Р
Е Ш Е
Н И Е
№………
Гр.Ловеч, 02.07.2020 год.
ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
гражданско отделение в открито заседание на втори юни две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ПОЛЯ ДАНКОВА
ПЛАМЕН ПЕНОВ
при секретаря Цветомира Баева докладвано от съдия
М.Вълчева в.гр.д. № 583 по описа за 2019 година и за да се произнесе, съобрази:
Производството е по чл.258 и сл.
от ГПК.
С решение № 239/25.06.2019 год.,
постановено по гр.д. № 949/2018 год., Т.ският районен съд е отхвърлил като неоснователен и недоказан предявения от Т.С.Б., ЕГН **********, адрес: ***, ателие 4 срещу А.И.П., ЕГН **********,
адрес: *** иск за сумата 6 396,60
лева, представляваща размера на припадащата й се съобразно дела й от съсобствения имот част от направените необходими
разноски за ремонт на покрива на сграда с
идентификатор 73198.505.350.3 по КККР на гр. Т..
Срещу решението на РС - Т. е подадена
въззивна жалба от Т.С.Б. чрез адв.Г.С.,
в която моли същото да бъде отменено и постановено друго, с което ответницата
бъде осъдена да му заплати сумата 6 396.60 лв., представляваща
съответната част спрямо идеалните части на съсобствениците за ремонт на общата
част на сградата, ведно със законната лихва върху сумата от датата на исковата
молба, както и разноските за настоящата инстанция. Счита, че решението на ТРС е
неправилно и необосновано, тъй като са налице доказателства, че всяка от
страните притежава по 50% ид.ч. от общите части на сградата.
В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил
отговор на въззивната жалба от А.И.П. чрез назначения
особен представител адв.Д.П., в който
моли съда да потвърди обжалваното решение на ТРС като правилно и
законосъобразно.
В
съдебно заседание въззивникът редовно призован не се явява. Чрез процесуалния
си представител адв.С. поддържа жалбата на изложените в нея основания и прави
искане за отмяна на решението на ТРС и постановявано на друго, с което се уважи
предявения иск.
Въззиваемата се представлява от назначения
особен представител адв.Д.П., който моли съда да постанови решение, като се
съобрази със събраните доказателства.
Въззивната жалба
е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна и е насочена
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално
допустима.
Съгласно
разпоредбата на чл.
269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението,
а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от наведените в жалбата оплаквания. При извършената служебна проверка
на постановения първоинстанционен акт, настоящият съдебен състав намира, че
решението на РС – Т. е валидно и допустимо.
Ловешкият окръжен съд, след като провери
обжалваното решение съобразно правомощията си по чл. 269 ГПК, прецени събраните по делото доказателства и обсъди възраженията и
доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Пред Районен съд – Т. ищецът Т.С.Б. е
предявил осъдителен иск против А.И.П. с правно основание чл.41 от ЗС за сумата
6396.60 лв., представляваща разноски за поправка на покрива съобразно дела на
ответницата от двуетажна масивна жилищна сграда, находяща се в гр.Т., ул.”Х.Б.”
№ ***.
От събраните по делото доказателства се
установява, че страните по делото са собственици на отделни обекти от двуетажна
масивна жилищна сграда, находяща се в гр.Т., ул.”Х.Б.” № ***, която е в режим
на етажна собственост.
От представения по делото договор за доброволна делба на съсобствен недвижим
имот от 13.08.1997 год. е видно, че съделителката И.М.Б., чийто единствен
наследник по закон е ищецът Т.Б., е получила в дял и е станала изключителен
собственик на втория жилищен етаж, обособен като самостоятелно жилище от
двуетажна масивна жилищна сграда /североизточен близнак/, заедно с две избени
помещения с източно изложение и избено помещение с мивка, както и ½ ид. част от
таванско помещение, ¼ ид. част от дворно място цялото от около 220 кв. м, съставляващо ½ ид. част от
парцел 12, пл. № 2083, кв. 101 по рег. план на гр. Т..
Идентичност на описания имот в договора за доброволна делба със сега
действащите КККР на гр. Т. се установява от приложените извадка от кадастралния
регистър на недвижимите имоти и схема № 15-128768-14.02.2019 г. на
СГКК-гр.Ловеч.
В хода на въззивното производство ищецът Т.С.Б. се е снабдил с
констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот № 148, т.І, рег. №
1119, дело № 122 от
Съгласно представения нотариален акт № 133, т. ІV, н. дело №
535/2017 г. на Нотариус Борис Кожухаров, ответницата А.П. е закупила
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 73198.505.350.3.1 по КККР на гр. Т., находящ се в гр. Т., ул. „Х.Б..” № ***, ет. 1,
представляващ жилище, апартамент, с площ 60
кв. м., заедно с прилежащите избено помещение и таванско помещение, както и 15.29 ид. части от
общите части на сграда № 3 и отстъпено право на строеж върху ПИ с идентификатор
73198.505.350.
Изложените
от ищеца твърдения в исковата молба се подкрепят от приложеното конструктивно
становище от инж.Л.К., в което е дадено заключение за необходимостта от спешен
ремонт на покрива на сградата,находяща се в гр.Т., ул.”Х.Б.” № ***, включващ
демонтаж на стария покрив до плоча, направа на нова покривна конструкция с
чамови греди, цялостна подмяна на
керемидите с нови керемиди и капаци, покрива да се изпълни със сачак,
накован над мартаците, да се обшият комините с ламарина и сменят всички улуци,
водосточни казанчета и тръби. Представени и са две оферти за ремонт на покрива
от „Строител-Т.”ЕООД и „Т. билд”ООД.
На 18.09.2018 г. ищецът е изпратил на
ответницата уведомително писмо, че ще извърши за собствена сметка неотложен
ремонта на покрива, представляващ обща част за двамата на жилищната сграда в
гр.Т., ул.”Х.Б.” № *** и проведените между тях разговори през м.май. Посочена и
цената за ремонта съгласно частта на ответницата в размер на 5 330.50 лв.
без ДДС.
На 20.09.2018 г. между Т.С.Б. и фирма „Т.
билд”ООД е сключен договор за ремонт на покрива на процесната сграда, възлизащ
на 10 661.00 лв. без ДДС.
От ищеца е представена фактура от 21.09.2018
г. за извършено авансово плащане по оферта за ремонт на покрива размер на
6396.60 лв. и фактура от 26.09.2018 г. за окончателно плащане по оферта за
ремонт на покрив в размер на 6396.60 лв.
От заключението на приетата по делото
съдебно-техническа експертиза се установява, че е извършена подмяна на целия покрив на източната
част от сградата, както са описани по видове ремонтните дейности. Вещото лице
инж.Е.Гатева е констатирало, че извършените по покрива СМР отговарят на
посочените писмени доказателства по отношение на материали, труд и др., на база
площ 100 кв. м. Извършения ремонт
на покрива на сградата е за сумата от 12 793.20 лева.
За
да отхвърли предявения иск, районният съд е приел, че липсват доказателства
относно идеалните части, които ищецът евентуално притежава от общите части на сградата, поради
което съдът не е в състояние да присъди съразмерно направените разноски
разноските за ремонта на покрива на сградата.
След спиране на производството по настоящето дело на основание чл.229,
ал.1, т.4 от ГПК, пред въззивната инстанция е представено решение №
16/16.01.2020 г. по гр.д. № 481/2019 г. по описа на РС Т., влязло в законна
сила на 27.02.2020 г. С него на
основание чл.124, ал.1 от ГПК съдът е признал за установено по отношение на Т.С.Б.,
че ответницата А.И.П. като собственик на самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 73198.505.350.3.1, находящ се в
гр. Т., ул. „Х.Б..” № ***, притежава 47% идеални части от общите части на
сграда № 3, обозначена с идентификатор 73198.505.350.3 по КККР на гр.Т..
Настоящата
инстанция споделя направения от районния съд извод досежно правната
квалификация на предявения иск. Отношенията между собствениците в етажната
собственост относно поддържането, възстановяването и подобряването, както и по
повод ползването на общите части на сградата се уреждат от правилото на чл. 41 ЗС.
Според цитираната разпоредба всеки собственик, съразмерно на дела си в общите
части, е длъжен да участва в разноските, необходими за поддържането или
възстановяването на общите части, и в полезните разноски, за извършването на
които е взето решение на общото събрание. Константната съдебната практика
приема, че необходимите разноски са свързани с неотложни ремонтни дейности за
поддържането и/или възстановяването на общите части, предизвикани от
непредвидено събитие или се свързват с необходимостта от текущи или основни
ремонтни дейности, наложени от износване и овехтяване на сградата, като чрез
тях се цели привеждане на общите части в състояние годно за тяхното
предназначение. За извършването на необходимите разноски по поддържането на
общата вещ не е необходимо съгласието на останалите съсобственици и те дължат
възстановяването им на извършилия ги съсобственик. Това разбиране е приложимо в
случаите, когато се касае до общи части, съсобствени между лица, притежаващи
отделни обекти, какъвто е настоящия казус. Необходимите разноски са за сметка
на собствениците на сградата, като участието на всеки собственик на обект в етажната
собственост е съобразно дела му в общите части.
Безспорно от доказателствата по делото се
установява, че всяка от страните е собственик на самостоятелно жилище в процесната сграда и притежава части от общите
части на сградата, чийто размер е определен с влязлото в сила решение №
16/16.01.2020 г. по гр.д. № 481/2019 г. по описа на РС Т.. Кредитирайки
заключението на вещото лице инж.Е.Г.като обективно, безпристрастно и в
съответствие с останалите доказателства по делото, съдът приема, че извършения
от ищеца спешен ремонт на покрива на сградата представлява необходим разход. В
случая необходимите разноски са свързани с неотложни ремонтни дейности за възстановяването
на общите части, тъй като поради състоянието на покрива течът на дъждовни води
е довел до деформиране на ламперията и течове по фасадата на сградата.
Възстановяването на причинените от него последици чрез извършените от ищеца
строително-монтажни работи е необходим разход за общата част и решение на
общото събрание на етажните собственици за извършването му не е необходимо.
При
тези доказателства имуществената отговорност на ответницата ще бъде ангажирана
съобразно дела й в общите части от сумата, заплатена от ищеца. От
доказателствата по делото е безспорно установено, че направените от ищеца
разходи за извършване ремонт на покрива е в размер на 12 793.20 лв. дела и
съобразно дела й от 47% в общите части на сградата, дължимите от нея
разноските, необходими за възстановяването на общата част е 6012.70 лв.
Поради изложените съображения въззивната жалба се явява частично
основателна. Обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, с която е
отхвърлен предявения от ищеца иск за сумата от 6012.70 лв. и исковата претенция на Т.С.Б.
с правна квалификация чл. 41 ЗС бъде
уважена за отменената разлика, а в останалата част решението следва да бъде
потвърдено.
С оглед изхода на спора и на осн.чл.78, ал.1
от ГПК на въззивника следва да се присъдят направените по делото разноски
съразмерно с уважената част от иска или сумата от 2746.00 лв. с оглед представения списък по
чл.80 от ГПК.
Мотивиран от горното и на основание чл.271,
ал.1 от ГПК, Ловешкият окръжен съд
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 239/25.06.2019 год., постановено по гр.д. № 949/2018 год. по описа на Районен
съд – гр.Т. в частта, с която е отхвърлил като неоснователен и недоказан предявения от Т.С.Б., ЕГН **********, адрес: ***, ателие 4 срещу А.И.П., ЕГН **********,
адрес: *** иск за сумата 6 012.70 лева, представляваща
размера на припадащата й се съобразно дела й от съсобствения имот част от направените необходими
разноски за ремонт на покрива на сграда с
идентификатор 73198.505.350.3 по КККР на гр. Т. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА А.И.П.,
ЕГН **********, с адрес: *** да заплата на Т.С.Б.,
ЕГН **********, адрес: ***, ателие 4 на основание
чл.41 от ЗС сумата от 6 012.70 лева,
представляваща размера на припадащата й се съобразно дела й от съсобствения имот част от направените необходими
разноски за ремонт на покрива на сграда с
идентификатор 73198.505.350.3 по КККР на гр. Т..
ОСЪЖДА
на основание чл.78, ал.1 от ГПК
А.И.П., ЕГН **********, с адрес: *** да заплата на Т.С.Б., ЕГН **********,
адрес: ***, ателие 4 направените по делото разноски за двете инстанции
съразмерно с уважената част от иска в размер на сумата от 2746.00 лв.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 239/25.06.2019 год., постановено по гр.д. № 949/2018 год. по описа на
Районен съд – гр.Т. в частта, с която е отхвърлил като неоснователен и недоказан предявения от Т.С.Б., ЕГН **********,
адрес: ***, ателие 4 срещу А.И.П., ЕГН **********, адрес: *** иск за сумата 383.90 лв., представляваща размера на припадащата й се съобразно
дела й от съсобствения имот част от направените необходими
разноски за ремонт на покрива на сграда с
идентификатор 73198.505.350.3 по КККР на гр. Т.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните .
1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
2.