№ 28413
гр. София, 02.07.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на
втори юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ИВЕТА В. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Гражданско дело №
20241110176401 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са от Т. Б. Д. и Д. Н. Д. срещу С. Б. А. и Г. С. А. кумулативно обективно и
активно и пасивно субективно съединени осъдителни искове по чл. 31, ал. 2 ЗС и по чл. 86,
ал. 1 ЗЗД за солидарно заплащане от ответниците на ищците на сумата от 16 000 лева,
представляваща обезщетение за периода от 01.05.2022 г. – 30.11.2024 г. за лишаване от
ползване на собствената им ½ идеална част от недвижим имот – апартамент 263, находящ се
в /адрес/ с площ от 79,52 кв.м. и на сумата от 32 лева, представляваща лихва за забава за
периода от 01.05.2022 г. до 30.11.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 20.12.2024 г. до окончателното
плащане.
В исковата молба и депозираното уточнение ищците твърдят, че с ответниците са
съсобственици при равни квоти – по ½ идеална част, в режим на съпружеска имуществена
общност между ищците, съов. между ответниците, от собствеността върху недвижим имот –
апартамент 263, находящ се в /адрес/ с площ от 79,52 кв.м., състоящ се от две стаи, дневна,
кухня и сервизни посещения, заедно с избено помещение № 12 с площ от 2,57 кв.м. и с 1.614
% ид. ч. от общите части на сградата. Излага се, че по водено между страните делбено дело,
а именно гр. дело № 49984/2018 г. по отношение на имота са постановени решение в първа
фаза, влязло в сила и решение във втора фаза, към настоящия момент невлязло в сила.
Посочва се, че с решението във втора фаза ответниците са осъдени да заплатят на ищците
обезщетение за лишаването им от правото на ползване на собствената им част от имота за
предходен период от 01.04.2019 г. до 30.04.2022 г. Ищците твърдят, че имотът се използва
изцяло от С. Б. А. и Г. С. А. без същите да заплащат на ищците обезщетение за лишаването
им от правото на ползване. Изтъква се, че до същите е отправена покана за заплащане на
обезщетение с исковата молба от 30.07.2018 г., въз основа на която е образувано делбеното
производство. Ищците намират, че имат право на обезщетение и за периода от 01.05.2022 г.
до 30.11.2024 г., като претендират общо такова в размер на сумата от 16 000 лева, заедно с
лихва за забава в общ размер от 32 лева за същия период, от която по 1 лев за всеки месец,
включен в периода. С тези съображения отправят искане за уважаване на исковете и за
присъждане на сумите, както и на законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда – 20.12.2024 г. до окончателното плащане.
Препис от исковата молба и приложенията към нея са връчени на ответницата С. Б. А.
на 24.02.2025 г. и на ответника Г. С. А. на 03.03.2025 г. По делото е подаден писмен отговор
от ответниците с вх. № 119268/03.04.2025 г. (в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК по отношение на
ответника Г. А. и извън срока по чл. 131, ал. 1 ГПК по отношение на ответницата С. А.), чрез
1
пълномощника им адв. В., с който процесната искова молба е оспорена като нередовна
такава, поради липсата на изложена методология за определяне цената на иска и на размера
на претендираното обезщетение в нарушение на чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК. По същество
предявените искове са оспорени като неоснователни с довод за неустановяване от ищците,
че са лишени от правото на ползване на имота, предвид наличието на висящо в. гр. дело №
2038/2024 г. Считат за недоказано по делото, че ответниците владеят имота без правно
основание за това. Оспорват като недоказано правото на ищците да ползват имота, липсват
доказателства и за реално претърпени вреди в резултат от поведението на ответната страна.
С отговора ответниците излагат, че добросъвестно са изпълнявали всички свои задължения
като ползватели на имота, като към настоящия момент от ищците не е предявен иск по чл.
61 ЗС. С тези доводи С. Б. А. и Г. С. А. отправят искане за отхвърляне на иска като
неоснователен и недоказан. В отговора е обективирано искане за спиране на производството
по делото на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК – поради наличието на друго висящо дело
между страните – в. гр. дело № 2038/2024 г. с твърдения, че същото е преюдициално по
отношение на настоящото, тъй като установява правата на ищците върху имота.
Съдът, при извършена по реда на чл. 140 ГПК служебна проверка относно
редовността на исковата молба и допустимостта на предявените със същата искови
претенции, с оглед изричните възражения, направени от ответниците с отговора на исковата
молба, счита, че в исковата молба, уточнена по реда на чл. 129, ал. 2 ГПК, са изложени
фактически твърдения относно съществените елементи на претенциите – основание за
възникване на вземанията, индивидуализирани по вид, размер и период, с твърдения за
неоснователно лишаване на ищците от ползването на съсобствения между страните имот,
чрез действия от ответната страна и с формулирано искане към съда (петитум на исковата
молба) за солидарно осъждане на ответниците за заплащане на обезщетение за лишаването
от ползването на съответната част от имота за същия период, съответен на
обстоятелствената част. В тази връзка съдът намира за необходимо да отбележи, че
посочването на правопораждащото го основание, размер на претендираното обезщетение и
периода, за който се отнася, са достатъчни, за да очертаят притезанието съгласно
изискването на чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК, като за редовността на исковата молба не е
необходимо условие посочване на начина, по който ищците са формирали размера на
търсеното обезщетение, който подлежи на доказване в процеса. Ето защо, процесната искова
молба се явява редовна, а предявените със същата претенции процесуално допустими.
По искането за спиране на производството по делото:
Изясни се, че с отговора на исковата молба ответниците отправят искане за спиране
на настоящото дело до приключване с окончателен съдебен акт на производството по в. гр.
дело № 2038/2024 г. с твърдения за неговата преюдициалност и на основание чл. 229, ал. 1, т.
4 ГПК.
Съгласно посочената разпоредба когато в същия или в друг съд се разглежда дело,
решението по което ще има значение за правилното решаване на спора, производството по
делото се спира. Касае се за хипотеза, при която има висящ процес относно друг спор, който
е преюдициален за този, по който производството се спира. Преюдициален е този спор, по
който със сила на пресъдено нещо ще бъдат признати или отречени права или факти,
релевантни за субективното право по спряното производство.
В настоящия случай, във връзка със служебно изискана информация, по делото е
постъпило писмо от 28.05.2025 г. от Софийски градски съд, ГО, II-Б въззивен състав, в което
се посочва, че страни по в. гр. дело № 2038/2024 г. са С. Б. А. и Г. С. А., като въззивници и Т.
Б. Д. и Д. Н. Д., като въззиваеми. Уточнено е, че е обжалвано решение №
20102471/09.09.2023 г. по гр. дело № 49984/2018 г. по описа на Софийски районен съд, 52-ри
състав, с което е постановено изнасяне на публична продан на допуснатия до съдебна делба
недвижим имот, представляващ: апартамент № 263, находящ се в /адрес/, представляващ
2
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.4333.1193.1.263, с площ от 79.52 кв. м.,
заедно с избено помещение № 12, с площ от 2.57 кв. м., заедно с 1.614% идеални части от
общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, а по кадастрална карта и
регистър с идентификатор 68134.4333.1193.1.263, при следните дялове: 1/2 идеална част за
Т. Б. Д. и Д. Н. Д. и 1/2 идеална част за С. Б. А. и Г. С. А.. Със същото решение С. Б. А. и Г.
С. А. са осъдени на основание чл. 31, ал. 2 ЗС да заплатят на Т. Б. Д. и Д. Н. Д. сумата от 11
442.58 лева, представляваща обезщетение за лишаване от ползване на 1/2 идеална част от
делбения имот за периода от 01.04.2019 г. до 30.04.2022 г., както и на основание чл. 86, ал. 1
ЗЗД сумата от 1720,28 лева, представляваща мораторна лихва върху присъденото
обезщетение от 11 442,58 лева за периода от 01.05.2019 г. до 27.04.2022 г. Посочено е, че в.
гр. дело № 2038/2024 г. е обявено за решаване, като по делото не е постановено решение.
Съдът, съобразявайки предмета на това гражданско дело – образувано след подадена
въззивна жалба срещу решение, поставено във втора фаза на делбено производство, с което
вече допуснатият до делба процесен имот е изнесен на публична продан, с предмета на
настоящото, очертан от предявената искова претенция – за заплащане на обезщетение за
лишаване от ползване на съсобствена част от недвижимия имот, намира, че не е налице
твърдяната от ответната страна връзка на преюдициалност, налагаща спиране на
производството по настоящото дело, доколкото в производството по втора фаза на съдебна
делба не подлежи на разрешаване въпросът, свързан с правата на съделителите в
съсобствеността, предмет на първа фаза на делбеното производство – арг. чл. 344, ал. 1 ГПК.
Ето защо, искането за спиране е неоснователно и следва да бъде оставено без
уважение.
Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК, съдът разпределя между страните
доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти по предявените осъдителни
искове, както следва:
По исковете по чл. 31, ал 2 ЗС:
В тежест на ищците е да установят, при условията на пълно и главно доказване,
наличието на следните предпоставки: 1). наличието на съсобственост между ищците и
ответниците по отношение на процесния недвижим имот - апартамент 263, находящ се в
/адрес/, при сочените квоти; 2). ползване на имота от ответниците за задоволяване на
собствени нужди; 3). отправена от ищците писмена покана до ответниците, получана от
последните, за предоставяне на ползване или заплащане на обезщетение за лишаване от
ползване на имота; 4). размера на обезщетението.
В тежест на ответниците е да опровергаят наличието на горните обстоятелства, като
установят основателността на възраженията си.
По исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
В тежест на ищците е да установят, при условията на пълно и главно доказване,
наличието на следните предпоставки: 1). наличието на главен дълг; 2). изпадане на
ответниците в забава; 3). размера на обезщетението.
При установяване на посочените обстоятелства, в тежест на ответниците е да
установят погасяване на дълга на падежа, в случай, че твърдят това.
По доказателствените искания:
Представените от ищците писмени материали съдът намира за относими към
предмета на спора и необходими за правилното му изясняване, поради което следва да бъдат
приобщени към доказателствената съвкупност.
Като относимо към предмета на спора и своевременно релевирано следва да бъде
уважено искането на ищците за допускане изслушване на съдебно-оценителна експертиза по
формулираните в исковата молба въпроси.
3
Следва да бъде уважено искането на ищците за събиране на гласни доказателства чрез
разпит на двама свидетели – при режим на довеждане за установяване на посочените
обстоятелства относно ползването на имота и отказа за плащане на обезщетение, като
насочено към установяване на релевантни за делото факти, предвид и разпределената в
процеса доказателствена тежест.
В тази връзка и с оглед проведеното оспорване от ответниците с отговора на исковата
молба по отношение на това доказателствено искане, съдът намира за необходимо да
отбележи, че в случая, с оглед обстоятелствата, за които ще свидетелстват поисканите
свидетели, не е налице законова забрана по чл. 164 ГПК, поради което искането е
процесуално допустимо. Евентуалната възможност за доказване на посочените
обстоятелства с други доказателства не е основание за оставяне без уважение на
доказателственото искане.
Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание с
призоваване на страните.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, вр. чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответниците С. Б. А. и Г. С. А. за спиране
на производството по настоящото дело на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 20.10.2025 г. от
11:00 часа, за която дата и час да се призоват страните, на които да се връчи препис от
настоящото определение, обективиращо проекта за доклад по делото, а на ищците - с
препис от депозирания писмен отговор.
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като писмени доказателства по делото представените от
ищците писмени материали.
ДОПУСКА по искане на ищците изслушване на съдебно-оценителна експертиза,
като вещото лице – въз основа на материалите по делото, след извършване на необходимите
справки относно пазарните цени на имоти с характеристики на процесния и след оглед на
процесия имот, да отговори на въпросите, формулирани в исковата молба, като в
експертизата вещото лице посочи размера на средния пазарен наем, както за процесния
период, така и помесечно – за месеците, включени в същия.
НАЗНАЧАВА за вещо лице А.Д.Ц., специалност: „Промишлено строителство -
конструкции, Конструкции на сгради и съоръжения, оценител на недвижими имоти“,
включена в Списъка на специалистите, утвърдени за вещи лица за съдебния район на
Софийски градски съд за 2025 г.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на експертизата в размер на сумата от 420 лева,
вносима от ищците в двуседмичен срок от получаване на съобщението.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ да се уведоми за поставените задачи и да се призове за съдебно
заседание – след представяне на доказателство за внасяне на депозита.
ДОПУСКА по искане на ищците събиране на гласни доказателства чрез разпит на
двама свидетели – при режим на довеждане за изясняване на обстоятелствата съгласно
мотивите на настоящото определение.
УКАЗВА на ищците, че следва да осигурят явяването на свидетелите за разпит в
съдебното заседание.
УКАЗВА на страните, че могат да вземат становище по дадените указания и проекто
– доклада най–късно в първото по делото открито съдебно заседание.
4
УКАЗВА на страните, че могат да уредят спора помежду си чрез МЕДИАЦИЯ, като
ги ПРИКАНВА към доброволното му уреждане. При постигане на спогодба дължимата
държавна такса за разглеждане на делото е в половин размер. КЪМ СОФИЙСКИ
РАЙОНЕН СЪД действа програма „Спогодби“, която предлага безплатно провеждане на
медиация.
УКАЗВА на страните, че:
- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК ако живее или замине за повече от един месец в чужбина е
длъжен да посочи лице в седалището на съда, на което да с връчват съобщенията – съдебен
адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България; същото задължение имат
законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 когато
лицата по ал. 1 не посочат съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се
смятат за връчени;
- съгласно чл. 41 ГПК ако отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщил
по делото или на който веднъж му е връчено съобщение, е длъжен да уведоми съда за новия
си адрес; такова задължение има страната и когато тя е посочила електронен адрес за
връчване; същото задължение имат и законният представител, попечителят и
пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 при неизпълнение на задължението по ал. 1,
както и когато страната е посочила електронен адрес за връчване, но го е променила, без да
уведоми съда, или е посочила неверен или несъществуващ адрес, всички съобщения се
прилагат към делото и се смятат за връчени;
- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на юридическо
лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес, а ако
лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения
се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5