 г., в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНДОН ВЪЛКОВ
при секретаря Красимира Андонова, като разгледа докладваното от съдия Вълков НАХД № 4236 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по повод на подадена жалба от В.П.К., ЕГН **********, срещу Наказателно постановление № 503617-F495909/07.04.2020 г., издадено от директора на директора на Дирекция „Обслужване“ на ТД на НАП - Бургас, с което на основание чл. 264, ал. 1 ЗКПО, вр. с чл. 261, ал. 1 ЗКПО, вр. с чл. 92, ал. 1 и 2 от ЗКПО, на жалбоподателката е наложена глоба в размер на 200 лева.
Жалбоподателката, редовно призована, се явява лично, като поддържа жалбата.
Административнонаказващият орган, редовно призован, се представлява от ю.к. Чолакова, която оспорва жалбата.
Жалбата е подадена от легитимирано лице, в преклузивния седемдневен срок по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, срещу годен за съдебен контрол по реда на ЗАНН акт и пред надлежния съд, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е и основателна.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и съобрази закона, в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено от фактическа страна следното:
На 27.06.2019 г. на жалбоподателката е съставен акт за установяване на административно нарушение за това, че в качеството й на управител на „В ООД, с бездействието си е допуснала представляваното от нея дружество - данъчно задължено лице по ЗКПО, да извърши нарушение на разпоредбата на чл. 261, ал. 1 ЗКПО, като не подаде в законоустановения срок - до 01.04.2019 г. годишна данъчна декларация по чл. 92, ал. 1 ЗКПО, за определяне на годишната облагаема печалба /загуба/ и облагане с годишен корпоративен данък за календарната 2018 г.
Годишната данъчна декларация по чл. 92, ал. 1 от ЗКПО за 2018 г. не е подадена към момента на съставяне на АУАН.
Във връзка със съставяне на АУАН, на 06.06.2019 г. е изпратена покана до седалището на дружеството – в гр. Поморие, ул. Княз Борис 1 № 77, като видно от известието за доставяне на л. 8 – пратката не е била връчена. На 09.10.2019 г. свидетелката И.Д., заедно със своята колежка – К Е, посетила адрес: гр. Поморие, ул. Княз Борис 1 № 77, с цел установяване на адресата и връчване на АУАН. На адреса не било открито лице или негов представител, за което свидетелката съставила протокол (л. 11).
На 25.10.2019 г. свидетелката И.Д., отново заедно със своята колежка – К Е, посетила този път адрес: гр. Бургас, ул. "Гладстон" № , ет., ап. с цел връчване на АУАН. На адреса не било открито лице или негов представител, за което отново бил съставен протокол (л. 12).
С оглед горните констатации св. Д. преценила, че въпреки щателното издирване нарушителя не може да бъде намерен, поради което и на основание чл. 43, ал. 6 ЗАНН спряла производството, за което съставила нарочно отбелязване /л. 13/.
В последствие на 06.03.2020 г. нарушителят бил издирен, като му бил връчен съставения АУАН. Производството е възобновено на същата дата.
След връчване на АУАН, на 07.04.2020 г. административнонаказващият орган издал и обжалваното НП, в което пресъздал фактическата обстановка описана в акта. АНО квалифицирал поведението на жалбоподателката, като нарушение по чл. 264, ал. 1 ЗКПО, поради което й наложил наказание в размер на 200 лева.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП, както и гласните и писмени доказателства събрани в хода на съдебното производство, които са безпротиворечиви и кредитирани от съда изцяло. Жалбоподателката не оспорва фактическата обстановка, изложена в наказателното постановление и в АУАН.
Съдът въз
основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост,
както и относно справедливостта на наложеното административно наказание/санкция
и предвид така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Наказателното постановление е издадено от оправомощено за това лице, а АУАН е съставен от компетентен орган, видно от приобщеното към материалите по делото копие на Заповед № ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018 г. на изпълнителния директор на НАП. Въпреки това, съдът счита, че при издаването на НП е допуснато съществено нарушение, което е опорочило производството и е довело до издаването на незаконосъобразно наказателно постановление, доколкото е издадено след изтичане на законовите срокове за това.
Съгласно чл. 34, ал. 3 ЗАНН, образуваното административнонаказателно производство се прекратява, ако не е издадено наказателно постановление в шестмесечен срок от съставянето на акта. Този срок е давностен, поради което той не тече когато производството е спряно, при наличието на условията на чл. 43, ал. 6 от ЗАНН, а именно когато нарушителят след щателно издирване не може да бъде намерен. В случай, че е налице законосъобразно спиране на административно наказателното производство, времето през което то е спряно не следва да се отчита при изчисляване на срока по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН.
В случая, не би могло да се приеме, че административнонаказателното производство е законосъобразно спряно, тъй като от събраните в хода на производството доказателства не се установява да е извършвано изискващото се щателно издирване. Върховният съд, а впоследствие и ВКС в редица свои решения във връзка с чл. 269, ал. 3, т. 2 от НПК (чл. 268, ал. 3, т. 2 от НПК-отм.) сочи, че щателното издирване представлява издирвателна дейност, съставена от целенасочени, последователни, систематични и активни действия, насочени към установяване точното местонахождение на издирваното лице по всички допустими от закона и фактически възможни начини. Тази активност следва да се осъществява продължителен период от време, издирвателните мероприятия не следва да се ограничават в определен часови интервал и до един и същи адрес, след като лицето не бива откривано там, в издирването следва да бъдат ангажирани органи, имащи отношение към регистрацията и контрола върху лицата, каквито с положителност са общинските администрации и органите на МВР. Едва при условие, че описаната по-горе дейност, в течение на разумен период от време, не доведе до откриване на лицето, ще е налице посоченото в чл. 43, ал. 6 от ЗАНН основание, производството да бъде спряно до откриване на нарушителя.
В случая, АУАН е съставен на 27.06.2019 г., при условията на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН. Във връзка със съставяне на акта, на 06.06.2019 г. е изпратена покана до седалището на дружеството – в гр. Поморие, но пратката не е била връчена. На 09.10.2019 г. посоченият в търговския регистър адрес е посетен, но лицето не е открито за връчване на акта. Съставен е и протокол за посещение на 25.10.2019 г., на адрес различен от този в ТР. Тези действия по мнение на съда не обосновават извода за извършено щателно издирване, след като не са предприемани други действия по връчване на акта, било чрез общинската администрация, било чрез органите на МВР, както и не са изпращани други покани на дружеството, чрез пощенски оператор или по електронен път да се яви, за да му бъде предявен съставения АУАН. Не става ясно и дали жалбоподателката е търсена и на нейния настоящ и постоянен адрес, ако е различен от посочените. Следва да се отбележи, че само две посещения на адрес са крайно недостатъчни, за да се приеме, че е налице щателно издирване, още повече, че в протоколите не е отразено при какви условия е направен опис да се връчи акта, в кой времеви интервал (час) е търсено лицето, след работно време ли е станало това, както и липсва посещение в почивен ден, с оглед евентуалното установяване на обичайното време за пребиваване на адреса.
Ето защо, следва да се приеме, че по делото не е установено в хода на административнонаказателното производство да е извършвано щателно издирване, поради което прилагането на разпоредбата на чл. 43, ал. 6 от ЗАНН, е станало при липсата на законовите предпоставки за това. В този смисъл са и Решение № 1383 от 25.6.2013 г. по н. д. № 755/2013 г. на XIII състав на Административен съд – Бургас Решение № 379 от 18.02.2013 г. по н. д. № 1368 / 2012 г. на XIII състав на Административен съд – Бургас).
Наказателното постановление е издадено на 07.04.2020 г., след като към този момент са изтекли повече от шест месеца от датата на съставяне на АУАН – 27.06.2019 г., тоест след изтичане на предвидения в чл. 34, ал. 3 от ЗАНН срок, без да е налице хипотезата на чл. 43, ал. 6 от ЗАНН. Това е съществено нарушение на процесуалните правила, което води до незаконосъобразност на наказателното постановление и е самостоятелно основание за неговата отмяна, без да е необходимо да се разглежда спора по същество.
Гореизложеното сочи, че в конкретния случай отговорността на жалбоподателката е ангажирана незаконосъобразно, поради което и подадената жалба следва да се уважи.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №
503617-F495909/07.04.2020 г., издадено от директора на Дирекция „Обслужване“ на
ТД на НАП - Бургас, с което на основание чл. 264, ал. 1 ЗКПО, вр. с чл. 261,
ал. 1 ЗКПО, вр. с чл. 92, ал. 1 и 2 от ЗКПО, на жалбоподателката В.П.К., ЕГН **********, е наложена глоба в размер
на 200 лева.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Административен съд – Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВО:К.А.