ПРОТОКОЛ
Година 2018 гр.ПЛЕВЕН
РАЙОНЕН СЪД ОСМИ
наказателен състав
На тринадесети декември две
хиляди и осемнадесета година
в публично съдебно заседание в следния състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ЧАВДАР ПОПОВ |
Секретар: ИГЛИКА ИГНАТОВА
Прокурор:
Сложи за разглеждане докладваното от съдия ПОПОВ
НЧХ дело № 1057 по описа за 2018 година.
На именното повикване в 12:15
часа се явиха:
ТЪЖИТЕЛКАТА
Л.А.Б. – уведомена от предходно съдебно заседание, явява се лично и с повереник
в лицето на адвокат А.К. ***, с пълномощно по делото.
ПОДСЪДИМАТА
Х.О.И. – редовно призована, не се
явява.
ПОДСЪДИМИЯТ
В.Л.А. – редовно призован, не се явява.
Явява се защитникът
на подсъдимите – адв. Ж.Н. ***, с пълномощно по делото.
ПО ДАВАНЕ ХОД НА ДЕЛОТО
АДВ. К. – Моля, да дадете ход на делото.
ТЪЖИТЕЛКАТА Б. – Да се даде ход на делото.
АДВ. Н. – Да се даде ход на делото. Но аз съм уведомил моите подзащитни, че съм подал молба и да не идват в днешното съдебно заседание.
Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
АДВ. К. – Уважаеми г-н Председател, заявяваме, че водим за разпит свидетели за установяване твърденията в тъжбата – В.О., Е. Б. и К.К..
АДВ. Н. – Не се противопоставям.
Съдът счита, че няма пречка да бъде уважено искането на адв. К. за допускане до разпит на посочените свидетели, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА до разпит в
качеството на свидетели В.С.О., Е. А.Б. и К.Н.К..
СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА НА СВИДЕТЕЛИТЕ:
В.С.О. – 54г., неосъждана, без родство с подс. Х.И.;
*** сме с подсъдимия В.А. и с тъжителката Л.Б..
Е. А.Б. – 65г., неосъждана, без родствена
връзка с подс. Х.И.; подс. В.А. ми е ***.
К.Н.К. – 25г., неосъждана, без родствена връзка
с подсъдимите Х.И. и В.А..
Съдът разяснява на свидетелите наказателната
отговорност по чл.290 от НК и същите обещаха да говорят истината, след което се
отстраниха от залата.
АДВ. К. – Уважаеми г-н
Председател, от името на доверителката ми заявявам, че поддържам предявения с
тъжбата граждански иск за нанесени неимуществени вреди, от които 6000 лЕ. за
телесното увреждане и 4000 лЕ. за обидите, ведно със законната лихва върху
сумите, считано от датата на непозволеното увреждане – 23.12.2017г., до
окончателното изплащане, като моля да ги приемете за съвместно разглеждане
в настоящия процес солидарно срещу двамата подсъдими.
ТЪЖИТЕЛКАТА Б. – Поддържам казаното от повереника ми.
Становище на страните по така предявения граждански иск:
АДВ. Н. – Моля, да
не се приема за съвместно разглеждане предявения граждански иск. Считам, че ще
затрудни процесуално разглеждането на делото.
Съдът, след като взе в предвид становищата на страните, счита, че няма пречка да се приеме за съвместно разглеждане предявения граждански иск от страна на Л.Б. срещу двамата подсъдими Х.И. и В.А. за нанесените й неимуществени вреди за сумата от 10 000 лЕ., от които 6000 лЕ. за телесното увреждане и 4000 лЕ. за обидите, ведно със законната лихва върху сумите, считано от датата на непозволеното увреждане – 23.12.2017г., до окончателното изплащане, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
КОНСТИТУИРА на основание чл.45 вр. чл.52 от ЗЗД Л. Б. като граждански ищец, която ще се представлява в производството от адв. А.К..
ПРИЕМА за съвместно разглеждане предявения граждански иск от страна на Л.Б. срещу двамата подсъдими Х.И. и В.А. за нанесените й неимуществени вреди за сумата от 10 000 лЕ., от които 6000 лЕ. за телесното увреждане и 4000 лЕ. за обидите, ведно със законната лихва върху сумите, считано от датата на непозволеното увреждане – 23.12.2017г., до окончателното изплащане.
СЪДЪТ ПРИКАНВА СТРАНИТЕ КЪМ
СПОГОДБА
АДВ. Н. – Моите подзащитни няма да се съгласят за спогодба. Поне аз не съм чул такова желание от тяхна страна за спогодба. Там е сериозен конфликта между страните.
Съдът разяснява на страните правата по чл.274 и 275 от НПК.
АДВ. К. – Отводи на съдебния състав не правим. Нови искания нямаме.
ЧАСТНАТА ТЪЖИТЕЛКА И ГР.ИЩЕЦ Б. – Не правя отводи. Нямам искания.
АДВ. Н. – Не правя отводи на състава. Нямам искания по доказателствата.
Съдът намира, че са налице процесуалните предпоставки за откриване на съдебното следствие, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ОТКРИВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ с прочитане на тъжбата.
РАЗПИТ НА СВИДЕТЕЛИТЕ:
РАЗПИТ НА СВИДЕТЕЛКАТА В.С.О. – Подсъдимият В.А. ми е ***. Това се случва на 23.12.2017г. Е. Б. има два магазина на „***“. Единият се намира на ***, а другият – на ***. На 23.12.2017г. към 11:00 часа, в който ден аз бях лично дежурна в магазина на *** с Л.А.Б., а Е. замина в горния магазин, който се намира на ***. Отворихме долния магазин и Е. замина, и след 10 минути се обажда Е. Б., че магазина на *** не може да бъде отворен, защото В. и Х. не й позволяват да отвори магазина. При обаждането на Л. от Е., Л. изтичва нагоре. Аз докато затворя магазина тя си тръгна преди мен. В момента, в който стигам, виждайки Х. и В. как бяха хванали Л., сграбчили я, налагаха я и я биеха. И аз отидох и викам на В.: „Абе, ти какво правиш?! Защо блъскаш детето, защо го биеш?“. Х. я налагаше в главата. В. я риташе. И докато издърпам Л. мисля, че някакъв господин от улицата дойде, защото то много хора имаше тогава. На 23.12.2017г. към 11:00 часа беше това и имаше доста хора по улицата. И този човек ни помогна, че я издърпахме. Но Х. и В. продължаваха с обидите: „***! ***! Не разбра ли, че ти няма да работиш тук?“. И аз им викам: „Абе, какво искате от детето?!“. Издърпахме Л. от ръцете им. Прибрахме я и я заведохме в долния магазин, който се намира на ***. Тя беше много разстроена, плачеше. Просто беше едно, че от ударите, които я удряха в гърба и в главата – хем и от обидите, които тя много тежко ги преживя. Прибрахме Л. в магазина. Дадохме й вода. Дадохме й един ***. Даже и горния, и долния магазин не ги отворихме, защото Л. беше много разстроена и *** й Е. каза, че не можем да отваряме и прибрахме Л. в къщи. Като я прибрахме в къщи, след това и аз се прибрах и след време се обаждам на *** й, и я питам: „Какво става с Л.“?“. Е. казва: „Л. е много разстроена. Постоянно плаче“. И тогава аз я посъветвах да се обадят на личната лекарка да й даде нещо за успокояване. Те са се обадили на личната лекарка на Л. и тя вече там й е дала нещо за успокоение.
След това Л. доста време не идва на работа. Цяла седмица я нямаше. След това те потърсиха някакво друго лечение при психиатър. Доста време тя не идва на работа Л., защото беше доста разстроена.
Съдът дава възможност на страните да зададат въпросите си.
АДВ. К. – Отношенията между тях какви са – добри, лоши?
СВИДЕТЕЛКАТА О. – Отношенията са до днешен ден едни и същи. Постоянно Л. е обиждана от тях, от Х. и В. на „***“ и други. В момента отношението от тяхна страна е много лошо.
АДВ. К. – Известно ли Ви е взаимно двете страни да си подават жалби една срещу друга?
СВИДЕТЕЛКАТА О. – Да, хиляди пъти. Хиляди пъти е подавано жалба спрямо Х..
АДВ. К. – Как възникнаха тия влошени отношения?
СВИДЕТЕЛКАТА О. – Отношенията между тях се влошиха през ноември месец 2017 година, когато установиха, че Х. прави кражба в магазина, който е на ***. В този магазин работеше тя тогава. който е стопанисван от св. Е. Б.. Тогава установиха, че има кражба която се намира буквално пред доста хора. След това вече Е. пое да я уволни. Не да я уволни, ами да я махне от работа. След това вече близо месец не можеше да намери Х., за да й прекрати договора. Х. не искаше да се явява. доста време я търсиха по инстанциите.
АДВ. К. – А другият подсъдим – В.Л., за който казахте, че Ви е *** – той работил ли някога като *** на Е. Б.?
СВИДЕТЕЛКАТА О. – Ами, да.
АДВ. К. – Трудов договор имаше ли той?
СВИДЕТЕЛКАТА О. – Не мога да Ви кажа, дали В. е имал трудов договор при Е., обаче той не беше чак на такава работа... Разбирате ли? Просто е било много отдавна.
АДВ. К. – А тези влошени отношения между Х., Е. Б. и Л., имаха ли някаква връзка нещо общо с В.?
СВИДЕТЕЛКАТА О. – С В. се случиха проблемите, когато той обиди Л.. Страшно лошо беше настроен към Л..
АДВ. К. – Тоест, да разбираме, че до този момент те не са имали лоши отношения, така ли?
СВИДЕТЕЛКАТА О. – Не, не. Нямаха до този момент лоши отношения В. и Л.. Те се влошиха след този инцидент между тях.
АДВ. Н. – Вие колко пъти сте видяхте В. в магазина и пред магазина?
СВИДЕТЕЛКАТА О. – Значи, В. съм го виждала на 23.12.2017г. пред магазина и от тогава В. не съм го виждала в магазина.
Страните нямат повече въпроси.
Съдът: Казахте, че имало много хора там на улицата в този ден? Какво значи „много хора“ – десет, петдесет, хиляда?
СВИДЕТЕЛКАТА О. – Да, много хора имаше по улицата тогава. Имаше много двойки, с деца и т.н. Абе, много хора имаше.
Съдът: Те забелязаха ли това, което стана тогава?
Свидетелката О. – Да. Доста хора се обръщаха и забелязваха това нещо, което стана.
Съдът: Как реагираха тези хора от улицата?
СВИДЕТЕЛКАТА О. – Ами учудено реагираха. Викаха: „Боже, Боже!“. Само това чувах: „Боже, Боже, какво става!?“. И един господин от минаващите хора, който не го познавам кой е, той посегна да махне Л. от ръцете на В. и Х.. Успяхме да я издърпаме Л. от тях. само този господин се намеси тогава. А другите хора си минаваха и само се чудеха какво става.
РАЗПИТ НА СВИДЕТЕЛКАТА Е. А.Б. – *** съм на тъжителката Л.Б.. Подсъдимият В.А. ми е ***. Това става на 23.12.2017г. около 11:00 часа. Разбрахме се с дъщеря ми Л.Б. - тя да отвори долния магазин на *** и аз да отворя магазина на ***. В момента, в който аз започнах да отключвам външните ролетни щори и след това магазина, зад мен застанаха В.А. и Х.И. и започнаха да ме дърпат и да ме обиждат. Аз просто бях изумена. Викаха ми: „Махай се оттук! Ти, дъртофелница такава, миришеш на пръст! Изчезвай! Ти повече няма да работиш тук! Говорихме с хазяина да те махне. Стига ти толкова години да работиш, вече ние ще работим. Чуваш ли какво ти казвам?“. Това го казва В.. А Х. вика: „Да я махнем, да я махнем тази дъртофелница! Повече няма да работи.“. И аз й викам: „Защо да ме махате вие, като имам възможност аз да те махна и да те уволня дисциплинарно?!“, както я и уволних. И в този момент ме издърпаха, сблъскаха ме. Аз вече нямаше какво да правя там. Тръгнах надолу към другия ми магазин, който е на *** *** и през това време звъня на Л. по телефона. Викам й: „Л., Х. и В. не ми дадоха възможност да отворя магазина. Не ми разрешават да отворя магазина, тъй като те са наели магазина, който е на една страна с моя магазин и казват, че и оттук ще ме махнат и „няма да отваряш магазина да работиш“. Л. казва: „Е, как така!?“. И Л. тръгна да дойде, да види как така няма да отключвам магазина, защото това е търговски ден за нас. Л. тръгва към мен. След нея заключва магазина В. и тръгват към мен да идват. Л. обаче по-напред тръгна от В.. Вече наближавайки Л. и спирайки пред тях, В. започва да я удря в главата, в бъбреците, защото Л. беше с гръб към него. Х. също не остана назад и тя започва да удря Л. по същия начин. Странично ръцете на Л. й бяха посинели, целите в оток. Това вече вечерта го погледнах. Побоят беше страшен на Л.. В. започна да я налага в главата, в гърба и в бъбреците. В гърба всъщност я налага и двамата – и Х., и В.. Особено Х. удряше с огромна злоба Л.. До такава степен, че едната ръка на Л. беше после жълта, а другата посиняла. Особено от побоя на Х..
Няколко дни след това се наложи да търсим психиатър. Л. даже влезе в психиатрията и стоя там един месец при д-р Т.. Значи оттогава, от случая насам Л. се чувства много зле, много зле. Цяла седмица не искаше да излиза от къщата. В. и Х. я обиждаха и едновременно й нанасяха побоя, а това е празничен ден, преди Коледа.
Съдът дава възможност на страните да зададат въпросите си.
АДВ. К. – Ти чу ли някакви конкретни думи от подсъдимите към Л.?
СВИДЕТЕЛКАТА Е. Б. – Да, чух обидни думи от подсъдимите. Те й казваха на Л.: „***! ***! ***! Не ставаш за нищо!“. Как така не става? Не знам. Ето тези думи ги казваха и двамата подсъдими. И след това вече Л. вика: „Мамо, аз няма да слизам по магазините. Те ме сравниха със земята“. Викам й: „Абеи, как така няма да слизаш!? Аз съм си дала живота...“. Тридесет години работя и такъв проблем не съм имала.
След като почна да се лекува Л. около един месец в психиатрична клиника, която и сега посещава. Особено след този случай. Всъщност тази Х. и до ден днешен не престава да я нарича „***“, „нищожество“, „ще те унищожа“, „ще си намеря начин, по какъв начин“. Камерите се ползват. Правят се записи, които са незаконни всъщност.
И така – оттук нататък на Л. живота просто се промени. Тя е в постоянен страх и срам от хората по улицата, заради тези тежки обиди, които Х. и В. й нанесоха.
Съдът: Не отшумява ли това с времето при Л.?
СВИДЕТЕЛКАТА Е. Б. – Л. ходи през 3-4 месеца при психиатър при лекарите, както и при д-р Д.. Ходи на проверки и продължава да пие лекарства по схеми.
АДВ. К. – Когато Л. се лекуваше в клиниката, тя ходела ли е на работа?
СВИДЕТЕЛКАТА Е. Б. – Не. Нито един ден Л. не е отваряла магазин да работи. Два пъти не й стигаха парите, защото ползваше и други медикаменти. Беше в болницата и един или два пъти е идвала в магазина, само да си вземе пари и се връща за лекарствата, които ги е взела от съседна аптека. Тя нито един ден не е идвала на работа.
АДВ. К. – Това говорим, когато Л. е била в клиниката в едномесечния срок, когато е била на стационарно лечение, нали така?
СВИДЕТЕЛКАТА Е. Б. – Да, говорим за периода, когато Л. беше в психиатричната клиника.
АДВ. К. – В. бил ли е на трудов договор при Вас, като ***?
СВИДЕТЕЛКАТА Е. Б. – Не, никога.
АДВ. К. – А влошаването на отношенията Ви с подсъдимите, на какво се дължи?
СВИДЕТЕЛКАТА Е. Б. – Ще кажа с две изречения, по-накратко за това. Значи, на 10.11.2017г. идвам в магазина, в който работи Х.И., да взема пари да платя наема по банков път. В случая, както обикновено при нея нямаше никакъв оборот. И аз й викам, тъй като ги няма кожените изделия за около 4000 лЕ.: „Ти преди пет-шест дни ми каза, че си продала тези изделия през ПОС терминал. Ела, да отидем да изтеглим парите и ти ще останеш да платиш наема по банков път“. В този момент Х.И. се обажда на В. по телефона и за една минута В. беше в магазина. И Х. ми казва: „Тръгвам си. Повече няма да работя тук“. И аз викам: „Ама, как така!?“. Тя избяга с В., избута ме. Тя избяга с него и след това един месец се наложи с помощта на нотариуси, свидетелства да я уволнявам. Аз вече разбрах датата и отидохме с моята счетоводителка да теглим парите, за да платя наема.
Съдът: Имаше ли хора тогава по центъра?
СВИДЕТЕЛКАТА Е. Б. – Много хора имаше тогава. В смисъл такъв, повече от обичайното бяха хората по улицата в този ден, защото се разхождаха. Ако на ден има 7-8 човека, които за определен период от време минават, тогава имаше доста повече хора.
Съдът: Те видяха ли това, което става?
СВИДЕТЕЛКАТА Е. Б. – Да, видяха хората какво става.
Съдът: Как реагираха на това хората, които минават?
СВИДЕТЕЛКАТА Е. Б. – Едни хора цъкаха с уста, други викаха: „Махайте се! Господ да Ви е на помощ! С тия хора не може да се оправите“.
АДВ. К. – А някой помогна ли Ви?
СВИДЕТЕЛКАТА Е. Б. – Един мъж ни помогна да издърпаме Л. от ръцете на Х. и В.. Не го знаем кой е.
Съдът: Тази цялата случка за какъв период от време се разиграва, като продължителност в минути, часове и т.н.?
СВИДЕТЕЛКАТА Е. Б. – Според мен за да отида и да се върна – това е някъде около 15-20 минути или 30 минути.
АДВ. К. – Питаме за самия бой, кратко ли беше?
СВИДЕТЕЛКАТА Е. Б. – Да, за кратко беше.
Съдът: Имам в предвид, колко време е от разправията пред магазина, когато Вие сте искали да отворите, после докато дойде дъщеря Ви и докато е приключило цялото това нещо?
СВИДЕТЕЛКАТА Е. Б. – Значи, докато дойде дъщеря ми – те магазините са наблизо – да е около 2-3-5 минути.
Съдът: А общо цялата случка колко време продължи?
СВИДЕТЕЛКАТА Е. Б. – Ами, 7-8 минути някъде. Не съм засичала.
Страните нямат повече въпроси.
РАЗПИТ НА СВИДЕТЕЛКАТА К.Н.К. – На 23.12.2017г. около 11:00 часа бяха ме пуснали отпуск от бившата ми работа и излизахме с децата. Имах работа по „***“ и слизахме от сградата на театъра надолу. Малко по-надолу от лявата страна чухме крясъци и писъци. След което видях, как мъж и жена налагат младо момиче. Обиждат я, наричат я. Обиждаха я на „*** ***“, „*** такъв“ и я налагаха. Видях, че момичето беше налагано от мъжа, който стоеше зад нея, в гърба и в главата. А жената удряше момичето в ръката и бъбреците. След което видях, че децата ми се разстроиха много и просто прецених, че няма да си свърша работата сега и свих в уличката, която се намира срещу мястото на инцидента, на който станахме свидетели. прибрахме се в къщи, за да успокоя децата. Разказах на *** ми какво и станало. След което тя остана стъписаха, защото там е доста оживено мястото, където стана инцидента.
Съдът: Вие познавахте ли тези хора, които участваха в инцидента или някои от тях?
СВИДЕТЕЛКАТА К. – Не, не ги познавам тези хора. Аз за първи път ги виждах тогава.
Съдът: Имаше ли други хора по центъра тогава?
СВИДЕТЕЛКАТА К. – Да, беше много оживено.
Съдът: Само Вие ли забелязахте това, което става? Другите хора как реагираха?
СВИДЕТЕЛКАТА К. – Не. Много хора бяха свидетели на това, което ставаше. Бяха учудени хората. Даже мисля, че един мъж се спусна да помага.но тъй като аз съм с деца, няма как да реагирам. Освен това аз не познавам тези хора и не знам какво ще се случи.
Съдът: Как преценявате тези действия, които видяхте тогава преди Коледа на центъра, на улицата? Какво изпитахте?
СВИДЕТЕЛКАТА К. – Първо изпитах... То просто няма как да се опише, защото първо бях учудена от тези хора. Второ – стъписана, защото пак казвам на центъра, на такова оживено място и такива неща да се случват... Наистина бях много разочарована от тези хора, въпреки че не ги познавам. Не мисля, че това е начинът за решаване на какъвто и да е проблем.
Съдът дава възможност на страните да зададат въпросите си.
Страните нямат въпроси.
Съдът счита, че до настоящия момент са събрани достатъчно данни, за да счете, че са налице предпоставките по чл.287, ал.7 от НПК. Наказателното производство по НЧХД № 1057/2018г. по описа на РС- Плевен е образувано с тъжба от Л.Б. срещу Х.И. и В.А.. От събраните до момента доказателства безспорно е очевидно, че двамата подсъдими са осъществили престъпление по чл.325, ал.2 и чл.143 от НК. Събрани са достатъчно данни за това и следва да се прекрати образуваното съдебно производство, а материалите по делото следва да се изпратят на прокуратурата, като трябва да се отбележат следните моменти:
По преписка № В-6456/2017г. има отказ да се образува досъдебно производство на прокурор от РП-Плевен. На първо място, отказът касае датата 24.12.2017г., докато настоящата тъжба и заявеното от свидетелите касае друг ден, а именно – 23.12.2017г. Тоест, към настоящия момент безспорно следва да се приеме, че няма произнасяне на РП-Плевен за това, което е описано в тъжбата, с която е сезиран PC-Плевен, от една страна. От друга страна, следва да се посочи, че Постановлението на РП-Плевен от 23.01.2018г., ако наистина е целяло да се произнесе по конкретния случай, който е разглеждан днес от ПлРС, е необосновано и не е в съответствие с изискванията от Закона и представлява по същество отказ от правосъдие, поради следните съображения:
Видно от събраните до момента данни е, че извършените действия, които са хулигански по своя смисъл и съдържание, са извършени на единствената главна и централна улица - пешеходна зона в гр. Плевен, точно преди едни от най-светлите християнски празници, а именно Коледните такива, в доста оживен ден и час, в присъствието на десетки свидетели. Продължили са достатъчен период от време, за да бъдат възприети от всички свидетели и няма как да бъде споделено становището на РП-Плевен, че не е в правомощията на прокуратурата да се намесва в решаване на подобни отношения. Няма как да бъде споделено становището на прокурора, че извършването на побой от две лица на други две лица, посред бял предпразничен ден на единствената главна и централна улица - пешеходна зона в гр. Плевен в доста оживен ден и час, в присъствието на десетки свидетели, представлява действие, към което прокуратурата няма да има никакво отношение. Липсват издържани правни и житейски доводи от страна на прокурора, поради какви причини счита, че не са налице предпоставките на чл. 207 и чл. 211 от НПК, което е разбираемо, предвид факта, че не могат да бъдат намерени и мотивирани такива.
По отношение на становището на прокурора, че конфликтът е с личен мотив, съдът следва да посочи на представителя на РП-Плевен, който ще разглежда казуса след изпращане на материалите по делото, на първо място, Решение №432/1972г. на ВС на РБ, I-во отделение, където е посочено, че „Оскърбленията, побоищата, телесните повреди и другите действия, извършени по лични мотиви, могат да се квалифицират и като хулиганство, когато са извършени публично в присъствието на много хора, грубо нарушават обществения ред и изразяват едновременно с това и умисъла на дееца за явно неуважение към другите граждани и обществото“. Също така следва да се посочи и Решение № 485/1987г. на ВС на РБ, I-во нак.отделение, където се посочва, че: „Личният мотив от действията на дееца и изключва хулиганство, ако те са непристойно, грубо нарушаващи обществения ред и изразяват явно неуважение към обществото“. Безспорно е, с оглед събраните доказателства, че разглежданият казус е „учебникарски пример“ за хулиганство по НК, което според съда би следвало да се квалифицира като такова, извършено при условията на ал.2 на чл.325 от НК.
В този смисъл би следвало РП-Плевен да прецени обстойно, правилно и законосъобразно събраните до момента доказателства и да изпълни задълженията си, които има съобразно НПК, а не набързо и незаконосъобразно да нарушава правомощията, които са й вменени съобразно българския Наказателно-процесуален кодекс и да постановява откази за образуване на наказателно производство, които по същество представляват и отказ от правосъдие, тъй като оставят ненаказани по съответния адекватен ред извършени престъпления, които са от общ характер. В този смисъл въобще липсва произнасяне на прокурора по наличието на достатъчно данни за извършено от Х.И. и В.А. престъпление по чл. 143 от НК. Очевидно е нежеланието на прокурора да изпълни задълженията си, които са му вменени съобразно българския Наказателно-процесуален кодекс.
Поради гореописаните съображения съдът счита, че следва да се прекрати съдебното производство по НЧХД №1057/2018г. по описа на РС- Плевен и делото следва да се изпрати на РП-Плевен за последващи процесуални действия, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по НЧХД №1057/2018г. по описа на РС-Плевен и делото да се изпрати на РП-Плевен за последващи процесуални действия.
Определението не подлежи на обжалване.
Протоколът е написан в съдебно заседание, което приключи в 12:50 часа.
СЕКРЕТАР: ПРЕДСЕДАТЕЛ: