Решение по дело №50/2023 на Административен съд - Русе

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 59

 

гр. Русе, 10.04.2023 г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Административен съд-Русе, III-ти касационен състав, в открито заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и трета година:

 

 

председател:	ЙЪЛДЪЗ АГУШ
членове	ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА
	СПАС СПАСОВ

 

 

 

при секретаря Галина Кунчева и в присъствието на прокурора Д.Н., като разгледа докладваното  от съдията Спасов к.а.н.д. №50 по описа на съда за 2023 г.,   за да се произнесе взе предвид:

 

Производството е по чл. 208-228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

         Образувано е по касационна жалба на началника на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Русе срещу решение № 644/03.01.2023 г., постановено по а.н.д. № 1223/2022 г. по описа на РС – Русе, с което е отменено издаденото от него наказателно постановление № 22-1085-001012/02.06.2022 г. против М.Д.Г., с което за нарушение по чл. 140, ал.1 и на основание по чл. 175, ал. 3, предл. първо от ЗДвП й е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лв. и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца.

В жалбата се навеждат касационни оплаквания за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон. Сочи се, че нарушителят е следвало да знае последиците, които следва да настъпят от обстоятелствата, свързани с липса на надлежна регистрация на автомобила, независимо дали е собственик или само го управлява. Иска се отмяна на решението на РС и потвърждаване на издаденото НП. Прави се възражение за прекомерност на разноските, претендирани от насрещната страна.

Ответникът – М.Д.Г., чрез адв. П. в съдебно заседание оспорва жалбата като неоснователна. Претендира разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура – Русе дава заключение за неоснователност на жалбата.

Съдът, като съобрази изложените в жалбата касационни основания, събраните по делото доказателства и извърши касационна проверка на оспорваното решение по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено следното:

Жалбата е допустима, но е неоснователна.

Съставен е АУАН от инспектор при Сектор „Пътна полиция” - Русе срeщу Г. за извършено административно нарушение по чл. 140, ал.1 от ЗДвП, за това, че на 25.02.2022 г. около 00,04ч. в гр. Русе на 100 м. след кръстовището между бул.“Христо Ботев“ и бул.“Цар освободител“ (в посока бул.“Васил Левски“), управлявайки лек автомобил със съответната идентификация извършва следното нарушение - управлява МПС със служебно прекратена регистрация на 01.02.2022 г. (автомобилът няма сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, което било установено системата на системния оператор), на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП. В приложени по делото писмени обяснения нарушителят е посочил, че процесния автомобил е съсобственост на нея и баща й по наследство.

За да отмени издаденото НП съдът е извел съображения, че в хода на административнонаказателното производство АНО не е събрал доказателства за това кога и по какъв начин собственикът на автомобила е бил уведомен, съгласно разпоредбата на чл. 574, ал. 10 от КЗ – "Информационният център на Гаранционния фонд уведомява собствениците на моторни превозни средства, за които не е сключен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите или сключеният застрахователен договор е бил прекратен и не е подновен, и им дава срок 14 дни от датата на изпращане на уведомлението да представят доказателства за наличие на сключен и действащ застрахователен договор за тази застраховка”, и кога същият този контролен орган, имащ задължение по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, е уведомил собственика на ППС, че служебно е прекратена регистрацията му, поради получено уведомление от Гаранционен фонд по чл. 574, ал. 11 от КЗ. Нито в хода на административнонаказателното производство, нито в хода на съдебното следствие пред въззивната инстанция са събрани каквито и да било доказателства жалбоподателят да е управлявал превозното средство със знанието, че управлява МПС, което е спряно от движение.

Решението е правилно.

Спорният въпрос по делото е следва ли водачът да следи самостоятелно за задължението си да поддържа валидна застраховка „Гражданска отговорност“ и дали последиците от липсата на такава следва да настъпят след надлежното му уведомяване за неизпълнение на законовото му задължение.

Знанието за точната дата на дерегистрацията е от значение за субективната съставомерност на деянието. Обратното би довело до отговорност въз основа на предположение за знание. Едва след момента на узнаването на факта на прекратяването на регистрацията собственикът е длъжен да съобрази поведението си с дерегистрацията на моторното превозно средство и с породените от нея правни последици.

Ето защо не се наказва с предвиденото в чл. 175, ал. 3 от ЗДвП административно наказание водач, който управлява моторно превозно средство, чиято регистрация е служебно прекратена по реда на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, без за това да е уведомен собственикът на моторното превозно средство като в идентичен смисъл е и диспозитивът на ТП № 2/05.04.2023 г. по ТР № 3/2022 г. на ОСС от НК на ВКС и ОСС на ВАС, което е задължително за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове.

Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. В полза на ответника следва да бъдат присъдени претендираните разноски от 300 лв. за адвокатско възнаграждение на осн. чл.143 от АПК, във вр. с чл.63д, ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.36, ал.2 от Закон за адвокатурата, във вр. с чл.18, ал.4 от Наредба №1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Воден от горното съдът

 

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 644/03.01.2023 г., постановено по а.н.д. № 1223/2022 г. по описа на РС – Русе

ОСЪЖДА ОДМВР – Русе да заплати на М.Д.Г., с ЕГН **********, сумата от 300 лв. представляваща адвокатско възнаграждение.

Решението е окончателно

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ	1.
	2.