РЕШЕНИЕ
№ 54
гр. Пловдив, 13.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Мариета Бл. Бедросян
при участието на секретаря Мария Ив. Пеева
като разгледа докладваното от Мариета Бл. Бедросян Гражданско дело №
20215300102006 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ.
Ищцата Г. Т. С., ЕГН **********, от ***, със съд. адрес: ***, чрез адв.
А.Б., е предявила иск срещу Прокуратурата на Р България с правно основание
чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ с цена на иска 26 000 лв. - обезщетение за
претърпени от нея неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано
от 03.05.2019 г. до окончателното плащане, както и присъждане на адвокатско
възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.
Твърди, че на 17.07.2013 г. с постановление на разследващия орган е
била привлечена в качеството си на обвиняема по ДП № 287/2013 г. на Второ
РУ на МВР – Пловдив, пр.пр.№ 2878/2013 г. на РП – Пловдив, за
престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 2, вр. чл. 109, ал. 1 от НК. По повод на
внесен обвинителен акт от РП - Пловдив е образувано н.о.х.д.№ 6500/2016 г.,
ПРС, 23 н.с., като след проведени 15 открити съдебни заседания, с присъда от
24.10.2018 г. подсъдимата Г.С. е била призната за невиновна и оправдана,
като присъдата е протестирана от страна на прокуратурата и е потвърдена с
решение от 03.05.2019 г. по в.н.о.х.д.№ 2255/2018 г., ПОС.
През периода 17.07.2013 г. - 03.05.2019 г. ищцата е била незаконно
1
обвинена в тежко умишлено престъпление от общ характер, за което е
оправдана с влязла в сила присъда, като в продължение на 5 години и 10
месеца наказателно преследване тя е претърпяла значителен психически и
емоционален стрес, поради неоснователно повдигнатите й обвинения в тежко
умишлено престъпление. Изпитвала е болки, страдания и притеснения, за
което допринесла тежката по смисъла на чл. 93, ал. 1, т. 7 от НК правна
квалификация на деянието; изпитвала е страх от осъдителната присъда, тъй
като за такова престъпление се предвижда наказание лишаване от свобода за
срок от 1 - 8 години. Всичко това подложило ищцата на неимоверен стрес,
тъй като тя била с чисто съдебно минало и никога не е имала преди това досег
с органите на реда. Претърпените от нея неимуществени вреди се изразяват в
нравствените, емоционални, психически и психологически терзания на
личността, накърнените чест и достойнство. Повдигнатото обвинение и
незаконосъобразното задържане на ищцата за срок от 72 часа, през които
престояла в следственият арест, допълнително повишили състоянието на
стрес и притесненията й. Социалната изолираност, накърнавяне на правото й
на свободно предвижване, интензивното контактуване само с обвиняеми лица
и тежката обстановка, в която е била поставена принудително, са довели
ищцата до психически срив, като по време на цялото наказателно
производство тя е търпяла и негативите на взетата спрямо нея мярка за
процесуална принуда - забрана за напускане на пределите на РБ.
Ето защо, ищцата счита, че за обезщетяване на претърпените от нея
неимуществени вреди следва ответника да й заплати обезщетение в размер на
26 000 лв., тъй като е оправдана изцяло с влязла в сила присъда, ведно със
законната лихва от 03.05.2019 г. до окончателното плащане.
Претендира и присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2
от ЗАдв. на нейният защитник.
Подробни съображения в тези насоки излага в исковата молба и по
съществото на спора. В подкрепа на твърденията си ангажира писмени
доказателства.
Ответникът Прокуратурата на РБ – София, бул. Витоша 2, чрез
Окръжна прокуратура – Пловдив, пл. Съединение 3, е подал отговор, в който
оспорва иска като неоснователен и недоказан.
Прави възражение за прекомерност за претендираното от ищцата
2
обезщетение, което не съответства на критериите за справедливост по чл. 52
от ЗЗД, както и на социално-икономическа обстановка в страната. Прави и
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалата по чл. 5 от ЗОДОВ, както частично, така и изцяло.
Ето защо моли иска да се отхвърли като недоказан и неоснователен.
Съображения в тези насоки излага в отговора си и по съществото на
спора. В подкрепа на твърденията си не ангажира доказателства.
Съдът като прецени процесуалните предпоставки за допустимост на
предявения иск, събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, и като взе предвид доводите на страните, съгласно чл. 235 от
ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:
От събраните писмени доказателства и от приложените н.о.х.д.№
6462/2014 г. и н.о.х.д.№ 6500/2016 г., и двете на ПРС, 23 н.с., се установява,
че с Постановление от 16.07.2013 г. на РП – Пловдив ищцата Г.С. е задържана
за срок 72 часа като обвиняема по ДП № 287/2013 г. на 2-ро РУП при ОД на
МВР – Пловдив, и е освободена с постановление от 18.07.2013 г., като със
същото е взета спрямо нея мярка за неотклонение „парична гаранция“ в
размер на 3 000 лв. С Постановление от 17.07.2013 г. на ОП – Пловдив ищцата
е привлечена в качеството на обвиняема, заедно с Н.М.В., ЕГН **********, и
Л.М.И., ЕГН **********, за престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 2 и т. 5, вр. чл.
109, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, а с Постановление от 05.10.2013 г. на РП –
Пловдив по ДП 287/2013 г., пр.пр.№ 2878/2013 г., РП – Пловдив, й е наложена
забрана за напускане пределите на РБ.
Въз основа на внесения Обвинителен акт от РП – Пловдив е образувано
н.о.х.д.№ 6462/2014 г., ПРС, 23 н.с., в хода на което са проведени общо 12
съдебни заседания, от които на 6 от тях не е даден ход, поради отсъствие на
свидетели, на обвиняемата Н.В. и на защитници, в т.ч. и поради желанието на
настоящата ищца Г.С. да бъде защитавана от друг адвокат в с.з. на 17.06.2015
г. В хода на делото са приети за съвместно разглеждане граждански искове за
обезщетяване на имуществени вреди от пострадалите лица, разпитани са
общо 15 свидетели и са приети графологична, оценителна и химическа
експертизи. В с.з. на 27.09.2016 г. съдебното производство е прекратено и
делото е върнато на РП – Пловдив за отстраняване на съществени
процесуални нарушения по отношение на обвиняемата Л.И.
3
След внасяне на нов Обвинителен акт е образувано н.о.х.д.№ 6500/2016
г., ПРС, 23 н.с., и са проведени общо 14 съдебни заседания, от които на 7 от
тях не е даден ход, поради неявяване на страни, защитници и свидетели, за
което на последните са наложени глоби и е постановено принудително
довеждане. По искане на настоящата ищца Г.С. са отложени съдебните
заседания на 24.11.2017 г. и на 28.02.2018 г., като в с.з. на 30.11.2016 г.
наложената й мярка за неотклонение „парична гаранция“ е заменена с
„подписка“. В хода на делото са разпитани общо 13 свидетели и са приети 3
експертизи. С Присъда № 234/24.10.2018 г. по н.о.х.д.№ 6500/2016 г., ПРС, 23
н.с., Г. Т. С. е призната за невинна в това, в периода 18.03.2013 г. – 21.03.2013
г. в ***, с цел да набави за себе си и за другиго – Н.М.В., ЕГН **********, и
Л.М.И., ЕГН **********, имотна облага да е възбудила и поддържала
заблуждение у К.Г. Я. от *** и с това да й е причинила имотна вреда в размер
на 17 067,92 лв., като измамата да е извършена от повече от две лица -
Н.М.В., ЕГН **********, и Л.М.И., ЕГН **********, сговорили се
предварително за нейното извършване, поради което е оправдана по
повдигнатото й обвинение в престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 2, вр. чл. 209,
ал. 1 от НК, тъй като не са събрани достатъчно доказателства, установяващи в
изискуемата от чл. 303 от НПК степен нейното участие и авторството на
вмененото й престъпление по отношение на пострадалата К. Г.Я..
Присъдата е протестирана от РП – Пловдив и е потвърдена с Решение
№ 107/03.05.2019 г. по в.н.о.х.д.№ 2255/2018 г., ПОС.
При така установените фактически обстоятелства, съдът направи
следните правни изводи:
Предявеният срещу Прокуратурата на Република България иск с правно
основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, вр. чл. 52 от ЗЗД за обезщетяване на
неимуществени вреди е процесуално ДОПУСТИМ, а разгледан по същество е
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Отговорността на Държавата за вреди, причинени на граждани, по
ЗОДОВ е специална по отношение на деликтната отговорност по чл. 45 и сл.
от ЗЗД, като разпоредбите на последния закон се прилагат субсидиарно само
за неуредени въпроси, съгласно § 1 от ЗР на ЗОДОВ. Според чл. 1 и чл. 2 от
ЗОДОВ, отговорността на държавата за вреди, причинени на граждани, се
ангажира в две хипотези: за вреди от незаконни актове, действия или
4
бездействия на държавни органи или длъжностни лица при или по повод
изпълнение на административна дейност и за вреди, причинени от дейността
на разследващите органи, прокуратурата и съда. Отговорността на държавата
по ЗОДОВ е обективна и възниква при наличието на предвидените в този
закон предпоставки, без да е необходима вина у съответните длъжностни
лица, съгласно чл. 4 от ЗОДОВ, а още по-малко тази вина се предполага, за
разлика от деликтната отговорност по чл. 45, ал. 2 от ЗЗД.
За да бъде търсена отговорност по ЗОДОВ, е необходимо освен
наличието на общите предпоставки за търсене на деликтна отговорност, да е
налице и някоя от предвидените в него специални хипотези. В случая, по
делото не се спори, че от страна на РП – Пловдив е било образувано
досъдебно производство № 287/2013 г. на 2-ро РУП при ОД на МВР –
Пловдив срещу настоящата ищца Г.С., като на 17.07.2013 г. тя е била
привлечена в качеството й на обвиняема, заедно с Н.М.В., ЕГН **********, и
Л.М.И., ЕГН **********, за престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 2 и т. 5, вр. чл.
109, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК; наложена й е мярка за неотклонение
„парична гаранция“, впоследствие заменена с „подписка“, както и
административна мярка – забрана за напускане пределите на РБ. Внесен е
Обвинителен акт и е образувано съдебно производство, в хода на което са
събрани множество гласни доказателства и експертизи, в резултат на което
Н.В. и Л.И.са признати за виновни и са осъдени, а настоящата ищца Г.С. е
призната с влязло в сила на 03.05.2019 г. съдебно решение за невиновна и е
оправдана по повдигнатото й обвинение в извършване на престъпление по чл.
210, ал. 1, т. 2, вр. чл. 209, ал. 1 от НК, тъй като не са събрани доказателства,
установяващи в достатъчна степен нейното участие и авторството на
вмененото й престъпление по отношение на пострадалата К.Г. Я..
Основанието за ангажиране на отговорността по чл. 2, т. 3 от ЗОДОВ е
обективният факт, че спрямо лицето Г.С. е било повдигнато и поддържано
обвинение в извършване на престъпление по НК, като впоследствие лицето е
било оправдано от съда с влязло в сила съдебно решение. Това обстоятелство
дава основание на законодателя да квалифицира обвинението като незаконно,
независимо че отделните процесуално-следствени действия са били
извършени в съответствия със закона и правомощията на разследващия орган.
Ето защо, съдът намира, че са налице първите два елемента от
5
фактическия състав на отговорността по чл. 2 от ЗОДОВ, вр. чл. 45 от ЗЗД -
извършени спрямо ищцата от страна на Прокуратурата като държавен орган
деяния /актове, действия и/или бездействия/ и тяхната незаконосъобразност.
По отношение на другите две кумулативни предпоставки за ангажиране
на отговорността по ЗОДОВ - настъпили неимуществени вреди и тяхната
причинно-следствена връзка с деянията на ответника, следва да се отбележи,
че държавата дължи обезщетение за всички преки и непосредствени вреди,
произхождащи от увреждането, като преки са вредите, които са типична,
нормално настъпваща и необходима последица от вредоностния резултат и
адекватно следствие от увреждането.
Освен преки, вредите следва да бъдат и непосредствени, т.е. да са
настъпили по време и място, следващо противоправния резултат. Наличието
на тези два кумулативни елемента от фактическия състав на деликтната
отговорност по ЗОДОВ - вреди и причина връзка с деянието на ответника,
обаче не се предполага и те не възникват автоматично с прекратяване на
наказателното производство или с оправдаването на лицето от съда, тъй като
липсва законова презумпция в тази насока, а тези 2 предпоставки следва да
се установят във всеки конкретен случай и да се докажат от ищцата при
условията на пълно и главно доказване.
От събраните по делото писмени доказателства и приложените
наказателни дела на ПРС не се установяват претендираните от ищцата
неимуществени вреди, изразяващи се в нравствени, емоционални, психически
и психологически терзания на личността; накърнени чест и достойнство;
стрес и притеснения; психически срив; накърнавяне правото й на свободно
предвижване, в т.ч. и да напуска пределите на РБ. Всички тези претендирани
вреди НЕ са установени, че са настъпили в патримониума на ищцата, въпреки
неколкократно дадените й от съда указания в тази насока.
Всяко физическо лице възприема фактите от действителността според
своята субективна преценка, която е обусловена от множество различни
обективни и субективни фактори – вродени способности, интелект,
образование, социална среда, практически опит, житейски разбирания, морал,
… и т.н., и не всеки индивид реагира по един и същи начин на различните
събития. Затова и законът не предвижда автоматично настъпване на
имуществени и/или неимуществени вреди в патримониума на дадено лице,
6
което е оправдано от съда или спрямо което наказателното производство е
било прекратено, а следва тези вреди да се докажат по вид и интензитен,
както и тяхната връзка с конкретното наказателно дело или досъдебно
производство. По делото няма ангажирани никакви доказателства в тази
насока, като не се установява в какво конкретно се изразяват за Г.С. тези
„терзания на личността“; по какъв начин са накърнени честта и достойнството
й по делото; преживяла ли е действително „психически срив“, както и с какво
наложената й административна забрана или мярка за неотклонение „парична
гаранция“ са променили ежедневието й и са й причинили някакви
неимуществени вреди.
Не се установява и наличието на пряка и непосредствена причинно-
следвена връзка между претендираните от ищцата неимуществени вреди в
ИМ и конкретното наказателно производство.
Ето защо, съдът намира, че при подчертано процесуално бездействие на
ищцата не се установяват при условията на пълно и главно доказаване
наличието на всички кумулативни предпоставки за ангажиране на
отговорността на Прокуратурата по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, вр. чл. 45 и сл.
от ЗЗД, тъй като не се установи ищцата Г.С. да е претърпяла претендираните
от нея неимуществени вреди и причинно-следствената им връзка с
наказателното производство по н.о.х.д.№ 6500/2016 г., ПРС, 23 н.с., поради
което предявеният иск се явява недоказан и неоснователен и следва да се
отхвърли.
Тъй като главният иск за неимуществени вреди е недоказан и
неоснователен, неоснователна и акцесорната претенция за лихви, както и
направеното искане за присъждане на адвокатско възнаграждение на
пълномощника на ищцата.
Предвид гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Г. Т. С., ЕГН **********, от ***, със съд.
адрес: ***, чрез адв. А.Б., срещу Прокуратурата на Република България –
София, бул. Витоша 2, иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, с
7
цена на иска 26 000 лв. - обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
ведно с лихви и разноски, като НЕДОКАЗАН и НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд –
Пловдив в 2-седмичен срок от връчвването му.
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
8