№ 648
гр. Русе, 17.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Явор Д. Влахов
при участието на секретаря Албена Асп. Соколова
като разгледа докладваното от Явор Д. Влахов Административно
наказателно дело № 20214520201946 по описа за 2021 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от Н. ПЛ. Д., от с. Калипетрово, обл. Силистра, до
Русенския Районен съд против Наказателно постановление № 21-1085-
002099/31.08.2021г. на Началник-група в Сектор “Пътна полиция” към ОД на
МВР гр.Русе, с което за нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвП, на осн. чл.182,
ал.5, вр. ал.1, т.4 от същия закон, на Д. били наложени наказания “Глоба” в
размер на 800.00 лв. и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6
месеца.
Жалбоподателя моли съда да отмени наказателното постановление като
необосновано и незаконосъобразно.
Ответникът по жалбата, редовно призован, не изпраща представител.
Русенската Районна прокуратура, редовно призована, не изпраща
представител и не взема становище по жалбата.
Жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява.
Съдът след преценка на събраните доказателства, приема за установено
от фактическа страна следното:
На 04.03.2021 г., около 17.22 ч., товарен автомобил “Форд Транзит” с
рег. № СС 4879 АТ, бил управляван по гл.път I-5 /гр.Русе-гр.В.Търново/ в гр.
1
Русе, в посока ГКПП „Дунав мост“. Непосредствено до километър 4+800
автомобила бил управляван със скорост 117 км/ч. В този участък на пътя, в
сила било ограничение на скоростта до 80 км/ч., въведено с пътен знак В26.
На това място била инсталирана и включена преносима система за
наблюдение и регистрация на пътни нарушения „АRН CАМ S1“ №11743е4,
фиксираща дата, час и скорост, и заснемаща движещите се в посока ГКПП
„Дунав мост“ моторни превозни средства.
Скоростта на движение на автомобила била отчетена от системата, като
за констатираното нарушение бил изведен фотокадър, на който бил заснет
регистрационния номер и моторното превозно средство, с което било
извършено превишението на скоростта. В последствие, свид.Д.Г. – младши
автоконтрольор в Сектор ПП-Русе извършила справка по регистрационният
номер на автомобила и установила, че същият е собственост на „Мероне-Н“
ЕООД гр. Силистра. Поради това, на Х.А.К., в качеството му на управител и
представляващ дружеството бил издаден Електронен фиш сер. К № 4571539.
След връчването му, К. представил Декларация по чл.189, ал.5 от ЗДвП, в
която вписал собственоръчно, че на датата и мястото, където било извършено
нарушението, автомобилът бил управляван от жалб. Н.Д., като приложил и
копие от неговото свидетелство за управление на МПС.
Предвид така установеното, свид. Д.Г. извършила справка в
информационната система на КАТ и установила, че Д. е наказван
неколкократно с влезли в сила електронни фишове за управление на МПС с
превишена скорост. Преценила, че настоящото нарушение е извършено в
едногодишен срок от влизането в сила на електронни фишове №№ К/3902893,
К/3902851, К/3401311, К/3400838, К/3400391 и К/3419365, поради което
съставила акт против Н.Д. за извършено системно нарушение по чл.21, ал.2 от
ЗДвП, който му бил връчен лично и същият го подписал без възражения.
Въз основа на акта за установяване на административното нарушение,
Началник-група в Сектор “Пътна полиция” към ОД на МВР гр.Русе издал
обжалваното наказателно постановление, с което за допуснатото нарушение и
на осн. чл.182, ал.5, вр. ал.1, т.4 от ЗДвП на жалб. Д. били наложени
наказания “Глоба” в размер на 800.00 лв. и „Лишаване от право да управлява
МПС“ за срок от 6 месеца.
Тази фактическа обстановка Съдът приема за установена от събраните в
хода на настоящото производство доказателства.
2
Жалбата е подадена в предвидения за това процесуален срок, от
легитимното за това действие лице и при наличието на правен интерес,
поради което се явява допустима, а разгледана по същество се явява частично
основателна.
При съставяне на АУАН и издаване на Наказателното постановление не
са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са
предпоставка за отмяна на НП само на това основание.
В акта, а в последствие и в наказателното постановление, нарушението
било описано пълно и ясно, като били посочени всички елементи от
обективната страна на състава му, както и допълнителните относими към
него обстоятелства. По този начин, била осигурена възможност на
нарушителя да разбере за извършването на какво конкретно нарушение е
ангажирана административнонаказателната му отговорност, респективно да
организира пълноценно защитата си.
От представените и приобщени по делото доказателства се установява
по несъмнен начин, че на 04.03.2021 г., в 17.22 ч. по гл.път I-5 /гр. Русе - гр.
В.Търново/ в гр. Русе, в посока ГКПП „Дунав мост“, непосредствено на
километър 4+800 товарен автомобил “Форд Транзит” с рег.№ СС 4879 АТ бил
управляван със скорост 117 км/ч. В този пътен участък – част от населеното
място гр.Русе, съобразно чл.21, ал.2 от ЗДвП, скоростта на движение била
ограничена до 80 км/ч. с пътен знак В26, т.е. превишаването на скоростта
било с 37 км/ч.
Мястото, на което е установено нарушението е посочено коректно както
с името на пътя и точният километър от него, така и с географските
координати, индивидуализиращи еднозначно определеното място на
извършване на нарушението. От приложените веществени доказателствени
средства - снимки и разпечатки от паметта на техническото средство, също се
установява точното място, на което е извършено нарушението, както и
посоката на движение – в посока ГКПП „Дунав мост“.
Видно от фотоснимката и разпечатката от системата, действителната
измерена скорост на движение на т.а. “Форд Транзит” с рег. № СС 4879 АТ
била 121км/ч., но в издадения фиш била посочена по-ниската скорост, след
като законосъобразно била приспадната допустима грешка, която при
измерване на скорост в обхвата над 100 км/ч. е в границите на 3%.
От представените от АНО и приобщени от Съда писмени доказателства
3
става ясно, че са спазени и условията и редът за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата, въведени с Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за
условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и
системи за контрол на правилата за движение по пътищата.
Използваната преносима система за наблюдение и регистрация на
пътни нарушения „АRН CАМ S1“ №11743е4, била одобрено по реда на
Закона за измерванията устройство и притежавала удостоверение за одобрен
тип средство за измерване със срок на валидност до 07.09.2027 г.
От приобщеният Протокол от 29.04.2020 г. за последваща периодична
проверка на процесното техническо средство за измерване, се установява по
безспорен начин годността на техническото средство, чрез което е измерено
превишението на скоростта, както и възможността на това средство
автоматично да фиксира допуснати нарушения за скорост при предварително
зададени параметри.
Установено било и не се оспорва от страните, че процесният автомобил
бил собственост на „Мероне-Н” ЕООД гр. Силистра. Възползвайки се от
предоставената му от закона възможност Х. К., в качеството на управител на
това дружество, депозирала в ОД МВР-Русе декларация по реда на чл.189,
ал.5 от ЗДвП, в която посочила, че на датата и часа на нарушението
автомобила бил управляван от жалб. Н.Д., като приложил копие от
свидетелството му за управление на МПС. Обстоятелство, че именно той
управлявал процесното превозно средства, с което било извършено
нарушението, не се оспорва и от жалбоподателя.
При така изложеното, Съдът намира за доказано по несъмнен начин, че
състава на административното нарушение по чл.21, ал.2 от ЗДвП е
осъществен от обективната страна и субективна страна от жалб. Н.Д..
В същото време, по мнение на Съда, от съвкупният анализ на
доказателствата по делото не се установява жалб.Д. да е извършил това
нарушение в условията на системност.
Съобразно приложената от АНО санкционна норма на чл.182, ал.5 от
ЗДвП, когато нарушението по ал. 1, т. 4-6, ал. 2, т. 4-6 и ал. 3, т. 4-6 е
системно водачът се наказва с предвидената за съответното нарушение глоба
в двоен размер и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.
Според легалното определение, въведено с §.1, т.62 от ДР на ЗДвП,
4
„системно“ е нарушението, извършено три или повече пъти в едногодишен
срок от влизането в сила на първото наказателно постановление или на
първия електронен фиш, с който на нарушителя се налага наказание за
същото по вид нарушение.
Логическият и граматически анализ на тези две правни норми,
разгледани поотделно и в съвкупност и съпоставени с разпоредбата на чл.182,
ал.4 от ЗДвП, по мнение на Съда, налагат еднозначен извод, че санкцията по
чл.182, ал.5 от ЗДвП следва да намери приложение единствено и само, когато
водачът е извършил три или повече нарушения по ал. 1, т. 4-6, ал. 2, т. 4-6 и
ал. 3, т. 4-6 на чл.182 от ЗДвП, в едногодишен срок от влизането в сила на
първото наказателно постановление или на първия електронен фиш, с които
му е наложено наказание отново за такова нарушение. Очевидно, идеята на
законодателя е да бъдат наказани значително по-строго водачи, които
извършват нарушения по чл.21 от ЗДвП, при по-съществено превишаване на
разрешената скорост на движение, при това системно, а не всички такива
нарушения. При извод в противен смисъл, не намира логично обяснение
факта, че законодателя е посочил в нормата на чл.182, ал.5 от ЗДвП, при това
изчерпателно, категория нарушения, при които водачът подлежи на
санкциониране в условията на системност. В такава хипотеза, според
настоящият съдебен състав и при сравнителен анализ с подобни правни
норми, законодателната техника би била различна, например: „Когато
нарушението по предходните алинеи е системно, водачът се наказва с
предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер и лишаване
от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.“ Настоящата редакция на
нормата на чл.182, ал.5 от ЗДвП обаче не е такава, поради което, при
санкциониране за системност, не следва да бъдат вземани предвид
нарушения, различни от тези по ал. 1, т. 4-6, ал. 2, т. 4-6 и ал. 3, т. 4-6 на
чл.182 от ЗДвП, независимо от това, дали са три или повече в едногодишния
срок от влизането в сила на първото наказателно постановление или на
първия електронен фиш, с който на нарушителя се налага наказание за такова
нарушение.
Този извод, отнесен към конкретният случай указва, че за да бъде
наказан жалб.Н.Д. по реда на чл.182, ал.5 от ЗДвП, следва да е установено, че
към датата на последното нарушение – 04.03.21г. той е наказван три или
повече пъти, с влезли в сила наказателни постановления или електронни
5
фишове за нарушения по ал. 1, т. 4-6, ал. 2, т. 4-6 и ал. 3, т. 4-6 на чл.182 от
ЗДвП и първият от тези актове е влязъл в сила не по-рано от 04.03.20г.
При внимателен прочит и анализ на приобщената от Съда справка за
нарушителя Н.Д. се установява, че същият има множество нарушения на
правилата за движение по пътищата, включително и такива по чл.21 от ЗДвП.
В същото време обаче, в посоченият по-горе едногодишен срок, Д. не бил
наказван нито веднъж за нарушение по ал. 1, т. 4-6, ал. 2, т. 4-6 и ал. 3, т. 4-6
на чл.182 от ЗДвП, включително и с посочените в АУАН и НП електронни
фишове №№ К/3902893, К/3902851, К/3401311, К/3400838, К/3400391 и
К/3419365. С цитираните електронни фишове жалбоподателя бил
санкциониран по чл.182, ал.1, т.2 и т.3 и по чл.182, ал.2, т.2 от ЗДвП.
При това положение става ясно, че жалб.Н.Д., макар да е извършил
нарушение по чл.21, ал.2 от ЗДвП, то неправилно е прието от
административните органи, че това нарушение е извършено в условията на
системност, респективно, неправилно е приложена санкционната норма на
чл.182, ал.5, вр. ал.1, т.4 от ЗДвП.
От друга страна, както бе посочено и по-горе, Съдът намира за
безспорно доказано, че жалб.Н.Д. е извършил нарушението по чл.21, ал.2 от
ЗДвП, тъй като на 04.03.21г. управлявал процесното МПС, като превишил
разрешената и въведена с пътен знак скорост на движение. При еднородност
на фактите и обстоятелствата по нарушението и наличие на обвинение за
такова нарушение, НП следва да се измени, като се преквалифицира
нарушението, като извършено без квалифициращият му признак „системно“,
като в съответствие с това се приложи и закон за по-леко наказуемото
нарушение – санкционната норма на чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП, относима в
настоящият случай, с оглед установеният размер на превишението на
скоростта. По мнение на Съда, разпоредбата на чл. 337, ал.1, т.2 НПК е
приложима, тъй като при разглеждане на въззивни жалби по
административнонаказателни дела действа правилото на чл.84 от ЗАНН,
според който доколкото в ЗАНН няма специални правила за производството
пред съда за разглеждане на жалби срещу наказателни постановления, се
прилагат разпоредбите на НПК. Обратното би означавало съдът да премира
нарушителя, като го освободи изцяло от административнонаказателна
отговорност при доказаност на извършено административно нарушение от
фактическа страна, което противоречи на целите на административното
6
наказание - чл. 12 от ЗАНН, доколкото, за да бъде отменено НП се изисква не
само санкционираното лице да не е извършило нарушение според
квалификацията на основанието за ангажиране на
административнонаказателната му отговорност в НП, а и според фактите на
обвинението.
Обсъжданата по-горе преквалификация, очевидно е форма на изменение
на обвинението, което е предявено на жалб.Д. с обжалваното НП, но тя не
води до ограничаване на процесуалните му права, тъй като същият се е
защитавал срещу предявените му с НП идентични факти, още повече, че
новото обвинение не обуславя по-тежка наказателна отговорност, а напротив.
В този смисъл е и трайната практика на административните съдилища в
Р.България /напр. Решение № 67 от 6.07.2017 г. на АдмС - Силистра по к. а. н.
д. № 66/2017 г.; Решение № 1852 от 17.03.2016 г. на АдмС - София по адм. д.
№ 11772/2015 г.; Решение № 230 от 5.10.2015 г. на АдмС - Кюстендил по к. а.
н. д. № 196/2015 г. и др./
Предвид изложеното Съдът намира, че наказателното постановление
следва да бъде изменено, като вместо чл.182, ал.5, вр. ал.1, т.4 от ЗДвП се
приложи относимата санкционна норма на чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП.
Мотивиран така и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН Съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 21-1085-002099/31.08.2021г.
на Началник-група в Сектор ПП при ОД на МВР гр.Русе, като за нарушението
по чл.21, ал.2 от ЗДвП, на осн. чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП на Н. ПЛ. Д., от
с.Калипетрово, обл.Силистра, ЕГН-********** се НАЛАГА наказание
„Глоба“ в размер на 400.00лв., вместо по чл.182, ал.5, вр. ал.1, т.4 от ЗДвП -
“Глоба” в размер на 800.00лв. и „Лишаване от право да управлява МПС“ за
срок от 6 месеца.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му
пред Административен съд гр.Русе.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
7