М О
Т И В И
Към присъда по
НОХД № 659/2011 год. на КРС
Районна
прокуратура–К. е повдигнала обвинение против подсъдимия И.С.Н. за това, че :
І. От 18.12.2009г. до 22.03.2010г. в с. В., обл. П. и гр. К.,
обл. П. при условията на продължавано престъпление, като непълнолетен, но като
е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи
постъпките си, се е съвкуплявал с лице – А.Т.Я., ЕГН – ********** ***,
ненавършило ***-годишна възраст, като извършеното не съставлява
престъпление по чл. 152 от НК. Престъпление
по чл.151 ал.1 , във вр. с чл.26 ал.1, във вр.с чл. 63 ал.1 т.3 от НК.
ІІ. От
23.03.2010 г. до 04.06.2010г. в гр. К., обл. П., като пълнолетно лице, без да е
сключил граждански брак е заживял на съпружески начала с лице от женски пол
ненавършило 14 – годишна възраст – А.Т.Я., ЕГН – ********** ***. Престъпление по чл. 191, ал. 3, във вр. с ал. 1 от НК.
ІІІ.
От 05.06.2010 г. до 05.10.2011г. в гр.
К., обл. П., като пълнолетно лице, без да е сключил граждански брак е заживял
на съпружески начала с лице от женски пол ненавършило 16 – годишна възраст -
А.Т.Я.,ЕГН ********** ***.Престъпление
по чл. 191 ал. 1 от
НК.
Съдебното
производство протече по реда на гл. 27 от НПК при условията на съкратено
съдебно следствие.
Прокурорът поддържа така повдигнатото обвинение спрямо
подсъдимия и предлага за всяко от
извършените престъпления да му бъде наложено наказание при условията на чл. 58А
ал.1 от НК , като на основание чл.23
ал.1 от НК на подсъдимия Н. бъде наложено едно общо най-тежко наказание в
размер на една година лишаване от свобода ,чието изпълнение да бъде отложено за
срок от три години, като към него бъде
присъединенно и наказанието обществено порицание.
Подсъдимият Н. се признава за виновен , съжалява за
извършеното и прави самопризнания , като при условията на чл. 371 т.2 от НПК
изцяло признава фактите посочени в обстоятелствената част на обвинителния акт и
лично и чрез защитника си адв. Н. моли
за по-леко наказание от предложеното от прокурора, а именно “Пробация” с пробационни мерки
определени в минмалните размери на
предвидените в закона диапазони.
Съдът на базата и след анализ на
събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа
страна:
Подсъдимият И.С.Н. е роден на ***г***, ****, ЕГН **********.
Подсъдимият И.Н. и пострадалата А.Я.
живеели в ромската махала на гр. К.. Двамата се познавали от години. От края на
2008г. до декември 2009 г. двамата имали приятелска връзка. Към този момент Н.
бил непълнолетен – на ** години ( на *****. – е навършил ****.), а св. Я. – малолетна ( на *****. е навършила ****г.). Двамата взели
решение, че искат да се „оженят” – по ромските традиции означавало да заживеят като
съпруг и съпруга. На 18.12.2009г. двамата избягали от домовете си и отишли при
свои роднини в с. В., обл. П., където пренощували и за първи път правили секс
по между си. На следващия ден 19.12.2009 г. двамата се прибрали в гр. К. и
съобщили за решението си на родителите си. Вече пред свършен факт, родителите и
на двамата се съгласили със това подсъдимия
Н. и св. Я. да заживеят заедно. Дори както повелявала традицията им,
момичето било поискано от родителите на подсъдимия Н.. В последствие бил отпразнуван годеж и
„сватба” между двамата.
През цялото си съжителство Н. и Я.
правили секс. Така на ******. А.Я. установила, че е забременяла. На *******. св. Я. родила
детето си С. И. Н. с ЕГН – **********.От разпитите на пострадалата, свидетелите
и подсъдимият става ясно, че всичко между Я. и Н. е било на доброволни начала
без намеса на родителите.
В
обясненията си, подсъдимия Н. е заявил,
че е знаел реалната възраст на св. А.Я..
От заключението на изготвената съдебно-психиатрична експертиза по отношение
на И. Н. се установява , че същия е
могъл да разбира свойството и значението на извършеното деяние, с оглед
възрастта си, и да ръководи постъпките си, но е бил силно повлиян от традициите
и морогледът, характерни за средата, в която е възпитаван.Н. бил способен с
оглед на неговото физическо и психическо състояние правилно да възприема
фактите, които имат значение за делото и да дава достоверни обяснения за тях.
От заключението на изготвената съдебно-психиатрична експертиза на пострадалата
А.Я. се установява , че Я. към момента на изследването е психично здраво
непълнолетно момиче с нормални интелектуални възможности. Психическото и
физическото й развитие съответствали на възрастта й. Общата й информираност
била основно в нейния културен кръг, където извършеното деяние било приемливо.
Могла е да разбира естеството на извършените действия, но е била силно повлияна
от ниската степен на психична зрялост при вземане на решение и при контролиране
на постъпките си. Могла е да възприема правилно обстоятелствата и фактите, които имат значение за делото и да
дава достоверни показания за тях.
Субект на
престъплението по чл. 191, ал.1 и ал.3 от НК може да бъде само пълнолетно лице
от мъжки пол.Пострадалата може да е само
лице от женски пол, ненавършило **** години, съответно **** годишна
възраст.Изпълнителното деяние се осъществява само чрез действие и се изразява в
установяване на фактическо съжителство
между субекта и пострадалата,
наподобяващо отношения, които възникват при сключен брак.От обективна страна
закона изисква обвиняемия и пострадалата да не са сключили брак. Конкретният
случай е именно такъв, тъй като и закона не допуска сключването на брак с
малолетно лице.От субективна страна деянието е извършено с пряк умисъл. Деецът
е съзнавал ниската възраст на пострадалата.
Преди
навършване на пълнолетие обаче на
23.03.2010г., подсъдимия Н. е
осъществил състава на престъплението по чл. 151, ал.1 от НК. - съвкупление с
малолетното лице. В конкретния случай половите контакти са били многократни .
За първият такъв датата е категорично установена – 18.12.2009г. След тази дата
това се е случвало многократно, но точни дати не са установени. Деянията са
извършени през непродължителен период от време – 18.12.2009г. до 23.03.2010г.,
когато подсъдимия Н. е навършил
пълнолетие. След тази дата извършеното от него деяние осъществява състава на
престъплението по чл. 191 от НК. И при това престъпление обект на посегателство
са обществените отношения, осигуряващи половата неприкосновеност и физическо
развитие на подрастващите. Съвкуплението с момиче, ненавършило 14- годишна
възраст, създава опасност за преждевременна бременност и раждане. В конкретния
случай това действително се е случило на ***-годишна възраст
А.Я. е родила дете и е станала майка. От субективна страна деянието е извършено
с пряк умисъл. Деецът е съзнавал, че извършва съвкупление с малолетно лице,
желаел е осъществяването му, като е съзнавал възрастта на пострадалата.
Горната фактическа обстановка, съдът
приема за безспорно установена на базата
на самопризнанието на подсъдимия по чл.371 т.2 от НПК , което беше
прието от съда по реда посочен в чл. 372 ал.4 от НПК , както и на доказателствата събрани в
досъдебната фаза, които ги подкрепят и
които на основание чл. 373 ал.3 от НПК съдът ползва, а това са
именно показанията на свидетелите
А.Т.Я., Д.С.Н., Т. С. Я. и А.А.Я., а
също и от приложените по делото писмени
доказателства и заключенията на
изготвените СПЕ-зи. Съдът кредитира показанията на свидетелите
като обективни, логични, и съответстващи на събрания по делото доказателствен
материал и кореспондиращи със самопризнанието
на подсъдимия.
При така
установената по несъмнен начин в хода на настоящото производство фактическа
обстановка Съдът намира , че с деянието си
подсъдимият И.С.Н. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на
престъпленията :
1.По чл.151 ал.1 , във
вр. с чл.26 ал.1, във вр.с чл.
63 ал.1 т.3 от НК.
2.По чл. 191, ал. 3, във вр. с ал. 1 от НК.
3.По чл. 191 ал. 1
от НК.
От
субективна страна престъпленията са извършени умишлено, с целени и настъпили
общественоопасни последици.
При индивидуализиране на наказанията
Съдът отчете като смекчаващи вината обстоятелства направените от подсъдимия пълни самопризнания, които в значителна
степен спомогнаха за изясняване на
обективната истина по делото и изразеното
съжаление за извършеното.Като отегчващи вината обстоятелства съдът
отчете продължителния период и проявената упоритост при осъществяване на престъпните състави. При определяне
на размера на наказанието съдът
отчете сравнително
невисоката степен на обществена опасност на деянието с оглед факта , че
пострадалата сама е желаела извършването на съвъкупления с подсъдимия, както
и да живее с него на съпружески
начала и в крайна сметка се е стигнало до раждането на дете, което макар и
заченато в резултат на престъпление е с баща именно подсъдимия Н.. Съдът прецени, че подсъдимият Н. е личност с невисока степен на обществена опасност предвид младата
му възраст и чистото съдебно минало.
С оглед диференцираната процедура по която протече съдебното
производство при определяне на
наказанията за всяко от трите престъпления съдът се съобрази с препратката на чл.373 ал.2 от НПК , относно
специалните правила при определяне на наказанието , според която норма при
постановяване на осъдителна присъда наказанието се определя при условията на
чл. 58А от НК. Ето защо ръководейки се от разпоредбите на общата част на НК и
след преценка на индивидуализиращите
отговорността обстоятелства и степента на обществена опасност на дееца , Съдът
определи на подсъдимия И.С.Н.
наказание за всяко от трите престъпления предемт на обвинението както
следва:
1. За
престъплението по чл.151 ал.1
, във вр. с чл.26 ал.1, във вр.с
чл. 63 ал.1 т.3 от
НК,предвиденото наказание в нормата на особената част е лишаване от свобода за
срок от две до шест години. След редукцията по чл. 63 ал.1 т.3 от НК по
отношение на непълнолетните предвиденото
наказание се намалява на лишаване от свобода до три години. В рамките на този
диапазон и съобразявайки се индивидуализиращите отговорността обстоятелства
съдът определи на подсъдимия Н. наказание от шест месеца лишаване от свобода. Прилагайки правилото на чл. 58А ал.1
от НК и намалявайки така определеното наказание с една трета съдът наложи на
подсъдимия Н. наказание от ЧЕТИРИ
МЕСЕЦА лишаване от свобода.
2. За
престъплението по чл. 191, ал.
3, във вр. с ал. 1 от
НК,предвиденото наказание в нормата на особената част е лишаване от свобода за
срок от две до пет години. Съобразявайки се индивидуализиращите
отговорността обстоятелства за това престъпление съдът определи на подсъдимия
Н. наказание в минималния размер на предвидения в закона диапазон , а именно
лишаване от свобода за срок от две години. Прилагайки правилото на чл. 58А ал.1 от НК и намалявайки
така определеното наказание с една трета съдът наложи на подсъдимия Н. наказание
от ЕДНА ГОДИНА И ЧЕТИРИ
МЕСЕЦА лишаване от свобода.
3. За престъплението по чл.191 ал. 1 от НК, предвиденото наказание в
нормата на особената част е лишаване от свобода за срок от две години или
пробация , както и обществено порицание. Съобразявайки се индивидуализиращите
отговорността обстоятелства за това престъпление съдът определи на подсъдимия
Н. наказание в размер на шест месеца
лишаване от свобода. Прилагайки правилото на чл. 58А ал.1 от НК и намалявайки така
определеното наказание с една трета съдът наложи на подсъдимия Н. наказание
от ЧЕТИРИ МЕСЕЦА лишаване от свобода,както и обществено
порицание ,
което да се изпълни чрез обявяването му по местния радио-възел в гр.К..
Тъй като и трите
престъпления са в съотношение на съвкупност извършени са преди да е имало
влязла в сила присъда за което и да е от тях , на основание
чл. 23 ал.1 от НК съдът наложи на
подсъдимия И.С.Н. едно общо най-тежко наказание за горните три престъпления в
размер на ЕДНА ГОДИНА И ЧЕТИРИ
МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, като
на основание чл. 23 ал.2 от НК към него присъедини и наказанието ОБЩЕСТВЕНО ПОРИЦАНИЕ, което
да се изпълни чрез обявяването му по местния радио-възел в гр.К..
Съдът прецени , че по отношение на
подсъдимия са налице кумулативните
предпоставки на чл. 66 ал.1 от НК за
отлагане на изпълнението на така
определеното му общо най-тежко наказание
лишаване от свобода , поради което на основание чл.66
ал. 1 от НК отложи изпълнението
му за срок от три години считано от влизане на присъдата в сила .
Според преценката на Съда именно това наказание като вид
и размер се явява съответно на степента на обществена опасност на деянията и дееца
и най –добре би изпълнило целите на наказанието посочени в
разпоредбата на чл. 36 от НК.
Причините за извършване на
престъпленията са незачитане от страна на подсъдимия на установения и утвърден в страната правов
ред и в частност незачитане на
установените правила и норми отнасящи се до половия морал и нормалните
предбрачни, брачни и семейни отношения.
С оглед изхода на делото и на
основание чл.189 ал.3 от НПК съдът осъди подсъдимия Н. да заплати направените по делото разноски в
размер на 150 лв.
По изложените мотиви Съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
М.Т.