РЕШЕНИЕ
№ 1698
гр. София, 04.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело №
20211110148512 по описа за 2021 година
Предявени са за разглеждане обективно и субективно съединени искове с
правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл.153, ал.1 ЗЕ
и с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Производството е образувано по искова молба от [фирма] против Н. СТ. Т. и Д.
ИВ. Т. за установяване съществуването на вземане, за което е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 35427/2021 г. по описа
на СРС, 43-ти състав.
В исковата молба ищецът [фирма] твърди, че е подал заявление за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение срещу длъжниците - настоящи
ответници за суми за главница и обезщетение за забава за доставена от дружеството, но
незаплатена топлинна енергия и извършена услуга дялово разпределение на топлинна
енергия за топлоснабден имот, находящ се в [адрес]. Тъй като издадената заповед била
оспорена, на ищеца са дадени указания, че може да предяви иск за установяване на
вземането, което е сторено с предявените в настоящото производство искове.
В исковата молба са изложени твърдения, че ответниците, в качеството на
съсобственици на процесния недвижим имот, са клиенти на ТЕ по смисъла на чл.153,
ал.1 ЗЕ, съгласно който всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда етажна собственост /СЕС/, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ и са длъжни да монтират средства за
дялово разпределение по чл.140, ал.1, т.2 ЗЕ на отоплителните тели в имотите си и да
1
заплащат цена за ТЕ. Излага се още, че съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на ТЕ за
битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни
Общи условия /ОУ/ за продажбата на топлинна енергия от {фирма] на клиенти за
битови нужди в гр.София. Поддържа, че през процесния период в отношенията между
тях са в сила Общите условия за продажба на топлинна енергия от [фирма] на клиенти
за битови нужди в гр.София, одобрени с решение на ДКЕВР от 2016 г. Твърди се още,
че съгласно ОУ на дружеството купувачите са длъжни да заплащат дължими суми по
ежемесечно издавани фактури за ТЕ в 45-дневен срок от датата на публикуването им
на интернет страницата на дружеството. Поддържа, че след влизане в сила на ОУ от
2016 г. ищцовото дружество ежемесечно удостоверява публикуването в интернет на
данни за дължимите суми за ТЕ в присъствието на нотариус, за което се съставят
констативни протоколи. Твърди още, че в изпълнение на разпоредбата на чл.139б ЗЕ,
собствениците на СЕС, в която се намира и имота на ответника, са сключили договор
за извършване на услуга дялово разпределение на топлинна енергия с [фирма]. Сочи,
че съгласно чл.155, ал.1, т.2 ЗЕ сумите за топлинна енергия се начисляват от ищцовото
дружество по прогнозни месечни вноски, като след края на отчетния период се
изготвят изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение, на база
отчетено реално потребление. Твърди се, че за имота на ответниците са издадени
изравнителни сметки за начислена топлинна енергия през процесния период, които не
са заплатени. По изложените в исковата молба доводи и съображения, ищецът моли за
уважаване на предявените искове, като по отношение на ответниците бъде признато за
установено, че дължат солидарно на ищеца сумите, както следва: 3166,92 лв.,
представляваща главница за доставена от дружеството, но незаплатена топлинна
енергия през периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. за топлоснабден имот, находящ
се в [адрес]; 373,87 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от
15.09.2019 г. до 31.05.2021 г.; 35,32 лева, представляваща главница за услуга дялово
разпределение на топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., както и
от сумата от 6,87 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за
дялово разпределение за периода от 01.07.2018 г. до 31.05.2021 г., ведно със законната
лихва върху главниците, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК
в съда до окончателното изплащане. Претендира и направените в хода на заповедното
и исковото производство разноски.
В срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от двамата
ответници, в който се изразява становище за допустимост, но неоснователност на
предявените против тях искови претенции. Оспорват се изложените в исковата молба
твърдения, че между дружеството-ищец и ответниците е налице облигационна връзка,
тъй като по делото не са представени доказателства, че ответниците са собственици на
имота през исковия период. В тази насока се сочи, че в представения списък на
етажните собственици под процесния абонатен номер е вписано трето за спора лице.
2
Поддържа се становище, че по делото няма доказателства по какъв начин са
формирани задълженията – няма представени фактури, изравнителни сметки или други
документи в тази насока. Оспорва се представеното към исковата молба извлечение от
сметка с доводи, че няма характер на счетоводен документ. Сочи се още, че по делото
не са представени доказателства, от които да се установява съществуване и ликвидност
на претендираните вземания, не се установява количеството доставена топлинна
енергия и дължимата сума за всеки месец поотделно. Поддържа се, че по делото няма
доказателства, от които да се установява начина на определяне на конкретните суми за
сградна инсталация, съгласно изискванията на чл.145, ал.3 ЗЕ. Представените по
делото писмени доказателства са частни свидетелстващи документи, които не
обвързват съда, а се преценяват по вътрешно убеждение, наред с останалите събрани
доказателства. Наведени са и доводи за настъпила погасителна давност. По изложените
в отговора доводи и съображение се иска отхвърляне на предявените искове и
присъждане на направените по производството разноски.
От страна на третото лице-помагач [фирма] е постъпила молба, в която се сочи,
че дружеството не прилага системата за дялово разпределение в посочената жилищна
сграда.
В предоставения на основание чл.149, ал.3 ГПК срок по делото не е постъпила
писмена защита от процесуалния представител на ответниците.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, и като взе предвид становищата на страните, приема за установено
следното от фактическа страна:
Видно от приложеното към настоящото производство ч.гр.д.№ 35427/2021 г. по
описа на СРС е, че по заявление на [фирма] е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК, с която е разпоредено длъжникците – настоящи
ответници да заплатят солидарно на кредитора сумите, както следва: 3166,92 лв.,
представляваща главница за доставена от дружеството, но незаплатена топлинна
енергия през периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. за топлоснабден имот, находящ
се в [адрес]; 373,87 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от
15.09.2019 г. до 31.05.2021 г.; 35,32 лева, представляваща главница за услуга дялово
разпределение на топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., както и
от сумата от 6,87 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за
дялово разпределение за периода от 01.07.2018 г. до 31.05.2021 г., ведно със законната
лихва върху главниците, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК
в съда – 21.06.2021 г. до окончателното изплащане.
С разпореждане от 19.07.2021 г. по ч.гр.д.№ 35427/2021 г. съдът е указал на
заявителя, че срещу издадената заповед са подадени възражения от длъжниците,
поради което може да предяви иск за установяване на оспореното вземане. В
предоставения му едномесечен срок ищецът е подал исковата молба, въз основа на
3
която е образувано настоящото производство.
Видно от приложения по делото нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № 159, том III, рег.№ 8892, дело № 656/2001 г. по описа на Р.Д.,
нотариус с район на действие СРС е, че съпрузите Д. ИВ. Т. и Н. СТ. Т. – настоящи
ответници са придобили право на собственост върху процесния недвижим имот, до
който ищецът твърди, че е доставял топлинна енергия.
По делото е приложен протокол от проведено на 25.07.2002 г. Общо събрание на
етажните собственици с адрес [ФИРМА], където се намира и процесния апартамент, в
който е отразено решение за сключване на договор за услугата „топлинно
счетоводство“ с [ФИРМА] Към протокола е приложен списък на етажните
собственици. По делото е представен и договор от 23.09.2002 г., сключен с
горепосоченото дружество в изпълнение на взетото решение на ОС на ЕС.
По делото е представен договор от 02.06.2017 г., сключен между ищцовото
дружество и третото лице-помагач за извършване на услугата дялово разпределение на
топлинна енергия, за срок от 1 година, без данни за продължаване на срока на
действие.
По делото е приложено писмо от 10.03.2011 г.от ищеца до ответника Н.Т., с
което е поканен да се яви в офис на дружеството за откриване на партида по отношение
на процесния имот. С писмото ответникът е поканен да заплати и дължими суми по
фактури през периода от 2002 г. до 2011 г. По делото няма данни за връчване на
писмото. Видно от приложеното по делото заявление-декларация е, че ищцовото
дружество е отрило служебно партида с аб.№ 78129 на името на ответника за
процесния апартамент.
По делото са представени справки за издадени фактури, през процесния имот.
По делото са приложени Общите условия на ищцовото дружество, действали
през процесния исков период.
По делото е изслушано и прието заключение на съдебно-техническа експертиза,
в което вещото лице е посочило, че поради прекратяване на договора с [ФИРМА],
определянето на разходите за отопление и БГВ, издаване на общи индивидуални
сметки за процесния период и провеждането на функции на ФДР, са осъществявани от
[ФИРМА]. Вещото лице е констатирало, че за исковия период в имота е функционирал
1 бр.радиатор с индивидуален разпределител на разхода за отопление /ИРРО/, както и
щранг-лира в мокрото помещение. За целия период е начислен разход на ТЕ за БГВ въз
основа на 2 души ползватели. На 02.10.2000 г. безсрочно е изключено отоплението на
стълбището. В заключението вещото лице е посочило, че сумите за потребена ТЕ в
процесния имот са начислени в съответствие с действащата нормативна уредба, а
топломерът, монтиран в АС е преминал последващи метрологични проверки, касаещи
процесния период. При изслушването му в проведеното на 15.02.2022 г. открито
съдебно заседание вещото лице уточнява, че през период, през който няма монтирано
4
СТИ се начислява служебно енергия съгласно формула в методика, основаваща се на
Наредба № 16-334/06.04.2007 г.
По делото е изслушано и прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза,
от което се установява, че за процесния период ищцовото дружество е издавало
кредитни известия към фактурите за прогнозно начислена топлинна енергия, които са
сторнирани и са издадени две общи фактури – за двата отоплителни сезона, попадащи
в исковия период. Съгласно заключението неплатената главница възлиза на сумата от
3202,24 лева, в т.ч. и сумата от 35,32 лева за отчет за дялово разпределение,
обезщетението за забава върху главницата за ТЕ възлиза на сумата от 380,74 лева, в
т.ч. 6,87 лева върху главницата за дялово разпределение.
Други относими и допустими доказателства не са представени по делото.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва
да установи при условията на пълно и главно доказване по иска за главницата - че
спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със
съществуването на договорни отношения между страните за доставката на топлинна
енергия, обема на реално доставената на ответника топлинна енергия за процесния
период, както и че нейната стойност възлиза на спорната сума, и по иска за законната
лихва за забава – че главното парично задължение е възникнало, че е настъпила
неговата изискуемост, както и че размера на законната лихва възлиза на спорната сума.
Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 от действащия Закон за
енергетиката, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на
клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни
Общи условия. Съгласно чл.150, ал.2 ЗЕ Общите условия се публикуват в централната
и местна преса и влизат в сила 30 дни след публикуването им, без да е нужно
изричното им писмено приемане от клиентите. На настоящия съд е служебно известно
във връзка с предходно разглеждани дела, че ОУ на ищцовото дружество са
публикувани съгласно горепосочената норма в един централен и един местен
всекидневник. Следователно в нормативната уредба не съществува задължение за
сключване на изрични писмени договори между топлопреносното предприятие и
отделните потребители на топлинна енергия за битови нужди като условие за
възникване на облигационно отношение във връзка с продажбата на топлинна енергия.
Такова правоотношение възниква по силата на самия нормативен акт и Общите
условия и обвързва потребителя с въведените в тях права и задължения. Съгласно ал.3,
потребителите имат право да предложат и специални условия, които, приети от
предприятието, се отразяват в писмени допълнителни споразумения. Липсват доводи и
доказателства, че потребителите – настоящи ответници са се възползвали от тази
възможност, поради което приложими са утвърдените ОУ на дружеството.
5
Посочената нормативна уредба и анализът на същата водят до извода, че
правото на собственост или учредено вещно право на ползване върху самостоятелен
обект в сграда, находящ се в топлоснабдена сграда - етажна собственост, е достатъчен
факт, за да се приеме, че през процесния период между ответниците и ищцовото
дружество е съществувало облигационно правоотношение във връзка с продажба на
топлинна енергия, без да е било необходимо сключването на писмен договор или
изрично приемане на общите условия. Видно от приложения по делото нотариален акт
за покупко-продажба на недвижим имот е, че ответниците се легитимира като
собственици на топлоснабдения имот, придобит по време на брака им.
В подадения в срока по чл.131 ГПК ответниците оспорват да са собственици или
ползватели на процесния недвижим имот, но не представят доказателства да се са
разпоредили с последния, съответно през исковия период вече да не са титуляри на
правото на собственост по отношение на същия. Ответниците не оспорват, че имота е
придобит по време на брака им, т.е. в режим на съпружеска имуществена общност,
поради което следва да се приема, че отговорят солидарно за задълженията,
произтичащи от доставяне на топлинна енергия в жилището.
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 ЗЕ разпределението на топлинната
енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово
разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в
ЗЕ /чл.139 – чл.148/ и в действалата към процесния период Наредба № 16-ЗЗ4 от
06.04.2007 г. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 г./. Топлинната
енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и
топлинна енергия за отопление на имотите /чл.142, ал.2 ЗЕ/.
Установено е въз основа на писмените доказателства по делото и на
заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана съдебно-техническа
експертиза, което при преценката му по реда на чл.202 ГПК следва да бъде
кредитирано, че сумите за потребена ТЕ в процесния имот са начислени в съответствие
с действащата нормативна уредба. Съдът дава вяра на заключението, тъй като вещото
лице го изготвя на база на своите знания и опит, както и въз основа на събрания по
делото доказателствен материал и на предоставените му от страните писмени
доказателства /в този смисъл решение № 356/30.03.1955г. по гр.д. №4267/56г., II г.о. на
ВКС/. В случая експертът е спази това изискване, като е работил върху обективни
данни, а не върху предположения.
Предвид гореизложените изводи за наличие на валидно облигационно
правоотношение между ищцовото дружество и ответниците, следва да бъде разгледано
наведеното с писмения отговор възражение за настъпила погасителна давност.
Съгласно ТР № 3/2012 г. на ОСГК на ВКС по отношение на вземанията за ТЕ е
приложима тригодишната давност по чл.111, б.“в“ ЗЗД. В случая същата е прекъсната
6
на 21.06.2021 г., когато заявлението по чл.410 ГПК е постъпило в съда. При липсата на
представени по делото доказателства за спиране или прекъсване на давността,
погасени по давност са всички задължения, чиято изискуемост е настъпила преди
21.06.2018 г. Съгласно приложимите към исковия период ОУ на дружеството-ищец
изискуемостта на вземанията настъпва с изтичане на 45 дни след срока, за който се
отнасят. Ето защо и съобразявайки заключението на ССчЕ, в което вещото лице е
описало издаваните през процесния период фактури /посочени в табличен вид на л.3 и
л.4 от заключението/, съдът приема, че в случая няма задължения, които са погасени по
давност, тъй като изискуемостта на издадената на 31.05.2018 г. фактура е настъпила
след 21.06.2018 г.
С оглед предходното, претенцията на ищеца за заплащане на главница за
топлинна енергия следва да бъде уважена в пълния предявен размер от 3166,92 лева и
за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. Върху тази сума се дължи законна лихва,
считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда – 21.06.2021 г. до
окончателното изплащане.
По отношение на претенциите на ищеца за заплащане на лихва за забава
съгласно чл.33, ал.1 от ОУ от 2016 г. съдът приема, че същите се основават на клаузи,
които са нищожни на основание чл.146, ал.1 предл.1 ЗЗП, като неравноправни –
противоречащи на общия принцип за добросъвестност, установен от нормата на чл.
143, ал. 1 ЗЗП и водещи до значително неравновесие на правата и задълженията на
ищеца – търговец и тези на потребителите /купувачи/. Обвързаното настъпване на
падежа на задължението за плащане, с притежаването на специално техническо
средство от страна на потребителя /компютър или смартфон/, което да му дава
възможност за достъп до интернет, както и задължаването на потребителя да обезпечи
допълнително и самата възможността за достъп до интернет, го поставя в значително
неравностойно икономически положение спрямо търговеца. Съдът приема, че
потребителят не може да бъде задължен да направи значителни по размер
икономически инвестиции за снабдяване с посочените технически средства и отделно
от тях – да направи и допълнителни парични вложения, които да му гарантират достъп
до интернет, за да може да изпълнява задълженията си по процесния договор, чийто
предмет няма връзка с тези вложения. Отделно от предходното, по делото не са
представени доказателства за изпадането на ответника в забава – публикуване на
издадените фактури на интернет страницата на дружеството – ищец така, както се
твърди в исковата молба. По гореизложените съображения, съдът приема, че следва да
отхвърли като неоснователна претенцията на ищеца за заплащане на лихва за забава
върху главницата за топлинна енергия в размер на 373,87 лева и за периода от
15.09.2019 г. до 31.05.2021 г. / в този смисъл решение № 6346 от 12.09.2017 г. на СГС
по в. гр. д. № 4680/2016 г., решение № 6232 от 1.09.2017 г. на СГС по в. гр. д. №
3029/2017 г., решение № 6548 от 27.09.2017 г. на СГС по в. гр. д. № 14452/2016г./.
7
Съдът намира за неоснователна и претенцията за сумата от 35,32 лева,
представляваща главница за дялово разпределение. Това е така, тъй като видно от
молбата на [фирма] е, че това дружество не е прилагало системата на дялово
разпределение в жилищната сграда, в която се намира и процесния топлоснабден имот.
Предходното се установява и от приложения по делото договор между ищеца и третото
лице-помагач, чиито срок на действие е изтекъл. С оглед предходното и при липса на
доказателства за извършена услуга „дялово разпределение“, съдът приема, че за ищеца
не е възникнало основание да претендира заплащане на същата.
С оглед изводите за неоснователност на главната искова претенция за дялово
разпределение на топлинна енергия, неоснователна се явява и обусловената от нейното
уважаване акцесорна искова претенция за обезщетение за забава. Отделно от
предходното по отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва
предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради
което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл.84, ал.2 ЗЗД. По делото не са
представени доказателства за отправена покана от кредитора до ответника за плащане
на това задължение от дата, предхождаща подаването на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение. С оглед предходното, искът за лихва за забава върху главницата
за дялово разпределение на топлинна енергия в размер на 6,87 лева, също следва да
бъде отхвърлен.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК ищецът има право на
разноски съразмерно с уважената част от исковете. Съгласно доказателствата по делото
ищецът е направил разноски в исковото производство в размер на 205,02 лева –
доплатена държавна такса, 280,00 лева – депозит за съдебно-счетоводна експертиза и
сумата от 280,00 лева – депозит за съдебно-техническа експертиза. На основание чл.78,
ал.8 ГПК съдът определя юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лева, тъй
като делото не представлява фактическа и правна сложност и е приключило само в
едно открито съдебно заседание, на което не се е явил процесуален представител на
ищеца. С оглед предходното и съразмерно на уважената част от исковете, ответниците
следва да бъдат осъдени да заплатя на ищеца сумата от 764,57 лева.
На основание чл.78, ал.3 ГПК ответниците имат право на разноски съразмерно
на отхвърлената част от исковете. Видно от доказателствата по делото и приложения
договор за правна защита и съдействие е, че ответниците са направил разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 550,00 лева. Съразмерно на отхвърлената част
от исковете ищецът следва да бъде осъден да им заплати сумата от 63,87 лева.
С оглед ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК, съдът по
исковото производство по чл.422 ал.1 ГПК дължи произнасяне и по разноските по
заповедното производство, като съгласно указанията, дадени в т.12 от ТР, това следва
да стане с осъдителен диспозитив. Издадената заповед включва разноски в общ размер
8
на 121,66 лева. С оглед предходното и съразмерно на уважената част от исковете,
ответниците следва да бъдат осъден да заплатят на ищеца сумата от 107,53 лева.
На основание чл.78, ал.3 ГПК ответниците имат право на разноски съразмерно
на отхвърлената част от исковете. От представения в заповедното производство
договор за правна защита и съдействие се установява, че ответниците са направили
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 100,00 лева, от които съразмерно
на отхвърлената част от исковете ищецът следва да им заплати сумата от 11,61 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове с правно основание чл.422, ал. 1 ГПК
вр.чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.153, ал.1 ЗЕ предявени от [ФИРМА], ЕИК [ЕИК], със
седалище и адрес на управление: [АДРЕС] срещу Н. СТ. Т., ЕГН ********** и Д. ИВ.
Т., ЕГН **********, че ответниците дължат солидарно на ищеца сумата от 3166,92 лв.
– главница, представляваща стойността за доставена, но незаплатена топлинна енергия
през периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. за топлоснабден имот, находящ се в
[АДРЕС], ведно със законната лихва, считано от 21.06.2021 г. до окончателното
изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявените от [ФИРМА], ЕИК [ЕИК], със седалище и адрес на
управление: [АДРЕС] срещу Н. СТ. Т., ЕГН ********** и Д. ИВ. Т., ЕГН **********
искове с правно основание чл.722, ал.1 ГПК, вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл.153, ал.1
ЗЕ и с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД - за признаване за
установено, че ответниците дължат солидарно на ищеца сумата от 373,87 лева,
представляваща обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия,
начислена за периода от 15.09.2019 г. до 31.05.2021 г.; сумата от 35,32 лева,
представляваща главница за услуга дялово разпределение на топлинна енергия за
периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва, считано от
21.06.2021 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 6,87 лева, представляваща
обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от
01.07.2018 г. до 31.05.2021 г.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК Н. СТ. Т., ЕГН ********** и Д. ИВ. Т.,
ЕГН ********** да заплатят на [ФИРМА], ЕИК [ЕИК], със седалище и адрес на
управление: [АДРЕС] сумата от 764,57 лева, представляваща направените разноски по
исковото производство съразмерно с уважената част от исковете и сумата от 107,53
лева, представляваща разноски в заповедното производство по ч.гр.дело №
35427/2021г. по описа на СРС, 43-ти състав съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК [ФИРМА], ЕИК [ЕИК], със седалище и
9
адрес на управление: [АДРЕС] да заплати на Н. СТ. Т., ЕГН ********** и Д. ИВ. Т.,
ЕГН ********** сумата от 63,87 лева, представляваща направените разноски по
исковото производство съразмерно с отхвърлената част от исковете и сумата от 11,61
лева, представляваща разноски в заповедното производство по ч.гр.дело №
35427/2021г. по описа на СРС, 43-ти състав съразмерно с отхвърлената част от
исковете.
Решението е постановено при участието на трето лице [ФИРМА], ЕИК [ЕИК],
помагач на страната на ищеца [ФИРМА], ЕИК [ЕИК].
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10